№ 669
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110215556 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД, представлявано от И. НЧ. -
управител и И. КГ. - прокурист чрез адв. Ц. е обжалвало наказателно постановление
/НП/ №002459/25.07.2023г. на И.Д. директора на РД за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за
защита на потребителите, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че
АУАН не е връчен на дружеството като така е ограничено правото на защита,
включително и по чл.44, ал.1 от ЗАНН да депозира писмени възражения. Намира, че
председателят на КЗП е нарушил принципа за безпристрастност като в редица
публикации в периода от м.02.2023г. до м.07.2023г. заявил, че ще се бори срещу
завишените цени на хранителните стоки чрез открито таргетиране на големите
търговски вериги, каквото мнение изразявал и в лично качество, че предпоставка за
изкуствено повишаване на цените е нелоялната търговска практика като вниманието
на КЗП щяло да е насочено към големите вериги магазини. Конкретната проверка, в
резултат, на която е съставен АУАН и издадено НП била извършена на 17.03.2023т.,
поради което била налице хипотеза, при която наказващият орган бил вътрешно
предубеден още при самата проверка и нарушил презумцията за невиновност. Изтъква,
че при съставяне на АУАН описанието на нарушението е неясно в какво се изразява
изпълнителното деяние – действие или бездействие за нелоялната, заблуждаваща
1
търговска практика по чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Сочи, че при издаване на НП липсва
задължително съдържание по чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН за посочване вида и размера на
наказанието, при наличие на противоречие между цифровото изписване на санкцията
от 7500 лева и словесното като двадесет и пет хиляди. Отделно от това, не можело да се
установи и действителната воля на наказващия орган при формиране на конкретния
размер на наказанието, тъй като в мотивната част на НП имало вътрешно
противоречие, като от една страна аргументира, че санкцията следвало да е в среден
размер, а от друга страна се обосновавала санкция в размер, близък до минималния. В
съдържанието на НП липсвал и друг задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН – посочване на законовата разпоредба, която е нарушена, тъй като посочената
чл.68д, ал.1 от ЗЗП давала легалното определение на заблуждаваща търговска
практика, но не съдържала задължение, което да не е изпълнено от дружеството.
Оспорва изводите на контролните органи за нарушение на ЗЗП при конкретната
проверка на 17.03.2023г. в един от търговските обекти на дружеството като
неправилни и неоснователни, защото обозначението на етикета на продукт от
търговеца „сурими скариди“ не можело да създаде погрешна представи у средния
производител за конкретния продукт, при положение, че добре било известно за
сурими продукт, който се правил от риба и се оформял като различни морски дарове,
каквото било установено в конкретната проверка, поради което и в конкретния случай
не бил налице елемент от фактическия състав на нарушение по чл.68д, ал.1 от ЗЗП –
практиката да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща, а търговецът
използвал превод от английски на български език на наименованието на продукта от
производителя, както е цитирано и в НП. Изтъква, че ако съдът, намери че
дружеството е извършило нарушението, то случаят е маловажен и покрива критериите
на чл.28 от ЗАНН, предвид цената на конкретната стока от 7.99 лева, с поставен етикет,
който напълно отразявал информацията от производителя, водещо на ниска
обществена опасност на деянието при липса на нанеси вреди и вредни последици.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Р. и адв. Й. поддържат
жалбата и молят НП да бъде отменено по изложените в същата съображения.
Акцентират, че в НП и в АУАН имало неяснота в описанието на фактическата
обстановка, като не ставало ясно дали отговорността на дружеството била ангажирана
за действие или за бездействие, включително и налице била неяснота при правната
квалификация на твърдяното нарушение, без да била посочена забранителна
разпоредба, която била нарушена. Отделно от това, било допуснато противоречие при
посочване на размера на наложената имуществена санкция – цифром и словом, като и
относно мотивите за среден размер на наказанието и размер, близък до минималния,
представляващи съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържат, че
използваното от дружеството словесно обозначение на продукта „сурими скариди“ не
2
въвеждало в заблуждение потребителя, тъй като същият бил добре запознат, че
продуктите „сурими“ се изработвали от смляна риба и често се оформяли под формата
на различни морски дарове. Търговецът не представил невярна информация за
продукта на етикета, тъй като словесното обозначение било абсолютно идентично с
това на етикета от производителя, но преведено от английски на български език. При
евентуалност, молят НП да бъде отменено, тъй като се разкривали белези за
маловажност на случая, като и явна несправедливост на наложеното наказание.
Представят подробни писмени бележки, в които се повтарят съображения от жалбата, с
добавяне, че лицето, на което е връчен АУАН не разполагало с пълномощно от
дружеството. Претендират присъждане на разноски по представен списък за
адвокатски хонорар за процесуално представително.
Наказващият орган чрез адв. А. оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. НП било издадено от компетентен орган
при спазване на материалния закон и процесуалните правила. От събраните
доказателства се установило по безспорен начин, че извършеното нарушение се
явявало заблуждаваща, нелоялна търговска практика при наличие на кумулативните
предпоставки за квалифицирането му по ЗЗП. Счита, че в конкретния случай не следва
да се прилага чл.28 от ЗАНН. Намира, че по отношение на размера на санкцията
наказващият орган изложил мотиви в НП, според които е завишена над минималния
размер имуществена санкция. Прави възражение за прекомерност на претендираните
от жалбоподателя разноски, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна
сложност. Претендира юрисконсултско възнаграждение на база на изготвеното
становище по жалбата от юрк. Д..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД е
наложена имуществена санкция, в размер на 7 500 лева, за това, че при извършена
проверка на 17.03.2023г. в обект: Хипермаркет Кауфланд София Младост, находящо се
в гр. София, ул. “Филип Аврамов“ №3, стопанисвано от дружеството е установено, че
във витрина за риба и рибни продукти е изложен за продажба продукт с описана
информация от търговеца на етикет „сурими скариди, мариновани 320гр. 7.99 лв.“, а на
самият продукт бил залепен етикет от производителя с различна информация
„SHRIMPS FROM SURIMI – IN LRINE 320/200гр. състав: сурими скариди 62%,
сурими 45%, тихоокеански хек 41% - произведено за „Ростар България“ ЕООД“,
представляващо използване от търговеца на нелоялна търговска практика, тъй като
чрез премълчаване прикрива съществена информация относно основната
характеристика на предлаганата стока, че скаридите са сурими – не са скариди, а под
формата на скариди смляно месо от риба, което действие може да доведе до вземане на
3
търговско решение от средния потребител, което не би взел без използването на тази
практика - нарушение на чл.68д, ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
НП е издадено въз основа на АУАН №002459/04.04.2023г. и констативен
протокол №К-2755381/17.03.2023г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите Д. К. Д. - актосъставител и А. Т. Ш. -
присъствала при съставяне на акта, според които през м.03.3023г. била извършена
проверка на търговски обект на дружеството и съставен констативен протокол. Било
установено, че на щанд за риба и рибни продукти се предлагал продукт с етикет от
търговеца „сурими скариди“, а производителят бил поставил етикет, че продукта е
смляно месо от риба, оформено като скарида. Това счели за заблуждаваща търговска
практика, тъй като информацията от етикета на търговеца се различавала от тази на
производителя относно характеристиката на продукта, който не е скарида, а смляно
месо от различни видове риба, оформено като скарида. За нарушението бил съставен
АУАН, връчен на упълномощено лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество –
частично основателна.
При проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП, съдът установи, че
е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е
предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН - на упълномощен представител на
дружеството, който според приложено пълномощното е лицето СМГ.. Той е
присъствал при проверката на място, при съставянето на констативния протокол и при
съставянето на АУАН. Освен това по втора точка от пълномощното е упълномощен да
получава документи на/ от компетентните органи и/ или институции, посочени
изчерпателно между, които и КЗП. Самият факт, че лицето СМГ. се е явило на
04.04.2023г. в КЗП и е присъствало при съставянето на акта, а това е датата, на която е
съставен АУАН и по която също не се спори, че е действителна, означава, че
дружеството е било надлежно уведомено за датата и мястото на съставяне на акта,
включително и е изпратило именно това лице да го представлява. Съдът не счита, че
липсата на изрично пълномощно за получаване на АУАН е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като няма изискване в ЗАНН лицето, което присъства при
съставяне на акта, на което се предявява и връчва екземпляр от акта да има изрично
пълномощно. Що се отнася до аргументите в писмените бележки, че липсвало
4
пълномощното в полза на лицето, което е упълномощило С. И.ов - М. И.ов И., това
няма никакво правно значение и не обвързва актосъставителя да проверява властта на
И., тъй като И.ов се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно. Няма
твърдения в жалбата или писмените бележки, че на И. са прекратени пълномощията от
дружеството.
Актът е съставен от оправомощено лице със заповед №1002 ЛС/01.11.2017г. на
председателя на КЗП.
При проверка на НП, съдът установи, че е издадено от компетентен орган,
упълномощен със Заповед №670/06.07.2023г. на председателя на КЗП. Тук е мястото,
съдът да посочи, че не може да направи пряка връзка между интервюта и позиции на
председателя на КЗП и И.Д. директора на РД за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при КЗП-наказващия
орган най-малкото, защото това са отделни личности, на отделни позиции в КЗП, а от
друга страна в цитираните интервюта на председателя на КЗП не се цитира този
именно търговец – жалбоподателя, а и той не е единствения на територията на
страната, поддържащ големи търговски вериги, за са се отъждестви именно за този, за
който говори председателя на КЗП.
НП е с предписано съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, конкретно по т.6 и т.7.
Става въпрос за формално наличие на реквизити като посочване на нарушената
разпоредба, както и вида и размера на санкцията, а не съответствие на законовата
разпоредба с описаното деяние и осъществява ли състав на административно
нарушение, което са изводи по същество. Действително в НП има противоречие между
размера на наказанието – цифром и словом, както и липса на вътрешно единство при
обосноваване на конкретния размер на санкцията – среден размер или размер над
минималния, но съдът не счита, че това е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не ограничава правото на защита на дружеството да разбере какво
нарушение е извършило и за какво е наказано, както и какво наказание по вид му е
наложено и въз основа на коя санкционна разпоредба. Жалбоподателят се защитава със
същите средства, както за санкция от 7500 лева /посочена цифром/, така и срещу
санкция от двадесет и пет хиляди лева /посочена словом/, защото това е все размер на
наказанието над минималния, а жалбоподателят е изложил съображения за
несъразмерност с извършеното нарушение.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които се потвърдиха от материалите в АНП, включително не се
оспорват от дружеството, както и се потвърждават от приложен към жалбата снимков
материал на конкретния продукт. Така е категорично доказано, че етикета за продукта,
поставен от търговеца и етикета от производителя се различават, както като описание,
така като характеристики и състав. В случая е без правно значение дали някой
5
потребители знаят значението на думата „сурими“. Има значение, че етикета, поставен
от търговеца на продукта не съдържа състава и характеристиките на този продукт, а се
ограничава само в думите „сурими скариди“. Трябва да се отбележи, че не всеки
потребител знае, тъй като някой потребители не могат от финансови съображения да
си позволят да закупуват морска храна, за да са наясно първо как изглеждат различните
видове скари и въобще, че има различни видове, така и чисто интелектуално, свързано
с образователен ценз например, не могат да разчетат надпис на чужд език на етикета,
поставен от производителя, още по-малко да могат да преведат този надпис и да
разберат, че става въпрос за продукт, оформен като скарида, съставен от различен по
вид смляно месо от риба. Търговецът не е изписал на български език, състава на
продукта, включително, че е оформена от смляно месо скариди, за да може
категорично всеки потребител да разбере от търговския етикет, че това не е скарида, а
е различно по вид смляно месо, оформено като скарида.
Действително в чл.68д, ал.1 от ЗЗП - една от посочените разпоредби за
нарушение в АУАН и НП е дадена дефиниция на заблуждаваща търговска практика,
когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по
някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в
състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената
информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и
има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика. В акта и НП обаче, тази
разпоредба е пояснена и отнесена към нормата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП, предвиждаща, ме
нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к.
В АУАН и НП е описано именно такава нелоялна – заблуждаваща практика на
търговеца, който е поставил търговски етикет на стоката, от който потребителите се
ръководят за вида, състава, характеристиките на конкретния продукт, включително
грамаж и цена. Именно в акта и НП е аргументирано подробно, точно и разбираемо
нелоялното – заблуждаващо съдържане от етикета, поставен от търговеца, че
предлаганият продукт е „сурими скариди, мариновани“, но без ясно посочване състава
и основните характеристики на продукта, че не е скарида, а е оформено смляно месо от
риба в различно съотношение, оформено като скарида. Потребителите възприемат тази
информация на български език, поставен на стоката и по тази причина именно само от
етикета на търговеца „сурими скариди“, без състава и характеристиките вземат
решение да закупят или не този продукт, но с впечатление, че купуват скариди, а не
смляно месо от риба, оформено като скарида.
В конкретния случай въобще не се поражда смисъл от теоритизиране на вида на
деянието – действие или бездействие, тъй като нелоялната – заблуждаваща практика
винаги е чрез действие, тъй като търговецът поставя етикета и посочва информация в
същия за конкретния продукт. Така е и в този случай. Търговецът е поставил етикет на
6
продукта, който се различава от етикета на производителя, съдържащ информация,
която по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или
е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, че купува скариди, а не
смляно месо от различни видове риба, оформено като скарида.
Именно затова в чл.68в от ЗЗП е предвидена забрана на нелоялни търговски
практики. Затова по-коректно, както и по-прецизно щеше да е, да се посочи именно
тази разпоредба за нарушена, обвързана с разпоредбите на чл.68д, ал.1 и чл.68г, ал.4 от
ЗЗП. В случая обаче не може да се говори за нарушение, било съществено процесуално
или свързано с приложение на материалния закон, защото първо законът трябва да се
знае от всички, а още с по-голяма сила от търговците, можещи да влияят на решенията
на голям брой потребители и на второ място, с елементите от фактическия състав е
описано констатираната практика на търговеца, покриваща дефинираната за нелоялна
– заблуждаваща търговка практика по чл.68д, ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
На последно място, следва да се отчете и обстоятелството, че в санкционната
разпоредба, която е приложена за определяне на вида и размера на наказанието -
чл.210а от ЗЗП е предвидена имуществена санкция за нарушение на чл.68г за
юридическите лица в размер от 2000 до 50 000 лв. Именно тази разпоредба - на чл.68г,
ал.4 от ЗЗП е визирана, както в АУАН, така и в НП, съвместно като пояснителна на
разпоредбата на чл.68д, ал.1 от ЗЗП.
Казаното означава, че категорично се доказа нарушението, за което дружеството
е наказано, използвайки нелоялна - заблуждаваща търговска практика по отношение на
продукт, обозначил го в търговския обект чрез етикет „сурими скариди“, информация
различна от тази за състава и характера на продукта дадена от производителя, без да се
съдържа информация, че става въпрос не за скариди, а смляно месо от различна видове
риба, оформено като скарида.
Съдът не може да се съгласи, че случаят е маловажен, тъй като не покрива
състава по §1, т.4 от ЗР на ЗАНН, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Съдът не намери друго смекчаващо обстоятелство от това, че нарушението е
извършено за първи път, тъй като няма доказателства на този търговец да са налагани
наказания за нарушение, свързани с нелоялна търговска практика. Продуктът, за който
е установено нарушение на чл.68д, ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП не е на ниска стойност,
влиянието на търговеца е значително, тъй като това е един от най-големите с развита
търговска мрежа в България, което означава, че неограничен брой потребители биха
7
взели решения да закупят продукта, за който е използвана нелоялна - заблуждаваща
търговска практика. Така от деянието има значителни вредни последици и се отличава
с висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Неправилно наказващият орган е определил размера на имуществената санкция
над минималния. В чл.210а от ЗЗП е предвидена една доста широка граница на
наказанието - от 2000 до 50 000 лв. Според чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. Действително това е един от големите търговци в
страната и от обектите му пазаруват голям брой хора, както и финансово е на печалба,
според използваните публични регистри. Нарушението от вида, за този търговец е
първо, както и е констатирано само за един продукт от наистина голям предлаган
асортимент, а продуктът не е от първа необходимост, така че масово да се закупува от
потребителите, поради което не следва с такава строгост да се подхожда, само защото
приходите от продажби са значителни като цяло за търговеца за предходна година.
Съдът е с убеждение, че наказанието може да изиграе предписаните от закона цели, не
когато е високо, а когато извършителят знае, че е неотвратимо. Затова, за конкретното
нарушение следва да се определи минималното наказание по чл.210а от ЗЗП –
имуществена санкция от 2000 лева.
При изложените съображения НП, следва да бъде изменено в частта на размера
на санкцията, а в останалата част следва да остане непроменено.
При този изход на делото, тъй като съдът потвърди, че жалбоподателят е
извършил нарушението, за което е наказан, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията чийто орган е издал НП - КЗП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като явилата се адв. А. за наказващия орган,
претендира такова на база на изготвено писмено становище по жалбата от юрк. Д.. На
това основание, тъй като становището е по конкретната жалба, депозирано е от
юрисконсулт още с изпращане на АНП се дължи присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на размера, съдът се ръководи от разпоредбата на
чл.63д, ал.5 от ЗАНН и съобрази изискванията на чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както липсата на фактическа и
правна сложност на делото, бързо приключилото разглеждане, обосноваващи
юрисконсултското възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер от 80 лева,
което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Съдът не счита, че следва да присъжда съразмерно разноски на всяка от
страните, с оглед на изменение на размера на наказанието, тъй като въпроса за
присъждане на разноските е решен в чл.63д, ал.1 от ЗАНН, насочващ към АПК и
8
субсидиарно за неуредените случаи към ГПК. В случая обаче АПК няма решение на
казуса за разноските, тъй като в чл.143 се обсъжда отмяна, потвърждаване на
обжалвания акт или прекратяване на производството. ГПК също според съда не може
да се приложи субсидиарно, защото няма аналогия, между цена на иска или неоценяем
иск по ГПК и размер на санкцията, най-малкото защото в приложимата в случая за
размера на адвокатските възнаграждения норма на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се говори за
размер на наложената глоба, имуществена санкция или обезщетение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №002459/25.07.2023г. на И.Д.
директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите в частта, в която на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД
за извършено нарушение на чл.68д, ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП е наложена
имуществена санкция от 7500 лева по чл.210а от ЗЗП като вместо това
ПОСТАНОВЯВА определя на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД за
извършено нарушение на чл.68д, ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП имуществена
санкция от 2000 лева по чл.210а от ЗЗП. В останалата част НП следва да остане
непроменено.
ОСЪЖДА жалбоподателя „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД с
ЕИК ********* да заплати на учреждението или организацията, чийто орган е
издал НП - КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9