О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.02.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К.
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско дело № 545 по описа за
2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на „Морски дюнер“ ЕООД срещу разпореждане № 53492 от 02.12.2019 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 17383 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, четиридесет
и втори състав, в частта, с която на основание член 414а, алинея 4, изречение
последно от ГПК е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника „Енерго-про продажби“ АД за сумата от 325
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски въз основа на заповед
за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 8131 от 24.10.2019 г.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност на определението в обжалваната му част, постановяване в
нарушение на процесуални правила, както и в противоречие на задължителна
съдебна практика. Изложени са доводи, че е налице редовно по форма, влязло в
сила съдебно изпълнително основание установяващо подлежащо на принудително
изпълнение парично вземане срещу длъжника, поради което предпоставките за
издаване на изпълнителен лист по член 406 от ГПК в случая са налице. Неправилни
са изводите на ВРС, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, а
заявителят бил недобросъвестен. Длъжникът без основание начислил, изискал и
събрал такса за услуга възстановяване на електроснабдяването в обект на
потребител, както и не е възстановил недължимо платената му сума до предявяване
на заявлението по член 410 от ГПК и бездействал три последователни дни след
уведомяването му за извършената цесия, с което дал повод за завеждане на делото.
По делото не е доказано предпроцесуално поведение
насочено към реално плащане, а само предприети действия сочещи готовност за
изпълнение. Моли в тази връзка да се отмени определението в обжалваната му част
и се постанови друго, с което се уважи искането за издаване на изпълнителен
лист.
В отговор на жалбата „Енерго-про продажби“ АД оспорва доводите в нея. Изразява
становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли
същото да се потвърди. Твърди, че изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на член 414а от ГПК и ако с поведението си длъжникът не е
дал повод за предявяване на вземането, каквито предпоставки в случая са налице.
Навежда доводи, че инициирането на заповедното производство на следващия ден
след уведомяването на длъжника за извършената цесия, без оправена покана и
разумен срок за изпълнение и непредоставяне на банкова сметка ***съвестно
упражняване на процесуални права и злоупотреба с правото на разноски. Моли в
тази връзка частната жалба да се остави без уважение с извод за
неоснователност.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по член 275, алинея 1 от ГПК
срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в
хипотезата на член 274, алинея 1, точка 2 от ГПК, от лице с правен интерес от
обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от
ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод заявление от 23.10.2019 г. на „Морски дюнер“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про продажби“ АД за парично вземане в размер на 19 лева
– платена при начална липса на основание такса за възстановяване преноса на електроенергия
по фактура от 21.06.2016 г., заплатена от потребителя Кръстю Т. Кръстев на 05.07.2016
г., което вземане е придобито от заявителя на основание договор за цесия от 15.10.2019
г. от потребителя–цедент, за който длъжникът е
уведомен по електронен път на 15.10.2019 г., както и за съдебни разноски в общ
размер от 325 лв.
С разпореждане от 24.10.2019 г. ВРС
с извод за наличие на положителни предпоставки и липса на пречки по член 410 и
член 411 от ГПК е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в
заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е заповед № 8131 от 24.10.2019 г.
На основание член 411, алинея 3 от
ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника на 31.10.2019 г., видно от
съобщение на лист 15 от първоинстанционното дело.
На 12.11.2019 г., в срока по член
414, алинея 2 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение, обективиращо
твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по
член 412, точка 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства – платежно
нареждане от 25.10.2019 г., удостоверяващо плащане на сумата от 19,07 лева.
Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта за сумата от 19 лева,
ведно със законната лихва. Възразил също, че не дължи разноски за
производството, доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на
вземането – на 15.10.2019 г. бил уведомен от Кръстю Кръстев за извършената
цесия, без да е посочена банкова сметка, ***; на 25.10.2019 г. платил по б. път
заявената със заявлението сума. Така обосновава, че с поведението си „Енерго-про продажби“ АД не е дало повод за предявяване на
вземането, поради което не дължи разноски за производството. Отправил в тази
връзка искане за обезсилване на заповедта и в частта относно разноските.
Препис от възражението с указание
за възможността и последиците по член 414а, алинея 3 и алинея 4 от ГПК е връчен
на заявителя на 19.11.2019 г. /лист 26 от първоинстанционното
дело/.
На 21.11.2019 г. по делото е
постъпило становище от „Морски дюнер“ ЕООД, обективиращо
довод, че неудовлетворено е останало вземането му за разноски по издадената
заповед, по която част отправил искане за издаване на изпълнителен лист.
Оспорил искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно съдебните
разноски с аргумент, че с неоснователното начисляване и събиране на такса за
възстановяване на електричеството и невръщането й преди делото „Енерго-про продажби“ АД е дало повод за предявяване на
вземането по съдебен ред, поради което възражението му по член 414а, алинея 2
от ГПК е неоснователно.
В обжалваното разпореждане,
постановено на основание член 414а, алинея 4, изречение второ от ГПК, първоинстанционният съд е формирал извод, че е извършено
плащане по заявеното вземане ведно със законната лихва и, че същото е прието от
заявителя. С предпроцесуалното си поведение длъжникът
не е дал повод за предявяване на вземането, поради което направените от
заявителя разноски следва да останат в негова тежест. С тези мотиви оставил без
уважение искането на длъжника за издаване на изпълнителен лист въз основа на
заповедта за присъдените с нея съдебни разноски в размер на 325 лева.
Съгласно член 404, точка 1 от ГПК
заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително изпълнение изпълнително
основание. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е
редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника - член 406, алинея 1 от ГПК. Член
416 от ГПК визира, че заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено
възражение в срок или същото е оттеглено, респективно след влизане в сила на
решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед
съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Установено е от проследеното
развитие на заповедното производство по ч.гр.д. № 17383/2019 г. на ВРС, че в
конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по член 410 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно
изпълнение по член 414а от ГПК. Ето защо доводът в частната жалба, че по делото
е налице влязло в сила съдебно изпълнително основание се явява неоснователен,
тъй като по аргумент от член 416 от ГПК заповедта за изпълнение не е влязла в
сила. За разлика от възражението по член 414 от ГПК, с което въобще се оспорва
вземането по заповедта по основание или по размер, то с възражението по член
414а от ГПК такова оспорване няма, доколкото то е основано на твърдения за
частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на член 414а от ГПК е
проявление на основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя-кредитор вземане е спорно. Ако
вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила. В алинея 4 на член 414а от ГПК са уредени две
хипотези: първата - когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление
на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно
изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това
основание обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно
обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице реално
изпълнение, респективно доказано поведение на длъжника, изключващо
отговорността му за разноски за производството; втората - когато становище е подадено от заявителя в
срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това
„произнасяне“ предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор чрез проверка на твърденията на
страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме въз основа на
съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмените доказателства по
делото, че плащане е налице и, че с поведението си длъжникът не е станал повод
за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив,
с който да приеме възражението по член 414а от ГПК. Когато се приеме
възражението по член 414а от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй
като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали вземането
е спорно, като заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване
на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение поради
липса на изпълняемо право до размера на платеното,
респективно до този на разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е именно
по реда на частната жалба срещу разпореждането за изпълнителния лист – по аргумент
от член 407, алинея 1 от ГПК. И обратно – ако приеме, че възражението не е
доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с
който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В
тази хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането
за издаване на изпълнителния лист.
Няма спор по делото, а е установено
и с писмени доказателства, че доброволно изпълнение на задължението чрез
плащане на заявеното вземане е реално извършено от длъжника в срока по член
412, точка 8 от ГПК. Така формираната воля обаче първоинстанционният
съд не е обективирал нарочно в диспозитива
на акта си, постановявайки приемане на възражението. Същевременно в срока по член
414а, алинея 3 от ГПК заявителят не е подал становище по възражението за изпълнение
на основното задължение, поради което и на основание член 414а, алинея 4, изречение
първо от ГПК заповедният съд е следвало да обезсили заповедта в тази част. Несъответствието
между формираната истинска воля на съда за основателност на възражението и
липсата на становище по отношение на заявеното вземане и нейното външно
изразяване в писмения текст на постановения акт чрез постановяване на диспозитив по приемане на възражението и обезсилване на
заповедта по вземането съставлява очевидна фактическа грешка, която след като
служебно констатира, заповедният съд следва да поправи по реда на член 247 от
ГПК. Тази непълнота не обуславя
неправилност на определението, поради което не подлежи на отстраняване по реда
на инстанционния контрол в рамките на настоящото
производство.
В частта за разноските правилно с
оглед конкретиката на случая, съобразено с предпроцесуалното поведение на страните и писмените
доказателства, заповедният съд е приел отново в мотивите си, че възражението по
член 414а, алинея 2 от ГПК е основателно – длъжникът не е дал повод за
предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. Обоснован
е изводът, че с предпроцесуалното си поведение „Енерго-про продажби“ АД в случая не е дало повод за
предявяване на вземането: същото му е съобщено на 15.10.2019 г.; заявлението е
депозирано пред ВРС на 23.10.2019 г.; длъжникът не е получил съдействие от
кредитора; съотношението между размера на вземането и този на претендираните разноските, разгледано на плоскостта на
множеството съдебни производства с идентичен предмет между същите страни е явна
проява на злоупотреба с права. Ето защо длъжникът не дължи разноски, поради
което и на основание член 414а, алинея 4 от ГПК са налице предпоставки за
приемане на възражението по член 414а, алинея 2 от ГПК, като искането за
издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта в частта за разноските е
неоснователно. Правилно ВРС е оставил искането в тази част без уважение.
Това води до извод за потвърждаване
на първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част.
Неправилен обаче е извлеченият от
член 414а, алинея 4, изречение първо от ГПК аргумент, че произнасянето при
депозирано становище от заявителя по възражението изключва произнасяне с
нарочен диспозитив. В тази част на акта също е налице
несъответствие между мотиви и диспозитив, което ВРС
следва да отстрани в производство по член 247 от ГПК като постанови приемане на
възражението и обезсилване на заповедта в частта
относно разноските.
При този изход на делото по
частната жалба и на основание член 78, алинея 3 от ГПК и направеното в тази
връзка искане ответникът по частната жалба има право на разноски.
Действителният размер на реализираните от страната разноски съгласно
доказателствата възлиза на 240 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
поради което в този размер разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 53492 от
02.12.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 17383 по описа за 2019 г. на Районен съд
- Варна, четиридесет и втори състав, в частта, с която на основание член 414а,
алинея 4, изречение последно от ГПК е оставено без уважение искането на „Морски
дюнер“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в село Здравец,
община Аврен, област Варна – ул. „Свети Архангел Михаил“ № 18, представлявано
от управителя Живко С. Желязков, за издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника „Енерго-про продажби“ АД за сумата от 325
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 8131 от
24.10.2019 г.
ОСЪЖДА
„Морски дюнер“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в село Здравец, община Аврен,
област Варна – ул. „Свети Архангел Михаил“ № 18, представлявано от управителя
Живко С. Желязков, да заплати на „Енерго-про
продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна -
бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Г сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща съдебни разноски в производството по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по
аргумент от член 274, алинея 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.