Решение по дело №136/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба против решение № 54/27.06.2013 г., постановено по гр. д. № 198/2013 г. по описа на К.районен съд. Решението се обжалва в осъдителната му част от ответника „Г - К.” . В жалбата се твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано, за което жалбоподателят е изложил подробни съображения. Въззивникът счита, че районният съд е достигнал до неправилни изводи относно размера на присъденото обезщетение за целия период, базирайки се на направени към настоящия момент изчисления на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза. Навежда и довод, че липсват мотиви по основателността на претендираните плащания за бъдещ ´ериод. Излага съображения за липса на обективни данни, че разликата между получаваната пенсия за инвалидност и евентуалното трудово възнаграждение ще запази своя размер в течение на бъдещия период, за който е присъдена. Навежда се довод, че районният съд не е съобразил и обстоятелството, че ответното дружество – работодател е предложило на ищеца работа, съобразена със степента му на нетрудоспособност и противопоказните условия на труд, посочени в ЕР на ТЕЛК, която ищецът е отказал да приеме и така сам се е лишил от възможността да получава по-високи доходи. Въззивникът моли съда да отмени постановеното от К.районен съд решение в обжалваната му част, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове до размера, до който същите са уважени от решаващия съд. Не претендира заплащане на разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата М. Т. К. не подава отговор. В съдебно заседание чрез упълномощен представител оспорва въззивната жалба като излага съображения за правилност на атакуваното съдебно решение. Претендира заплащане на разноски за въззивното производство.

Кърджалийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Т. К. с предявени против „Г. - К.” кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на сума в размер на 12 000 лв. като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на получаваната от ищеца пенсия за периода 04.08.2009 – 01.08.2012 г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за същия период, ако не е бил пенсиониран поради инвалидизиране, както иобусловен от негоиск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 2 000 лв. като обезщетение за забава за периода от 04.08.2012 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното погасяване; иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на сума в размер на 17 000 лв. като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на получаваната от ищеца пенсия за периода 01.10.2012 – 01.10.2015 г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за същия период, ако не е бил пенсиониран поради инвалидизиране, както иобусловен от негоиск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 2 000 лв. като обезщетение за забава за периода от 01.10.2012 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното погасяване; иск с правно основание чл. 269, ал. 2 от КТ за заплащане на сума в размер на 6 000 лв. като обезщетение за допълнително натурално трудово възнаграждение, което ищецът би получил за периода 04.08.2009 – 01.10.2015 г., ако не е бил пенсиониран поради инвалидизиране, както иобусловен от негоиск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1 000 лв. като обезщетение за забава за периода от 04.08.2009 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното погасяване.

С обжалваното решение решаващият съд е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 200 от КТ сума в размер на 8 352,84 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на получаваната от ищеца пенсия за периода 01.10.2012 – 01.10.2015 г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за същия период, ако не е бил пенсиониран поради инвалидизиране, ведно съсзаконната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2013 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сума в размер на 22,71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2012 – 03.02.2013 г. Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 200 от КТ за разликата над сумата от 8 352,84 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв. и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за разликата над сумата от 22,71 лв. до пълния предявен размер от 2 000 лв. като неоснователни. С решението си К. районен съд е отхвърлил изцяло останалите предявени искове. Страните са осъдени да заплатят и разноски по делото съразмерно с уважените и отхвърлените части от исковете.

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, с оглед на което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното К.окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му осъдителна част. По същество съдът констатира следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че в периода 29.04.1992 – 29.02.2000 г. същите са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът М. Т. К. полагал труд в ответното дружество, последователно заемайки длъжностите подземен миньор, подземен бомбаджия и подземен машинист на рудничен локомотив. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 16/06.03.2000 г. на основание чл. 325, т. 9 от КТ поради пенсионирането на ищеца по болест, довела до трайно намалената му трудоспособност. Последната била причинена вследствие на претърпяна от ищеца трудова злополука на 07.04.1997 г. при падане от височина в комин № 4, хоризонт 200 в рудник „Е”, за което бил съставен акт за трудова злополука № 11/09.04.1997 г. С експертно решение № 0264/02.03.2000 г. на ТЕЛК – К. ищецът бил признат за временно нетрудоспособен и му била определена трета група инвалидност за срок от една година до 01.03.2001 г. с диагноза „счупване на основата на черепа” в причинна връзка с претърпяната трудова злополука. Със същото решение ищецът бил признат за неподходящ за изпълнение на основната си професия като машинист на локомотив.

По делото са приложени влезли в сила решения по гр. д. №№ 686/2003 г. и 780/2008 г. по описа на К районен съд, с които ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца обезщетения с правно основание чл. 200 от КТ за претърпени от последния вреди вследствие настъпилата трудова злополука за следните периоди: 01.03.2001 – 01.11.2003 г. и 05.06.2006 – 23.10.2008 г., както и обезщетения за забава върху тези вземания.

От представеното експертно решение № 2237/01.10.2012 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р АД”, гр. К., се установява, че при преосвидетелстване на ищеца е установено влошаване в степента му на увреждане от 51 % трайно намалена работоспособност (т. н. р.) преди експертизата до степен на 57 % т. н. р., констатирана след осъществения от комисията преглед. Даден е срок на определения процент неработоспособност от три години - до 01.10.2015 г., с водеща диагноза „органично разстройство на личността”, в причинна връзка с контузия на мозъка вследствие на претърпяната от ищеца трудова злополука. Посочени са противопоказните за състоянието му условия на труд – психофизическо пренапрежение, наднормен шум, ускорение и травми.

