Решение по дело №41/2022 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 61
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Дело: 20225230100041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Панагюрище, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 КЗ и 86 ЗЗД
Производството по делото е образувано по повод предявени от “ЗАД Аремеец“
АД срещу Г. И. З., искове чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 2287,93 представляваща стойността
на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 10116030103939,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 697,24
лева – мораторна лихва за периода от 18.01.2019 г. до 18.01.2022 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
полица № 0306X0130529 от 06.07.2015 година ищецът е сключил договор за
имуществена застраховка „Каско“ на автомобил марка „ауди“, модел „А6“ с рег. № **
**** ** със рок на действие от 07.07.2015 г. до 06.07.2016г. при уговорено покритие
клауза „П“ – пълно каско на рисковете. Сочи се, че около 16:03 часа в гр. София, бул.
„Михай Еминенску“ е настъпили ПТП с лек автомобил марка „ауди“, модел „А6“ рег
№ ** **** **, управлявано от Г. З.. Сочи се, че водачът З. не е спрял на забранителен
„червен“ сигнал на светофарната уредба и е ударил в задната част лек автомобил с рег.
№ ** **** **, с което са реализирани материални щети. В исковата молба се излага, че
за настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за ПТП № 53642/11.03.2016 г. Сочи се,
че при направена справка в база данни на Гарационния фонд било установено, че за
управляването МПС с рег № ** **** ** е имало сключен застрахователен договор със
ЗК „Бул инс“, който е бил прекратен на 03.03.2016г. и към дата на застрахователното
събитие, отговорността за причинените щети не е застрахована, а нова полица е
издадена в деня на инцидента, с начален час на застрахователно покритие 17:25
часа. За настъпване на застрахователното събитие, застрахователят - ищец е образувал
преписка по щета № 10116030103939, в която са били събрани доказателства за
наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е бил определен
неговият размер. Повредите по лек автомобил, марка и модел „Ауди А6 " са
1
калкулирани по щета № 10116030103939 от застрахователя ищец и възлизат на
стойност от 2272,93 лв., които били заплатени на собственика на увреденото МПС
съгласно разходен ордер № П9568372 от 24.04.2017г. и от 12.07.2017г. както и 10 лева
– ликвидационни разноски. Твърди се, че ответникът е поканен да заплати процесната
сума с писмо от 26.02.2018г., като същата не е заплатена. Моли се да се уважи
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излага,
че предявеният иск се явява частично основателен. Сочи се, че действително на
11.03.2016 г. между посочените МПС-а е реализирано ПТП с материални щети, но се
излага, че автомобилът с рег. № ** **** ** не е притежавал теглич, тъй като ако такъв
е имало при удара същият е щял да се вреже в радиатора на автомобила на ответника.
Сочи се, че е безспорно, че към момента на ПТП гражданската отговорност на
ответника е била изтекла, като причинената щета се изразява само досежно
боядисването на задния капак и бронята на автомобила. Сочи се, че се касае за
автомобил, който е на 11 години, а ремонтът е осъществен в неофициален сервиз на
марката, поради което стойността му следва да бъде определена на база средни
пазарни цени. Сочи се, че неоснователна се явява претенцията за сумата от 1688,05
лева – спойлер, задна броня долен и теглич комплект. Твърди се, че тези вреди не се
намират в причинно- следствена връзка с възникналото ПТП. Моли се да се постанови
решение, с което да се отхвърли частично исковата претенция. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
претенции предявени от „ЗАД Аремеец“ АД срещу Г. И. З., с правно основание чл. 410
КЗ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в
размер на 2287,93 представляваща стойността на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 10116030103939, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 697,24 лева – мораторна лихва за
периода от 18.01.2019 г. до 18.01.2022 г.
От събраните по делото доказателства се установява, а и това е отделено за
безспорно между страните с Определение № 341 от 26.09.2022 г., че на 11.03.2016г.
около 16:03 часа в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди“, модел
„А6“ с рег. № ** **** ** управляван от М. Б. и негова собственост и лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ** **** ** управляван от Г. З. и негова
собственост. Това се установява и от приет като доказателство по делото двустранен
констативен протокол за ПТП от 11.03.2016г., който не е оспорен от страните по делото
и в който е посочено, че виновен за настъпване на процесното ПТП е ответникът З.,
като протокола е подписан от него. Тук е мястото да се посочи, че посоченото писмено
изявление от ответника следа да се цени като извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт по см. на чл. 175 ГПК. Този факт не е оспорен и с отговора на исковата
молба.
Със същото определение между страните е обявени за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че към 11.03.2016г. лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. №
** **** ** има валидно сключена имуществена застраховка „каско на
автомобилистите“ в ЗАД „Армеец, този факт се установява и от приета като
2
доказателство по делото комбинирана застрахователна полица № 0306Х0130529. Като
безспорно и ненуждаещ се от доказване между страните е обявен и фактът, че на
11.03.2016 г. към 16:03 часа лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ** ****
** е бил без валидно сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите.
Видно от уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от
31.05.2016 г., подадена от водача на МПС „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ** **** ** –
М. Б. във връзка с процесното ПТП, на основание което ищецът е образувал щета №
10116030103939 от 31.05.2016 г., като е направен опис- заключение по щетата и е
издадено възлагателно писмо, като ремонтът е възложен на сервиз „Авто Тоци“ ЕООД.
Същият е извършен и е на стойност 1688,05 лева, видно от приетата като писмено
доказателство издадена фактура № ********** от 29.06.2017 г. от „Авто тоци“ ЕООД
на стойност 584,88 лева, като в последствие е извършен допълнителен ремонт по
процесната щета, на основание опис-заключение от 15.03.2017 г., като вторият ремонт
е на стойност от 1688,05 лева и е отремонтиран теглича на автомобила. От приети по
делото като доказателства платежни нареждания находящи се на л. 29 и л. 30 от делото
се установява, че ищецът е заплатил на „Авто тоци“ ЕООД сума в размер на 584,88
лева на 12.07.2017 г, и сума в размер на 1688,05 лева на 24.04.2017г., като основание за
двете плащания е посочен номера на процесната щета. От доклад по щета №
10116030103939 е видно също, че размерът на ликвидационните разноски е 10 лева.
По делото е прието заключение по назначена съдебно автотехническа
експертиза, неоспорена от страните в производството, която съдът цени като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал. От нея се установява, че щетите – повреда на задна броня и врата на
багажник нанесени на лек автомобил Ауди модел А6 с рег. № ** **** ** се намират в
причинно следствена връзка с процесното ПТП, като стойността на щетите нанесени
на лекия автомобил определени към дата на застрахователното събитие по средни
пазарни цени, предвид годината му на производство е в размер на 584,88 лв с ДДС,
като е посочено, че в тази сума не е включена ликвидационната претенция на ищеца от
10 лева. Вещото лице изрично е посочило, както в своето заключение, така и при
изслушването си в съдебно заседание, че в първоначално изготвените документи по
образуваната щета „опис на претенция“ от 31.05.2016 г. са възложени ремонтни работи
по отношение на врата на багажник и задна броня. Едва в изготвен девет месеца по-
късно документ от 15.03.2017 г. „опис-заключение по щета“ са посочени като
повредени елементи, които са конструктивни елементи от възела „теглич на ремарке“,
като при изготвяне на заключението вещото лице е приело, че не може да коментира
процесните елементи, тъй като са установени около една година след инцидента, респ.
същите не са оценени. В съдебно заседание проведено на 25.11.2022 г. вещото лице
изрично е посочило, че не може да отговори категорично, че повредата на теглича е в
причинно-следствена връзка с процесния инцидент, като вещото лице подробно е
обосновал извода си.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Б.,
който разпит е извършен по делегация. Свидетелят при разпита си е посочил, че помни
процесното ПТП, като той е управлявал автомобил Ауди, като другият участник също
е управлявал автомобил Ауди, като на място е съставен двустранен констативен
протокол. Свидетелят посочва, че на неговата кола бил повреден тегличът, бронята и
задният капак, като щетите били установени на място. Ценени съобразно правилата на
чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетеля частично, като в частта в
3
която заявява, че в следствие на удара бил повреден тегличът на автомобила съдът не
кредитира, тъй като в случай, че това е било установено непосредствено след удара е
житейски нелогично да не бъде включено в заявената до застрахователя претенция.
Данни за тази повреда се появяват една година след процесното ПТП. В останалата
част съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото са житейски логични и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти), които
следва да бъдат установени от ищеца: 1/ породени права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД ( т.е. вредите да са причинени от
деликвента, с неговото виновно и противоправно поведение) 2/ наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 3/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец в полза на застрахованото лице и неговия размер; 4/ причинната
връзка между настъпилите увреждания и реализираното ПТП, които факти следва да
бъдат установени от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
От събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото САТЕ,
които съдът цени в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че процесният
автомобил Ауди А6 с рег. № ** ****** е участвал в ПТП, като виновен за причиняване
на пътно-транспортното произшествие е ответникът, който е управлява лек автомобил
Ауди А 6 с рег. № ********. Установи се, че към дата на ПТП-то, лек автомобил с рег.
№ ** ****** е бил застрахован по имуществена застраховка „каско“ при ищцовото
дружество, респ. било налице валидно застрахователно правоотношение между
собственика на автомобила и ищеца. Последният е имал качеството застраховател по
застраховка "Каско" с предмет увредения автомобил, съгласно валидна
застрахователна полица. Реализираното пътно-транспортно произшествие съставлява
покрит риск. Установява се, че автомобилът управляван от ответника не е имал
сключена валидна гражданска отговорност. В следствие на процесното ПТП е
образувана щета, на основание което е изплатено обезщетение в общ размер на 2287,93
лева.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която не е оспорена
от страните се установява, че от претендираните щети единствено повредите по задна
броня и врата на багажник са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Изрично вещото лице е посочило, че от данните по делото не може да се направи
категоричен извод, че повредата по теглич е в пряка причинно-следствена връзка с
реализираното ПТП, поради което за тази повреда на теглич не следва да се приеме, че
са налице материално-правните предпоставки за уважаване на претенцията (в тази
част). От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изплатил за
посочените вреди – повреда на задна броня и врата на багажник, които са в причинно
следствената връзка с инцидента обезщетение в размер на 584,88 лева на 12.07.2017 г.
С оглед заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца на увреденото
лице, следва изводът, че е налице основание за суброгация на ищеца срещу ответника
до размера на платеното застрахователно обезщетение за вредите, които са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице - пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, какъвто се явява виновният водач-
4
ответник. Според заключението на САТЕ стойността на щетите, определена по средни
пазарни цени към момента на застрахователното събитие възлиза на 584,88 лева, в
размер на изплатеното обезщетение за поправа на вредите, които се доказа, че са в
причинно-следствена възка с процесното ПТП.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди,
но не повече от извършеното застрахователно плащане, които суми в настоящия
случай съвпадат и същите съответстват на нужните средства за отстраняване на
причинените щети. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 10 лева,
представляваща ликвидационни разноски по претенцията, аргумент от чл. 410 КЗ. С
оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претенцията е основателно до размер
от 594,88 лева, до която сума предявеният главен иск се явява основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи. Като за над този размер до претендирания такъв от
2287,93 лева искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Вземането на застрахователя, което съществува срещу виновния водач не е
срочно по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което и на основание алинея втора от
същия закон ответникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
кориците на делото – л 34 като писмено доказателство е приета регресна покана отправена от
ищеца до ответника за заплащане на обезщетение възникнало по повод процесното ПТП, но по
делото не са представени доказателства от ищеца действително посочената покана да е достигнала
до знанието на ответника и на коя дата. Ето защо съдът намира, че следва да приеме, че ответникът
е бил поканен едва с връчване на препис от исковата молба за отговор. Ето защо, доколкото
длъжникът не е изпаднал в забава преди дата на предявяване на исковата молба, то не се дължи
заплащане на обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД, респ. тази искова претенция се явява
изцяло неоснователна.
По отношение на разноските:
Направено е искане и от двете страни за присъждане на сторените разноски,
както и искане за присъждане на разноски по компенсация.
Съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр .с чл.
25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя размер на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В кориците на делото се
съдържат доказателства за заплащането на сумата от 119,40 лева – заплатена държавна
такса и сумата от 350 лева – заплатен депозит за изготвяне на САТЕ и 40 лева за
призоваване на свидетел. Ето защо съобразно уважената част от исковите претенции в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 121,44 лева, от които:
юрисконсултско възнаграждение- 19,92 лв., 69,74 лв.- депозит за вещо лице, 23,79 лв.-
ДТ, 7,97- депозит за свидетел.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 880 лева, като са представени доказателства, че разноските
са реално сторени – договор за правна защита и съдействие л. 98 от делото. Ето защо в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 704,63 лв.
С оглед заявеното искане за присъждане на разноски по компенсация в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 583,19 лева.
Мотивиран от изложеното, Районен съд- Панагюрище

5
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, Г. И.а З.
ЕГН:**********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „***“ № 11 да заплати на ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 сума в размер на 594,88 лева, представляваща изплатено по силата на
договор за застраховка „Каско“, полица № 0306Х0130529 от 06.07.2015 г. обезщетение
и ликвидационни разходи по образувана щета № 10116030103939, във връзка с
настъпило ПТП на 11.03.2016г. в гр. София, бул. „Михай Еминеску“, в резултат на
което са реализирани материални щети на л.а. «Ауди А6» с рег. № ** **** **, увреден
в резултат на настъпило на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2022 г. до окончателното изплащане
на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 594,88 лева до предявения
размер от 2287,93 лева.
ОТХВЪРЛЯ, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен от ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК ********* срещу Г. И.а З. ЕГН:********** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 697,24 лева – обезщетение за забава върху
главница от 2287,93 лева за периода от 18.01.2019 г. до 18.01.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да
заплати на Г. И.а З. ЕГН:**********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „***“ № 11 сумата
в размер на 583,19 лева- сторени по делото разноски, по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6