№ 238
гр. Плевен, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело №
20204400100642 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.557 ал.1, т.2, б.А КЗ вр. чл.52 ЗЗД.
В исковата молба от 17.08.2020г., уточнена с молба с п.к. от
10.09.2020г., на П. П. СЛ. от гр.Ч. Б., Плевенска област, ЕГН ********** чрез
пълномощника му адв.С.В. Б. от САК против Гаранционен фонд гр.София, се
иска съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на
50 000лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП, описани в
обстоятелствената Част от ИМ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.12.2019г. – датата на ПТП, до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските по настоящото дело.
Твърди, че на 30.12.2019г. около 17,20 часа в гр.Ч. ***, на ул.Б. М.
срещу дом № 9, Б. Д. К. от гр.Ч. ***/У1/ се е движил по ул.“Б. М.“ и в района
срещу дом №9, поради неспазване на необходимата дистанция застигнал и
блъснал отзад лек автомобил, марка “*** с ДК № ***, управляван от В. Ц.
П./У2/. В резултат на удара У2 се е преобърнал отдясно извън платното и
повредил тухлена ограда, а У1 застигнал и блъснал отзад лек автомобил
марка“***“, с ДК № ***, управляван от ищеца П. П. СЛ. /У3/. При инцидента
ищецът като водач на лек автомобил марка „***“ с ДК № *** е посочен като
Участник № 3, за местопроизшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 17/24.01.2020г. , в който са описани
1
обстоятелствата и причините за инцидента. Ищецът счита, че ПТП е
настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на
лек автомобил марка “***“, модел А8, с ДК № ***, който не е съобразил
поведението си с правилата на ЗДвП, за което е образувано ЗМ № 419/2020г.
по описа на РУМВР гр.Ч. б. или ДП № Д-256/2019г. по описа на ПлОП,
приложено по гр.д. № 663/2020г. по описа на ЧРС, насрочено за 28.01.2021г.
Ищецът като водач на Форда в пряка причинно-следствена връзка от
ПТП претърпява телесни увреждания – травма на главата – комоцио церебри,
болки в шията, фрактури на седмо и осмо ребро в ляво, счупване на пателата
– неразместена фрактура на капачето на лявата колянна става, множество
охлузвания, от които търпи болки и страдания – неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни нервнопсихически изживявания, депресии,
стресове, безсъние, тревожност, неработоспособност. За травмите представя
Фиш на ЦСМП гр.Ч. б., два амбулаторни листа и медицинско направление за
рентгенови снимки, с резултата от изследването.
Твърди, че е установено, че към 30.12.2019г. за Б. Д. К. като водач на ***
А 8 няма сключена задължителна застраховка ГО и поради това ищеца
претендира обезщетението за неимуществени вреди от ГФ гр.София.
Предявил е извънсъдебна претенция с вх. № 24-01-96/17.02.2020г. пред
Фонда, но е получил отказ поради непредставяне на исканите от Фонда
документи на осн. чл.496 ал.2, т.2, б.Б и б.В КЗ.
От претърпените болки и страдания от ПТП е понесъл неимуществени
вреди, които оценява на 50 000лв.
Процесуалният представител на ищеца претендира да му се определи
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ.
Ответникът ГФ гр.София твърди, че оспорва иска. Навежда доводи, че
поради липсата на присъда не е установено твърдяното деяние да е в
причинна връзка с вредите, описани в ИМ, механизма на ПТП в ИМ почива
на вероятности и от същия не може извод, че е налице хипотезата на чл.557
ал.1, т.2, б.А КЗ. Твърдят, че в представения от ищеца КП за ПТП №
17/30.12.2019г., П. П. СЛ. не е посочен като пострадал при ПТП, а
задължителната извънсъдебна процедура пред ГФ гр.София не се изчерпва с
подаване на молба от пострадалото лице, с която се цели бърз отказ от страна
на Фонда поради невъзможност да се произнесе и предявяване на ИМ в съда.
2
Правят възражение, че с ИМ не се представят доказателства, с които
ищецът е могъл да се снабди, не е изпълнена процедурата пред ГФ и молят
съда да прекрати делото. Отново оспорват твърдения от ищеца механизъм за
настъпване на ПТП – уврежданията му не са от ПТП, възразяват да се
допуснат САТЕ и СМЕ без каквито и да било доказателства., по които вещите
лица да могат да работят.
Възразяват, предвид липсата на доказателства, че вина за процесното
ПТП има единствено ищецът, който не е предприел необходимите действия за
осигуряване на собствената си безопасност.
Ако съдът не приеме горното , възразяват че ищецът е съпричинил
горните увреждания в размер на 95%, защото в нарушение на чл.137А ЗДвП е
управлявал автомобила без да постави задължителния предпазен колан, което
твърдят, че е в пряка връзка с тежестта на настъпилите травматични
увреждания.
Ако съдът не уважи горните възражения се присъединяват към
исканията на ищеца за допускане и назначаване на САТЕ с подробно описани
пет задачи на вещото лице, което да отговори на същите след запознаване на
материалите по делото и по досъдебното производство, както и към искането
за СМЕ, като вещото лице да отговори на три въпроса, към тези поставени от
ищеца.
Твърдят, че размерът на обезщетението е необосновано завишен предвид
справедливостта, съществуващите икономически условия и стандарт на
живот, както и съдебната практика към датата на ПТП – 30.12.2019г.
Възразяват, че не дължат лихва за забава върху главницата от датата на
ПТП – 30.12.2019г., а от датата на ИМ – 17.08.2020г.
Като представят Списък на разноските с писмената защита, претендират
платените от тях депозити по изслушаните съдебно – автотехническа,
медицинска и комплексна експертиза от неврохирург и ортопед –
травматолог, и за адвокатско възнаграждение за осъществената защита.
Третото лице – помагач на ответника Л. Б. Г. от гр.Ч. б., ул.Б. М. № 16,
ЕГН **********, редовно призована, не се явява и не изразява становище.
Окръжният съд като прецени становищата на страните, събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и заключенията по назначените
3
САТЕ, СМЕ и комплексна СМЕ по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е и това се установява от представената преписка
по заведена щета № 20-210058/17.02.2020г. по описа на ГФ гр.София – л.103 –
л.130 от делото на ПлОС, че ищецът е спазил чл.558 ал.5 КЗ като е предявил
пред ответния Фонд искане да му се плати обезщетение - претенцията е с вх.
№ 24-01-96/17.02.2020г. и по нея е образувана щета 20-210058/17.02.2020г., и
с писмо от 14.05.2020г. му е отказано изплащане на обезщетение.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че лек автомобил *** –
А 8 с ДК ***, управляван от Б. В. Н., не е бил застрахован, видно от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №17/2019г., изготвен от
служител при РУ Червен бряг - л.6 от делото.
Безспорно е също така и се установява от представеното ДП № Д-
256/2019г. на Окръжна прокуратура - Плевен, ведно с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 08.03.2022г., влязло в законна
сила от 21.04.2022г., че същото е било образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343 ал.1,б.“в“ във вр.чл.342 ал.1 НК, но
поради това, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „*** *** рег. ***
Б. Д. К., който е починал вследствие на това ПТП, то същото е прекратено
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер на осн.
чл.24 ал.1, т.1 НПК.
Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са
предпоставките за уважаване на иска по чл.558 ал.5 КЗ вр. чл.557 ал.1, т.2,
б.А КЗ вр. чл.52 ЗЗД, дължи ли ответния ГФ обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП с участие на МПС, което
няма задължителна застраховка ГО и в какъв размер, има ли основания за
изключване на отговорността на ответника.
Съгласно разпоредбите на чл.558 ал.5 КЗ, озаглавен Ред и начин за
плащания от Фонда за незастраховани МПС, Увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като
се прилага и чл.380 КЗ.
Според ал.1 на същата норма, Размерът на обезщетението, изплащано от
4
Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за
годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за
забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на
чл.497 КЗ, а съгласно ал.2 - за определянето и изплащането на обезщетенията
от Гаранционния фонд съответно се прилагат правилата на Глава четиридесет
и седма от КЗ, озаглавена Задължителна застраховка ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбите на чл.557 ал.1, т.1, б.А, озаглавен Основания за
плащания от Фонда за незастраховани МПС, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Според чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
Видно от неоспорения като писмено доказателство констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №17/2019г., изготвен от служител при
РУ Червен бряг – л.6 от делото, че на 30.12.2019г. около 17,20 часа в гр.Ч. Б.,
на ул.“Б. М.“ срещу дом №9 е станало ПТП, при което лек автомобил ,марка
„***“, модел „*** рег.№ ***, управляван от Б. Д. К. /участник и в ПТП 1 и
ПТП 2 и ПТП 3/ поради неспазване на необходимата дистанция, застига и
блъска отзад лек автомобил марка „***“, модел „***“, управляван от ищеца
В. Ц. П. /участник в ПТП 2/, който автомобил се преобръща от дясно извън
пътното платно и поврежда тухлена ограда, след което лекият автомобил
„***“ застига и блъска отзад лек автомобил марка „***“ с рег. № ***,
управляван от П. П. СЛ. /участник в ПТП 3/. При станалото на 30.12.2019г.
ПТП водачът на л.а.“***“ Б. Д. К. е починал. Ищецът П. П. СЛ. не е посочен
като пострадало лице съгласно протокола за ПТП. В същия е отразено, че Б.
Д. К. /участник и в ПТП 1 и ПТП 2 и ПТП 3/, съгласно протокол за химическа
експертиза е бил с 2,52 промила алкохол.
От заключението на САТЕ – л.222 – л.236 от делото, което като
неоспорено от страните съдът приема за вярно, обективно и компетентно, се
5
установява, че механизмът на произшествието се състои в сблъсък между три
автомобила, настъпил на 30.12.2019г. около 17,20часа при движение на Ф. М.
със скорост 34,5 км/ч, *** с 59,2 км/ч попътно в посока Ч. Б., застигнати от
автомобил *** със скорост от 128,8 км./ч. Когато автомобил „***" и
автомобил "Форд" са били на разстояние един от друг 31,1м., автомобил
"***" застига автомобил "***" и го удря в тилната част, с което започва удара
между тях (позиция № 27 от приложение №1). При удара автомобил "***"
предава част от скоростта си на движение на автомобил "***", ***то след
удара се отклонява на дясно към десен банкет, навлиза върху банкета, удря се
в стена на имот изградена от бетон и тухли, преобръща се и се установява в
покой, на мястото на което е намерен при огледа. От своя страна, автомобил
"***" продължава своето транслационно движение върху асфалтовата
настилка, като в процеса на движението си загубва част от скоростта си. В
един момент автомобил *** настига автомобил Форд и го удря в тилната му
част (позиция 24 от приложение № 1), с което започва ударът между тях.
След удара двата автомобила се отклоняват на ляво спрямо праволинейното
си движение, към левия край на платното за движение, след което се
установяват в покой на местата, на които са намерени при огледа. С
установяване на процесиите автомобили в състояние на покой, на местата на
които са намерени, произшествието приключва. Коланът на водача на „***" е
блокиран и прибран до колоната. Еърбеците са включени пред водача и
отпред в дясно.
По отношение на автомобил "Ф. М." с рег.№ *** с водач П. П. СЛ. се
установява, че двата колана са намерени да се движат свободно, като при
рязко изтегляне блокират. Скоростният лост се движи свободно. Предната
част е намерена насочена в посока юг. Предната дясна гума е намерена без
налягане. Деформирани са преден ляв калник и предно ляво окачване.
В материалите по делото не са намерени данни за причини от
техническо естество, които да са предпоставка за произшествието или
причина за предотвратяването му.
От удара ищецът като водач на Форда е получил увреждания, за които
представя писмени доказателства. От Фиш за спешна медицинска помощ,
издаден от ФСМП - Червен бряг на 31.12.2019г., се установява че на ищеца е
снета анамнеза - пострадал при ПТП на 30.12.2019. Оплаква се от болка в
6
шията при движение. Не е губил съзнание. Без други оплаквания.
Първоначален преглед: В съзнание, отпадни симптоми няма, зеници
нормални, вербален отговор – ориентиран, дишане нормално, сърдечна
честота 78/м., РР 120/80. Допълнителен клиничен преглед: Чисто везикуларно
дишане, без хр. Находка, РСД, ясни тонове. Корем - мек, неболезнен. Сук.
рен. (-) отр. двустранно. Работна диагноза. Конт. рег. коли. Рьо гр. на шийни
прешлени.
От медицинско направление за рентгеново изследване от 31.12.2019г. –
л.10 от делото, се установява че ищецът е с диагноза: Контузио капитис ет
торацис син. ет генус син. Изпраща се за Рьо гр. на лява гръдна половина и
лява колянна става. На гърба - отразен резултат от образното изследване - Д:
Фисура пателе син. ет фисура косте VII-VIII син.
От амбулаторен лист № 1780/31.12.2019 г., издаден от д-р Даниел И.ов,
ортопед – л.8 от делото, се установява че ищецът е посетил ортопеда за
консултация и при амбулаторния първичен преглед е дадена основна
диагноза: Счупване на пателата. Придружаващи заболявания и усложнения:
Множествени счупвания на ребра. Анамнеза: На 30.12.2019г. претърпял ПТП
с травма на главата, гр. кош и ляво коляно. Оплаквания от болки в шията при
движения на главата, болки при движения в лява гръдна половина, оток и
болки при движения в лява колянна става. Обективно състояние: Лека
оточност на лява гръдна половина, палпаторна болезненост по хода на VII-
VIII ребро в ляво, чисто везикуларно дишане без хрипове двустранно.
Умерена оточност от излив в лява колянна става. Палпаторна болезненост
върху капачето. Ограничени и болезнени флексионни движения в лява
колянна става. Изследвания: Рентгенография на гр. кош - фрактури на VII-
VIII ребро в ляво. Рентгенография на лява колянна става - неразместена
фрактура на капачето. Терапия: Имобилизираща шина на левия долен
крайник. Аналгетици.
От амбулаторен лист № 3/02.01.2020г., издаден от д-р С. Б.,
невролог – л.9 от делото, се установява че при прегледа на ищеца е дадена
основна диагноза: Травма на шията, неуточнена. Придружаващи заболявания
и усложнения: Последици от неуточнена травма на главата. Комоцио церебри.
Анамнеза: Касае се за 42 г. болен, пострадал при ПТП на 30.12.2019г., към
17ч. Съобщава, че непосредствено след произшествието няма ясен спомен
7
(губят му се моменти за секунди до минути). Повърнал еднократно. Оплаква
се от главоболие, болка в тилната област, световъртеж, гадене за повръщане,
нестабилност при ходене. Съобщава за обща напрегнатост и безсъние.
Обективно състояние: Липсват признаци на МРД. ЧМН - зеници еднакви,
реагират на САК. Двигателни функции - съхранени за четирите крайника в
пълен обем, сила и скорост. Извършва координационни проби с дизметрия.
СНР - живи, двустранно симетрични. Липсват патологични рефлекси.
Сетивност - съхранена. Емоционално лабилен. РР 130/90; П - 74.
Изследвания: Да се осъществи КАТ на глава и шийни прешлени. Терапия:
Енетра, Седорелакс, Флунаризин, Рутаскорбин.
При тези данни видно от заключението по назначената СМЕ вещото
лице приема, че в представената медицинска документация на П. П. СЛ. във
връзка с ПТП на 30.12.2019г. са вписани следните травматични увреждания:
контузия на главата, мозъчно сътресение; контузия на шията; контузия на
гръдния кош вляво с оток и спукване на 7-мо и 8-мо ляво ребро; контузия на
лявото коляно със спукване на капачката (патела) и оток на лявата коленна
става.
Спукването на капачката на лявата коленна става налага
обездвижването й за срок до един месец и води до трайно затрудняване на
движението на левия
долен крайник за срок от около 3 месеца при нормално протичане на
оздравителния процес.
Останалите увреждания обуславят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В материалите по делото липсват приложени
рентгеновите снимки на гръдния кош и лявата коленна става; документи от
контролни прегледи и за проведена физиотерапия и рехабилитация, каквито
се предполагат от характера на травмата на левия долен крайник.
Според вещото лице наличните данни не позволяват категоричност
относно получените от П.С. увреждания при ПТП поради липса на
посочените по-горе документи, нефигурирането на С. като пострадало лице в
констативния протокол за ПТП с пострадали лица и съображения относно
механизма на посочените увреждания при конкретните обстоятелства на
ПТП.
Съдът не приема тези изводи на вещото лице – противоречат на
8
останалите доказателства по делото, преценявани в съвкупност и поотделно.
Това, че липсват описаните от вещото лице документи не довежда до
отричане на получените от ищеца травми от ПТП – писмените доказателства
за това представляват официални документи, които не са оспорени от
ответника по предвидения в ГПК ред. Това, че ищецът не е вписан като
пострадал в КП, съставен за ПТП, не изключва да е получил травмите, които
поради часът и датата на настъпване на ПТП са установени на другия ден, а
последният довод досежно механизма на посочените увреждания при
конкретните обстоятелства на ПТП е бланкетен – не е ясно от отговорите на
вещото лице какви съображения от механизма на посочените увреждания при
конкретните обстоятелства на ПТП не позволяват категоричност за изводите
относно получените от ищеца травми.
Досежно причинно-следствената връзка между получените увреждания
от ищеца и търпените болки и страданията, и процесното ПТП - от
материалите по делото е видно, че П.С. е претърпял ПТП, при което като
водач на лек автомобил е догонен и блъснат отзад от друг лек автомобил.
Пострадалият съобщава, че е бил с поставен обезопасителен колан. При
огледа на местопроизшествието е установено, че обезопасителните колани на
автомобил Ф. М. са изправни (прибрани, подвижни, блокират при рязко
дърпане), което не изключва възможността същите да са били използвани
при реализираното ПТП.
Според вещото лице наличните данни налагат обсъждане на механизма
на получаване на уврежданията в два варианта - с и без поставен
обезопасителен колан. Според настоящия състав на решаващия съд от
показанията на свидетеля – очевидец Ив. В. С. и отговорите по реда на чл.176
ГПК на ищеца вариантът без поставени обезопасителни колани не следва да
се прилага – двамата водач и пътник са били с колани, защото възражението
на ответника в обратен смисъл не е установено от доказателствата по делото.
Вещото лице по САТЕ също не изключва возещите се във Форда да са били с
поставени колани предвид състоянието, в което са намерени.
След като возещите се във Форда са били с поставени обезопасителни
колани, вещото лице назначената СМЕ намира, че по механогенезата на
уврежданията при конкретния механизъм на ПТП, по наличните данни в
причинно - следствена връзка може да се приемат травмите на главата и
9
шията. Травмите на ребрата и коляното в ляво също са в причинно –
следствена връзка с ПТП, независимо от приетото, че ищецът е бил с
поставен обезопасителен колан. В това отношение следва да се имат предвид
освен писмените доказателства и отговорите на вещото лице по САТЕ – освен
отзад, удара между *** и Форд е бил с по-голяма тежест в лявата страна,
защото деформирани са преден ляв калник и предно ляво окачване, което
прави напълно възможни травмите на водача – ищец в лявата страна
независимо, че е бил с поставен обезопасителен колан при задно – страничен
удар.
Следващите съмнения на вещото лице по СМЕ за инерционното
преместване на тялото на ищеца напред поради противоречие с липсата на
увреждане на кожата върху капачката, както и на увреждания по гърдите и
лицето, се разсейват от констатациите в амбулаторния лист на ортопеда –
палпаторна болезненост по хода на 7-мо и 8-мо ребро и оточност, излив и
ограничени флексионни движения в лява колянна става. Това защо не са
описани увреждания по кожата и от какъв характер би трябвало да са същите,
не опровергава констатациите на ортопеда, извършени на 31.12.2019г. –
непосредствено след ПТП.
Видно от заключението на назначената комплексна СМЕ от вещи лица
– неврохирург и ортопед – травматолог, същите установяват че на ищеца са
причинени Контузия на главата и шията. Мозъчно сътресение. Контузия на
гръден кош в ляво и спукване на 7-мо и 8-мо ребро в ляво. Контузия и оток на
лява колянна става и спукване на капачката (патела). Болният е търпял болки
и страдания за период около 2 – 3 месеца като максимален срок за
възстановяване на леката ЧМТ и травмите на гръдния кош и коляното в ляво.
В материалите по делото липсват рентгенови снимки на глава, гръден
кош и лява колянна става от датата на ПТП.
От предоставените им материали по делото е видно, че ищецът е
претърпял ПТП, при което е получил изброените по горе травми, увреди,
болки и страдания, и е налице причинно следствена връзка между тях и ПТП.
На направените рентгенови снимки на лява колянна става по време на
осъществените прегледи на 31.03.2021г., не се визуализират фисура на
пателата, което не изключва възможността същата да е била с фисура в
момента на травмата – при ПТП, която в последствие да е зараснала.
10
Според доказателствата от представените им документи има причинно
следствена връзка между травмите и процесното ПТП.
Съдът приема заключението на комплексната СМЕ за вярно, обективно
и компетентно.
Видно от отговорите по чл.176 ГПК на ищеца, същият твърди, че в
автомобила е пътувал с И., който е пострадал леко – болки в кръста и краката.
Велислав и Ивайло са били във втората кола. Когато се е случило
произшествието, П. е почувствал леко затопляне, станало му лошо, но не е
припадал. Отворил си е вратата и е излязъл от автомобила. Двамата с И. са
имали поставени предпазни колани. И. го болял кръста, ръката и крака.
Закарали са ги в Бърза помощ и са им взели кръв. П. на другият ден, на 31-ви,
е отишъл сам в Болницата и си е направил рентген, защото е изпитвал силни
болки в ребрата, а на левия крак са му поставили шина. Твоърди, че е
изпитвал силни болки още докато е ходел до Болницата - ръката и крака, и
кръста са го боляли. Дали са му документи, като същият твърди, че каквото са
му дали – това е запазил, а в Болница не е лежал на лечение - само в домашни
условия се е лекувал. Заявява пред съда, че и сега го боли крака, че и сега не
му е добре - отзад врата продължава да го боли. Пред съда заявява, че е карал
с с 30 км/, а колата, която го ударила се е запалила, в която друга кола имало
умрял човек. На мястото са дошли според ищеца две пожарни, линейки, а И. –
спътника му, е помогнал да бъде изваден човек от колата.
Видно от показанията на свидетелката И. С. Т. – съжителка на ищеца на
семейни начала, същата твърди, че си е била в къщи когато П. се е прибрал,
виждайки го да куца и си спомня, че е споделил за случилото се. Оплаквал се
е от болки във врата и левия крак, както и от лявата страна на гръдния кош.
След като на другият ден е ходил на доктор, П. се е върнал с бинт на крака и е
споделил, че има счупени ребра от лявата страна. Оплаквал се е от гадене и
болки в главата през цялото време и след това. Свидетелката споделя, че през
цялото време е била до него и той е живеел в стрес. Продължил е да се
оплаква от главоболие и от гадене, не е искал да кара кола след инцидента.
Свидетелката твърди, че П. не ходи на работа, не се събира с приятели, не
може да спи или ако стори това, се събужда в ранните часове и е неспокоен.
След катастрофата се чуства по този начин – в безпокойство и страх да кара
кола.
11
Видно от показанията на св.Ив. В. С., който е пътувал в автомобила на
ищеца в деня на инцидента и е станал пряк свидетел на случващото се,
същият твърди, че е седял от дясната страна на шофьора и е виждал таблото –
скоростта е била 30-40 км/час в град Ч. Б.. След удар отзад, колата на П. се е
завъртяла почти напречно на лентата за отсрещно движение. След като е
погледнал в ляво и е видял, че колата, който ги е ударила гори, П. му е казал
да слизата, за да не се запалят и те. И. се е втурнал да помогне на хората в
горящата кола, но е установил, че има само едно тяло на човек, което извадил
от колата и позвънил веднага на телефон 112. Видял и трета кола, която била
обърната по таван. В нея е имало двама, единият от които познава и го
извикал да помага. По думите на И., П. не е взел участие във ваденето на
хората от колите, защото е заявил, че го боли много главата и е стоял,
подпрян на една ограда. П. не е бил пиян и е бил с предпазен колан, както и
той самият е бил с предпазен колан. И. твърди, че е имал само натъртвания и
е започнал да си прави редица изследвания, но нищо сериозно не е открито.
Съдът прецени показанията на разпитаните свидетели при условията на
чл.172 ГПК – поради близостта им с ищеца е възможна заинтересованост от
нейна страна, но ги кредитира с доверие поради тяхната логичност, житейска
правдивост и непротиворечивост, както и поради съответствието им с всички
останали доказателства.
При преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
искът е доказан по основание.
Неоснователно е възражението на ГФ за приложението на чл.557 ал.3,
т.2 КЗ – отказва да плати поради това, че няма влязла в сила присъда, че в
приложения КП за ПТП ищецът не е вписан като пострадал, че уврежданията
не са резултат от ПТП, че механизмът на същото не е изяснен, че ищецът не е
предприел необходимите действия за собствената си безопасност, че е налице
съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан от ищеца. ГФ трябва
обаче да докаже това обстоятелство – вещите лица не изключват коланите да
са били ползвани, а очевидецът твърди, че и двамата са били с колани.
По иска за неимуществени вреди:
Съгласно общото правило на чл.52 ЗЗД, неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът и
степента на преживените болки и страдания за всеки конкретен случай.
12
Според задължителните указания на ППВС № 4/1968г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението – обема, характера и тежестта на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, интензитетът и
продължителността на причинените болки и страдания, преценени адекватно
и в съвкупност, при това в мотивирано изложение на преценката за приноса
им спрямо увреждането.
Оспорванията на ответника на размера на претендираното обезщетение
от 50 000лв., респ. обема на претърпените неимуществени вреди, с
възражение за прекомерно завишаване са основателни.
При обезщетяване на вредите следва да се имат предвид конкретните
минимални застрахователни суми към момента на настъпване на ПТП – 30.12.
2019г. – арг. от чл.492 т.1 КЗ минимална застрахователна сума (лимит на
отговорност) за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – 10
00 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Съдебната практика е наложила допълнителен критерий
икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели и заключенията на
СМЕ и комплексна СМЕ, подробно описани по – горе, които кореспондират
помежду си, съдът приема, за установено по делото, че ищецът е преживял
интензивни болки и страдания от 30.12.2019г. за период от 1 месец от
лекуваните за период от три месеца в домашни условия спукване на
капачката на лявото коляно и на две ребра – седмо и осмо в ляво, след което
още толкова време е изпитвал умерени страдания и ограничения на активните
движения в посочените зони. Спукването на капачката на лявото коляно е
довело до трайно затруднение на крайника за срок не повече от три месеца, а
леката ЧМТ, контузията на шията и спукването на двете ребра в ляво се
характеризират и от трите вещи лица по СМЕ като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и при всички случаи са отшумели за срок от
три месеца.
13
Предвид възрастта на ищеца и изпитаните стрес от цялостното
развитие на ПТП и болките и страданията, установени от доказателствата по
делото съдът приема, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетяване на понесените неимуществени вреди възлиза на 15 000лв., и
тази сума ще репарира всички неимуществени вреди, които са настъпили
като пряка и непосредствена последица на ПТП. Отчитат се предвидимите
и неминуемо настъпващи вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането – за срок от три месеца ищецът би следвало да е напълно
възстановен.
В Частта над сумата от 15 000лв. до предявения размер от 50 000лв.
предявеният иск се явява завишен и възражението за прекомерност е
основателно, не е съобразен с доказания период на търпените болки и
страдания, с обществено-икономическите условия към момента на
настъпването на увреждането - 30.12.2019г., не са доказани конкретни
съпътстващи и други обстоятелства, водещи до по-голям обем
неимуществени вреди.
Като съобрази гореизложеното съдът приема, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде частично уважен за сумата от 15 000лв, като за разликата до 50 000лв. да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Акцесорната претенция за законната лихва върху сумата на
обезщетението също е основателна, но въпросът е от коя дата се дължи
такава.
Нормите на новия КЗ в тази насока предвиждат, че лихвите за забава на
ГФ се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 КЗ – арг. от чл.558 ал.1
КЗ.
Съгласно чл.497 ал.1 КЗ, към която препраща чл. 558, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ и 2.
изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106 ал.3 КЗ.
14
Видно от преписката по щетата при ГФ ищецът е предявил по реда на
чл. 558 от КЗ срещу ответника претенция, видно от щемпела върху искането
му – от 17.02.2020 г., вх. № 24-01-96, като е приложил: Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица и медицинските документи, с които е разполагал.
ГФ гр.София са му поискали писмени данни за образуваното ДП –
Протокол за оглед ведно със скица и албум, както и копия от СМЕ и САТЕ,
изготвени по ДП, като едновременно с това са изпратили писмо до РУП гр.Ч.
бряг за тези доказателства.
Видно от материалите по ДП ищецът не е поискал от органите на
досъдебното производство писмените доказателства, така както са сторили
това другите двама пострадали от автомобила ***.
С решение от 14.05.2020г. ГФ гр.София отказват изплащане на
обезщетение с мотиви, че не са представени исканите от тях писмени
доказателства.
Видно от материалите по настоящото дело ищецът е могъл
своевременно да се снабди с исканите от ГФ писмени доказателства.
При тези данни няма как да се приеме, че по причини създадени от
ответния ГФ гр.София, търсеното от ищеца обезщетение не е своевременно
определено и изплатено - съдът приема, че ответникът не е в забава и върху
обезщетението следва да бъде присъдена лихва, считано от входиране на
исковата молба в съда - 17.08.2020г., но т.к. е подадена по пощата с п.к. от
14.08.2020г., то лихвата ще се дължи от тази дата до окончателното
изплащане на сумата – за периода от настъпване на ПТП – 30.12.2019г. до
14.08.2020г. искът за законната лихва следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът е освободен от
внасяне на държавна такса и от разноски при условията на чл. 83, ал. 2 от
ГПК и е защитавана безплатно от адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на адв. Ст. Б., вписан в САК, определено по реда чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
15
размер на сумата от 980лв., съразмерно на уважената Част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Плевен държавна такса в
размер на 600 лв., както и сумата от 1 009,50лв., изплатена от Бюджета на
съда за вещи лица.
Ответникът прави искане за присъждане на разноски - внесени суми за
възнаграждения на вещи лица и за адвокатско възнаграждение.
Следва да се има предвид, че ищецът е освободен от такси и разноски
на осн. чл.83 ал.2 ГПК и поради това чл.78 ГПК не предвижда възможност да
се уважи против него такава претенция на ответния Фонд. Неговите разноски
следва да останат в негова тежест независимо, че биха му се дължали
съобразно отхвърлената част от иска, ако ищецът не беше освободен от такси
и разноски по делото.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.557 ал.1, т.2, б.А КЗ вр. чл.52 ЗЗД Гаранционен
фонд гр.София, Булстат ***, ул.Г. И. *** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. СЛ. от гр.Ч.
Б., Плевенска област, ЕГН ********** сумата от 15 000лв. /петнадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от настъпило на 30.12.2019г. ПТП с
незастраховано МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.08.2020г. – датата на ИМ, до окончателното й изплащане, като за разликата
до 50 000лв. за главницата и за периода от 30.12.2019г. до 14.08.2020г. - за
законната лихва - ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.38 ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв Гаранционен фонд гр.
София, Булстат ***, ул.Г. И. *** ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение
на адв.С.В. Б. от САК, ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София, ул.Г. Г.
*** – адвокат на ищеца П. П. СЛ. от гр.Ч. Б., Плевенска област, ЕГН
**********, в размер на сумата от 980лв. за оказаната му безплатна правна
помощ съобразно уважената Част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал. 6 ГПК Гаранционен фонд гр.София,
Булстат ***, ул.Г. И. *** ДА ЗАПЛАТИ на Плевенски Окръжен съд ДТ върху
16
уважената част от иска в размер на 600лв., както и сумата от 1 009,50лв.
разноски за вещи лица, т.е. общо 1 609,50лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на Гаранционен фонд гр.София, Булстат ***,
ул.Г. И. *** за присъждане на разноски за настоящото производство като
неоснователно.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника - Л. Б. Г. от гр.Ч. бряг, ул.Б. М. № 16, ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
17