Решение по дело №4834/2017 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 286/25.4.2019г.                                        25.04.2019 г.                                       град Ямбол

 

       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд                                                    ХV-ти граждански състав

На 09.04                                                                                                           2019 година

В публичното заседание в състав

                                                                          

                                                                                 Председател: Марина Христова

при секретаря Й.Пенчева

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 4834  по описа за 2017 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

  Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба.

С влязло в сила съдебно решение 12.10.2018 г., по горното гражданско дело е допусната делба между И.М.П. с ЕГН **********, Д.А.З. с ЕГН **********, И.К.Д. с ЕГН **********, Д.И.Т. с ЕГН **********, Т.И.К. с ЕГН **********, С.Т.З. с ЕГН **********, А.З.А. с ЕГН ********** и Т.З.А. с ЕГН ********** ***, по отношение на следния недвижим имот: жилище-апартамент № *** в гр. Я. ул. „***“ № ***, вх.*** ет.***, с идентификатор № 87374.542.224.3.7 по КККР на гр. Я., със застроена площ от 61 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № *** с площ от 5,65 кв.м., както и 0,447 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, при квоти: 72/216 ид.ч. за И.М.П., 102/216 ид.ч. за Д.А.З. и по 7/216 ид.ч. за И.К.Д., Д.И.Т., Т.И.К., С.Т.З., А.З.А. и Т.З.А..

В първото по делото съдебно заседание ответникът Д.А.З.  е релевирал възлагателна претенция по отношение на имота, квалифицирана по чл. 349,ал.2 от ГПК, с мотивите че към датата на откриване на наследството е живял в него.

Освен това страните са релевирали претенции по сметки, както следва:

Претенциите по сметки на И.М.П. против Д.З.А. - с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС за сумата от 584 лв. – заплатени за периода 01.01.2000 – 31.12.2017 год. данъци и такси за делбения имот и с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС за обезщетение за лишаване от ползването на нейната ид.ч.от имота за периода 15.05.1999 – 18.12.2018 год. в размер на общо 11 750 лв., равняващо се на средномесечния наем за имота от по 50 лв.

Претенцията по сметки на Д.А.З. против останалите съделители с правно основание чл. 61,ал.2 от ЗЗД за сумата от общо 17 200 лв.

От заключението на приета по делото  във втората фаза СТЕ, неоспорена от страните, изготвена от в.л. Д., става ясно, че процесният недвижим имот е реално неподеляем съобразно квотите на съделителите, като средната му пазарна стойност е 54 700   лв. Стойността на дяловете на съделителите е , както следва – 18 234 лв. – И.П., 25 830 лв. – Д.З. и по 1773 лв. – И.К., Д.Т., Т.К., С.З., А.З. и Т.З.. Освен това вещото лице е посетило имота, като е констатирало, че в периода 10.2017 – 04.2018 год. в същия са извършени ремонтни работи на обща стойност 12 561 лв., които са увеличили стойността и на имота, съответно на дяловете на съделителите със същата сума. Същите са част от строителните работи, които трябва да бъдат изпълнение при изграждането на всяко жилище, за да бъдат изпълнени изискванията на ЗУТ относно – носимоспособност, безопасност при пожар, хигиена, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда и енергийна ефективност.Извършването им е довело до увеличаване стойността на дела на всеки един от съделителите, както следва – 4187 лв. за И.П., 5 932 лв. за Д.З., и по 407 лв. за И.К., Д.Т., Т.К., С.З., А.З. и Т.З..Извършените СМР са подробно изброени в КСС- Приложение 2 към експертизата.

По делото е прието и заключение на ССЕ, вещото лице по която е изчислило дължимия наем за имота за периода 1999 – 2018 год.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. А. посочва, че Д.А. е собственик на процесния апартамент. Ремонтни дейности започнали през ноември 2017 год., апартаментът бил празен, нямало и дограма и ВиК инсталация. Ремонта бил извършен със средства на Д.З.- настилка, замазка, плочки, стени, цялостна подмяна на ел. инсталация, тераси, ВиК инсталация, смяна на врати, обръщане на прозорци.Приключили около април 2018 год.Собственика купувал материалите, а свидетелят ги полагал. За труда му взел около 4200 лв.

По възлагателната претенция на ответника Д.З.  с правно основание чл. 349,ал.2 от ГПК:

Съгласно цитираната разпоредба ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище , може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. Съобразно тълкуването на нормата дадено с ТР №1/2004 год. на ОС на ВКС - основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има жилищен характер и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на ЗУТ /ДВ, бр. 1/2002 г./, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. В процесния случай, въпреки указаната доказателствена тежест Д.З. не е ангажирал каквито и да е доказателства – гласни или писмени, установяващи, както да е живял в имота към датата на смъртта на наследодателя А. Т., така и да не притежава друго жилище. Ето защо и  претенцията, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното и  с оглед реалната  неподеляемост на имота предмет на делбата, същият следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като това е единственият възможен способ за извършване на делбата. Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена съобразно правата на страните в съсобствеността, в размери посочени в приетата и неоспорена СТЕ./Така Решение № 80 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 1869/2017 г. на ВКС/.

По претенцията по сметки с правно основание чл. 30,ал.3 от ЗС:

Съделителката И.М.П. е предявила против съделителя Д.З.А. иск  с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата от 584 лв. – заплатени за периода 01.01.2000 – 31.12.2017 год. данъци и такси за делбения имот.

 Съгласно разпоредбата на чл. 30,ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.Претенцията е своевременно релевирана, а по съществото си неоснователна. Действително видно от приетите писмени доказателства- приходна квитанция № *** год. за периода 2007 – 2013 год. за задълженото лице И.П. /която видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка е декларирала в Община Я., че притежава ½ ид.ч. от имота/ са заплатени данъци , такса битови отпадъци за имота и лихви за забава в размер на общо 458, 68 лв. Представени са още доказателства за заплатени данък, такса и лихви за 2017 год. – 61, 20 лв., за 2016 год. 63, 74 лв. , за 2015 год. – 60, 51 лв. , за 2000 г. – 9, 19 , за 2001г. – 8, 45 лв. , за 2003 г. – 15, 52 лв. и за 2004 г. – 8, 98 лв. или общо 686, 27 лв.Освен, че ищцата по иска е декларирала в Община Я. повече от притежаваната от нея ид.ч. от имота, следва да се има предвид, че същата не доказва, че е внасяла посочените данъци и такси  за погасяване на задълженията именно на съделителя Д.А., т.к. съсобственици на имота са още  шест лица, които също дължат такива за притежаваните от тях ид.части.Извън това сумата от 584 лв. не отговаря по никакъв начин на  притежаваните от А. квоти в съсобствеността. Ето защо тази претенция следва да бъде изцяло отхвърлена.

По претенцията по сметки с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС:

Съделителката И.М.П. е предявила против съделителя Д.З.А. иск с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС за обезщетение за лишаване от ползването на нейната ид.ч.от имота за периода 15.05.1999 – 18.12.2018 год. в размер на общо 11 750 лв., равняващо се на средномесечния наем за имота от по 50 лв. Претенцията е своевременно релевирана, поради което и приета за съвместно разглеждане, като следва да се има предвид, че в съответните процесуални срокове ответникът оспорвайки същата е релевирал и възражение за погасяването й по давност /молба от 14.12.2018 год./.

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС,

 когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, от деня на писменото поискване те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени. За възникване на вземането в общия случай е достатъчно, че съсобственикът упражнява лично фактическа власт върху цялата вещ, а при необходимост може да се възползва от нейните полезни свойства. Личното служене с вещта не се разбира в тесен смисъл, като извършване на продължителни или многократни действия с вещта.

Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, включително тълкувателната такава, че претенцията ще е основателна, когато неползващия съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик, и въпреки това, той или членове на неговото семейство продължават да си служат пряко или непряко с общата вещ, не допускат останалите съсобственици да си случат с нея, респ. допускат трето лице да си служи с нея.

В процесния случай и въпреки указаната доказателствена тежест ищцата не установи по какъвто и да е начин да е отправила до ответника А. искане да  ползва делбеното жилище, преди датата на релевиране на претенцията – 18.12.2018 год. Ето защо претенцията следва да бъде отхвърлена само на това основание. За пълнота следва да се посочи, че не са ангажирани доказателства ищцата да е била лишена да ползва собствената си ид.част, а освен това и за целия процесен период жилището да се е ползвало пряко ли непряко  от съделителя Д.А., имайки предвид, че наследодателят А. Т.починал на 01.07.2006 год.

По претенцията по сметки с правно основание чл. 61,ал.2 от ЗЗД:

С Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС. е прието, че когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие.Такива са твърденията на ищеца по настоящата претенция. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Това принципно положение е възприето и доразвито и в последващата практика на ВКС- т.I.5 от ППВС № 6 от 1974 г., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д.№ 570 от 1985 г. на ВС, Второ г.о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д.№ 382 от 1994 г. на ВС, Първо г.о., както и в постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС- например решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072 от 2010 г. на ВКС.

За доказване факта на извършването на разноски по делото е разпитан свидетелят А., който  устаноява кога и от кого са били извършени подобренията  и е изслушано и прието заключение на СТЕ, вещото лице по която е извършило оглед на апартамента и е констатирало наличието на тези подобрения в имота. Приети са и писмени доказателства за закупувани материали. Също от заключението безспорно се установява, че извършените от А. строително-монтажни работи в съсобствения апартамент са довели до увеличаване на стойността му със сумата от общо 12 561 лв., тоест че по своята същност те са подобрения /разноски, които водят до увеличение на стойността на вещта/.

Предвид изложеното по-горе следва да постанови решение за присъждане на подобренията само до размера на реалните разходи за тях, който в настоящия случай според заключението на вещото лице съвпада с размера на увеличената стойност на вещта. Видно от заключението, тези разходи възлизат на общо 12 561 лв. Съобразно притежаваните от съделителите квоти в съсобствеността, те следва да бъде осъдени да заплатят на извършилия подобренията съделител следните суми:  И.П. – 4 187 лв.,като иска за разликата до 11 200 лв., като неоснователен следва да бъде отхвърлен ,  И.К., Д. Т., Т.К., С.З., А.З. и Т.З. по 407 лв., като исковете над тази сума до 1000 лв. , като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

При този изход от делото страните следва да заплатят ДТ върху стойността на дела на всеки от тях съобразно чл. 8 от ТДТССГПК, която е в размер на 4 % върху стойността на дела- И.П. – 729, 36 лв. Д.А. – 1033, 20 лв., останалите съделители по 70, 92 лв.Т.к. при предявяване на претенциите по сметки ДТ не  е събрана, то всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС държавна такса върху уважения размер на иска по чл. 346 ГПК, вр. чл. 61,ал.2 от ЗЗД или – И.П. – 167, 48 лв., а всички останали съделители по 50 лв. Предвид отхвърляне на претенциите по сметки на съделителката И.П., същата следва да бъде осъдена да заплати и дължимите държавни такси по тези претенции в размер на общо 520 лв.

Съгласно чл. 355 от ГПК в производството за делба страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си. Предвид обстоятелството, че разноските за вещо лице по изготвената СТЕ  са заплатено видно от приложените доказателства от съделителите Д.З.- за И.Д., Д.Т. и Т.К. по 12, 97 лв. и И.П.- за А.А. и С.Т. по 12, 97 лв. то последните следва да бъдат осъдени да им  ги заплатят.Съделителят Т.А. е заплатил по сметка на съда припадащата му се част от депозита в размер на 12, 97 лв. /л.212 от делото/.

Т.к. съделителят А.З.А. е бил представляван от особен представител в двете фази на делбата, разноските за особен представител следва да бъдат разпределени между съделителите съобразно дяловете им, както следва – за Д.З.  - 566, 67 лв., за останалители съделители  по 38, 89 лв., които суми следва да бъдат заплатени на съделителката И.П., поела еднолично тези разноски.

 Разноски за адвокатско възнаграждение в производството за делба не следва да бъдат присъждани, т.к. съобразно трайната практика на ВКС - при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки съделител  понася сам направените разходи за процесуално представителство на адвокат. По отношение разноските във връзка с предявената и единствено уважена претенция на съделителя Д.А. , съдът намира, че такива не следва да му бъдат присъждани, т.к. във втора фаза на делбата, когато и е надлежно предявена претенцията не са представени доказателства /договор за правна защита и съдействие/, от които да се установи, че е уговорен, респ. заплатен адвокатски хонорар във връзка с този иск.

             

          Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

                                                        

                                                               Р   Е   Ш   И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция с правно основание чл. 349,ал.2 от ГПК на съделителя Д.А.З. с ЕГН **********.                     

         ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, жилище-апартамент № *** в гр. Я., ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***, с идентификатор № 87374.542.224.3.7 по КККР на гр. Я., със застроена площ от 61 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № *** с площ от 5,65 кв.м., както и 0,447 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена , при пазарна цена в размер на 54 700 лв.

                  ПОЛУЧЕНАТА ОТ ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума да се разпредели съобразно правата на страните, а именно 72/216 ид.ч. за И.М.П., 102/216 ид.ч. за Д.А.З. и по 7/216 ид.ч. за И.К.Д., Д.И.Т., Т.И.К., С.Т.З., А.З.А. и Т.З.А..

                      ОТХВЪРЛЯ претенциите по сметки с правно основание чл. 30,ал.3 от ЗС за сумата от 584 лв.  и чл. 31,ал.2 от ЗС за сумата от 11 750 лв. на съделителката И.М.П. с ЕГН ********** против съделителя Д.А.З. с ЕГН **********.

                      ОСЪЖДА на осн. чл. 346 от ГПК И.М.П. с ЕГН ********** да заплати на  Д.А.З. с ЕГН ********** сумата от 4187 лв., като претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 11200 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.

                      ОСЪЖДА на осн. чл. 346 от ГПК И.К.Д. с ЕГН **********, Д.И.Т. с ЕГН **********, Т.И.К. с ЕГН **********, С.Т.З. с ЕГН ********** , А.З.А. с ЕГН ********** и Т.З.А. с ЕГН ********** да заплатят  на  Д.А.З. с ЕГН ********** всеки от тях сумата от по 407  лв. като претенциите за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1000 лв., като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.

                      ОСЪЖДА Д.А.З. с ЕГН ********** да заплати на И.М.П. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 566, 67 лв.

                      ОСЪЖДА И.К.Д. с ЕГН **********, Д.И.Т. с ЕГН **********, Т.И.К. с ЕГН **********, С.Т.З. с ЕГН ********** , А.З.А. с ЕГН ********** и Т.З.А. с ЕГН ********** да заплатят на И.М.П. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на от по 38, 89 лв. всеки от тях.

                      ОСЪЖДА С.Т.З. с ЕГН ********** , А.З.А. с ЕГН ********** да заплатят на И.М.П. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на от по 12, 97 лв.

                      ОСЪЖДА И.К.Д. с ЕГН **********, Д.И.Т. с ЕГН **********, Т.И.К. с ЕГН ********** да заплатят на Д.А.З. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция от по 12, 97 лв. всеки от тях.

 

                    ОСЪЖДА И.М.П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от общо 1416, 84 лв., представляваща  държавна такса за извършване на делбата и по претенциите по сметки .

        ОСЪЖДА Д.А.З. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от 1033, 20 лв., представляваща  държавна такса за извършване на делбата.

       ОСЪЖДА И.К.Д. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от общо 120, 92 лв., представляваща  държавна такса за извършване на делбата и по претенцията по сметки .

       ОСЪЖДА Д.И.Т. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от общо 120, 92 лв., представляваща  държавна такса за извършване на делбата и по претенцията по сметки .

      ОСЪЖДА Т.И.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от общо 120, 92 лв., представляваща  държавна такса за извършване на делбата и по претенцията по сметки .

      ОСЪЖДА С.Т.З. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от общо 120, 92 лв., представляваща  държавна такса за извършване на делбата и по претенцията по сметки .

      ОСЪЖДА А.З.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от общо 120, 92 лв., представляваща  държавна такса за извършване на делбата и по претенцията по сметки .

     ОСЪЖДА Т.З.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от общо 120, 92 лв., представляваща  държавна такса за извършване на делбата и по претенцията по сметки .

     Решението може да се обжалва пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                         

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: