Р Е Ш Е Н И Е
№ 365
гр. Перник, 13.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН
ПЕТРОВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 533 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 572/06.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 6940/2017 г. по описа на Районен съд Перник, IX състав,
е уважен предявеният от „Житен Клас – 99“ ООД осъдителен иск с правно основание
чл. 109 ЗС, като ответникът „ХС СОЛАР“ ООД е осъден да премахне фотоволтаичните
съоръжения, монтирани върху южната част от покривното пространство на сграда с
идентификатор 55871.502.995.1 по КККР на гр. Перник, собственост на „Житен Клас
– 99“ ООД, от площта, надвишаваща 2500 кв.м. За да постанови решението,
първостепенният съд е приел, че ответникът е застроил фотоволтаична централа
върху покривното пространство на собствената на ищеца сграда в обем, надвишаващ
учреденото му право на строеж, с което действие за ищеца неоснователно се
създавали пречки, по-големи от обикновените да упражнява пълноценно правото си
на собственост върху сградата.
Срещу така постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от „ХС СОЛАР“ ООД, с която се иска отмяна на
съдебния акт като неправилен поради необоснованост. Развиват се пространни
доводи, че на ответното дружество е учредено право на строеж върху цялото
притежавано от ищеца покривно пространство. Изложени са съображения, че
осъщественото строителство на фотоволтаична система, надвишаващо 2500 кв.м., не
създава пречка за ищеца за упражняване правото му на собственост. Поддържа се,
че с отстраняването на част от фотоволтаичната система от южната част на
покрива не би се охранило правото на собственост на ищеца. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Житен Клас-99“ ООД – ищец в
първоинстанционното производство, като с молба от 12.10.2018 г. и писмени
бележки е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, като се
претендират разноски.
Въззивната жалба е допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд Перник, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа
и правна страна:
Районен съд Перник, IX състав е
бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя
защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не
накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик. С
негаторния иск се цели защита на накърненото право на собственост чрез
преустановяването на неоснователните действия, респ. възстановяването на
състоянието преди тяхното започване. За уважаването на
този иск във
всички случаи е
необходимо ищецът освен да
установи правото си на собственост върху имота, също така да докаже и че
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
което създава за ищеца
пречки за използването на
собствения му имот,
по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
Негаторният иск е петиторен иск,
поради което ищецът трябва да установи, че е носител на правото на собственост
върху вещта, по отношение на която се упражнява неоснователно въздействие.
Фактът, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор 55871.502.995.1 по
КККР на гр. Перник, в настоящия случай е обявен за безспорен с доклада на
първоинстанционния съд, като се установява и от събраните писмени доказателства.
В настоящия случай, между
страните не се спори, а от ангажираните гласни доказателства, както и от констативен
протокол от 04.09.2017 г. се установява, че въз основа на отстъпено право на строеж ответникът
е изградил върху покрива на собствената на ищеца сграда с идентификатор
55871.502.995.1 по КККР на гр. Перник фотоволтаична система, състояща се от
фотоволтаични панели. От заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ, компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че съоръженията са изградени
и се експлоатират на площ от 3301 кв. м. върху покривното пространство.
Така установената фактическа
обстановка предполага изясняване на правния въпрос относно наличието на
противопоставими права на ответника „ХС Солар“ ООД спрямо ищеца „Житен Клас-99“
ООД, т.е. първото спорно между страните обстоятелство е дали с фактическото
застрояване на покривна площ от 3301 кв. м. ответникът е надхвърлил обема на
учреденото му право на строеж.
С отговора на исковата молба
ответникът е въвел твърдение, поддържано и пред настоящата инстанция, че
учреденото в негова полза суперфициарно право обхваща цялото покривно
пространство от сградата. За установяване обема на учреденото по договора
ограничено вещно е меродавна волята на
страните, която се разкрива чрез тълкуване – съобразно правилата, уредени в
правната норма на чл. 20 ЗЗД. При тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и
какъв правен ефект следва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността като мяра за честно, почтено поведение на частноправните
субекти при встъпване в облигационни правоотношения. Съдът следва да извърши
логическа дейност по установяване на точния смисъл на отделните клаузи на
представения по делото договор, като съществена е изявената воля, а не
предполагаемата такава или твърдяната от една от страните при възникването на
спора.
От представения нотариален акт от
22.06.2012 г. се установява, че ищецът-въззиваем „Житен Клас – 99“ ООД е
учредил в полза на ответното дружество „ХС Солар“ ООД за срок от 20 години
право на строеж за: „фотоволтаична
система с площ от 2500 кв. м., състояща се от фотоволтаични панели,
монтирани върху носещи конструкции, заедно с прилежащите й съоръжения –
инвертори и разпределителни табла, върху
покривното пространство на собствената си сграда – бивш хлебозавод с
идентификатор 55871.502.995.1, със застроена площ от 4041 кв. м., брой
етажи 2, с предназначение: промишлена сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 55871.502.995 по КККР на гр. Перник, с площ на имота от 19100 кв.
м., находящ се в землището на гр. Перник, кв. „Варош и Табана“, както е учредено
и право на преминаване на „Кабел НН СВТ 4х95 кв. мм, преминаващ по
фасадата или вътрешността на сградата – бивш хлебозавод със застроена площ от
4041 кв. м. до вградения в сградата трафопост“.
В конкретния казус с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както при извършено по
правилата на чл. 20 ЗЗД систематично, буквално и логическо тълкуване на
отделните уговорки във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича
от целия договор, настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че обемът
на учреденото право на строеж е за фотоволтаична система с площ от 2500 кв.м.,
върху сграда, чиято застроена площ е
4041 кв. м., собственост на ищеца. При буквалния и логически прочит на
представения нотариален акт и скица, не покривното пространство, а самата
промишлена сграда е със застроена площ 4041 кв.м. Поради това съдебната
инстанция не споделя доводите на въззивника, че правото на строеж е учредено за
4041 кв.м., доколкото подобна воля не би могла да се извлече при тълкуване на
сключеното между страните съглашение. Това обстоятелство се допълва косвено и
от събраните гласни доказателства – показанията на свид. Л.Н., която поддържа,
че при проверка на място се установило, че върху покрива са поставени панели и
преобразуватели, в по-голямо количество, отколкото било договорено между двете
дружества.
Поради липсата на отстъпено право
на строеж за покривната площ, надхвърляща 2500 кв. м., се изключва наличието в
полза на ответника на противопоставими на ищеца права относно изградените върху
покрива на имота му фотоволтаични панели за площта над 2500 кв.м. Предвид
изложеното, осъщественото от ответника
въздействие върху вещта, изразяващо се изграждане на фотоволтаична система
на площ 3301 кв.м. – в обем, надвишаващ с 1/3 учреденото му вещно право на
строеж от 2500 кв.м., се явява
неоснователно.
От ангажираните свидетелски
показания, както и от заключението на вещото лице по приетата първоначална СТЕ се
установява, че върху покривното пространство на процесната промишлена сграда са
налице повреди – на много места хидроизолацията е отлепена от бетоновите
елементи и пропуска вода, което предизвиква течове в разположените на долно
ниво промишлени и складови помещения, като в двуметров участък в западната част
на покрива същата е премахната и е осигурено водоотвеждане на водата чрез отвор
в покрива. В сградата са налице следи от наводнени тавани, стени и покриви в
помещенията поради лошото състояние на покрива и компрометираната хидроизолация,
като източник на наводняването са валежни води. Изслушано в съдебно заседание
пред районния съд, вещото лице уточнява, че не може да даде заключение каква е
причината за отлепването на хидроизолацията, тъй като не разполага с информация
кога и как е била изпълнена същата, като при извършения оглед самата
фотоволтаична система се е намирала в нормално състояние, като не би могло да
се заключи, че в резултат от нейния
монтаж се е получило увреждане на хидроизолацията на покривното пространство.
Съдът кредитира експертното заключение, като изготвено компетентно и
независимо, след запознаване с материалите по делото и непосредствен оглед на
място. От показанията на свид. Л.Й.Н. и свид. И.И.И. – търговски пълномощници
на двете дружества, се установява, че през 2017 г. са извършвани единствено
отделни ремонтни дейности на покрива от страна на ответника. За това
обстоятелство показанията на двамата свидетели са последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с оглед тяхната единност и
незаинтересованост.
Съгласно заключението по
допълнителната СТЕ, неоспорена от страните, изключването на част от
фотоволтаичните групи /стрингове/ е технически възможно, като тяхното
намаляване ще предизвика и намаляване на количеството на произведената
електрическа енергия, съответно променя и техническите възможности на фотоволтаичната
централа, съобразно разрешението й за строеж и техническата документация.
Премахването на част от стринговете не би довело до невъзможност за
експлоатация на системата, като тя ще работи с намалена мощност и не би
следвало да се извършва нова процедура по въвеждане в експлоатационна дейност.
Съдът кредитира експертното заключение в тази част като изготвено компетентно и
независимо, поради което се солидаризира с експертните изводи. В останалата
част относно обсъждането на договорните отношения между „ХС Солар“ ООД и ЧЕЗ
България АД, съдът не кредитира заключението, доколкото въпросите са
неотносими, не са били поставяни на вещото лице и са с правен характер, поради
което са извън неговата предметна компетентност.
Actio negatoria, разбиран в по-широк аспект, предоставя възможност за защита срещу
необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика
да упражнява пълноценно правото си на собственост и е израз на възможността при
надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови
предишното състояние. Както е изяснено в задължителните разяснения на ТР №
4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, освен необоснованото
въздействие върху вещта, за основателността на претенцията е необходимо ищецът
пълно и главно да установи, че неоснователното въздействие му създава
действителни, реални пречки, върху
който фактически въпрос се концентрира и второто спорно между страните
обстоятелство в настоящия случай.
В цитираното тълкувателно решение
изрично се акцентира върху някои хипотези, при които самото естество на извършеното от ответника
нарушение недвусмислено сочи за създадена пречка за ищеца да упражнява
пълноценно правото си на собственост – такива са случаите, в които е
установено, че „ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива
действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно
право или сервитут върху този имот“. Поради абсолютния характер на правото
на собственост самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово
съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си в пълнота. В този
смисъл са и разрешенията на ВКС в отделни актове, напр. Решение № 267 от
15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3225/2014 г., I г. о.
В процесния случай
фотоволтаичната система е фактически изградена върху площ, надхвърляща обема на
учреденото от ищеца вещно право на строеж. Учредяването на право на строеж само
за част, а не за цялото покривно пространство е равносилно на липса на съгласие
на собственика за извършване на действия по застрояване в обем, надвишаващ
учреденото вещно право. Ищецът не е длъжен да търпи изграждането и поддържането
на такова съоръжение в имота си, след като не е дал съгласие за това чрез
учредяване право на строеж върху цялото покривно пространство. Такова съгласие в случая липсва за целия обем,
в който съоръжението фактически е реализирано върху покривното пространство,
следователно самото нарушение е от такова естество, че предполага ограничаване
правото на собственика да ползва имота си пълноценно и по предназначение.
Процесната хипотеза попада именно
в категорията случаи, визирани в тълкувателното решение, доколкото изграждането
на фотоволтаична система върху площ, надхвърляща значително (с една трета) обема
на учреденото право на строеж, е осъществено от въззивника без наличието на
каквото и да е облигационно, вещно право или сервитут.
Поради изложените съображения
въззивният съд споделя изводите, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на исковата претенция, поради което искът на „Житен Клас – 99“ ООД,
заявен с правно основание чл. 109 ЗС, се явява доказан и основателен, който
извод налага потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.
Предвид постановения правен
резултат на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГК въззивникът следва да
заплати сторените от въззиваемото дружество разноски пред настоящата инстанция,
които в процесния случай възлизат на 400,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.
Въззивникът своевременно е заявил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, което настоящият състав намира за основателно. Предявеният иск е бил
приет от първостепенния съд като неоценяем, като този въпрос не е бил повдиган
в преклузивния срок за това, поради което цената на иска се е стабилизирала,
съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК. Минималният размер на възнаграждението за
съдействие по неоценяеми искове е 300,00 лв., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. Предвид този минимален размер, при съобразяване правната и
фактическа сложност на делото и отчитайки процесуалните действия на
въззиваемото дружество пред настоящата инстанция – не е подаван отговор на
въззивна жалба, представител на въззиваемото дружество не се е явявал в съдебно заседание, а е депозирал писмени
бележки, идентични по съдържание с писмените бележки, депозирани пред
първостепенния съд, съдебният състав намира, че справедливият и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение на въззиваемото дружество пред ОС Перник
следва да бъде редуциран на 300,00 лв., които следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 572/06.06.2018 г., постановено по гр. д. № 6940/2017 г. по описа
на Районен съд Перник, IX състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК „ХС СОЛАР“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на „ЖИТЕН КЛАС-99“
ООД, ЕИК ********* сумата от 300,00 /триста/
лева – разноски пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните по правилата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.