С експертно решение на НЕЛК № 0179/26.04.2013 г., също представено по делото, издадено по повод обжалване на гореописаното решение на ТЕЛК, е видно, че последното е отменено в частта по отношение оценката на работоспособността на освидетелствания ищец, като след извършен от националната експертна комисия преглед му е признато наличие на 61 % т. н. р. Решението на ТЕЛК е потвърдено в останалите му части, а именно - по отношение на диагнозата, причинната връзка с трудовата злополука, срока на определения процент неработоспособност и противопоказните условия на труд.

По делото е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че разликата между размера на трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако не е бил пенсиониран поради трайно намалената му работоспособност, и размера на получената от него пенсия за периода 01.10.2012 – 01.10.2015 г., възлиза на 8 352,84 лв. Съгласно заключението на вещото лице обезщетението за забава върху тази сума за периода от 01.10.2012 – 03.02.2013 г., включително, възлиза на 22,71 лв.

Изслушана е също и съдебно-психиатрична експертиза, също неоспорена от страните, съгласно която към момента на изследването ищецът страда от „органично разстройство на личността, състояние след контузия на мозъка. Двустранен неврит на слуховите нерви”. Видно от експертното заключение са установени леки отклонения от нормата във фиксацията и репродукцията на паметта на ищеца, умерени нарушения в концентрацията и устойчивостта му, лека степен на депресия, висока степен на изразеност на психомоторна потиснатост, променена самооценка, малоценност, фатализъм, хипохондрична нагласа. Съгласно експертизата у ищеца е налице емоционална лабилност с доминиращо потиснато настроение, затруднения при трансформация на негативни емоции, понижена волева устойчивост от въздействието на стрес-фактори от ежедневни житейски ситуации, ниска устойчивост на стрес. Посочено е също от вещото лице, че е възможна заменяемост на описаното състояние на ищеца с подобрения и влошавания или с постепенно задълбочаване и прогресиране на заболяването му. В съдебно заседание експертът допълва, че увеличеният процент на неработоспособност с решението на НЕЛК (№ 0179/26.04.2013 г.) не води до промяна в заключението по психиатричната експертиза.

Предвид обстоятелството, че в необжалваната си част атакуваното решение е влязло в сила, настоящият състав намира, че не следва да обсъжда останалите събрани по делото доказателства, тъй като касаят факти, неотносими към предмета на обжалване.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че в обжалваната си част решението на районния съд е правилно като напълно споделя изложените от съда мотиви и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Независимо от това, с оглед наведените в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен акт следва да се добави следното:

Неоснователен е направеният от въззивника довод за неправилно определяне на присъденото обезщетение въз основа на изчисления, направени към настоящия момент. Действително, съгласно ППВС № 4/1975 г. при причиняване на трайна нетрудоспособност, обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между пенсия и заплата, се определя на базата на трудовото възнаграждение, получавано от увредения преди непозволеното увреждане. По причина на инфлационните процеси при определяне размера на имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение, представляващо разлика между пенсията по инвалидност и заплатата, която би получавал увреденият работник, ако не бе претърпял трудова злополука или не бе заболял от професионално заболяване, съдебната практика бе коригирана и изхожда не от размера на получаваното от пострадалия преди увреждането трудово възнаграждение, а от това, което би получавал през периода, за който се търси репарация.

Доводът, свързан с основателността на претендираните плащания за бъдещ период също не може да бъде споделен. Съгласно задължителната съдебна практика обезщетението за периода на вече настъпили имуществени вреди до постановяване на съдебното решение, както и тези, които несъмнено ще настъпят в бъдеще време в имуществената сфера на пострадалия, касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност. Обезщетение за последващ влизане в сила решението период се дължи до настъпването на предвидени в закона основания за неговото прекратяване или изменяване. В случай на настъпване във времето на промяна в обстоятелствата, тази промяна може да послужи като основание за изменение размера на вече присъденото обезщетение или за претендиране на ново.

Съдът намира за несъстоятелен и последният наведен в жалбата довод, а именно, че ответното дружество – работодател е предложило на ищеца работа, съобразена със степента му на нетрудоспособност и противопоказните условия на труд, посочени в ЕР на ТЕЛК, която ищецът е отказал да приеме и така сам се е лишил от възможността да получава по-високи доходи. Такова възражение за предложена на ищеца работа е направено от ответника пред първоинстанционния съд единствено по отношение на предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ за периода 04.08.2009 – 01.08.2012 г., решението по който е влязло в сила като необжалвано. По отношение на иска, предмет на обжалване в настоящото производство, това възражение, като направено за първи път във въззивната жалба, се явява преклудирано и не следва да бъде обсъждано.

Въз основа на всичко изложено дотук настоящият състав намира, че предявените искове са основателни и доказани до размера, до който са уважени от районния съд. В този смисъл решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени поисканите от въззиваемия разноски, направата които се доказва в размер на 300,00 лв. като заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/27.06.2013 г., постановено по гр. д. № 198/2013 г. по описа на К. районен съд, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Г. - К.” , с ЕИК *********, да заплати на М. Т. К., с ЕГН *, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.