РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 02.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Х. сложи за разглеждане гр. дело №990 по описа за
2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.4 от Закона за потребителския кредит.
Образувано е по искова молба на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №********* в Търговския съд в гр. Париж,
представлявано от Давид Лоран, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.“ – клон България, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14, представлявано
от *** (в което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София се е вляло,
считано от 01.02.2018 г.) срещу Е.Е.А. с ЕГН ********** *** по чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.4 от Закона за потребителския кредит и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите за признаването за установено по отношение
на ищеца, че ответницата има следните неплатени парични задължения към него: 1)
1078.92 лева (хиляда седемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит от 21.12.2016
г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК (19.01.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 155.28 лева (сто
петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща възнаградителна
лихва по договора за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2017 г. 3) 97.79 лева
(деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
законната лихва за забава за периода от 20.02.2017 г. до 11.01.2018 г., както и
за заплащане на направените в заповедното и настоящото производство съдебно –
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. В исковата си молба ищецът
е посочил, че на 21.12.2016 г. е предоставил на ответницата паричен заем в
размер на 1078.92 лева главница, като тя е поела задължението да заплати и
договорна лихва (възнаградителна лихва, представляваща печалба на дружеството)
в размер на 155.28 лева, т.е. общо дължимата уговорена сума е в размер на
1234.20 лева и е следвало да бъде заплатена на 12 месечни вноски, всяка от
които по 102.85 лева. На 20.01.2017 г. ответницата е преустановила заплащането
на дължимите вноски, като до тази дата не е заплатила никаква сума; съгласно
клаузите на договора при просрочие на 2 или повече месечни вноски, което е настъпило
на 20.02.2017 г., остатъкът от вземането на кредитора е станал предсрочно
изискуем изцяло в посочените по-горе размери, включително законната лихва върху главницата от датата на
настъпването на предсрочната изискуемост (20.02.2017 г.) до 11.01.2018 г. в размер
на 97.79 лева; при условията на алтернативност счита всички претенции за
дължими на основание на изтичането и падежирането на всички 12 уговорени
месечни вноски към 20.12.2017 г., т.е. преди подаването на заявлението. Настоява
за уважаване на предявените искове.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея са получени отговори,
в които се сочи, че предявените искове са неоснователни, тъй като липсват
доказателства за реалното получаване на стока на посочената стойност, както и
на парична сума в този размер; заплатена е застраховка „сигурност на
плащанията“, а липсват доказателства застрахователят по нея да е търсен за
процесните суми; клаузите по договора са недействителни, неравноправни и
заблуждаващи с оглед лихвените параметри; независимо от посоченото в договора,
необходимо е било кредиторът да уведоми длъжника за настъпването на
предсрочната изискуемост; неоснователно кредиторът е изчаквал до 20.12.2017 г.
без налично плащане, като е изчислил възнаградителна лихва върху всички дължими
вноски по главницата до 20.12.2017 г.; договорката за заплащане на лихва над
двукратния размер на законната лихва не е съобразена с добрите нрави и затова
тя не се дължи; възразява, че приложение №2 към чл.5 ал.2 от Закона за
потребителския кредит е предоставено с договора на ответницата и тя е запозната
с неговото съдържание; прави възражение за прекомерност и недължимост на
претендираните възнаградителна лихва и законна лихва за забава; настоява за
отхвърлянето на предявените искове и присъждането на направените разноски.
В
писменото си становище от 19.03.2019 г. ищцовото дружество е посочило, че предвидената договорна лихва
(28.98 %) е под максималния размер, посочен като ограничение в Закона
за потребителския кредит, който
е пет пъти размера на законната
лихва (около 50 %); затова клаузата
за нейното заплащане не е нищожна.
В съдебното
заседание ответницата чрез назначения особен представител е заявила, че възнаградителната
лихва по договора не се следва, защото
е начислена след втората вноска и на практика се получава заедно със законната лихва за същия период; настоява за отхвърлянето на предявените искове.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и частично
основателни.
Съгласно представения (на лист 5-10 от делото)
договор, на 21.12.2016 г. “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД – гр. София и Е.Е.А.
са сключили договор за потребителски ***;
размерът на уговореното задължение на ответницата към ищеца е бил 1234.20 лева (в това
число 1078.92 лева главница и 155.28 лева възнаградителна лихва), платими на 12
месечни вноски по 102.85 лева (платими до 20-то число всеки месец през следващите
12 месеца след сключването на договора). Според неоспореното извлечение от погасителен
план (на лист 26) ответницата не е платила никакви вноски.
Неоснователни
са възраженията на ответницата за липсата на доказателства за реалното
получаване на стока на посочената стойност и за заплащането на застраховка
„сигурност на плащанията“ – същите са представени на лист 12 – 24 от делото. Уговореният
между страните годишен лихвен процент на разходите в размер на 28.98 % е
значително по-нисък от посочения в чл.19 ал.4 от Закона за потребителския
кредит максимален 5-кратен размер на законната лихва, който е около 50.00 %
годишно; затова клаузите по договора не са недействителни, неравноправни и
заблуждаващи с оглед лихвените параметри. Ищецът е доказал наличието на валидно
сключен договор за заем (потребителски кредит) между страните; ответницата
въпреки дадените с доклада по делото указания не е доказала наличието на каквито
и да е плащания по договора. Поради
липсата на доказателства за извършено съобщаване на предсрочното прекратяване
на договора на длъжника настоящият съдебен състав следва да се произнесе по направеното
от ищеца в исковата молба алтернативно искане претенциите да бъдат счетени за
дължими на основание на изтичането и падежирането на всички 12 уговорени
месечни вноски към 20.12.2017 г., т.е. преди подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК. Дължимите размери на главницата и договорната лихва в този
случай са уговорените с договора съответно в размер на 1078.92 лева и на 155.28
лева; ответницата не е представила доказателства за каквито и да е извършени
плащания, поради което тези предявени искове са изцяло основателни. В този
случай при липсата на предсрочна изискуемост на цялата главница към 20.02.2017
г. дължимата законна лихва следва да бъде изчислена като сбор от законните
лихви върху всяка една от падежиралите (през периода от 20.02.2017 г. до
20.12.2017 г.) вноски от главницата за периода от нейния падеж до 11.01.2018 г.
(тази претенция освен на общите правила на чл.86 от Закона за задълженията и
договорите се основава и на т.3 от договора). Точният падеж и размер на всяка
една от главниците е посочен в погасителния план (на лист 26 от делото) –
падежиралата на 20.01.2017 г. част от главницата е в размер на 80.50 лева и
законната лихва върху нея за периода от 20.01.2017 г. до 11.01.2018 г. е в
размер на 7.98 лева (изчислена с лихвения калкулатор за изчисляване на законна
лихва, намиращ се в сайта на Националната агенция по приходите – с оглед
спестяването на разноски на страните по делото не е назначавано вещо лице);
падежиралата на 20.02.2017 г. част от главницата е в размер на 81.45 лева и
законната лихва върху нея за периода от 20.02.2017 г. до 11.01.2018 г. е в
размер на 7.38 лева; падежиралата на 20.03.2017 г. част от главницата е в
размер на 83.20 лева и законната лихва върху нея за периода от 20.03.2017 г. до
11.01.2018 г. е в размер на 6.89 лева; падежиралата
на 20.04.2017 г. част от главницата е в размер на 84.98 лева и законната лихва
върху нея за периода от 20.04.2017 г. до 11.01.2018 г. е в размер на 6.30 лева;
падежиралата на 20.05.2017 г. част от главницата е в размер на 86.80 лева и
законната лихва върху нея за периода от 20.05.2017 г. до 11.01.2018 г. е в
размер на 5.71 лева; падежиралата на 20.06.2017 г. част от главницата е в
размер на 88.66 лева и законната лихва върху нея за периода от 20.06.2017 г. до
11.01.2018 г. е в размер на 5.07 лева; падежиралата на 20.07.2017 г. част от
главницата е в размер на 90.56 лева и законната лихва върху нея за периода от
20.07.2017 г. до 11.01.2018 г. е в размер на 4.43 лева; падежиралата на
20.08.2017 г. част от главницата е в размер на 92.50 лева и законната лихва
върху нея за периода от 20.08.2017 г. до 11.01.2018 г. е в размер на 3.73 лева;
падежиралата на 20.09.2017 г. част от главницата е в размер на 94.49 лева и
законната лихва върху нея за периода от 20.09.2017 г. до 11.01.2018 г. е в
размер на 2.99 лева; падежиралата на 20.10.2017 г. част от главницата е в
размер на 96.51 лева и законната лихва върху нея за периода от 20.10.2017 г. до
11.01.2018 г. е в размер на 2.25 лева; падежиралата на 20.11.2017 г. част от
главницата е в размер на 98.58 лева и законната лихва върху нея за периода от
20.11.2017 г. до 11.01.2018 г. е в размер на 1.45 лева; падежиралата на 20.12.2017
г. част от главницата е в размер на 100.69 лева и законната лихва върху нея за
периода от 20.12.2017 г. до 11.01.2018 г. е в размер на 0.64 лева; общият сбор от посочените законни лихви, изчислен
с лихвения калкулатор за изчисляване на законна лихва, намиращ се в сайта на
Националната агенция по приходите, е в размер на 54.82 лева, поради което искът
трябва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата от 54.82 лева до
97.79 лева.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати поисканите
разноски по частно гр. дело №302/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на
уважената част от исковете, т.е. в общ размер от 74.17 лева (от 26.64 лева
заплатена държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение). На основание на
чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото
производство съразмерно на уважената част от исковете, т.е. в общ размер на 528.97 лева (от 123.36 лева
заплатена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 323.24 лева
внесен депозит за назначаването на особен представител на ответницата на
първоначални разноски на ищеца).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240
и чл.86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.4 от Закона за
потребителския кредит, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Е.Е.А. с ЕГН ********** *** има следните неплатени
парични задължения към „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №********* в
Търговския съд в гр. Париж, представлявано от Давид Лоран, действащо чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк
София, бл.14, представлявано от *** (в което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД –
гр. София се е вляло, считано от 01.02.2018 г.) (за които е издадена Заповед за
изпълнение №193/22.01.2018 г. по частно гр. дело №302/2018 г. по описа на ДРС): 1) 1078.92 лева (хиляда седемдесет и осем лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща дължима сума по договор за
потребителски кредит от 21.12.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (19.01.2018 г.) до
окончателното плащане. 2) 155.28 лева (сто петдесет и пет лева и двадесет и
осем стотинки), представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от
20.01.2017 г. до 20.12.2017 г. 3) 54.82 лева (петдесет и четири лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща законната лихва за забава за периода
от 20.02.2017 г. до 11.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата от 54.82 лева
до първоначално предявения размер от 97.79 лева.
ОСЪЖДА
Е.Е.А. с ЕГН ********** *** да заплати на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ с рег. №********* в Търговския съд в гр.
Париж, представлявано от Давид Лоран, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“ – клон България, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14,
представлявано от *** (в което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД – гр. София се
е вляло, считано от 01.02.2018 г.), сумата от 528.97 лева (петстотин двадесет и
осем лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща направените разноски
по гр. дело №990/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 74.17 лева (седемдесет и четири лева и седемнадесет
стотинки), представляваща направените разноски по частно гр. дело №302/2018 г.
по описа на ДРС съразмерно на установените като дължими суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: