РЕШЕНИЕ
№.............../............2017 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2105 по описа
за 2017 г., за да се поизнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от В.Ж.К. срещу Българска агенция по безопасност на храните иск с
правно основание чл. 104 ал. 1 ЗДСл. В исковата молба ищцата В.Ж.К. излага, че с
влязло в законна сила на 07.07.2017 г. решение по адм. дело № 2986/2015 г. на Административен
съд – Варна е отменена като незаконна заповед № НК-12/08.09.2015 г. на ИД на
БАБХ, с която й е наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл. 90 ал. 1 т.
5 ЗДСл. Твърди, че след признаване на уволнението за незаконно не се е явила да
заеме службата, на която е възстановена, както и че във визирания в чл. 104 ал.
1 ЗДСл шестмесечен срок не е започнала работа по друго служебно или трудово
правоотношение. Въз основа на това предявява искане Българска агенция по
безопасност на храните да бъде осъдена да й заплати обезщетение в размер на
6 360 лв. за периода, през който е останала без работа, но за не повече от
шест месеца. Претендира и за присъждане на законна лихва върху обезщетението от
6 360 лв. от момента на предявяване на исковата молба до окончателното му
изплащане, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания искът се подържа чрез пълномощника на ищцата адвокат Д.,
която с. з. на 08.11.2017 г. предприема увеличение
на исковата претенция от 6 360 лв. на 7 002 лв.
Ответникът Българска агенция по
безопасност на храните оспорва иска чрез пълномощника си юрисконсулт Б., която
в с. з. на 08.11.2017 г. оспорва обстоятелството, че в шестмесечен срок от
уволнението ищцата не е започнала работа другаде. Позовава се на няколко
документа относно извършен на 09.09.2015 г. одит на обект склад за производство
на хлебни и сладкарски изделия „Стефани – 70“ ООД, в част от които по твърдения
на юрисконсулт Б. фигурира името на ищцата, от което според нея следва, че в
периода 23.09.2015 г. – 03.02.2016 г. ищцата е работила в одитираното
предприятие. Същевременно в с. з. на 08.11.2017 г. юрисконсулт Б. заявява, че
не твърди, че ищцата е работила конкретно по ТПО като не ангажира доказателства
нито за вида и характера на правоотношението, по което е била наета, нито за обстоятелството
получавала ли е възнаграждение за извършваната работа и в какъв размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за основателност на иска като намира, че
ответната страна не е подкрепила с убедителни доказателства твърдението си, че в
шестмесечния срок по чл. 104 ал. 1 ЗДСл ищцата е работила другаде.
Съдът като съобрази процесуалната допустимост
на иска, по основателността му намира следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № НК-12/08.09.2015 г.
изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните е
наложил на ищцата В.Ж.К. дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 90 ал. 1 т.
5 ЗДСл /л. 21 – 23 от съдебното досие/. Според ръкописното отбелязване под
съдържанието на заповедта, скрепено с подписа на ищцата, заповедта й е връчена
на датата 12.09.2015 г., откогато е произвела правното си действие съгласно чл.
97 ал. 4 ЗДСл. Във връзка с наложеното дисциплинарно уволнение изпълнителният
директор на Българска агенция по безопасност на храните е издал заповед №
ОСОС-202/08.09.2015 г., също получена от ищцата на 12.09.2015 г., с която на
основание чл. 107 ал. 1 т. 3 ЗДСл е прекратил служебното й правоотношение за заеманата
длъжност началник отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по
безопасност на храните – Варна /л. 24/.
С решение № 2603/08.12.2015 г. по
адм. дело № 2986/2015 г. Административен съд – Варна, VІІІ състав, е отменил издадената
от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните заповед
№ НК-12/08.09.2015 г. за дисциплинарно уволнение на ищцата ведно със заповед №
ОСОС-202/08.09.2015 г. за прекратяването на основание чл. 107 ал. 1 т. 3 ЗДСл на
служебното й правоотношение /л. 5 – 16/.
С постановено в производство по
реда на глава ХІІ АПК решение № 8906/07.07.2017 г. по адм. дело № 1095/2016 г.
ВАС РБ, Пето отделение, е оставил в сила обжалваното от изпълнителния директор
на Българска агенция по безопасност на храните решение № 2603/08.12.2015 г. по
адм. дело № 2986/2015 г. на Адм. съд – Варна, VІІІ състав /л. 17 – 20/. На
основание чл. 223 АПК касационното решение по адм. дело № 1095/2016 г. на ВАС
РБ е окончателно, поради което потвърденото с него решение по адм. дело № 2986/2015
г. на Адм. съд – Варна, с което е отменено като незаконно извършеното със
заповед № НК-12/08.09.2015 г. дисциплинарно уволнение на ищцата, е влязло в
законна сила на датата на постановяване на касационното решение 07.07.2017 г. В
същия смисъл е и чл. 296 т. 3 предл. второ ГПК вр. чл. 144 АПК. Следователно, считано
от 07.07.2017 г. уволнението на ищцата окончателно е признато по надлежния
съдебен ред за незаконно.
Съгласно приложеното на л. 72 от
делото удостоверение изх. № БХ-1635/25.10.2017 г. на Областна дирекция по
безопасност на храните – Варна към датата 07.07.2017 г. определената по щат
основна работна заплата за заемната от ищцата до уволнението й длъжност
началник отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ – Варна е в размер на 1 167 лв.
Според приложеното на л. 69 от
делото уведомително писмо от директора на ТД на НАП – Варна с изх. №
48012/19.10.2017 г. по актуални към 18.10.2017 г. данни в информационния масив
на ТД на НАП – Варна след датата 08.09.2015 г., на която е издадена заповедта
за дисциплинарно уволнение на ищцата, има само един регистриран в НАП трудов
договор, по който тя е страна, сключен на 27.12.2016 г. с „Нур пиле“ ЕООД,
действащ и към датата на извършването на справката в масива 18.10.2017 г.
Подадената информация от ТД на
НАП – Варна кореспондира напълно със записванията по трудовата и служебната
книжка на ищцата, заверени копия на които са приложени от л. 73 до л. 76 от
делото. От нанесените данни в служебната книжка на ищцата е видно, че след
прекратяването на 12.09.2015 г. на служебното й правоотношение с БАБХ на
основание чл. 107 ал. 1 т. 3 ЗДСл тя няма отразено последващо възникнало
служебно правоотношение, по което да е страна. Според данните в трудовата й книжка
единственото трудово правоотношение, по което е страна, е това с „Нур пиле“
ЕООД относно заемането на длъжността контрольор по качеството с дата на
постъпване на работа 28.12.2016 г., без отразени данни за прекратяване.
Съдът намира, че с така приобщените
по делото и събрани по почин на ищцата писмени доказателства /уведомително
писмо от директора на ТД на НАП – Варна с изх. № 48012/19.10.2017 г.; копие на
трудова и на служебна книжка на ищцата/ тя съумя да докаже по делото посредством
главно и пълно доказване съществения за възникване на правото й на обезщетение
по чл. 104 ал. 1 ЗДСл и за неговия размер факт, че след уволнението с
отменената впоследствие по съдебен ред заповед № НК-12/08.09.2015 г. в
шестмесечен срок не е работила по друго служебно или трудово правоотношение. В
тази насока са й били дадени и указания при разпределянето на доказателствената
тежест в с.з. на 11.10.2017 г.
Позоваването на ответника във
второто съдебно заседание по делото на писмени доказателства относно извършен на
09.09.2015 г. одит от ОДБХ – Варна в обект за производство на хлебни и
сладкарски изделия „Стефани – 70“ ООД не води до различен фактически извод.
Действително в два от съставените вследствие на одита документи /план за
предприемане на корективни действия от 23.09.2015 г., л. 78 – 80 от делото, и
констативен протокол от 03.02.2016 г. относно закриване на несъответствия от
одита, л. 84 и 85 от делото/ фигурира и името В. К. /в плана за предприемане на
корективни действия в графата „отговорник длъжност“/, респективно В.К. /в
констативния протокол от 03.02.2016 г./. Ответникът не ангажира обаче по делото
абсолютно никакви доказателства, които да свържат отразеното в документите име конкретно
с ищцата. Като се има предвид, че съгласно чл. 347 КТ и чл. 110 ЗДСл трудовата
и служебната книжка са официални удостоверителни документи за вписаните в тях
обстоятелства, свързани с трудовата и служебната дейност на лицето, се налага
извод, че за опровергаване на изведеното на база на извършените в тях записвания
обстоятелство, че за периода от прекратяване на служебното й правоотношение с
БАБХ на 12.09.2015 г. до 28.12.2016 г., когато е започнала работа като
контрольор по качеството в „Нур пиле“ ЕООД, ищцата не е работила другаде по
служебно или трудово правоотношение доказателствената тежест е изцяло на
ответника. При това той следва не чрез провеждането на насрещно непълно доказване
да създаде само съмнение у съда във верността на твърдението на ищцата, че от
12.09.2015 г. до 28.12.2016 г. изобщо не е започвала работа по друго служебно
или трудово правоотношение, а посредством обратно доказване, което е винаги
пълно, да опровергае по убедителен и категоричен начин изведения от
записванията в служебната и трудовата книжка на ищцата факт, че в посочения
период от време тя не е работила другаде. По делото това не е сторено. Нещо
повече – в с. з. на 08.11.2017 г. при представянето на документите във връзка с
одита пълномощникът на ответника заявява, че не твърди, че ищцата е работила по
трудово правоотношение в одитираното предприятие, а просто твърди, че е
работила там. За да има обаче твърдението му отношение към основателността и
размера на иска по чл. 104 ал. 1 ЗДСл, то трябва да сочи на възникнало и
съществуващо през процесния шестмесечен период или поне в част от него трудово
или служебно правоотношение, по което ищцата като страна е получавала договореното
трудово възнаграждение, респективно заплата. Това, както се посочи, нито се
твърди, нито се доказва по делото.
При това положение съдът намира,
че от страна на ищцата са доказани кумулативно изискуемите предпоставки за
основателността на иска по чл. 104 ал. 1 ЗДСл: 1/ отменена по съдебен ред
заповед за прекратяване на служебното й правоотношение; 2/ оставането й без
работа по друго служебно или трудово правоотношение като релевантен при
определяне размера на обезщетението по чл. 104 ал. 1 ЗДСл е максимално
продължителен срок от 6 месеца на оставането без работа.
Съгласно чл. 104 ал. 1 ЗДСл
размерът на дължимото обезщетение на незаконно уволнения и останал без работа
служител следва да се определи на база на основната му заплата за заеманата до
уволнението длъжност, определена към момента на признаване на уволнението за
незаконно или на неявяването му да заеме службата. Съгласно приложеното на л.
72 от делото удостоверение изх. № БХ-1635/25.10.2017 г. на Областна дирекция по
безопасност на храните – Варна към датата 07.07.2017 г., на която с влязло в
сила решение на съда дисциплинарното уволнение е признато за незаконно,
определената по щат основна работна заплата за заемната от ищцата до
уволнението длъжност е в размер на 1 167 лв. При това положение, предвид
направеното в с. з. на 08.11.2017 г. увеличение на иска той се явява
основателен до пълния си размер от 7 002 лв. Върху тази сума със съдебното
решение следва да се присъди и законна лихва от момента на предявяването на
искова молба – 19.07.2017 г. - до окончателното й изплащане като следва да се
има предвид, че с исковата молба не е предявен и акцесорен иск за мораторни
лихви до предявяването на иска по чл. 104 ал. 1 ЗДСл.
Предвид крайния изход на спора и
изрично направеното искане за разпределяне на отговорността за разноски,
Българска агенция по безопасност на храните следва да бъде осъдена да заплати в
пълен размер на ищцата направените по делото разноски, възлизащи на 720 лв.
съгласно приложените на л. 4, 53 и 67 документи за извършено плащане.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Българска агенция по
безопасност на храните да заплати на В.Ж.К.
обезщетение по чл. 104 ал. 1 ЗДСл в размер на 7 002 /седем хиляди и два/
лева поради оставането й за шест месеца без работа поради незаконното
прекратяване на служебното й правоотношение с отменената от съда на 07.07.2017
г. заповед № ОСОС-202/08.09.2015 г. на ИД на БАБХ, ведно със законна лихва
върху главницата от момента на предявяване на исковата молба 19.07.2017 г. до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Българска агенция по
безопасност на храните да заплати на В.Ж.К.
направените по делото съдебни разноски в общ размер на 720 /седемстотин и
двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: