№ 5702
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20231100500350 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 28.09.2022г., постановено по гр. дело № 33012/2021 год.
по описа на СРС, ГО, 49 състав, е уважен предявеният от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И .З.“ АД иск правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и
ответникът е осъден да заплати сумата от 1 038, 69 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек
автомобил „Ситроен С3“, с рег. № *******, настъпили вследствие на ПТП на
03.02.2021г. в гр. Велико Търново, и 25 лева ликвидационни разходи, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И .З.“ АД, в която са изложени оплаквания за
допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа,
че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка на събраните по
делото доказателства, поради което е формирал неправилен извод за
1
основателност на предявения иск. Навеждат се твърдения, че от показанията
на свидетелката М. Г.а се установява, че към момента на удара управляваният
от нея автомобил се е намирал вече в кръговото кръстовище в крайна дясна
лента за движение с посока напред и че пътят й и бил пресечен от страна на
другия участник в пътния инцидент /лек автомобил „Ситроен С3“/, който
поради движение с несъобразена скорост не е успял да реагира своевременно
и да предотврати произшествието. Освен това се сочи, че водачът на лек
автомобил „Ситроен С3“ е възприел МПС, управлявано от свид. Г.а, поради
което за него е съществувала обективна възможност да предотврати
произшествието чрез задействане на спирачната система и пропускане на
движещото се в кръговото кръстовище МПС. Вместо това обаче е предприела
маневра завой надясно, което е било основната причина за настъпване на
инцидента. По тези съображения счита, че водачът на лек автомобил
„Ситроен С3“ е нарушил правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и е станал
причина за реализирането на застрахователното събитие. С оглед изложеното
е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД оспорва въззивната жалба
като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение
е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите
материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по
делото доказателства. Счита, че ответното дружество не е доказало
релевираните от него възражения относно механизма на настъпване на
процесното ПТП. Поддържа становище, че от приетото по делото заключение
на автотехническа експертиза е установен механизмът на увреждане, който
напълно съвпада с описания в представения по делото двустранен
констативен протокол. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ
за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на
застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован
при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и
да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна
отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането. Предявената претенция
представлява половината от заплатеното от ищцовото дружество
обезщетение, съответстваща на приноса на увреденото лице при настъпване
на вредите.
Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената
суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
3
застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на
деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези
правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
На етапа на въззивното производство не се спори между страните, че на
03.02.2021г., в гр. Велико Търново, на кръгово кръстовище на ул.
„Магистрална“ и ул. „Н. Габровски“, е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил “Тойота Рав 4“ с рег. № ******* и лек автомобил “Ситроен С3” с
рег. № *******, както и че в резултат на произшествието са настъпили
материални щети върху втория автомобил. Установено е, че между
собственика на лек автомобил “Ситроен С3” с рег. № ******* и ищцовото
дружество е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на
настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си
по договора, ЗЕАД “Б.В.И.Г.” ЕАД е заплатило на увреденото лице
застрахователно обезщетение за настъпилите от процесното ПТП щети в
размер на 1 038, 69 лева. Не е спорно, че между ответното дружество и
собственика на лек автомобил “Тойота Рав 4”, с рег. № ******* е
съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден договор за
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
В първоинстанционното производство е представен двустранен
констативен протокол, подписан от водачите на участвалите в
произшествието автомобили, в който е посочено, че ПТП е настъпило на
03.02.2021г. около 15, 04 часа, като в графа “обстоятелства” е отразено, че
инцидентът е настъпил на кръстовище с кръгово движение, а от изготвената
схема е видно, че към момента на удара и двете пътни превозни средства са
били разположени вътре в кръговото движение. Описани са и видимите щети
върху автомобилите, както следва: върху лек автомобил “Тойота Рав 4” –
предна броня и калник в лява страна, а за лек автомобил “Ситроен С3” –
деформации и счупвания в страничната дясна част. Водачът на лек автомобил
„Тойота Рав 4“ е вписал волеизявление, че вината за настъпилото ПТП е
негова.
4
По делото е представено и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, подадено от собственика на лек автомобил “Ситроен С3” до
ищцовото дружество, както и съставените документи по преписката,
включително и опис на увредените части и детайли, както следва: панел заден
десен, задна дясна врата, задна броня, задна лайсна, дръжка задна дясна врата,
заден десен тас.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
водачите на превозните средства, участвали в пътния инцидент.
Свидетелката П.К.а е управлявала лек автомобил „Ситроен С3“, като се
е движила от спортната зала по ул. „Краков“ в посока – гр. Варна. Към
момента на инцидента управляваният от нея автомобил се е намирал в
средната пътна лента на кръговото движение. Тя подала десен мигач за
излизане от кръговото кръстовище в посока гр. Варна. Тогава видяла с
периферното си зрение, че другият автомобил се включва в кръговото
движение. Половината от автомобила на свидетелката бил напуснал средната
лента и бил навлязъл в крайната лента за движение в кръговото кръстовище,
когато тя усетила удар отзад в задната дясна част. Спряла автомобила и
установила, че върху него са нанесени увреждания, както следва: върху
задната дясна врата, задната броня и част от задния калник. След това се
обадила на КАТ и на място пристигнали техни служители. Водачът на другия
автомобил също спрял и участниците в инцидента попълнили и подписали
двустранен констативен протокол.
Свидетелката М.Г. е водачът на другия автомобил, участвал в
процесното ПТП. От нейните показания се установява, че тя се е движела от
кв. Зона В, навлязла в кръговото кръстовище и продължила движението си
напред към втория изход на кръговото. Управляваното от свид. Г.а МПС –
„Тойота Рав 4“ се движело в крайната лента на кръговото кръстовище и в
този момент пред него в същата лента за движение навлязъл от съседната
лента лек автомобил „Ситроен С3“. Тогава настъпил ударът между
превозните средства. След инцидента повикали полиция и двамата водачи в
присъствието на служители на КАТ съставили и подписали двустранен
констативен протокол.
Въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на
автотехническа експертиза, което следва да се кредитира като пълно и
5
обосновано, се установява, че описаните в опис на претенция и в двустранния
констативен протокол щети върху лек автомобил “Ситроен С3” се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, което е настъпило според
посочения в протокола механизъм. По отношение на механизма на увреждане
вещото лице е приело, че лек автомобил „Ситроен С3“ се е движил в средната
лента за движение в кръговото кръстовище, което било регулирано със знак
Б-3 /“път с предимство“/ и по-късно отдясно е навлязъл в кръстовището
другия автомобил, който се движил отдясно на лек автомобил „Ситроен С3“.
Преди да навлезе в кръстовището лекият автомобил „Тойота Рав 4“ се движил
по път, който бил обозначен с пътен знак Б-1 /"Пропусни движещите се по
пътя с предимство!"/. Лек автомобил „Ситроен С3“ трябвало да напусне
кръстовището и се отклонил от лява в дясна пътна лента. Направен е извод,
че водачът на „Тойота Рав 4“ не намалил скоростта си на движение и
настъпил удар в задна дясна странична част на „Ситроен С3“. Към момента на
сблъсъка двата автомобила били разположени в лентата за движение на
„Тойота Рав 4“, която била крайната /външната/ лента на кръговото
кръстовище. В заключението е установена хоризонталната маркировка и
пътната сигнализация в района на ПТП. Касае се до кръстовище с кръгово
движение и поставени знаци на прилежащите улици – пътен знак Б-1 /път без
предимство/ и вътре в кръстовището - пътен знак Б-3 /път с предимство/.
Хоризонталната маркировка е с осеви линии – прекъснати в кръговото
движение и непрекъснати преди кръговото движение. Към момента на
настъпване на инцидента превозните средства се движили с около 40 км/ч,
като инициалният удар за лек автомобил „Тойота Рав 4“ е в предна лява част,
а за „Ситроен С3“ – в дясна странична част. В заключението е определена и
стойността, необходима за възстановяване на застрахования при ищцовото
дружество автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП – 1 038, 69 лева с ДДС.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивната
инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и с това от чие противоправно поведение е настъпил
вредоносният резултат. Настоящият съдебен състав счита релевираните във
въззивната жалба оплаквания за основателни по следните съображения:
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574,
ал. 3, т. 3 и ал. 5 от Кодекса за застраховането е издадена Наредба Iз-41 от
6
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този
подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се
съставят за настъпило ПТП, а именно: 1./ констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; 2./ протокол за ПТП с материални щети и
3./ двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е
хипотезата и в разглеждания случай, в който органите на МВР нямат
задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно, по аргумент
от чл. 179, ал. 1 ГПК, съставеният от участниците в
ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ
и същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните
съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството,
че двустранният констативен протокол не се ползва с материална
доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като
последната следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства -
двустранен констативен протокол от 03.02.2021г., съставен от участниците в
процесното ПТП, приложените по делото опис – заключениe по щета,
заключението на приетата и неоспорена от страните автотехническа
експертиза, както и въз основа на събраните гласни доказателствени средства,
въззивният съд намира за установен следният механизъм на ПТП:
На 03.02.2021г. в гр. Велико Търново, на кръгово кръстовище,
образувано от ул. „Магистрална“ и ул. „Н. Габровски“, водачът на лек
автомобил „Ситроен С 3“ се движел в средната лента за движение на
кръговото кръстовище, което било обозначено със знак Б-3 – път с
предимство. В този момент водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4“ се
движел в посока от кв. Зона Б и се включил в кръговото движение, като след
7
навлизане в кръстовището продължил движението си напред в крайната
/външна/ дясна лента. Другият автомобил предприел маневра за смяна на
лентите за движение – от средна в крайна дясна лента и по този начин
навлязъл в лентата за движение на ППС „Тойота Рав 4“. Към момента на
удара лек автомобил „Ситроен С3“ бил навлязъл частично и странично в
лентата за движение на „Тойота Рав 4“, като сблъсъкът настъпил в задна
дясна странична част за „Ситроен С 3“. Въз основа на данните от съставения
двустранен констативен протокол и с оглед съставената от вещото лице по
автотехническата експертиза схема на ПТП се установява разположението на
автомобилите към момента на инцидента – лек автомобил „Тойота Рав 4“ е
бил изцяло в крайна /външна/ дясна лента за движение и се е движил напред,
а другият автомобил е предприел маневра за смяна на лентите за движение и
завой надясно за излизане от изхода на кръговото кръстовище в посока гр.
Варна. Лек автомобил „Ситроен С3“ е пресичал крайната дясна лента и е бил
навлязъл странично в същата. Ударът е настъпил вътре в кръговото
кръстовище в участъка между двата изхода – между този, от който е навлязъл
„Тойота Рав 4“ и следващия изход в посока гр. Варна. Следователно,
противно на приетото от първоинстанционния съд се налага извод, че към
момента на настъпване на произшествието и двете превозни средства са се
движили вътре в кръстовището. Доколкото за движение вътре в кръгово
кръстовището не са установени специфични правила, то приложение намира
нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея. Водачът, който е извършвал маневрата е свид. К., която е управлявала
лек автомобил „Ситроен С3“. Установява се, че същата е нарушала правилото
на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не е пропуснала другият автомобил, който
към момента на удара е бил изцяло навлязъл и се е движил вътре в кръговото
движение, а не е навлизал в него. Ето защо неправилно първоинстанционният
съд е приел, че вина за настъпването на произшествието има водачът на лек
автомобил „Тойота Рав 4“. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство, е неприложима в процесния случай. И това е така, тъй като
8
ударът между ППС не е настъпил при навлизане от път без предимство към
път с предимство, а след като лек автомобил „Тойота Рав 4“ е бил изцяло
навлязъл в кръговото движение и предприел движение напред в крайната
/външна/ дясна лента. Обстоятелството, че другият автомобил не е бил изцяло
разположен в крайната дясна лента към момента на сблъсъка, изключва
механизъм на увреждане, при който движещият се по същата лента
автомобил, макар и навлязъл преди това от път без предимство, да е бил
длъжен да пропусне извършващият маневра за смяна на лентите за движение
и завой надясно друг автомобил. Нещо повече, по делото няма обективни
данни, въз основа на които да се направи обоснован извод, че водачът на лек
автомобил „Тойота Рав 4“ е могъл и е бил длъжен, след като своевременно е
възприел като потенциална опасност водачът на другия автомобил,
извършващ маневра "престрояване в съседната лента" и завой надясно, да
намали скоростта с готовност да спре, както предписва правната норма,
уредена в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, т.е. няма данни да е налице хипотеза на
„предвидимо препятствие“ по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нито такива
дали и кога ударът е бил предотвратим по отношение на водача на лек
автомобил „Тойота Рав 4“. Напротив, установи се, че водачът на „Ситроен
С3“ е възприел, че другият автомобил се включва в движението и въпреки
това е предприел извършването на маневрата, навлизайки /пресичайки/ в
съседната пътна летна.
При това положение и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ се налага извод, че
по делото не е установено по реда на пълното и главно доказване
противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач, в
резултат на което да са причинени вредоносните последици.
Обемът на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена
от деликтната отговорност на прекия причинител. Функционалната
обусловеност се изразява в това, че прякото право на обезщетение от
застрахователя не може да възникне, ако увреденото лице няма право на
обезщетение от деликт, както и че застрахователят не може да отговаря за
вреди в по-голям обем от тези, за които отговоря прекият причинител на
непозволеното увреждане. При липсата на един от елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се
9
налага извод, че не са налице предпоставките на чл. 411 от КЗ за ангажиране
на имуществената отговорност на ответното дружество. Предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 125 лева, от които 25 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
В полза на ответното дружество следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски в общ размер на 350
лева, от които 50 лева за депозит за разпит на свидетел, 200 лева
възнаграждение за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
С оглед цената на иска, който е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК
минимален праг за търговски дела, настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10513 от 28.09.2022г., постановено по гр. дело №
33012/2021г. по описа на СРС, ГО, 49 състав И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „******* срещу
„Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж.И .З.“ АД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* иск с правно
основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата в общ размер на 1 063, 69
10
лева, представляваща сбор от сумата от 1 038, 69 лева - регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Автокаско",
сключена със застрахователна полица № 4704200300002468/23.04.2020г., със
срок на действие от 00, 00 часа на 27.04.2020г. до 23, 59 часа на 26.04.2021г. и
щета № 51-06010-00218/03.02.2021г. във връзка с пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, настъпило на 03.02.2021г. в гр. Велико Търново, между
лек автомобил марка “Тойота Рав 4“, с рег. № ******* и лек автомобил марка
„Ситроен С3“ с рег. № *******, в резултат на противоправно поведение на
водача на лек “Тойота Рав 4“, с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество и сумата от 25 лева -
обичайни разноски, направени за определяне на застрахователното
обезщетение.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „******* да заплати на „Застрахователно
Акционерно Дружество Д.Б.: Ж.И .З.“ АД, с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. ******* на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК сумата от 350 /триста и петдесет/ лева – съдебни разноски в
първоинстанционното производство, както и да заплати на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11