Решение по дело №524/2018 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. С., 14.12.2018 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.ЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 524 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 41/19.03.2018 г. по гр.д. № 1369/2016 г. Ботеврадският районен съд е отхвърлил предявения от Л.Х.И. срещу П.Т.П. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване правото му на собственост на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ на 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор № 05815.3.42 по кадастралната карта на гр. Б., м. „З.”, с площ 1027 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива; с номер по предходен план 003042, при съседи: 05815.3.43, 05815.3.102, 05815.3.44, 05815.3.45, както и предявения срещу М.П.К. иск по чл. 108 от ЗС за признаване правото на собственост на ищеца върху същия имот на същото основание и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху този имот. Ищецът е осъден за заплати на ответника П.Т.П. направените от последния разноски в размер на 600 лв., а на ответницата М.К. направените от нея разноски в размер на 200 лв.

Решението е обжалваното от ищеца в първоинстанционното производство като неправилно и необосновано. В жалбата се излага възражение срещу решаващия извод на районния съд, обусловил отхвърлянето на исковете, че решение № 24Р/14.09.1995 г. на ПК – Б. за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот, на което се позовават ищците, е нищожно. Сочи се в тази връзка, че от съдържащите се в административната преписка по възстановяване на собствеността документи и от уточненията в писмото на ОС”З” до съда се налага извод, че в полза на наследниците на С. Р. З. е възстановено правото на собственост върху процесната нива, съставляваща имот № 003042. Излага се и довод, че съдът е допуснал съществено процесално нарушение като не е открил производство по чл. 193 от ГПК по отношение на оспорения от ищците констативен нотариален акт, издаден в полза на първия ответник, чиято отмяна те са поискали. Сочи се в тази връзка, че съдът не е преценил съдържащите се в приложената в нотариалната преписка по издаването на този констативен нотариален акт доказателства, не е проверил законосъобразността на проведеното нотариално производство. Излага се оплакване срещу необсъждането от съда на събраните по делото гласни доказателства с мотив, че не е доказано твърдяното от ищеца придобивно основание. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се уважат предявените искове.

Всеки от ответниците по въззивната жалба е депозирал отговор, с който оспорва жалбата, и настоява обжалваното решение като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът Л.Х.И. твърди, че е наследник на С. Р. З. починала през 1978 г., и че на наследниците й с решение № 24Р/14.09.1995 г. на ОС „З” – Б. е  възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ на следния имот: поземлен имот с идентификатор № 05815.3.42 по кадастралната карта на гр. Б., местността „З.”, с площ 1027 кв.м., с начин на трайно ползване : нива, съставляващ имот № 003042 по картата на землището. Ищецът твърди, че не ползва лично имота, както през м. април 2016 г. му се обадил Й. А., на когото той бил предоставил ползването на имота, който му съобщил, че имотът е разоран. По-късно през лятото ищецът забелязал, че е започнато строителство на ограда на имота. След проверка установил, че първият ответник се е снабдил с констативен нотариален акт за имота, след което го е продал на втората ответница. До съда са отправени следните искания /уточнени с молба от 11.01.2017 г./: 1.  За признаване по отношение на ответницата М.П.К. правото на собственост на ищеца на 1/6 ид. част от описания имот и за осъждането й да предаде владението  върху този имот, както и за отмяна на нотариален акт № 25, т. І, рег. № 351, дело № 20/2016 г. в частта, според която тя се легитимира като собственик на имота; 2. За признаване за установено по отношение на ответника П.Т.П. правото на собственост на ищеца на 1/6 ид. част от гореописания имот, както и за отмяна на констативен нотариален акт № 24, т. І, рег. № 347, дело № 19/2016 г. в частта, според която този ответник е признат за собственик на имота.

С отговора на исковата молба ответникът П.П. излага становище за недопустимост на иска поради липсата на правен интерес. Като основания за релевираната недопустимост на иска ответникът сочи: липсата на представен по делото документ, от който да е видно, че посочената в решението № 24Р/14.09.1995 г. на ОС”З” наследодателка С. Р. З. и посочената в представеното удостоверение за наследници са едно и също лице; в посоченото решение на ОС”З” не е посочено кой от наследниците на С. З. е подал заявлението, както и не е посочен документ за собственост; в решението няма подписи и имената на служителите, за да се прецени дали то е издадено от компетентен орган. Изложено е и становище за неоснователност на иска. Във връзка с това е изложен довод за нередовност на исковата молба поради това, че в нея не са изложени факти и обстоятелства относно правото на собственост на ищеца върху процесния имот. Ответникът прави възражение за придобиване на имота по давност, във връзка с което твърди, че повече от 1995 г. с баща му владеели и поддържали необезпокоявано този имот, като от тогава до настоящия момент никой друг не е посещавал имота.

В писмения отговор на ответницата М.К. се излагат аналогични съображения за недопустимост на иска. Излага и становище за неоснователност на иска поради това, че е придобила имота чрез покупко-продажба от първия ответник. В  първото по делото съдебно заседание ответницата К. е заявила, че тя владее процесния имот, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните.

         Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Ищецът Л.Х.И. е един от законните наследници на С. Р. З., б.ж. на гр. Б.,, починала на 05.05.1978 г., което се установява от представеното удостоверение за наследници № 825/16.08.2016 г. на община Б..

            С исковата молба е представен „препис към 14.11.2016 г.” на решение № 24Р/14.09.1995 г., издаден от ОС”З – гр. Б., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на С. Р. З. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.027 дка, пета категория, местността „З.”, имот № 003042 по картата на землището, при съседи: № 003045 – полски път на община Б.; 003044 – нива на Н. Г. В.; № 003102 – път на община Б. и № 003043 – нива на насл. на Г. М. П.. В решението е отбелязано, че е влязло в сила на 14.09.1996 г.

            Видно от скица № 15-205303/26.04.2016 г. на СГКК-Софийска област, поземлен имот с идентификатор 05815.3.42 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена през 2011 г., находящ се в м. „З.”, с площ 1027 кв.м., с начин на трайно ползване нива, е с номер по предходен план 003042. В скицата като собственици на имота са вписани С. Р. З. съгласно решение № 24Р/14.09.1995 г.,  и М.П.К. съгласно нот. акт № 190/2016 г.

            С нотариален акт № 24, т. І, рег. №347, дело №19/2016 г. на нотариус Т. Филчева с район на действие РС-Б., П.Т.П. е признат за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор № 05815.3.42 по кадастралната карта на гр. Б., м. „З.”, с площ от 1027 кв.м., съставляващ нива с номер по предходен план 003042. Със същия нотариален акт П.П. е признат за собственик и на поземлен имот с идентификатор № 05815.3.43 по кадастралната карта на гр. Б., м. „З.”.

            С нотариален акт № 25, т. І, рег. 0 351, дело № 20/2016 г. на нотариус Т. Филчева, П.Т.П. е продал на М.П.К. имотите, предмет на горепосочения нотариален акт.

            По делото е приета административната преписка на ОС”З” –гр. Б.  по заявление вх. № 2316/13.02.1992 г., по която е издадено решение № 24Р/14.09.1995 г. В същата се съдържа заявление вх. № 2316/13.02.1992 г. от Н. Х. З. като наследник на С. Р. З., с което същият е заявил пред ПК за възстановяване 11 бр. земеделски земи в землището на гр. Б., сред които е нива от 1 дка в м. „З.”. В преписката се съдържа решение № 8996 от 17.06.1994 г. на ПК- гр. Б., издадено по горепосоченото заявление вх. № 2316/13.02.1992 г. на Н. Х. З., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на С. Р. З. в съществуващи стари реални граници върху 4 бр. имоти, сред които /под № 2/ е нива от 1 дка, находяща се в строителние граници на гр. Б., кв. „З.”, с отбелязване „извън регулация”. В преписката се съдържа и копие на решение № 24Р/14.09.95 г. по същото заявление, с което се възстановява на наследниците на С. Р. З. в стари реални граници  нива от 0,869 дка, шеста категория, м. „З.”, имот № 5123 по картата на землището.  В преписката се съдържа писмо от Н. Х. З. до ПК – Б., с което той е заявил, че връща горепосоченото решене за нива от 0,869 дка в м. „З.”, имот № 5123, тъй като имотът не е наследствен. Видно от съдържащото се в преписката писмо от ПК – Б. до ЕТ „А. И.”, от фирмата е поискано във връзка с горната молба от Н. З. в скицата за имот № 5123, който е на наследници на Х. Ц. И., да бъде променено името на собственика, поради явна фактическа грешка.

            В допълнение към първоначално изпратената преписка с писмо изх. № ПО-05-073/20.06.2017 г. на ОС”З” – Б. е представен споразумителен протокол за въвод във владение от 14.06.1996 г., в който под № 13 фигурира имот от 1 дка в м. „З.” със собственик С. Р. З., по заявление № 2316 от Н. З.. Представено е решение № 54Р от 18.09.1996 г. на ПК-Б.,, издадено по преписка по заявление вх. № 2316/13.02.92 г. на Н. Х. З., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на С. Р. З. в съществуващи стари реални граници на нива от 1 дка, пета категория, м. „З.”, имот № 003042 при съседи:№ 003023- нива на ОбНС гр. Б. и № 000004 – път на ОбНС гр. Б.. Със същото решение се възстановява правото на собственост и върху нива от 2 дка в м. „Голия рът”, имот № 007085. Предтавена е стр. 2 към решение № 24Р/14.09.1995 г. на ПК-гр. Б., подписана от председател, секретар и шестима членове, с отбелязване, че заверените скици на номера на имоти 3042, 5123 и 7085 представляват неразделна част на това решение. С писмо изх. № ПО-0-073/1/27.06.2017 г. на началника на ОС”З” – Б. е посочено, че в съдържащото се преписката /горепосоченото/ решение № 54Р от 18.09.1996 г. е допусната техническа грешка при издаването, като същото следва да се чете решение № 24Р/14.09.1995 г., тъй като при първоначалното идентифициране имот № 005123 в м. „З.” е погрешно заснет и същия е върнат на фирмата – изпълнител на техническите дейности за ново заснемане. Посочено е в писмото, че с тогавашния софтуер ОС”З” не е имала възможност да издава повече от едно решение с регистър за възстановяване на имотите в съществуващи стари реални граници на иден собственик на основание чл.18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съдържащо всички възстановени имоти. Поради това ограничение при повторно или допълнително заснемане и/или корекция в Н.й от имотите са се запазвали номерата и датата на първоначалното решение. Посочено е, че преписът на решение № 24Р/14.09.1995 г. към дата 14.11.2016 г., издаден от ОС”З”, е съгласно данните, предоставени от АГКК към 12.01.2015 г.

            Според показанията на св. Й. А., от 2009 г. той обработва под аренда всички земеделски земи на наследниците на бабата на ищеца в землището на гр. Б., сред които е имот, намиращ се по пътя за м. „З.”. От възстановяването на имота до преди две години, когато имотът бил заграбен, наследниците владеели същия. Имотът представлявал стара овощна градина с плодни дървета. Имотът бил заграден само от долната му северна страна, в посока Б., където живеят някакви хора. Свидетелят ходил всяка година по беритба и помагал в поддържането на имота. На гърба на имота имало пералня и част от него се ползвал за път. Преди една година свидетелят забелязал, че някой го е разорал. В момента имотът бил заграден от отв. М.К.. Свидетелят твърди, че преди 2016 г. никой не е влизал в имота.

            Съгласно показанията на св. Р. Р., имотът, за който се води делото, се вдясно по пътя за „З.”, където имало пералня. Имотът не бил ограден. Л. стопанисвал имота, като пускал свидетеля и неговото семейство в него да берат плодове. Свидетелят твърди, че никой не е оспорвал собствеността на Л.. Знае, че Л. дал имота на комшията от „Чеканица” – Д.. Последно свидетелят е ходил в имота преди 3-4-5 години заедно с Л. да събират ябълки.

            Според показанията на св. И. С., той е съсед на имот в „З.”, в който живее бащата на П. в „З.”. В момента там имало незастроен имот, който от 1995-1996 г. П. постоянно косял и почиствал, като в имота не е имало други хора.

            Съгласно показанията на св. К. В., тя е съсед на мястото, което се намира в „З.”, от дясната страна в посока от Б. към С.. Свидетелката е виждала П. да обработва този имот от 1995-1996 г., като не е виждала други хора в това място.

            От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

            Ищецът е предявил следните кумулативно съединени искове: 1. Срещу ответницата М.П.К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС – за признаване правото му на собственост върху 1/6 ид. част от описания в исковата молба недвижим имот и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху този имот.; 2. Срещу ответника П.Т.П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено правото му на собственост на 1/6 ид. част от същия недвижим имот. Отправени са искания по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, издаден в полза на първия ответник, и на нотариалния акт, с който същият е продал на втората ответница процесния имот.

            Така предявените собственически искове са допустими с оглед твърденията в исковата молба,  че ищецът е собственик на претендираната от него идеална част от имота на конкретно основание, и че първата ответница упражнява фактическата власт върху имота без основание, легитимирайки се като собственик на имота чрез придобиването му от втория ответник с договор за покупко-продажба.

Ищецът е основал претендираното от него право на собственост на наследствено правоприемство от С. Р. З. и извършена в полза на наследниците й реституция по ЗСПЗЗ. В исковата молба ищецът твърди, че правото на собственост на наследниците на наследодателката му е възстановено с решение № 24Р/14.09.1995 г. на ОС”З” – гр. Б..

По същество възраженията на двамата ответници се свеждат до оспорване на възстановяването на имота на наследниците на С. Р. З. по  реда на ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл следва да се тълкува направеното от тях оспорване на автентичността и съдържанието на представеното с исковата молба възстановително решение, на което се позовават ищците. Заявено е и възражение за изтекла в полза на втория ответник придобивна давност с начален момент на давността от 1995 г.

По предявен собственически иск, основан на възстановяване по ЗСПЗЗ, ищецът следва да докаже, че в негова полза или в полза на негов наследодател е налице влязло в сила решение на органа по земеделска реституция, с което имотът е възстановен. Такова решение има конститутивно действие и легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността.

В случая, в подкрепа на твърдението му за възстановяване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ ищецът е представил издаден от ОС „З” – Б. „препис” /към 14.11.2016 г./ на решение № 24Р/14.09.1995 г., издадено по преписка по заявление вх. № 2316/13.02.1992 г., с което на наследниците на С. Р. З. се възстановява с съществуващи стари реални граници нива от 1,027 дка в м. „З.”, имот № 003042 по картата на землището с посочени граници и съседи. Така представения с исковата молба „препис” на решение № 24Р/14.09.1995 г. не е препис на документ по смисъла на чл. 183 от ГПК / възпроизвеждащ съдържанието на документ в оригиналния му автентичен вид/,  а генерирана от цифровата база данни, съхранявана от ОС”З” като специализиран софтуер, разпечатка на решението. Като извадка от информационна система на ОС”З, същата няма как да обективира подписите на постановилите решението лица. Поради това и направеното от ответниците оспорване на авторството на така представения препис е лишено от предмет. След като представеният „препис” на решението съставлява генерирана от компютърната система разпечатка от въведените база данни, то липсата на подписи на тази разпечатка не може само по себе си да обуслови извод за липса на волеизявление, в какъвто смисъл са  съображенията на районния съд, както и направения от съда извод, че в правния мир не съществува решение № 24Р/14.09.1995 г. с твърдяното от ищеца съдържание. Непредставянето от ищеца на оригинала на решението на хартиен носител за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост на неговия наследодател върху процесния земеделски имот, както и  фактът, че решение с такова съдържание не е представено от ОС „З”, не може априори да обуслови извод за липса на възстановително решение с конститутивно действие и респ. за недоказаност на материалната му легитимация като собственик на имота на твърдяното основание – земеделска реституция. Ясно е, че генерираната от електронната информационна система на ОС”З” разпечатка /”препис”/ на решението не възпроизвежда изцяло съдържанието на постановеното решение във вида, в който е издадено и връчено на заинтересуваните лица. Тук следва да се има предвид и ноторно известната практика на административните органи по поземлена реституция, основана на особеностите на използвания софтуер, генерираните от системата преписи на решенията да удостоверяват единствено кои имоти, по какъв способ и на кои лица са възстановени със съответните решения, както и датата на влизането им в сила. При разпечатване на решение от информационната система същото не се материализира в оригиналния си вид и съдържание, като се получава разминаване в датата на издаване на решението, а като състав на комисията се разпечатва настоящият състав на ОСЗ, а не съставът на бившата ПК, взел решението. В подкрепа на това е и даденото с приетото по делото писмо на началника на ОС”З” – Б. разяснение, че с оглед липсата на възможност по използвания към този момент софтуер на ОС”З” всяко допълнително или повторно заснемане или каквато и да било корекция в някои от възстановените имоти са се запазвали номера и датата на първоначалното решение.

Представената разпечатка на съхранената електронна информация, надлежно заверена от оторизиран държавен орган /ОС”З”/, макар и да не обективира решението на ПК-гр. Б.,  има доказателствено значение като  носеща данни за съществуването на такова решение. При направеното от ответниците оспорване на верността на така представената разпечатка, извод за съществуването, респ. несъществуването на възстановително решение с такова съдържание следва да се направи въз основа на  всички събрани по делото доказателства.

Предвид установения ред за извършване на реституцията на земеделските земи чрез нарочно административно производство, когато не е наличен оригинала на възстановителното решение на хартиен носител във вида, в който е издадено, доказването на издаването на представеното като разпечатка от компютърната система на ОС”З” решение и неговото съдържание, е възможно чрез всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, образувана по цитираното в преписа заявление. Така преценявайки поотделно и в съвкупност всички данни, установени от съдържащите се в приетата по делото административната преписка писмени доказателства, и отчитайки и горепосочените особености, свързани с разпечатване на информацията от компютърната система на ОС”З”, може да се направи извод, че в полза на наследниците на С. Р. З. е възстановено правото на собственост върху претендирания с исковата молба земеделски имот. Съображенията за това са следните:

Административната преписка  е образувана по заявление вх. № 2316/13.02.92 г. на Н. Х. З. като наследник на С. Р. З., съдържащо се в оригинал, с което същият е заявил пред ПК- Б. 11 бр. земеделски имоти, сред които имоти само един е в местността „З.”, а именно нива с площ 1 дка. С решение № 8996/17.06.94 г., постановено по преписката по същото заявление, на наследниците на С. З. са възстановени имоти, сред които е нива от 1 дка в кв. З., но без посочен номер и граници, и без издадена скица, поради което досежно този имот следва да се приеме, че това решение има характер на решение за признаване правото на възстановяване, но няма конститутивно действие. В преписката се съдържа копие на решение № 24Р/14.09.95 г., с което на наследниците на С. З. е възстановено правото на собственост върху нива от 0,869 дка в м. „З.”, съставляваща имот № 5123, като е посочено, че това решение допълва и изменя решение № 8996/17.06.94 г. Видно е от съдържащото се в преписката писмо на ОС”З” до фирмата изпълнител и от писмото на ОС”З” по делото, че при идентифицирането на имотите е била допусната грешка относно имот № 5123.  В допълнително изпратените от ОС”З” документи към горепосочената преписка се съдържа решение № 54Р/18.09.96 г., с което на наследниците на С. З. се възстановява правото на собственост върху нива от 1 дка в м. „З.”, съставляваща имот № 003042 по картата на землището.  В приложената стр. 2 /л. 99/ от първоинстанционното дело/ към горепосоченото решение, е посочено, че тази страница е част от решение № 24Р/14.09.95 г.,  и че заверената скица на имот № 3042 е неразделна част от него. Страницата носи подписите на председател, секретар и шестима членове. В писмото на ОС”З” ОТ 27.06.2017 г. е посочено, че в решение № 54Р/18.09.96 г. е допусната техническа грешка при изписване на номера и датата на издаване и същото е идентично с решение № 24Р от 14.09.95 г., като тази грешка се дължи на погрешното заснемане на имот № 005123 при първоначалното му идентифициране. Видно е от представения споразумителен протокол за  въвод във владение от 14.06.96 г., че заявеният от Н. З. като наследник на С. З. имот в м. „З.” с площ от 1 дка е идентифициран на място и предвиден за въвод във владение. Няма данни по отношеиние на така заявения по преписката от Н. З. единствен имот в м. „З.” да е постановен отказ за възстановяването му. Напротив, имот с посочените в заявлението характеристики /нива от 1 дка в м. „З.”/ е възстановен с решение № 54Р/18.09.96 г. на ПК- гр. Б., като  възстановеният имот изрично е посочен като имот номер 003042 по картата на землището, който имот е и предмет на представения с исковата молба „препис” на решение № 24Р/14.09.95 г. Фактът, че възстановеният с решение № 54Р/18.09.96 г. имот се различава по номер и дата на издаването му, както и по брой и персонален състав на комисията, с издадения на 14.11.2016 г. „препис”, приложен към исковата молба, не опорочава същото и не може да доведе до извод за несъществуването му. Както бе посочено по-горе, предвид особеностите на използвания от ОС”З” софтуер,  при разпечатване на решение от информационната система същото не се материализира в оригиналния си вид и съдържание, като се получава разминаване в датата на издаване на решението, както и в персоналния състав на комисията, взел това решение. В случая, предвид цялостната преценка на съдържащите се в административната преписка данни и уточненията, направени с писмото на началника на ОС”З”- Б., няма съмнение, че съдържащата се в преписката оригинал на стр. 2 към решение № 24Р/14.09.95 г. /л. 99 от първоинстанционното дело/, носеща подписите на членовете на комисията, е част от решение № 54Р/18.09.96 г. и съставлява едно цяло, независимо от различието в номера и датата, посочени в титулната му част. Това различие е обусловено от факта, че по първоначалното решение №24/14.09.95 г. /л. 82/ се е наложило допълнително заснемане на посочения в него имот, а при всяка корекция във възстановените имоти се генерира решение с нов номер и дата на издаването му. Тук не става въпрос за постановяване на второ решение по едно и също заявление поради допусната явна фактическа грешка по чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Важното е съдържанието на решението с посочени в титулната част номер и дата на издаване /54Р/18.09.96 г./, с което по заявление вх. № 2316/13.02.92 г., по което е образувана административната преписка, е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Р. З. върху конкретен имот, посочен с номер по картата на възстановената собственост. С оглед на това съдържание и отбелязването в приложената стр. 2 към решение № 24Р/14.09.95 г., че заверената скица на имот № 3042 е неразделна част от решението, несъмнен е извод, че те са част от едно и също решение, доколкото имот № 003042 е предмет на диспозитивната част от решение № 54Р/18.09.96 г. В тази връзка следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за нищожност на решение № 54Р/18.09.96 г. поради постановяването му от незаконен състав с оглед действащата към момента на издаването му разпоредба на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Според актуалната съдебна практика на ВКС, чл. 60 от ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ, бл. 34/92 г. определя щатния състав на ПК, но нито този текст, нито друга норма о ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ определят в какъв състав следва да се постановяват решенията на поземлените комисии. Липсата на специална нормативна уредба в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА препраща към приложение на общите правила на административното производство, а именно чл. 15, ал.2, т. 6 от ЗАП /отм./, според която разпоредба когато административният акт е постановен от колективен орган, той се подписва само от председателя или негов заместник и секретаря на този орган.

Ответниците не са оспорили изрично материалната законосъобразност на представеното решение. Ако се приеме направеното с отговора на исковата молба възражение на ответниците за липса на посочен в него документ за собственост на С. З. за възражение срещу материалната му законосъобразност, то това възражение е недопустимо, доколкото ответниците не заявяват свои собствени права, които да са противопоставими на ищеца с оглед заявеното от него придобивно основание – реституция по ЗСПЗЗ. Ответниците противопоставят права, основани на други придобивни основания, възникнали след възстановяването на имота в полза на наследниците на С. З. - ответинкът П.П. противопоставя придобивна давност в периода от 1995 г., а ответницата М.К. – покупко-продажба от 2016 г..

С оглед на горните съображения, въззивният съд приема, че ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ в размер на наследствената му квота от наследството на С. Р. З., а именно 1/6 ид. част, съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Съдът намира за недоказано заявеното от ответника П.Т.П. възражение за придобиване на процесния имот по давност. Следва да се отбележи на първо място, че давност върху имота може да тече от 18.11.1997 г. с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ в редакция от ДВ,бр.107/18.11.1997 г.

От ангажираните от ответника П. гласни доказателства /показания на свидетелите С. и В./ не може да се направи извод за установено от него  владение върху процесния имот с признаците по чл. 68, ал. 1 от ЗС.

За да е налице владение по смисъла на горепосочената разпоредба е необходимо позоваващия се на придобивна давност да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху имота непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. В показанията си горепосочените свидетели  сочат, че след 1995- 1996 г. ответникът П. е чистил, косил и се грижел за имота, както и че не са виждали никой друг в този имот. На първо място, от показанията на тези свидетели не се установява по категоричен начин, че посочените от тях действия на ответника П. по почистване, косене и пр., са извършени именно в процесния имот. Свидетелите не посочват граници и съседи на имота, а самите те твърдят, че в съседство с имота, за който свидетелстват, се намира имот на бащата на ответника с  жилищна сграда, в който той живее. С издадения в пола на ответника констативен нотариален акт същият е признат за собственик и на друг имот от същия вид - нива / № 05815.3.43, с номер по картата на възстановената собственост 003043/, който видно от номера му и представената скица, е съседен на претендирания от ищеца имот. От показанията на свидетелите не става ясно за кой имот са възприятията им относно  извършваните от ответника П. действия по почистване, косене или най-общо казано грижи за имота. И двамата свидетели сочат, че имотът, както и съседните имоти,  не са били оградени, като описаните от тях овощни дървета предвид предназначението на съседните имоти не могат да бъдат ориентир за индивидуализация на имота при липсата на конкретно посочени граници и съседи. Никой от свидетелите на ответника не сочи наличието на пералня на гърба на имота, каквото се сочи в показанията на водените от ищеца свидетели А. и Р.. С оглед на това се налага извод за неустановеност от ангажираните от ответника доказателства същият да е осъществявал каквито и да било фактически действия именно в процесния имот.

Дори и да се приеме, че установените от показанията на горепосочените свидетели действия по косене, чистене, събиране на плодове от ответника П. се отнасят за процесния имот,  то тези действия следва да се приемат като такива на обикновено управление, но не и като обективиращи намерение на извършващия ги да свои имота.  Владение на имота по смисъл на чл. 68, ал. 1 от ЗС е налице при осъществяване на такава фактическа власт от лицето върху имота, която ясно и недвусмислено да манифестира собственическото му отношение към имота. Няма данни имотът да е бил ограден от ответника или същият да е извършвал каквито и да било действия, ограничаващи достъпа до него на собствениците или които и да било трети лица, с които той да е обективирал свое намерение, че счита имота за свой. Следва да се има предвид в тази връзка установения от показанията на всички разпитани свидетели по делото факт, че през имота е минавал път и всеки е имал свободен достъп до него, при което най-логично е този, който упражнява фактическата власт върху него с намерение да го свои, да предприеме действия по ограждането му с цел ограничаване на достъпа до него на външни лица. Установено е обаче, че имотът е бил ограден едва през 2016 г. от ответницата К., когато тя го е закупила от ответника П.. Следва да се вземе предвид също и факта, че процесният имот е бил съседен на имота на ответника П., в който той живее, при  което почистването, косенето и цялостният надзор върху този имот следва да се приемат като обичайни действия, свързани с използването на собствения му жилищен имот по предназначение, отчитайки и обстоятелството, че проценият имот е бил незаграден и свободен за достъп на трети лица. Ответникът не е осъществил действия, които да се приемат като демонстрация на негово евентуално намерение да свои този съседен имот. Не на последно място следва да се посочи и установеното от показанията на водените от ищеца свидетели обстоятелство, че наследниците на С. З. не са се дезинтересирали от възстановения им имот, а напротив – след възстановяването му наследниците ползвали имота явно и необезпокоявано, включително и като предоставили достъпа до него и ползването му на св. А. и неговото семейство. Този свидетел от 2009 г. по съглашение с ищеца обработвал под аренда всички възстановени на наследниците на С. З. земи и едва през 2016 г. забелязал, че процесният имот е разоран. Всички тези обстоятелства, установени от показанията на св. А. и св. Р., които показания съдът не намира основания да не кредитира, разколебават евентуален извод за явност и несъмнителност на упражнявана от ответника фактическа власт върху процесния имот в твърдения  от него период от 1995-1996 г. до 2016 г.

С оглед на горните съображения изводът е, че ответникът П.П. не е  придобил процесния имот на основание придобивна давност.  Доказателствената сила на издадения в негова полза констативен нотариален акт № 24, т. І, рег. № 347, дело № 19/2016 г. е опровергана и същият няма легитимиращо действие относно правото на собственост върху процесния имот на титуляра му на основание придобивна давност.

След като ответникът П.П. не е бил собственик на процесния имот, то сключеният между него и ответницата М.К. договор за покупко-продажба на този имот, извършен с нотариален акт № 25, т. І,  рег. № 351, дело № 20/2016 г., не е произвел вещно-прехвърлително действие досежно 1/6 ид. част от него, която е собственост на ищеца на основание реституция по ЗСПЗЗ.

По тези съображения следва да се признае за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е собственик по наследство и земеделска реституция на 1/6 ид. част от прецесния имот.  Установено е, че към момента на приключване на устните състезания по делото ответницата М.К. упражнява фактическата власт върху този имот без правно основание, с оглед на което същата следва да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху целия имот.

Като последица от уважаването на иска за собственост срещу ответника П.П., издаденият в негова полза констативен нотариален акт подлежи на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК в частта, с която същият е признат за собственик на 1/6 ид. част от имота, предмет на този нотариален акт.

Неоснователно е направеното от ищеца искане за отмяна на нотариалния акт, с който ответницата М.К. е придобила процесния имот чрез покупко-продажба от втория ответник, тъй като на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, но не и такива, с които се извършват правни сделки /ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.

Предвид изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за разноски, ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да му заплатят направените за двете съдебни инстанции разноски  в общ размер 1365 лв.

 

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 41 от 19.03.2018 г., постановено по гр.д. № 1369/2016 г. на Б.ски районен съд, поправено с решение № 116/01.06.2018 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л.Х.И. срещу П.Т.П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л.Х.И. е собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 05815.3.42 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № МРД-18-49/14.10.2011 г., м. „З.”, с площ 1027 кв.м., с начин на трайно ползване нива, съставляваща имот № 003042 по картата на землището, при съседи: имоти № 05815.3.44, 05815.3.102, 05815.3.43 и 05815.3.45.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л.Х.И. срещу М.П.К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че Л.Х.И. е собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 05815.3.42 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № МРД-18-49/14.10.2011 г., м. „З.”, с площ 1027 кв.м., с начин на трайно ползване нива, съставляваща имот № 003042 по картата на землището, при съседи: имоти № 05815.3.44, 05815.3.102, 05815.3.43 и 05815.3.45, и ОСЪЖДА М.П.К. да предаде на Л.Х.И. владението върху горепосочения имот.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,  констативен нотариален акт № 24, т. І, рег. № 347, дело № 19/2016 г. на нотариус Т. Филчева, рег. № 408 на НК, с който П.Т.П. е признат за собственик на основани, давностно владение на поземлен имот с идентификатор № 05815.3.42 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № МРД-18-49/14.10.2011 г., м. „З.”, с площ 1027 кв.м., с начин на трайно ползване нива, съставляваща имот № 003042 по картата на землището, при съседи: имоти № 05815.3.43, 05815.3.102, 05815.3.44 и 05815.3.45, В ЧАСТТА относно 1/6 ид. част от този имот.

ОСЪЖДА М.П.К. и П.Т.П. да заплатят на Л.Х.И. сумата 1365 лева  за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                2.