РЕШЕНИЕ
№ 3312
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110110721 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Л. А., ЕГН ********** /две
имена по справка НБД/ по реда на чл.415 от ГПК за установяване на
вземането, предмет на Заповед № 260453/25.01.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16717/2020г. по описа на
ВРС по описа на ВРС за следните суми: сумата от 48,62 лева,
представляваща незаплатена цена на предоставени мобилни услуги за отчетен
период от 15.03.2018 г. до 14.06.2018 г. по договор за мобилни услуги от
14.06.2017 г. за ползване на мобилен номер ********, с избрана абонаментна
програма Тотал 10.99 лв., сумата от 177,15 лева, представляваща
незаплатена цена на предоставени мобилни услуги за отчетен период от
15.03.2018 г. до 14.06.2018 г. по договор за мобилни услуги от 19.12.2016 г. за
ползване на мобилен номер *******, с избрана абонаментна програма
Нонстоп 24.99 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.12.2020 г. до окончателното
й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните са
1
сключени договор за мобилни услуги от 14.06.2017 г. за ползване на мобилен
номер ********, с избрана абонаментна програма Тотал 10.99 лв. за срок от
24 месеца и договор за мобилни услуги от 19.12.2016 г. за ползване на
мобилен номер *******, с избрана абонаментна програма Нонстоп 24.99 лв.
за срок от 24 месеца. Ответникът ползвал предоставените мобилни услуги,
като потреблението било отчитано под клиентския номер на абоната
********. За потребените услуги в периода били издадени 3 броя фактури,
които останали незаплатени.
В законоустановения срок от назначения на ответника особен
представител е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Сочи се, че от фактурите е невъзможно да се установи
механизма на начисляване на сумите. Оспорва се наличието на облигационни
отношения между страните, предвид че договорите са сключени с лице с едно
ЕГН, а фактурите са издадени на лице с друго ЕГН. Прави се възражение за
погасяване по давност на процесните вземания.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Към заповедното производство е представен договор за мобилни
услуги от 19.12.2016г., сключен между страните, с който е уговорен
абонаментен план нонстоп 24.99 за предпочетен номер ******* със
стандартен месечен абонамент от 24.99 лева на месец. Уговорен е
първоначален срок на договора от 24 месеца, като същият влиза в сила на
19.12.2016г. и изтича 19.12.2018г. С допълнително споразумение от
27.02.2018г. срокът на договора е продължен до 27.02.2020г. /л.64-65 от
настоящото дело/ при План Тотал 24.99 и запазване на стандартен месечен
абонамент от 24.99 лева на месец.
Представен е и договор за мобилни услуги от 14.06.2017г., сключен
между страните, с който е уговорен абонаментен план тотал 10.99 за
предпочетен номер ******** със стандартен месечен абонамент от 10.99 лева
на месец. Уговорен е първоначален срок на договора от 12 месеца, като
2
същият влиза в сила на 14.06.2017г. и изтича 14.06.2018г.
Представени са 3 броя фактури, издадени от ищцовото дружество с
получател ответника, както следва: фактура № *********** от 15.04.2018г. за
отчетен период от 15.03.2018г. до 14.04.2018г. на стойност 205,70 лева, с
оставаща сума за плащане 160,58 лева, която е формирана след добавяне на
задължение за предходен период в размер на 45,12 лева и внесени плащания в
размер на 90,24 лева; фактура № *********** от 15.05.2018г. за отчетен
период от 15.04.2018г. до 14.05.2018г. на стойност 41,20 лева, с оставаща
сума за плащане 201,78 лева, която е формирана след добавяне на задължение
за предходен период в размер на 160,58 лева; фактура № ******* от
15.06.2018г. за отчетен период от 15.05.2018г. до 14.06.2018г. на стойност
35,98 лева, с оставаща сума за плащане 237,76 лева, която е формирана след
добавяне на задължение за предходен период в размер на 201,78 лева.
Приети по делото са и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетовдна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че дължимите суми по фактура № *********** от
15.04.2018г. са: за мобилен номер ******* – 179,29 лева, а за мобилен номер
******** – 26,41 лева; дължимите суми по фактура № *********** от
15.05.2018г. са: за мобилен номер ******* – 29,08 лева, а за мобилен номер
******** – 12,12 лева; дължимите суми по фактура № ******* от 15.06.2018г.
са: за мобилен номер ******* – 24,98 лева, а за мобилен номер ******** –
10,99 лева. Дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани за периода от
15.03.2018г. до 14.06.2018г. по договор за мобилен номер ******* са 225,03
лева, а по договор за мобилен номер ******** са 45,86 лева. По КИ №
**********/15.07.2018г. са начислени суми в размер на „-8,33 лева“ за
мобилен номер ******* и „-3,05 лева“ за мобилен номер ********. След
приспадане на баланс от предходен период „-45,12 лева“, дължимите суми са
в общ размер от 225,77 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявенте искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
3
Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от
ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1
от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е докаже
валидно сключени договори за далекосъобщителни услуги, изпълнение на
задълженията си по тях, както и размера на претендираните вземания.
От представените по делото договори за мобилни услуги се установява,
че същите са сключени между „Теленор България“ ЕАД и Л. А. А..
Отвтеникът е оспорил наличието на облигационна връзка между страните по
длеото поради разминаването в посоченото в двата договора ЕГН на Л. А. А.
и пососоченото ЕГН във фактурите, с които са начислени процесните суми.
Съдът намира за установено, че договорите са сключени с ответницата по
следните съображения: Очевидно посоченото в договорите ЕГН
**********.не съставлява единен граждански номер, а личен номер на
чужденец /ЛНЧ/, като се има предвид и обстоятелството, че Л. А. е гражданка
на Руската федерация. В декларация съгласие от 19.12.2016г/ /л.19 от
частното дело/ и декларация съгласие от 14.06.2017г. /л.24 от частното дело/,
които са подписани от нея в дните на сключване на двата договора Л. А. е
посочила ЕГН **********. Същевременно в декларацията-съгласние от
27.02.2018г. /л.66 от настоящото дело/ - датата на подписване на
допълнителното споразумение към договора от 19.12.2016г. е посочила ЕГН:
**********, което съвпада с вписаното във процесните фактури и с
актуалното ЕГН на ответницата. С оглед на всичко изложено може да се
направи извод, че към датата на сключване на договорите лицето е имало
ЛНЧ, но впоследствие, а именно към релевантния период е придобило ЕГН.
Независимо от промяната, са касае за едно и също лице, с което именно са
сключени процесите договори – ответницата Л. А..
По делото не е спорно обстоятелството, че ищцовото дружество е
предоставило процесните услуги на ответницата, а е оспорен размерът на
дължимите плащания поради неясния начин на описани на дължимите суми в
издадените фактури. Именно за да се внесе яснота в тази насока е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, която да даде извод за дължимите суми за
предоставените услуги за процесния период. Съгласно заключението на
4
вещото лице начислениет суми за периода от 15.03.2018г. до 14.06.2018г. са в
размер на 225,03 лева за мобилен номер ******* и 45,86 лева за мобилен
номер ********. Констатиран е баланс от предходен период в размер на „-
45,12 лева“. При липса на изрична уговорка между страните досежно
поредността на погасяване на отделните вземания, както и на пояснение от
страна на длъжника, съдът намира, че следва да приложи общото правило на
чл. 76, ал.1 от ЗЗД за погасяване на най-обременителното задължение,
доколкото процесните задължения по фактурата от 15.04.2018г. /най-старата/
са възникнали едновременно и са еднородни. В този смисъл съдът намира, че
балансът от предходен период в размер на „-45,12 лева“ следва да бъде
приспаднат от задълженията по посочената фактура за мобилен номер
*******. Предвид изложеното общото задължение на ответницата са
процесния период е в размер на 179,91 лева за мобилен номер ******* и 45,86
лева за мобилен номер ********.
Ответницата е направила и възражение за погасяване на процесните
вземания по давност, което съдът намира за неоснователно. Предвид, че
заплащането на мобилните услуги съставлява „периодично плащане” по
смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, то същото се погасява с тригодишна давност.
В случая, искът се счита за предявен от датата на депозиране на заявлението
– 29.12.2020г., предвид което процесните задължения, падежирали през
2018г., не са погасени по давност.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът за
установяване дължимостта на вземането по договор за мобилни услуги от
14.06.2017 г. за ползване на мобилен номер ******** е частично основателен
и следва да бъде уважен за сумата от 45,86 лева и да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до предявения размер от 48,62 лева, а искът за
установяване на вземането по договор за мобилни услуги от 19.12.2016 г. за
ползване на мобилен номер ******* е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
размер на 75 лева за платена държавна такса, 180 лева за платено адвокатско
възнаграждение, 300 лева за депозит за особен представител и 200 лева за
5
депозит за вещо лице, от които ответникът следва да заплати 745,77 лева. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за
платена държавна такса и 180 лева за платено адвокатско възнаграждение, от
които ответникът следва да заплати 202,49 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.
А., ЕГН **********, с адрес: ****************** дължи на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 следните суми: сумата
от 45,86 лева, представляваща незаплатена цена на предоставени мобилни
услуги за отчетен период от 15.03.2018 г. до 14.06.2018 г. по договор за
мобилни услуги от 14.06.2017 г. за ползване на мобилен номер ********, с
избрана абонаментна програма Тотал 10.99 лв. и сумата от 177,15 лева,
представляваща незаплатена цена на предоставени мобилни услуги за отчетен
период от 15.03.2018 г. до 14.06.2018 г. по договор за мобилни услуги от
19.12.2016 г. за ползване на мобилен номер *******, с избрана абонаментна
програма Нонстоп 24.99 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
260453/25.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 16717/2020г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимост на сумата, представляваща незаплатена цена на
предоставени мобилни услуги за отчетен период от 15.03.2018 г. до
14.06.2018 г. по договор за мобилни услуги от 14.06.2017 г. за ползване на
мобилен номер ********, с избрана абонаментна програма Тотал 10.99 лв. за
разликата над сумата от 45,86 лева до предявения размер от 48,62 лева.
ОСЪЖДА Л. А., ЕГН **********, с адрес: ********************** да
заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *******************, сграда 6 сумата от 745,77 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
сумата от 202,49 лева, представляваща направени в заповедното
производство разноски.
6
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7