№ 51
гр. Пещера, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200100 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „Георги Зафиров“ № 45, ет. 2, със съдебен адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 18, ет. 2, офис 13, чрез адв. К. У., против
Наказателно постановление № 23-0315-000222/18.04.2023 г. на Началника на
РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на жалбоподателя П. Н. П., на
основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за извършено
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Акцентира се върху обстоятелството, че са нарушени изискванията на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Поддържа се, че е налице противоречие в
описанието на нарушението, както и че незаконосъобразно на жалбоподателя
е наложено наказание, чийто размер съответства на имуществената санкция,
предвидена за юридическите лица. Формулирано е искане за отмяна на НП.
Претендират се разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с процесуалния си представител адв. К. У.. Поддържа жалбата, излага
становище за нейната основателност и моли съда да отмени атакуваното НП.
Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началникът на РУ – Пещера,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. Депозира писмено становище, в което излага традиционните
бланкетни съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на
НП. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който подадената жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено. Със
съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата и
административнонаказателната преписка, релевира възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2023 г. полицейските служители С. К. и Д. Е., докато
изпълнявали служебните си задължения, извършвали обход със служебен
автомобил „Киа Сийд“, с рег. № СВ1651КК, на територията на гр. Пещера.
Около 13:15 часа на посочената дата двамата забелязали неправилно
паркиран в района на кръстовището на ул. „Михаил Такев“ и ул. „Георги
Зафиров“ в гр. Пещера специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с
рег. № РА2584КХ, който затруднявал движението. След извършена справка в
ОДЧ полицейските служители установили, че автомобилът е собственост на
„ПСП Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пещера, както и
че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е
жалбоподателят П. Н. П.. В 13:25 часа на същата дата свид. С. К. позвънил от
личния си телефонен номер на телефонния номер на жалбоподателя П. П. и
му казал да дойде и да премести специален автомобил марка „Ивеко“, модел
„35С18“, с рег. № РА2584КХ, тъй като начинът, по който е паркирано
моторното превозно средство, затруднява движението. След около 10 минути,
в изпълнение на даденото му полицейско разпореждане, жалбоподателят
2
дошъл до специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. №
РА2584КХ, качил се в него и по най-бързия начин го привел в движение.
Полицейските служители последвали автомобила и след около 200 метра го
спрели за проверка, в хода на която установили, че за специален автомобил
марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ няма валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С оглед констатираното при проверката, свид. С. К. приел, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Поради
това, в присъствието на колегата си Д. Е. – свидетел-очевидец при
установяване на нарушението и на нарушителя П. П., съставил срещу
жалбоподателя АУАН Серия GA, № 874289/01.04.2023 г. Жалбоподателят
отказал да подпише акта и да получи препис от същия.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 28.06.2023 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените
доказателства, приложени по административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени по делото и събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят С. К. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият уточнява,
че е съставил акта срещу жалбоподателя, тъй като последният управлявал
процесния специален автомобил без за МПС-то да има сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на извършване на нарушението. Свидетелят С.
К. излага, че след като на процесната дата 01.04.2023 г. установил неправилно
паркирания специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. №
РА2584КХ, в района на на кръстовището на ул. „Михаил Такев“ и ул. „Георги
Зафиров“ в гр. Пещера, направил справка в ОДЧ и установил, че собственик
на автомобила е дружеството „ПСП Логистик“ ЕООД, чийто управител е
жалбоподателят. Актосъставителят изрично заявява, че след това, на същата
3
дата, се обадил веднъж от личния си телефонен номер на телефонния номер
на жалбоподателя в качеството му на управител на „ПСП Логистик“ ЕООД и
му казал да дойде и да премести автомобила. Уточнява, че около 10 минути,
след като разговарял по телефона с жалбоподателя, последният дошъл, качил
се в автомобила и потеглил бързо с МПС-то. Излага, че той и колегата му Д.
Е. с потрулния автомобил последвали специалния автомобил, управляван от
жалбоподателя и след около 200 метра го спрели. Тогава, в хода на
извършената поверка, установили, че за специалния автомобил няма валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Изложеното от актосъставителя кореспондира с
показанията на свид. Д. Е. – очевидец на извършване на нарушението, който
дава еднопосочни сведения относно констатациите при проверката.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя С. К. и свид. Д. Е., тъй
като намира същите за обективни, логични и непротиворечиви помежду си.
От представената по делото справка за собственост на специален
автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ, се установява,
че същият е собственост на търговеца „ПСП Логистик“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Георги
Зафиров“ № 45, както и че същият не е спрян от движение.
Видно от приобщената като писмено доказателство по делото
застрахователна полица № BG/22/123001002496/01.04.2023 г., за процесния
специален автомобил марка „Ивеко“, модел „35С18“, с рег. № РА2584КХ, е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
покритие от 14:15 часа на 01.04.2023 г. до 23:59 часа на 31.03.2024 г.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
4
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началника на РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице – свид. С. Г. К., заемащ длъжността
„младши автоконтрольор“ при РУ-Пещера. Компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал процесното НП,
следва от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Въпреки гореизложеното, след запознаване с обстоятелствената част на
АУАН и НП, съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаване на
обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, опорочаващи законосъобразността на
административнонаказателната процедура, поради което и възраженията на
жалбоподателя за незаконосъобразност на НП се явяват основателни.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. Това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на
това задължение е предвидена санкция в разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ,
а именно: глоба от 250 лв. – за физическо лице (т. 1) и имуществена санкция
от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец (т. 2). От изричния
текст на посочените правни норми е видно, че задължено лице по тях и
легитимиран субект на административнонаказателната отговорност е
собственикът на моторното превозно средство, доколкото само върху него
тежи задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ за сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
5
Според разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик
и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Следователно в случаите, когато МПС е собственост на юридическо
лице и контролният орган е решил да санкционира собственика на МПС, на
основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
то АУАН и НП следва да се издадат срещу самото юридическо лице, като на
юридическото лице се наложи имуществена санкция в законовия размер от
2000 лева.
Санкционирането на управителя на юридическо лице, на основание чл.
638, ал. 1, т. 2 от КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, с
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева е
незаконосъобразно, доколкото юридическото лице и неговия управител са
различни правни субекти, респ. имуществото на юридическото лице и на
неговия управител са отделни и самостоятелни. Дори управителят на
юридическото лице да е едноличен собственик на капитала на юридическото
лице (както е в процесния случай), това не го превръща в собственик на
съответното МПС, което се намира в патримониума на юридическото лице.
Ако МПС-то е собственост на юридическо лице и е било управлявано
по време на извършване на нарушението (без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите) от управителя на
дружеството, то управителят също може да бъде наказан, но на различно
правно основание – чл. 638, ал. 3 от КЗ, като различен би бил и размерът на
санкцията – глоба в размер на 400 лв., а не 2000 лв.
В случая процесният специален автомобил марка „Ивеко“, модел
„35С18“, с рег. № РА2584КХ, е собственост на юридическото лице „ПСП
Логистик“ ЕООД, а жалбоподателят е управител и едноличен собственик на
капитала на това дружество. Жалбоподателят П. П. нито е юридическо лице,
нито е действал в качеството си на едноличен търговец към 01.04.2023 г.,
нито попада в кръга на лицата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за да може да бъде
наказан на основание чл. 638, ал. 1 от КЗ. Доколкото субект на отговорността
по чл. 638, ал. 1 от КЗ вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е собственикът – в случая
дружество ПСП Логистик“ ЕООД, то именно на него следва да се издаде
6
АУАН и да се наложи санкцията с НП на това правно основание.
Жалбоподателят, който е управлявал процесния специален автомобил без
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е следвало да бъде санкциониран с административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лв., на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ при
липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВАС в
производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението.
С оглед гореизложеното и предвид постановките на ТР № 8/16.09.2021
г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВАС принципно е мислима възможността в
процесния случай деянието извършено от жалбоподателя П. П. да бъде
преквалифицирано и на същия да бъде наложено наказание „глоба“ в размер
на 400 лв., на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, а не глоба в размер на 2000 лв.,
на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Тази преквалификация би била
възможна само, ако при издаването на НП, наред с неправилното приложение
на материалния закон, не бяха допуснати и съществени нарушения на
процесуалните правила.
В случая в НП нарушението е описано по следния начин: „за това, че на
01.04.2023 г. в 13,20 часа, в гр. Пещера, на кръстовището на ул. „Михаил
Такев“ и ул. „Стоян Попов“, като водач на товарен автомобил Ивеко 35С18,
РА 2584 КХ, България, при обстоятелства: в посока кръгово движение,
управлява специален автомобил Ивеко 35С18, РА 2584 КХ, собственост на
ПСП Логистик ЕООД, с булстат *********, със седалице в гр. Пещера, като
извършва следното: Юридическо лице, което притежава МПС на територията
на Р. България, не е спряно от движение, не е сключил договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
2023 г. и като едноличен търговец или юридическо лице, което притежава
МПС, което не е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ“.
7
Няма съмнение, че така даденото описание на нарушението не отговаря
на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същото е неточно и неясно и
не позволява да се разбере каква е била волята на
административнонаказващия орган. Съставомерните обстоятелства следва не
само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са изложени
пълно, точно и ясно в НП, доколкото само по този начин надлежно се
въвеждат в предмета на доказване по делото и обезпечават възможността на
санкционираното лице да упражни правото си на защита. Жалбоподателят не
следва да бъде поставян в положение да предполага за какво свое поведение е
санкциониран. На същия не може да се вменява в тежест сам да извежда и
формулира признаците от състава на нарушението въз основа на
доказателствата по административнонаказателната преписка или посочената
правна квалификация. В случая неяснотата относно фактическите рамки на
обвинението ограничава жалбоподателя да разбере въз основа на какви точно
факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и
да организира адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на
административнонаказващия орган. Доколкото на санкционираното лице не
са предявени надлежно правнорелевантните факти, то допуснатото
процесуално нарушение при описание на вменения му административен
състав се явява съществено. То не може да бъде санирано едва в настоящото
въззивно производство, води до незаконосъобразност на НП и е основание за
неговата отмяна.
Следва да се посочи и това, че от събраните по делото доказателства се
установява, че на 01.04.2023 г. актосъставителят С. К. е провел един
телефонен разговор от личния си телефон с жалбоподателя в 13:25 часа. Това
обстоятелство не само не се оспорва от актосъставителя, но и се подкрепя от
неговите показания и ангажираните от жалбоподателя доказателства.
Установи се по делото и че едва след провеждане на телефонния разговор
(около 10 минути след това) жалбпоподателят е привел в движение процесния
специален автомобил, след което е бил последван и спрян за проверка от
свидетелите С. К. и Д. Е.. При това положение няма как жалбоподателят да е
имал качеството на водач на процесния автомобил на 01.04.2023 г. в 13,20
часа, както е посочено в АУАН и НП и да е извършил тогава вмененото му
нарушение. Неправилното посочване на времето на извършване на
нарушението е такава нередовност на съдържанието на НП, която винаги
8
води до незаконосъобразност на НП и е самостоятелно основание за неговата
отмяна.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че дори и да
се приеме, че наказаното лице формално е осъществило състава на вмененото
му административно нарушение, то съдът счита, че случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкто има по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценката си съдът взе предвид това, че автомобилът е бил приведен в
движение от жалбоподателя по нареждане на полицейския служител С. К. и в
кратко време след полицейската проверка (около 45 минути) за процесния
специален автомобил е бил сключен Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В конкретния казус,
налагането на административно наказание, дори и в минималния размер, не
би отговорило на заложените в чл. 12 от ЗАНН цели, като именно за тази
хипотеза е предвидено правомощието на административнонаказващия орган
по чл. 28 от ЗАНН да не наказва нарушителя, а да го предупреди писмено.
Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2007 г. на ВКС, ОСНК,
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не ги е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на
общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието
искане е отхвърлено. Съгласно чл. 143 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
9
При този изход на правния спор, право на разноски има
жалбоподателят. Същият своевременно е направил искане за присъждане
на сумата в размер на 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение,
като за реалното им заплащане в брой е представил писмени доказателства
по делото (договор за правна защита и съдействие). Направеното в
съпроводителното писмо от административнонаказващия орган
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо, в полза на жалбоподателя П. П.
следва да бъде присъдена сумата в размер на 500 лв., представляваща
сторени в съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Предвид изхода на делото, съдът счита, че ОДМВР – Пазарджик
(към чиято структура принадлежи АНО) следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Районен съд – Пещера направените по делото
разноски от бюджета на съда в размер на 22,46 лв. - заплатени пътни
разходи за явяване на свид. Д. Е..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0315-000222/18.04.2023 г.
на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на
жалбоподателя П. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Георги
Зафиров“ № 45, ет. 2, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за
извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на П. Н. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пещера, ул. „Георги Зафиров“ № 45, ет. 2, сумата в размер на
500,00 лв. (петстотин лева), представляваща сторени в съдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
10
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати по сметка на Районен съд –
Пещера сумата в размер на 22,46 лв., представляваща заплатени пътни
разходи за явяване на свидетел по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11