Решение по дело №2338/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.84, ал.1 АПК, вр. чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/.

Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********, гр. ******, ул. ****** № *, офис ****, представлявано от управителя Д.Г.А., чрез адв. Ж., против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-313542/16.09.2022г. към MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, чл.66в ЗМ, чл. 15, ал.2, т.8 от ЗМ, чл. 19, ал.1 и 7 от ЗМ, вр. чл.74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 , вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр. чл.77, § 1 буква а), вр. чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1, вр. чл.102 МК, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК: 1/ е определен нов код по ТАРИК за стока № 13 по MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г. – ********** (вместо **********); 2/ не е приета митническата стойност на декларираната стока № 13 - „трикотажни обагрени платове от памук – 1539 кг. поз.34“, по MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г, 3/ определена е митническа стойност на стока № 13 в размер на 9464.85лв. – при база: 6.15 лв./кг.; 4/ извършени са съответни корекции на MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; 5/ на основание чл.104, § 1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; 6/ начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00лв; ДДС - 1892.97 лв., от които 18979.09лв. са заплатени; 7/ установен е дължим ДДС за доплащане – 1230.77лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, § 2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията – 22.01.2021г.; на основание чл.77, § 3 МК, за длъжник е определено „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение като сочи, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, пар.2, буква „б“ от МК, т.к. на митническите органи са представени договор, платежни документи за заплащане цената на стоките и износна декларация, с които е доказана декларираната митническа стойност, която е договорната стойност на стоките, като информацията е предоставена своевременно. По арг. от решение на СЕС по дело С-291/15 сочи, че предмет на разглеждане в същото е "договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки", в оспореното решение няма данни за изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това. Няма доказателства, че определената нова стойност е покупната /фактурна/ стойност на стоките, а не тяхната митническа стойност, която се формира като към фактурната цена се добавят всички разходи, направени за стоките до тяхното първо местоназначение на територията на ЕС. Митническите органи не са доказали основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност и да пристъпят към определяне на нова такава по реда на чл. 74, пар. 2 от МК. Не е достатъчно митническите органи само да имат съмнения, но и трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са дадени кумулативно. Твърди, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена. Жалбоподателят не е уведомен надлежно за обстоятелствата, на които се основават съмненията на ответника. Условията визирани в чл. 141 пар.1 от Регламента не са спазени. Само е посочен номер на митническа декларация, която е послужила за определяне на по-висока митническа стойност. Това нарушава правото на защита на дружеството. Митническата декларация е частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и следва да е преценява с оглед събраните доказателства. Не може да се установи дали стоките внесени от трето лице, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на изискванията за "сходни стоки", тъй като липсват и не са представени документите, които придружават тази декларация. Липсват доказателства за това, че стоките са сходни, като е определена по-висока стойност, без да е посочено как е изчислена и какво включва тази по-висока стойност. По изложените доводи моли да е отмени оспорения акт.

В съдебно заседание, адв. Ж. процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата в частта на неприемането на декларираната митническа стойност за стока № 13 по процесната MRN, определянето на нова митническа стойност за стоките и установените задължения за ДДС за доплащане. Изрично заявява, че не поддържа жалбата срещу решението в частта, с която е определен нов код по ТАРИК за стока № 13 по процесната декларация. В пледоария по същество поддържа оплакването, че митническите органи не са имали право да отхвърлят декларираната договорна стойност по реда на чл.70 от МК. От приетата по делото ССЕ е установено, че дружеството е декларирало такава сума, каквато е платило, за което има издадена фактура. Счита, че по-високата стойност ползвана от митническите органи е необоснована, тъй като по делото няма доказателства да е извършен анализ на цялата база данни, за да се установи този факт. По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част и претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна - директора на ТД Митница-Варна, чрез юрк.С., оспорва жалбата. В пледоария по същество сочи, че оспорения акт е издаден при спазване на материалния закон, в хода на производството не са допуснати съществени процесуални правила, събрани са всички доказателства относими към спора, относно вида на стоката, нейната стойност. Извършен е анализ и справки в електронните информационни системи на Агенция “Митници“, извлечени са данни за други вносители за идентични и сходни стоки, като ответника е избрал един запис, който е най-близък, тъй като стоките на са идентични. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Ж..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 22.01.2022г. с митническа декларация MRN 22BG002002065037R4 „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД декларирало режим „Допускане за свободно обращение“ 32 стоки, 699 колета, 23229 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставката СРТ Варна, с обща фактурна стойност 48 519.30 EUR, при курс за митнически цели 1,95583лв. за 1 EUR.

Към декларацията били приложени: фактура № EGK2022000000025/21.01.2021г.; опаковъчен лист, износка декларация № 223412300ЕХ00050304, ЧМР, сертификат A.TR № D1329178/21.01.2022г.; сертификат за непреференциален произход № U0720672/21.01.2022г.; платежни нареждания за плащания към бюджета.

Видно от Протокол № 22BG2000М002921/22.01.2022г., във връзка с подадената митническа декларация, на 22.01.2022г. била извършена проверка от служител на МП Варна Запад на товарния автомобил в който се намирала стоката. От стока № 13 била взета мостра, за определяне на тарифно класиране и митническа стойност.

Във връзка с митническото оформяне на стоката декларирана с MRN 22BG002002065037R4 за режим „допускане до свободно обращение“, с писмо рег.№ 32-24076/24.01.2022г. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД било уведомено, че на основание чл.195а, ал.1 ЗМ - когато се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС - за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в определен срок, следва да учреди обезпечение в размер на 1326.19лв.

За нуждите на допълнителната проверка, съгласно чл.188, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, поради съмнения относно декларираната стойност на стоките, с писмо № 32-24083/24.01.2022г. от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, а именно: заверени копия на външнотърговски договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката; документи, удостоверяващи извършени транспортни и/или застрахователни разходи; търговското досие по сделката, в т.ч. оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформа фактури, бизнескореспонденция, други сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоките; документи, относно извършените разплащания към доставчика и други лица, свързани с доставката и разпространението на внасяните стоки; всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи стойността на декларираните стоки. Със същото писмо е изискано писмено деклариране за следните обстоятелства: какви са съществуващите връзки с продавача на стоките; налице ли е свързаност с доставчика по смисъла на чл.127 от Регламент (ЕС) № 2447/2015; дали конкретната продажба или цената на стоките са подчинени на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена към момента; дали е налице условието – част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача, да се връща пряко или косвено на продавача; какви плащания са осъществени към доставчика в ролята му на продавач на стоката или други лица, свързани с нея; свързани лица ли са с клиентите, на които се продават внасяните стоки;

В указания срок с писмо № 32-24083/24.01.2022г., дружеството представило доказателства – писмо от митница, документ удостоверяващ плащане към доставчика, ЧМР, транзитна декларация, сертификат за произход, търговска фактура, фактури за продажба от дружеството на трети лица, международен договор за продажба, извлечения от банкови сметки.

С писмо рег. № 32-89512/18.03.2022 г. от ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е изискана пълна информация за обслужващите банки, които извършват международни плащания, писмено съгласие да бъде извършена проверка в обслужващите дружеството банки за извършени плащания с турското дружество, извлечение от банковата сметка на дружеството от преименуването му до момента, и други.

С молба от 8.04.2022 г. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е представило данни за обслужваща банка, банкови извлечения, извлечения от сметка в евро за разплащане с продавача, счетоводен регистър, уточнил е изпращача на стоката ,

С писмо и заявка за анализ мострата от стока № 13 била изпратена в ЦМЛ-София за изследване и определяне на коректен тарифен код.

Във връзка с получената заявка за анализ от Централна митническа лаборатория била изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 15_30.03.2022г./12.04.2022г., според която анализираната проба с лаб. № 1741_2002_22, представлява парче трикотажен плат изрязан от четири страни с размер 25х22 см., несъдържащ ива, обагрен в син цвят. Структурата е типична за напречно плетен трикотажен плат /лесно се разплита/. Двете страни имат различен вид. Лицевата страна е с гладка на опип текстура несъдържаща букли. От опаката страна на основния плат, с допълнителна прежда в същия цвят, чрез едро вплитане се получава втори слой на плата, който му придава по-голяма обемност. Основния плат и допълнителната нишка са изплетени от един вид прежди, от щапелни целулозни влакна, идентифицирани като памук. Посочено е, че наблюдаваната структура на пробата се отнася съгласно ENISO 8388:2003 към термина „двунишков пълнежен плат“ приложим за напречно плетени еднолицеви платове, в които пълнежовите нишки се съединяват в бримкови редове, без да са допълнително развласени. Прието е, че пробата представлява напречно изплетен трикотажен плат от памук – обагрен.

Било изготвено становище от директора Дирекция „Митническа стойност и методология“, според което съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН) тарифното класиране на анализираната проба се извършва както следва: ако широчината не превишава 30 см. – класиране в позиция 6003 „Трикотажни платове с широчина, непривишаваща 30 см., различни от тези от № 6001 или 6002, код 6003 20 00 „от памук“ на КН, различен от декларирания, или ако широчината превишава 30 см. – класиране в позиция 6006 „други трикотажни платове“, код 6006 22 00 „обагрени“, различен от декларирания.

При така даденото заключение в МЛЕ и становище за тарифно класиране, било прието, че декларираният код ********** е некоректен и съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), както и забележка към позициите 1, б. е, към раздел ХІ от КН процесната стока се класира с код **********, със ставка на митото 0%.

Във връзка с декларираната митническа стойност на стоката е извършен анализ на представените от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК“ ООД документи, при който е установено, че датата на извършване на плащането към турския контрагент, е 28.01.2022 г., като същото е направено след като митнически представител е уведомен, за извършване на проверка на стоката. Направеното банково разплащане не кореспондира с начина на плащане посочен във фактура от 21.01.2022 г., като е посочено плащане срещу стоки, независимо, че в представен международен договор за покупко-продажба от 1.06.2021 г. са налице клаузи, че плащането може да е в брой или по банков път, както и че могат да се договарят други начини на плащане, митническите органи приели, че за това следва да има разменена кореспонденция за всяка една отделна доставка. Относно самия договор от 1.06.2021 г. е прието, че същия е изготвен на български език, а една от страните е турско дружество. В чл. 6 от договора са отбелязани единични цени на договорените стоки в зависимост от качеството и могат да бъдат променяни. Посочено е, че могат да се уговарят индивидуални отстъпки, като липсва кореспонденция между страните и не става ясно кои са договорените стоки, какви са ценовите граници и какво точно е договореното качество. Съгласно чл. 9 от договора, плащането от купувача може да се извърши в срок от 10 м. от датата на доставката, като не са описани банкови сметки. В търговската фактура е описано условие на доставка СРТ и банкова сметка ***, не са посочени срокове за разплащане, във фактурата липсва начин и срок на разплащане между контрагентите, банковата сметка на китайската фирма.

При горните констатации е прието, че поради липса но документи, за проверка на декларираната митническа стойности, които да дадат информация за това какви цени на стоките са договорени, какви са начините на разплащане остават съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност.

Митническите органи извършили анализ на митническата стойност на стоки със същия код по КН, с произход Турция, във всички държави членки при който било установено, че стойността на разглежданата стока е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави членки. Установено е, че декларираната митническа стойност на стока № 13 с коректен код по КН **********.

За определяне на митническата стойност на внесената стока е съобразено следното:

Декларираната митническа стойност на стока № 13 е в размер на 2,15лв./кг. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до доставката. Предвид това че производството на плата се предхожда от обработка на суровината и освен за материалите се извършват и други производствени разходи, както и че в цената се включват транспортните разходи предвид условието на доставка СРТ Варна, остават съмненията, че декларираната стойност от 2,15лв./кг. е реално платената цена за нея.

След извършената проверка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи“, за внесените стоки с коректен код **********, изнесени с произход Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, на същото търговско равнище – както стоката, подлежаща на остойностяване, е установено, че митническата стойност, съобразена с чл.141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за стока № 13 „трикотажни обагрени платове от памук – 1539 кг. поз.34 е в размер на 6.15лв./кг.

По горните съображения и съобразявайки Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/2015г. - без да се оспорва автентичността на фактурата, представена при вноса, е отхвърлена декларираната при вноса митническа стойност.

След извършен сравнителен анализ на база наличната в МИС информация не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки съгласно чл.1, § 2, т.4 от Регламент 2015/2447, поради което е прието, че в този случай МС следва да се определи въз основа на чл.74, § 2, буква б) от МК, съгласно чл.1, § 2, т.14 от Регламент 2015/2447 – а именно „договорната стойност на сходни стоки“.

В тази връзка е извършен анализ за същия период в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки, като са намерени резултати за декларирани и приети в съответствие с чл.70 от МК митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски, за разлика от тази за стока № 13. Извършен е анализ в национална база данни за оформени МД за допускане на стоки за свободно обращение за стоки код **********, страна на износ Турция, страна на произход Турция, анализирани са и записите за стоки със сходно описани за същия период, и които в максимална степен се доближават по отношение на количество, описание, и материала от който е изработена стоката. Така на основание чл.74, § 2, буква б) от МК за стока № 13 трикотажни обагрени платове от памук – 1539 кг. поз.34 е определена МС в размер на 6.15лв./кг.

Митническата стойност в размер на 6.15лв./кг. е определена по митническа декларация MRN 22BG00**********R4/22.01.2022 г., като определената митническа стойност на стоката е в размер на 9464.85 лв., като е прието, че на основание чл.101 от МК и чл.54, ал.1 ЗДДС, за стоката възниква задължение за доплащане на ДДС в размер на 1892.97лв.

На основание чл.22, § 6 от МК, с писмо изх.№ 32-240163/19.07.2022г., дружеството е уведомено за мотивите, въз основа на които ще бъде издадено решението за определяне на МС. Писмото е получено на 25.07.2022г. и в указания срок не е изразено становище.

С Решение с рег.№ 32-313542/16.09.2022г. към MRN 22BG002002065037R4 от 21.01.2022г., на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, чл.66в ЗМ, вр.чл.74, § 2, буква б) МК, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр.чл.77, § 1 буква а), вр. чл.85, § 1, вр.чл.101, § 1, вр. чл.102 МК, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК, директорът на ТД Митница-Варна: е определил нов код по ТАРИК за стока № 13 по MRN 22BG002002065037R4 от 21.01.2022г. – **********; не е приел митническата стойност на декларираната стока № 13 - „трикотажни обагрени платове от памук - 1539 кг. поз. 34, определил е митническа стойност на стока № 13 - 6.15 лв./кг. база за определяне е митническа декларация MRN 22BG003009137284R1/1.11.2021 г.; извършил е съответни корекции на MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл.104, пар.1 МК и чл.56 ЗДДС е взел под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00лв; ДДС - 22209.86лв., от които 18979.09 лв. са заплатени, дължима сума за доплащане - 1230.77лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, пар.2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията - 22.01.2022г.; на основание чл.77, § 3 МК, за длъжник е определен „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

В хода на съдебното производство е работила съдебно-счетоводна експертиза, по която е прието заключение с.д. № 1328/27.01.2023г., което ще бъде обсъдено от съда в мотивите по същество. По делото е назначева и съдебно-техническа експертиза., по която е прието заключение с.д. № 3937/14.03.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение оспорването на Решение с рег.№ 32-313542/16.09.2022г. към MRN 22BG002002065037R4, в частта, с която е определен нов код по ТАРИК за стока № 13 , в проведено с.з. на 2.05.2023г., процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Ж., е оттеглила жалбата в тази част като изрично заявява, че не я поддържа по отношение на извършената корекция на тарифния номер, не оспорва определения тарифен номер и моли жалбата да се счита подадена само срещу частта на решението, с която е променена митническата стойност по процесната декларация.

Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.

С оглед така направеното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя – че не поддържа жалбата по отношение извършената корекция на кода по ТАРИК, съдът намира, че е десезиран от разглеждане на спора относно тарифното класиране на процесната стока, поради което е налице хипотезата на чл.159, т.3 АПК и в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството следва да се прекрати.

По отношение оспорването на решението рег.№ 32-313542/16.09.2022г. към MRN 22BG002002065037R4 в останалата част, съдът прецени следното:

Жалбата в тази част е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт – решение по смисъла на чл.5, т.39 от МК, което е неблагоприятно за адресата, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр. чл.74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност - Решение от 19 март 2009г., M. & Co. Deutschland, C256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., G. Sc., С-354/09, EU:C:2010:439; Решение от 9 юли 2020г., Директор на ТД Югозападна – Агенция Митници, С-76/19, EU:C:2020:543, т.34.

По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар от цитираната правна уредба да следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото право на ЕС, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм. д. № 4902/2012г.

Съгласно чл.141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Съгласно чл.141, § 3 от Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, § 2, т.4) и т.14) от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

При прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви а) до г) МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г., LS Customs Services, С-46/16, ЕU:C:2017:839, т.52.

В случай като настоящия – когато методът по чл.74, §2, буква а) МК е приет за неприложим и се пристъпи към определяне на митническата стойност по метода на чл.74, §2, буква б) МК, митническите органи трябва да основат преценката си на обстоятелствата, свързани с изнесените за Съюза в същия момент, или приблизително същия момент като подлежащите на остойностяване сходни стоки, съгласно дефиницията в чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение, като при това спазват другите условия, установени в чл.141 от същия регламент.

Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение, с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната договорна стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана със съображенията, на които се основават тези съмнения, както и да е съобразена с възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008г., C., С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, а впоследствие и на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

Освен това, зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018г., Soprop, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.

От цитираната правна уредба и принципи при митническото остойностяване следва, че в случай като процесния – когато в рамките на проверката на декларацията по реда на чл.188 от МК митническите органи открият по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение производство по оспорване на декларираната договорна стойност, за да се гарантира и осигури правото на защита на заинтересованото лице в пълен обем, на същото следва да се осигури реална възможност да участва ефективно на всеки един етап от производството – веднъж, като му се даде възможност да се запознае със съображенията на митническите органи, на които се основават техните съмнения в достоверността на декларираната договорна стойност и в тази връзка да му се даде възможност да представи доказателства за обосноваване на декларираната стойност, и втори път, като му се даде възможност да се запознае с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение и съответно да се защити срещу извода, че въпреки представените доказателства, съмненията не са отпаднали.

Ето защо за да се гарантира правото на защита в пълен обем, уведомлението по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение – за стартиране на процедура по оспорване на декларираната договорна стойност, и уведомлението по чл.22, § 6 от МК – че предстои вземането на неблагоприятно решение, са изискуеми кумулативно. Само така на адресатите на решения за неприемане на декларираната договорна стойност може да се осигури реална възможност да представят на митническите органи по надлежен и подходящ начин доказателства за опровергаване на съмненията им и за обосноваване на реално платената или подлежаща на плащане цена.

Производството по чл.140 от Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да му е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Тези императивни изисквания в случая не са спазени, т.к. в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение обстоятелства – в случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки, както и на какви конкретни факти и обстоятелства се основават съмненията им в достоверността на декларираната стойност.

С писмо-искане рег.№ 32-24083/24.01.2022г. дружеството само е уведомено, че поради съмнения относно декларираната стойност на стоката започва проверка по декларацията по реда на чл.188, буква б) от МК и чл.140, §1 от Регламента за прилагане, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.

Изготвеното до дружеството искане за представяне на доказателства и деклариране на обстоятелства по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи – договори с доставчик, документи за транспортни и застрахователни разходи, доказателства за начина на формиране на цената и на извършени разплащания - които принципно са необходими за прилагане на общите изисквания на чл.70 и чл.71 МК, но нямат пряка връзка с процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение, която изисква деклараторът да бъде изрично запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи за да може да представи информация и доказателства с цел отпадане на тези съмнения, а не по принцип.

В тази връзка неправилно митническите органи са приели, че дружеството не е представило релевантни доказателства, т.к. такива, и конкретно за обосноваване на декларираната стойност в контекста на възникналите съмнения на митническите органи и за тяхното опровергаване, не са изисквани.

Всъщност, в документите по представената административна преписка не се съдържат каквито и да било индиции или данни, от които да може да се изведе обосновано предположение, какво конкретно към 24.01.2022г. е усъмнило митническите органи, че договорната стойност на процесната стока е недостоверна. Искането към дружеството по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение е изготвено два дни след депозиране на декларацията. На тази дата е изготвено и искането за представяне на обезпечение на основание чл.195а, ал.1 ЗМ – в хипотеза, когато декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС. На 22.01.2022 е взета и мострата от процесната стока, като анализът на същата е изготвен от ЦМЛ три месеца по-късно - на 12.04.2022г. Към датата на депозирана на декларацията и към 24.01.2022 г. митническите органи все още не са разполагали с необходимата информация, че стоките са декларирани с неверен тарифен код – за да съобразяват статистически данни или извършват сравнения със стойност по декларации за стоки, класирани в същия код. Много по-късно от датата на подаване на декларацията е получено становище от Дирекция "Митническа дейност и методолигия".

Видно от изготвеното на 24.01.2022г. искане за учредяване на обезпечение на основание чл.195, ал.1 ЗМ, същото е мотивирано с това, че се касае за стоки с висок фискален риск за финансовите интереси на ЕС, както и с факта, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС. Въз основа обаче на какви обективни данни е направен този извод, кои са валидните „справедливи цени“ към 24.01.2022г. и въз основа на какъв източник са установени не става ясно. Такива мотиви за обосноваване на съмнения липсват и в искането до дружеството по чл.140, §1 от Регламента за изпълнение. Всички извършени от митническите органи действия на датата на подаване на декларацията и след този момент, са само в рамките и контекста на общия контрол на декларацията по чл.188, буква б) от МК и по никакъв начин не могат да мотивират оспорването на декларираната стойност по реда на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение.

Едва след като дружеството е представило договора с доставчика и доказателства за извършените разплащания, митническите органи са мотивирали съмнения по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение. За пръв път в уведомлението по чл.22, § 6 МК и в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност, а именно: договорът между жалбоподателя и турското дружество е съставен за срок от три години, като обичайно следва да е изготвен на английски език, а в случая същия е на български език. В търговската фактура от 21.01.2022 г. е описано условие на доставка СРТ и банкова сметка ***, като не са посочени съществени реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка - не е посочен срок и начин на разплащане, банковата сметка на китайската фирма продавач. Прието е, че обичайната практика при външнотърговски сделки е да има авансово плащане на част от сумата, след сключване на сделката, а остатъка се заплаща след окончателната фактура. Тези факти се отразяват във договора или в окончателната фактура, което не е сторено. Изпратената фактура за плащане от Райфайзен Банк от продавача е за 48 519.30 ЕUR, като за основание за плащане е посочена фактура от ЕGK202200000025/21.01.2022 г. Фактурата на "Ей Ди Логистик България" ООД към клиенти от 23.01.2022 г. не е основа за определяне на митническата стойност на стоките.

Целта на уведомлението по чл.22, § 6 МК е да запознае адресата с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение, което в контекста на проведената процедура по оспорване на декларираната договорна стойност означава, че в същото не следва за пръв път да се мотивират съмненията в нейната достоверност, а да се изложат съображенията на административния орган, защо въпреки представените обяснения и доказателства тези съмнения не са отпаднали.

Отделно, интерпретацията на представените от дружеството доказателства е необоснована, извършена е изолирано и без цялостна проверка в неговото счетоводство.

Сами по себе си констатираните обстоятелства – че договорът с продавача е съставен на български език, както и липсата на реквизити във фактурата поотделно и в съвкупност, не са достатъчни за отхвърляне на декларираната договорна стойност.

Дори да се пренебрегне представения договор за продажба, поради това че е съставен само на български език, елементите на доставката - определената по вид стока, количество и цена, договорената и подлежаща на плащане цена за нея, вкл. условия на доставката, се установяват по безспорен начин от представената към митническата декларация фактура, а митническите органи не оспорват нейната автентичност.

От заключението по ССЕ със с.д. № 1328/27.01.2023г., което не е оспорено от страните, се установява, че платената или подлежащата на плащане цена от дружеството за процесната стока по търговска фактура ЕGK202200000025/21.01.2022 г., предмет на митническата декларация MRN 22BG002002065037R4 е в размер на 48 519.30 EUR, т.е. платено е толкова, колкото е фактурирано. Плащането по фактурата е извършено с валутен превод в размер на 48 519.30 EUR по сметка на бенефициента и основание за плащане е inv. ЕGK202200000025/21.01.2022 г. Налице е съответствие между фактурираният вид и количество и декларираният вид и количество стоки, номерът на фактурата за доставка и декларираната фактура № по ЕАД, цената на стоката по фактурата от 48 519.30 EUR и общата фактура стойност в ЕАД. Платената ценна за стоките е в пълния фактуриран размер на 48 519.30 EUR. Декларираната стойност по процесната митническа декларация е за 48 519.30 EUR, т.е. за цялото фактурирано количество стоки.

Как е извършено плащането и защо липсва авансово плащане, като самостоятелен довод е ирелевантно, т.к. договорната стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК е както реално платената, така и подлежащата на плащане цена. Предвид липсата на конкретни мотиви и приетата по делото ССЕ, видно от която декларираната в митническата стойност и тази действително заплатена са идентични, то доводите на ответника в тази част са несъстоятелни.

При така даденото заключение по ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно дадено и кореспондиращо с писмените доказателства по делото, се опровергават изложените в обжалваното решение съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност.

Съгласно приетата по делото СТЕ методите използвани от ЦМЛ при изготвяне на МЛЕ 15-30.03.2022 г./12.04.2022 г. са приложими и могат да докажат дали процесната стока е основно плетен или напречно плетен трикотаж. Съдът кредитира заключението на в.л., като обективно и компетентно дадено.

Извън констатираните процесуални нарушения и в контекста на приложението на материалния закон, настоящият състав преценява, че митническите органи не са обосновали сходство на стоките по декларацията, използвана за база и не са обосновали установената въз основа на нея митническа стойност.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че във връзка с позоваването на решението на СЕС по дело С-291/15, в обжалваното решение липсват мотиви относно изчислената средностатистическа стойност на сходни стоки, т.к. в случая при определяне на митническата стойност не са прилагани средностатистически цени, а митническа стойност по конкретна митническа декларация на трето лице. Освен това позоваването от страна на митническите органи на решението по дело С-291/15 е само досежно липсата на оспорване автентичността на фактурата.

Във връзка с използваната за база декларация на трето лице, основателно жалбоподателят твърди, че не е установено сходство в стоките по двете декларации, т.к. макар да са класирани с един и същ тарифен номер, липсват данни за съдържанието и съотношението между съставните влакна на стоката внесена с декларация от 1.11.2021 г. /данни от декларацията на третото лице - л. 71 от делото/.

Съгласно дефиницията за „сходни стоки“ по чл.1, § 2, т.14) от Регламента за изпълнение, това са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Митническите органи не са анализирали релевантните за установяване сходство в стоките обстоятелства – съставните им материали, качеството, репутацията им, търговската марка, респ. оказват ли и как влияние при формиране на цената им.

От тълкуването на дефиницията по чл.1, § 2, т.14) от Регламента за изпълнение следва, че тарифното класиране на стоката не е сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките, поради което неоснователно процесуалният представител на ответника сочи, че при прилагането на правилото по чл.74, §2, буква б) от МК, е достатъчно стоките са с един и същ код по ТАРИК.

С Решение от 9 юни 2022г., B. Master, С-566/20, EU:C:2022:457, т.56, Съдът на ЕС е приел, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността [Регламент № 2913/92] трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са „подобни“ по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 46/1999, спадат към същия код по ТАРИК.

Тълкуваната разпоредба на чл.31, § 1 от Регламент № 2913/92 е съответна на чл.74, § 3 от действащия МК Регламент (ЕС) № 952/2013г., според която когато митническата стойност не може да се определи съгласно §1 – на база идентични или сходни стоки, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби, посочени в букви а) до в).

Не този метод за определяне на митническа стойност е приложен в случая, поради което неоснователно за база при митническото остойностяване са използвани стоки, които са класирани с един код по ТАРИК, но за които не е извършен анализ и не е аргументирано и доказано да са сходни на подлежащите на остойностяване.

Отделно от изложеното, митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141, §1 от Регламента за изпълнение анализ и съответно, не са обосновали приложената от тях стойност по вноса от третото лице.

В разпоредбата на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, буква б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. От друга страна според чл.141, §1, ал.2, когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Преценката за сходство и съпоставимост в търговското равнище и в количествата, се дължи самостоятелно и кумулативно и следва да бъде мотивирана.

В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството, че стоките по двете декларации са с произход от Република Турция и са внесени на територията на Република България, т.е има съпоставимост на пазара, на който се търгуват стоките, не е достатъчно. Липсата на подобно изследване и неизлагането на мотиви в тази връзка прави недопустимо определянето на митническата стойност по приложеното от митническите органи вторично правило на чл.74, §2, буква б) МК, поради което в обжалваната част решението се явява незаконосъобразно - така и в Решение № 2282/12.02.2020г. по адм. д. № 9217/2019г. Решение на ВАС № 2655/22.03.2022г. по адм. д. № 6898/2021г.; Решение на ВАС № 3464/12.04.2022г. по адм. д. № 7622/2021г.; Решение на ВАС № 9714/28.09.2021г. по адм. -д. № 3917/2021г.

При така допуснатото нарушение и като се съобрази как е изчислена приложената митническа стойност, основателно жалбоподателят поддържа, че същата е необоснована.

Митническите органи не са съобразили условията на процесната доставка съгласно правилата на Incoterms – CPT Варна/Carriage Paid To = превоз, платен, според което условие продавачът поема разноските по освобождаването на стоката за износ и нейния превоз до местоназначението (в случая Варна), а всички останали разноски се поемат от купувача. В тази връзка и декларираната от жалбоподателя стойност за митнически цели е равнена на фактурната стойност на стока № 13, като в кл.4/9 от декларацията не са декларирани разходи за транспорт, които да представляват елемент на договорната стойност по смисъла на чл.71 МК.

При тези условия на доставката, изрично вписани в търговската фактура, чиято автентичност не се оспорва от ответника, при изпълнение на всички останали условия, предвидени в чл.74, §2, буква б) МК и чл.140 и чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи е следвало да обосноват определяне на новата митническа стойност, като вземат предвид факта, че транспортните разходи, извършени от трето лице във връзка с доставка, договорена с различно условие - EXW - франко завода. При тези условия, задълженията на продавача са минимални, а на купувача максимални. Продавачът предоставя готовата стокa в неговите помещения (завод, фабрика, склад ), а купувачът е отговорен за товаренето на датата, договорена с клиента. Купувачът заплаща всички разходи за транспорт и също носи всички рисковете за транспортиране на стоките до крайната им дестинация. Различните условия на доставка обосновават различия, обосноваващи необходимостта от корекция съгласно разпоредбата на чл.141, § 2 от Регламента за изпълнение, според която се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внасяните стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. В случая в оспорения акт липсват данни митническите органи да са съобразили, че разходите за транспорт за процесната стока са договорени за сметка на изпращача.

Независимо от изложеното, предвид допуснатите в административното производство съществени процесуални нарушения, съдът няма как да реши спора по същество и да извърши дължимата корекция. След като митническите органи не са обосновали приложението на чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане, вр. чл.74, § 2, буква б) от МК, неправилно с обжалваното решение не е приета декларираната митническа стойност на процесните стоки и е определена нова такава, по декларация на трето лице. Началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, общо в размер на 940 лв. (деветстотин и четиридесет лева), от които: 50лв. за държавна такса; 540лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, изплатено изцяло по банков път съгласно фактура № 1322/2022г. и банково извлечение от същата дата, 350лв. възнаграждения за вещи лица. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е в минималния размер от 450 лв., на който в последствие е начислен ДДС.

Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********, гр. ******, ул. ****** № *, офис *****, представлявано от Д. Г.А., против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-313542/16.09.2022г. към MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г., В ЧАСТТА, С КОЯТО на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ е определен нов код по ТАРИК за стока № 13 по MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г. – **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2338/2022г. в тази част.

ОТМЕНЯ по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********, гр. *****, ул. ****** № *, офис ***, представлявано от Д. Г.А., Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-313542/16.09.2022г. към MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г.,с което на основание чл.66в ЗМ, чл. 15, ал.2, т.8 от ЗМ, чл. 19, ал.1 и 7 от ЗМ, вр. чл.74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 , вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр. чл.77, § 1 буква а), вр. чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1, вр. чл.102 МК, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК не е приета митническата стойност на декларираната стока № 13 - „трикотажни обагрени платове от памук – 1539 кг. поз.34“, по MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г., определена е митническа стойност на стока № 13 в размер на 9464.85лв. – при база: 6.15 лв./кг.; извършени са съответни корекции на MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022г в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл.104, § 1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00лв; ДДС - 1892.97 лв., от които 18979.09лв. са заплатени; установен е дължим ДДС за доплащане – 1230.77лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, § 2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията – 22.01.2021г.; на основание чл.77, § 3 МК, за длъжник е определено „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

ОСЪЖДА Агенция - Митници да заплати на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********, гр. *****, ул. **** № *, офис ***, представлявано от Д. Г.А., разноски за производството в размер на 940 лв. (деветстотин и четиридесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: