Р Е Ш Е Н И Е
№ 624
от 26.07.2023 г., гр. Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и шести юли, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
съдия: Биляна Икономова
като разгледа адм.
дело № 756/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294-чл.
298 във връзка с Глава Тринадесета АПК.
Образувано е по жалба на Й.Б. /U. B./, гражданин на
Република Турция, срещу действие на Началника на Гранично полицейско управление
/ГПУ/ – Свиленград по изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ „забрана за влизане на чужденец в Република
България“ с рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на Началника на ГПУ –
Свиленград.
Посочено е, че на 17.02.2023 г. жалбоподателят се е опитал да влезе в
Република България, но е получил отказ от страна на граничните власти,
обоснован с наличието на забрана за влизане в страната от 02.02.2023 г. Твърди
се, че Началникът на ГПУ – Свиленград – орган по изпълнението, изпълнява
заповедта, която не е влязла в сила и на която не е допуснато предварително
изпълнение. Поради това единственият ред за жалбоподателя да се защити срещу
тези неоснователни действия е да обжалва действията на органа по изпълнението
по чл. 294 и следващите АПК. Моли да бъде отменено действието на Началника на
ГПУ – Свиленград, като се задължи същия да не извършва повторно действието.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, ако такива
са поискани от насрещната страна.
С разпореждане от 28.02.2023 г. жалбата е оставена без движение, като е
указано на жалбоподателя да уточни в какво се изразява действието по изпълнение
на оспорената заповед за налагане на ПАМ и от кой орган в действителност е
извършено това действие – от Началника на ГПУ – Свиленград или от служител при Граничен
контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ Капитан Андреево, гр. Свиленград,
съответно – дали се оспорва действие по изпълнение на акта или се касае за
оспорване на отказ за влизане в страната от 17.02.2023 г.
В молба от пълномощника на жалбоподателя се конкретизира, че жалбата не е
подадена срещу отказа от 17.02.2023 г., а срещу действието на Началника на ГПУ
– Свиленград по изпълнение на издадената от него заповед за налагане на ПАМ за
срок от три години, считано от 02.02.2023 г. до 01.02.2026 г., което изпълнение
се изразява във въвеждане в системите на МВР на забраната и недопускане на
жалбоподателя да навлезе на територията на Република България. Действително на
17.02.2023 г. от служител при ГКПП Капитан Андреево, гр. Свиленград, на Й.Б.
е издаден отказ за влизане в
страната, но този отказ не бил действие по изпълнение на заповедта за налагане
на ПАМ, а отделен административен акт, чието основание за издаване е именно
изпълнението на процесната заповед от издателя й - Началника на ГПУ –
Свиленград като орган по изпълнението.
От фактическа страна се
установява следното:
1. Заповед с рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на Началника на ГПУ –
Свиленград за налагане на ПАМ „забрана за влизане на чужденец в Република
България“, считано от 02.02.2023 г. до 01.02.2026 г., е оспорена от Й.Б.
с постъпила директно в Административен съд – Хасково на 16.02.2023 г. жалба, съдебното
производство по която е прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на
Административен съд София-град /Определение № 193/20.02.2023 г. по адм. дело №
189/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково/. При служебно направена
справка се установи, че по жалбата срещу посочената заповед е образувано адм.
дело № 2399/2023 г. по описа на Административен съд София-град, по което
произнасяне липсва.
2. На 17.02.2023 г. по отношение на Й.Б. е обективиран отказ за
влизане в страната от контролиращ служител при ГКПП Капитан Андреево, издаден
на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/
– вписан е със забрана за влизане в страната, в националния списък. Съставен е
и протокол за предупреждение. Отказът е оспорен по съдебен ред, като жалбата
срещу него е отхвърлена с Решение № 4209/26.06.2023 г. по адм. дело № 2688/2023
г. по описа на Административен съд София-град, без данни за влизането му в
сила.
3. Към молба на жалбоподателя от 16.03.2023 г. е приложено писмо от
Дирекция „Миграция“ – Министерство на вътрешните работи, видно от което при
направена справка се установява вписване на наложената спрямо Й.Б. ПАМ в
автоматизираните информационни системи на МВР. Това било доказателство, че
Началникът на ГПУ – Свиленград изпълнява административен акт, който не подлежи
на изпълнение.
4. С определение № 278/21.03.2023 г. производството по адм. дело № 209/2023
г. по описа на Административен съд – Хасково, образувано първоначално по
жалбата на Й.Б., е прекратено, а
делото – изпратено по подсъдност на Административен съд София – град.
5. С разпореждане от 10.04.2023 г. по адм. дело №
3045/2023 г. по описа на Административен съд София – град жалбата е оставена
без движение, като се задължава директора на Дирекция „Миграция“ – МВР да
представи информация и удостоверяващите я доказателства за въвеждането на
личните данни на турския гражданин в информационния
масив по чл. 21а от ЗЧРБ.
С писмо от 05.05.2023 г. Директорът на
Дирекция „Миграция“ – МВР уточнява, че за турския гражданин Й. Б./U. B./, роден на *** г., няма данни да е включен в
информационния масив на нежеланите в страната чужденци по чл. 21а ЗЧРБ.
6. С разпореждане от 09.05.2023 г. по адм. дело №
3045/2023 г. по описа на Административен съд София – град жалбата е оставена
без движение, като е указано на жалбоподателя да конкретизира предмета на
оспорването с депозираната пред Административен съд – Хасково жалба.
С молба от 17.05.2023 г. жалбоподателят конкретизира,
че в жалбата и в уточняващите молби към нея не е изложил твърдение за
включването му в информационния масив по чл. 21а ЗЧРБ. Посочва, че наложената
ПАМ - забрана за влизане, се изпълнява по следния начин: в системата на МВР,
която система е съвсем различна от информационния масив по чл. 21 ЗЧРБ /за
нежеланите в страната чужденци, а не за чужденци с наложени забрани за
влизане/, се вписва, че чужденецът има забрана за влизане в страната. Видно от
представените по делото доказателства, в системата на МВР съществували данни за
това, че на чужденеца е наложена забрана за влизане в страната. След като
веднъж се въведе в системата на МВР информация за това, че конкретен чужденец е
с наложена ПАМ – забрана за влизане, то когато чужденецът се появи на ГКПП и
направи опит да влезе в страната, проверяващият документите граничен служител
установява в системата, че конкретният чужденец е с наложена забрана за влизане
в страната, при което не допуска същия да влезе и му издава отказ за влизане в
страната по образец, какъвто е издаден и в случая. Ако чужденецът е вписан в
информационния масив по чл. 21а ЗЧРБ, то в отказа за влизането му се вписва
това обстоятелство, а не, както е посочено в случая, че е наложена забрана за
влизане. Действието по изпълнение на неподлежащия на изпълнение /невлязъл в
законна сила и без допуснато предварително изпълнение/ акт, което се твърди, е
въвеждането на данни за Й.Б. в системата на МВР,
а не - в информационния масив по чл.
21а ЗЧРБ, за това, че на същия е наложена забрана за влизане в страната
и недопускането му физически да влезе на територията на Република България.
7. С разпореждане от 23.05.2023 г.
по адм. дело № 3045/2023 г. по описа на Административен съд София – град е
изискана информация от Началника на ГПУ – Свиленград и директора на
Главна дирекция „Гранична полиция“ с цел изясняване на фактите и
обстоятелствата, които са от значение за случая.
Информация относно източниците на данни
/националния списък/, които се ползват от служителите на Дирекцията при
проверка относно наличието на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ, посочено
в издаден от служител на ГД „Гранична полиция“ при ГКПП „Капитан Андреево шосе“
на 17.02.2023 г. отказ за влизане в страната на гражданина на Република Турция Й.Б.,
роден на *** г., не са представени от директора на Главна
дирекция „Гранична полиция“.
С писмо от 05.06.2023 г. Началникът на ГПУ – Свиленград посочва, че на
турският гражданин Й.Б. /U. B./, роден на *** г., е
наложена „забрана за влизане на чужденец в Република България“
със Заповед с рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на Началника на ГПУ –
Свиленград. Заповедта била въведена от служител на ГПУ – Свиленград, инсп. в
МГПГ А. Т. в подсистемата АИС „НМАП“ /налаганите мерки за административна
принуда за чужденец/. Заповедта фигурира в АИС „ИД“/ /издирвателна дейност/.
Обстоятелствата, поради което е наложена тази заповед, са посочени в акта и в
предложението от 28.01.2023 г. на Началник група на ГКПП – К. Андреево.
8. С определение № 4958/12.06.2023 г. по адм. дело № 3045/2023 г.
Административен съд София-град приема, че е сезиран с жалба, подлежаща на
разглеждане по реда на Глава Седемнадесета, раздел VI „Обжалване на действията на органа по изпълнението от
АПК“, доколкото с нея се цели преустановяване на действията, предпоставящи
неблагоприятни правни последици в правната сфера на жалбоподателя, от невлезлия
в сила, оспорен в друго административно производство, акт, като липсвал нарочен
акт за въвеждане на данните на чужденеца в системите на МВР, поради което и
повдига спор за подсъдност срещу действията по предварително изпълнение на
Заповед рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на Началника на ГПУ – Свиленград.
9. С определение № 6963/26.06.2023 г. по адм. дело № 5847/2023 г. по описа
на ВАС, Четвърто отделение, е разрешен повдигнатият спор за подсъдност, като
делото е изпратено на настоящия съд да се произнесе по жалбата на Й.Б.,
гражданин на Република Турция, против действие на служител на ГКПП Капитан Андреево
по изпълнение на заповед за отказ за влизане в страната на лицето.
10. С разпореждане № 2248/13.07.2023 г. по адм. дело № 756/2023 г. по описа
на Административен съд – Хасково, образувано след разрешаване на повдигнатия
спор за подсъдност, съдът е:
10.1. задължил Началника
на ГПУ – Свиленград в 3-дневен срок от получаване на съобщението да изпрати
мотиви за обжалваното действие и представи доказателства за влизането в сила на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка „забрана за влизане
на чужденец в Република България“ с рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на
Началника на ГПУ – Свиленград, съответно – ако същата е оспорена по съдебен
ред, пред кой съд и с какъв номер е образувано дело, както и допуснато ли е
предварително изпълнение на тази заповед, като в същия срок му е предоставил
възможност да подаде възражение и да представи писмени доказателства към него.
10.2.
задължил служителя на ГКПП Капитан Андреево, който е изпълнил заповедта за
отказ за влизане в страната на лицето, в 3-дневен срок от получаване на
съобщението да изпрати мотиви за обжалваното действие и представи
доказателства, удостоверяващи компетентността му, вкл. и длъжността, която е
заемал към 17.02.2023 г., като в същия срок му е предоставил възможност да
подаде възражение и да представи писмени доказателства към него.
10.3.
задължил контролиращия служител ГКПП Капитан Андреево в 3-дневен срок от
получаване на съобщението да представи доказателства за влизането в сила на
отказ за влизане в страната с рег. № 0125923017080 от 17.02.2023 г., съответно
– ако същият е оспорен по съдебен ред, пред кой съд и с какъв номер е
образувано дело.
Разпореждането е връчено на 14.07.2023 г.
В указания от съда срок не са изпратени мотиви за обжалваното действие и всички
изискани от съда писмени доказателства.
С писмо от 19.07.2023 г. Началникът на ГПУ – Свиленград е представил
докладна записка от 28.01.2023 г., видно от която е предложено да бъде наложена
на Й.Б. /U. B./, роден на *** г., забрана за
влизане в Република България съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10,
ал. 1, т. 4 ЗЧРБ /„има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане
в страната и извеждане на лица в други държави“/; „Специфични длъжностни
задължения относно организацията и реда за работа на граничния полицай на АРМ
„Втора линия“ на ГКПП „К. Андреево шосе“ от 19.01.2023 г., сред които в т. 4.5.
– изяснява всички обстоятелства по случая, като извършва справочни дейности в
наличните бази данни, информационни масиви и автоматизирани информационни
системи на МВР, и в т. 5.2 - ако лицето не отговаря на условията за влизане,
служителят от втора линия изготвя „Единен стандартен формуляр за отказ за
влизане в страната“ по образец, поставя входен граничен печат в документа,
зачеркнат с незаличим кръст с черно мастило и отбелязва от дясната му страна
буквата /буквите/, съответстващи на причината за отказ за влизане така, както
са посочени във формуляра за отказ за влизане и уведомява НГ/НС/КО; протокол за
запознаване с длъжностна характеристика от 12.01.2023 г. на Л. А. М.на длъжност
„командир на отделение“, ГКПП „Капитан Андреево“, ГПУ – Свиленград, РДГП –
Елхово, и от формуляр-образец за изготвяне на длъжностна характеристика за
посочената длъжност от 05.01.2022 г.; като е посочил, че процесната заповед е
оспорена и е образувано адм. дело № 3045/2023 г. по описа на Административен
съд София-град.
От правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е
в срок от лице, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от твърдяно
действие на орган по изпълнение.
Разгледана по съществото, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнението на административните актове представлява съвкупност от
регулирани от нормите на АПК, последователно развиващи се правни и фактически
действия, насочени към реализирането на разпоредените с актовете последици.
1. Съгласно чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК „за изпълнение срещу граждани и
организации орган по изпълнението е административният орган, който е издал или
е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание
или в закона е посочен друг орган“.
В конкретния случай, видно от жалбата и уточненията към нея, се оспорва действието
на Началника на ГПУ – Свиленград по изпълнение на издадената от него заповед за
налагане на ПАМ за срок от три години, считано от 02.02.2023 г. до 01.02.2026
г., което изпълнение се изразява във въвеждане в системите на МВР на забраната
и недопускане на жалбоподателя да навлезе на територията на Република България.
В определение № 6963/26.06.2023 г. по адм. дело № 5847/2023 г. по описа на
ВАС, Четвърто отделение, е посочено, че се оспорва действие на служител на ГКПП
Капитан Андреево по изпълнение на заповед за отказ за влизане в страната на
лицето.
Това действие се проявява в два аспекта: от една страна, с въвеждане в
системите на МВР на забраната, наложена със заповедта на Началника на ГПУ –
Свиленград, като в случая не се доказва, че служител на ГКПП Капитан Андреево е
въвел тези данни, а от друга, недопускане на жалбоподателя да навлезе на
територията на Република България, което фактическо действие, е последица от
наложената забрана. Следва да се допълни, че последица от налагането на ПАМ е и
издаденият от служителя Л. А. М.отказ за влизане в страната от 17.02.2023 г.,
представляващ отделен индивидуален административен акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред.
1.1. Формира се извод, че орган по изпълнението по отношение въвеждането в
системите на МВР на забраната е Началникът на ГПУ – Свиленград. Не се определя
друг орган по изпълнението, доколкото в изпълнителното основание или в закона
не е посочен такъв. Този извод се обуславя и от това, че издадената от Началника
на ГПУ – Свиленград заповед е въведена в подсистемата АИС „НМАП“ /налаганите
мерки за административна принуда за чужденец/ от служител на ГПУ – Свиленград -
инсп. в МГПГ А. Т., като видно от писмо от 05.06.2023 г. на Началника на ГПУ –
Свиленград заповедта фигурира и в АИС „ИД/ /издирвателна дейност/.
В жалбата не се твърди, че орган по изпълнението е този служител, който е
въвел заповедта в АИС на МВР. Той не е и такъв, тъй като е извършил фактическо
действие, което обаче не е насочено към реализирането на разпоредените с акта
последици. Следва да се подчертае, че фактическото действие по изпълнение на
акт срещу гражданин може да се извърши от друго лице, като не е необходимо
взискателят, в случая и орган по изпълнението, да извърши конкретното
фактическо действие.
Съдът намира, че отразяването на заповедта за налагане на ПАМ в АИС на МВР не
е действие по изпълнение на акта /така вж. Определение № 13603 от 13.11.2014 г.
по адм. д. № 12969/2014 г., VІІ отд. на ВАС/. Това отразяване не попада в
изключението на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК.
1.2. Съобразявайки постановеното от ВАС определение, съдът приема, че орган
по изпълнението е и контролиращият
служител на ГКПП Капитан Андреево, доколкото той фактически не е допуснал Й.Б.
влезе на територията на Република България и е издал отказа от
17.02.2023 г. Този отказ не представлява действие по
изпълнението на акта, тъй като представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който засяга чужденеца неблагоприятно и чието
обжалване не е изключено по закон, поради което и при спазване принципа на чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България е оспорен по реда и условията
на АПК пред компетентния административен съд.
2. Белег, който очертава предмета на изпълнение по чл. 267 АПК, е
задължението да бъде годно за изпълнение, т.е. да е изискуемо. Задължението е
изискуемо, когато е дължимо и следва да се изпълни.
Изискуемо е задължението, когато произтича от влязъл в сила индивидуален
административен акт. Такива са актовете, които не са оспорени, не подлежат на
оспорване или ако са оспорени, съдът е прекратил производството или е отхвърлил
оспорването с влязъл в сила съдебен акт.
Изискуемо е и задължението, установено с невлязъл в сила индивидуален
административен акт, на който е придадено предварително изпълнение по силата на
закон или за който административният орган или съдът е допуснал предварително
изпълнение.
Така посочените две групи изискуеми задължения се определят въз основа на
чл. 268, т. 1 АПК, съгласно който „изпълнителни основания по този кодекс са
влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални
административни актове“.
Следва да бъде уточнено, че оспорването на акта е този юридически факт,
който законодателят е предвидил като способен да преодолее обвързващата
изпълнителна сила на акта. По силата на чл. 166, ал. 1 АПК на оспорването е
придаден суспензивен ефект – да спре изпълнителната сила на акта.
2.1. В случая се доказа, че Заповед за налагане на принудителна
административна мярка „забрана за влизане на чужденец в Република България“ с
рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на Началника на ГПУ – Свиленград не е
влязла в сила – същата е оспорена по съдебен ред, като липсва произнасяне с
влязъл в сила съдебен акт. Оспорването от 16.02.2023 г. е спряло изпълнението
на акта.
С оглед установените по делото факти и обстоятелства съдът констатира, че в
АИС на МВР е вписана издадената на 02.02.2023 г. заповед за налагане на ПАМ,
чието изпълнение се спира едва с подаването на жалба за оспорването й. В случая
жалбоподателят се е опитал да влезе на територията на Република на 17.02.2023
г. – ден, след като е депозирана жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ –
16.02.2023 г. Следва да бъде посочено, че жалбата на Й.Б. срещу Заповед
с рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на Началника на ГПУ – Свиленград за налагане
на ПАМ „забрана за влизане на чужденец в Република България“, считано от
02.02.2023 г. до 01.02.2026 г., е депозирана директно в съда, при нарушение на
разпоредбата на чл. 152, ал. 1 АПК. Т.е. към дата 17.02.2023 г., когато
жалбоподателят се е опитал да влезе в страната, органът, издал акта, той и
орган по изпълнението му, не е бил наясно за суспензивния ефект, настъпил от
оспорването. При спазване на цитираната разпоредба на чл. 152, ал. 1 АПК,
съгласно която жалбата се подава до съда, чрез органа, издал оспорения акт,
същият този орган щеше да узнае за жалбата, съответно – и би могъл да
предприеме действия по отразяване на оспорването в АИС на МВР. При това Й.Б.
не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а на органа
– да се възлага в тежест извършване на фактическото действие по отразяване на
оспорването в АИС на МВР. В този смисъл и като евентуална последица би било
неиздаване на отказ за влизане в страната.
Още повече, и че с определение от 20.02.2023 г., когато все още не е било
образувано производството по адм. дело № 209/2023 г. /21.02.2023 г./, под който
номер е било образувано първоначално производството по настоящото дело, дело №
189/2023 г. е изпратено по подсъдност на Административен съд София-град. Съдът
не е изискал от органа, издал акта, административната преписка по чл. 152, ал.
3 АПК, така че получавайки препис от жалбата, органът да узнае за настъпилия по
чл. 166, ал. 1 АПК ефект. В допълнение, следва да бъде посочено и, че
жалбоподателят е подходил по същия начин, като е подал жалбата по настоящото
дело директно в съда при неспазване на разпоредбата на чл. 296, ал. 1 АПК,
препятствало възможността на органа по изпълнението да узнае за оспорването, да
изпрати преписката ведно с мотиви за действието /чл. 297, ал. 3 АПК/.
2.2. Доказа се и, че
не е допуснато предварително изпълнение на заповедта. В същата не е включено
разпореждане за предварително изпълнение на акта по чл. 60 АПК /чл. 44, ал. 3
ЗЧРБ/, нито е допуснато предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон по смисъла на чл. 166, ал. 4 АПК или от съда по чл. 167 АПК. Напротив – по аргумент от противното на чл. 46, ал. 4 във връзка с ал. 2,
т. 2 ЗЧРБ оспорването на заповедите за налагане на забрана за влизане и
пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз на
основанията по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ, каквато е процесната, спира тяхното
изпълнение по смисъла на чл. 166, ал. 1 АПК. Нещо повече, по аргумент от
противното на чл. 44, ал. 4, т. 2 ЗЧРБ на заповедите от вида на процесната не е
допуснато незабавно изпълнение.
2.3. Съгласно чл. 2 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за
реда за обработване на лични данни в МВР личните данни се обработват в
автоматизирани и неавтоматизирани информационни фондове, които информационните
фондове са регистри с лични данни по смисъла на Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД.
Съгласно чл. 54, ал. 2, т. 5 и ал. 4, т. 21, чл. 61 ЗЧРБ МВР поддържа регистър
на наложените мерки за административна принуда на чужденци, каквато се явява
процесната по чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, които данни се обработват от службите
за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните
работи /§ 1, т. 5 ДР ЗЧРБ/, а съгласно чл. 66, ал. 2 ЗБЛД „в информационния
фонд се съхраняват и данни за наложени мерки за държавна принуда, свързани с
документи за самоличност и с разрешенията за пребиваване на чужденци или
пребиваването им в Република България“, като достъп до тези данни безспорно
имат органите на граничен контрол, осъществяван на ГКПП /чл. 2, ал. 1 ППЗЧРБ/.
Предвид изложеното по-горе понятието „наложени ПАМ“ може да се тълкува по
два начина – по-широкото понятие обхваща ПАМ, които са издадени и представляващи
годно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, а по-тясното – само издадени
ПАМ, които не представляват годно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК.
Налагането на ПАМ и при двете хипотези се различава от действията по нейното
изпълнение. В случая няма данни за започнати спрямо чужденеца действия по
изпълнение на административния акт.
2.4. За пълнота следва да бъде отбелязано, че вписването в АИС на МВР на
лични данни на турския гражданин, вкл. и относно наложената спрямо него ПАМ, в
действителност е фактическо действие, но изрично, въпреки всички дадени от съда
указания, жалбоподателят не твърди в нито един момент, че това фактическо
действие не произтича от административен акт или закон по смисъла на чл. 250,
ал. 1 АПК. А както се установи по-горе, вписването в АИС на МВР е регламентирано
с действащи правни норми.
Дори и да се приеме, че всъщност приложим би бил редът по чл. 256 АПК, искане
от страна на жалбоподателя да бъде преустановено неоснователното бездействие на
органа, изразяващо се в неотразяване оспорването на ПАМ, не е обективирано в
жалбата и уточненията към нея. Това би било възможно, ако органът е знаел за
оспорването на заповедта и не е направено необходимото отбелязване, а лицето,
спрямо което е издадена заповедта, не е допуснато до влезе на територията на
страната само заради липсата на отбелязване на оспорването.
Съдът се води от формираното от жалбоподателя искане, като е недопустимо да
допълва или изменя волята му.
3. Съгласно чл. 102, ал.1, т. 2 ЗМВР „за осъществяване на граничен контрол
полицейските органи извършват гранични проверки на лицата и не допускат
преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не
отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки,
ограничаващи движението им през държавната граница“. Граничната проверка представлява
система от последователни действия и организационни мерки по отношение на всяко
преминаващо през ГКПП на Република България лице с цел установяване на липсата
на мерки, ограничаващи движението му през границата на Република България
съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. за реда и
организацията за извършване на граничните проверки на граничните
контролно-пропускателни пунктове.
Безспорно, контролиращият служител на ГКПП Капитан Андреево е бил задължен
да извърши справка в АИС на МВР, предвид че ГКПП е към ГД „Гранична полиция“
при МВР /чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на МВР; чл. 16,
т. 7 от Наредба за граничните контролно-пропусквателни пунктове/, респективно
да се съобрази с направените вписвания за чужденеца. Когато при извършена
гранична проверка е установено, че проверяваното лице е обект в системата, органът
изпълнява указанията в съобщението и мярката съгласно нормата на чл. 45, ал. 1,
т. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 от Инструкция №
8121з-1492 от 4 ноември 2022 г. В случая именно такова съобщение е налице за
жалбоподателя и наложената му ПАМ - „Забрана за влизане в страната“. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че контролиращият граничен орган действително
е задължен на основание посочените данни и наложена ПАМ, да не допусне
чужденеца в страната, т.е. органът действа при условията обвързана
компетентност както при издаване на оспорения отказ, така и при фактическото
недопускане на чужденеца на територията на Република България. Фактическото
недопускане до страната е израз на издадения писмено отказ, за който се
установи, че е оспорен пред Административен съд София-град, поради което и е
недопустимо осъществяването на инцидентен контрол в настоящото съдебно
производство. Още повече, че това недопускане не представляват фактическо
действие по изпълнението на заповедта, а по изпълнението на отказа, който,
както бе посочено, е отделен индивидуален административен акт.
С оглед изхода от спора и по аргумент на чл. 297, ал. 1 във връзка с чл.
236 във връзка с чл. 228, чл. 144 във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Административен съд-Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Б. /U. B./, гражданин на Република Турция, роден на *** г., с паспорт U22468056, срещу действие на
Началника на Гранично полицейско управление – Свиленград по изпълнение на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка „забрана за влизане
на чужденец в Република България“ с рег. № 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на
Началника на Гранично полицейско управление – Свиленград, изразяващо се във
въвеждане в системите на Министерство на вътрешните работи на забраната и
недопускане на лицето да навлезе на територията на Република България.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Б. /U. B./, гражданин на Република Турция, роден на *** г., с паспорт U22468056, срещу действие на
служител на Граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево по
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка
„забрана за влизане на чужденец в Република България“ с рег. № 4536 РАМ-17 от
02.02.2023 г. на Началника на Гранично полицейско управление – Свиленград,
изразяващо се недопускане на лицето да влезе на територията на Република
България.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 298, ал. 4 АПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на жалбоподателя, на
Началника на ГПУ – Свиленград и служител на ГКПП Капитан Андреево, на основание
чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: