ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. Габрово , 16.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шестнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20214200200147 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК. Образувано е по жалба от
пострадалия Б. Г. Д. от гр. Габрово, чрез повереник адв. Димитър Димитров, против
Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Габрово от 25.05.2021 г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 264 ЗМ 115/2020 г. по
описа на ОД на МВР - Габрово, водено за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на виждането за
необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Твърди се, че доказателствата са обсъдени
незадълбочено, а производството е водено едностранно, игнорирайки съществени
противоречия в доказателствата, като не са предприети действия за преодоляването им.
Искането в жалбата е съдът да отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство като необосновано и незаконосъобразно и да върне делото
на прокурора.
Съдът установи, че препис от обжалваното постановление е връчен на
пострадалия Б.Д. на 27.05.2021 г. Жалбата е депозирана в установения в закона 7-
дневен срок – на 02.06.2021 г., поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съдът, в настоящия си състав, извърши проверка на обжалваното
постановление, запозна се със събраните на досъдебното производство доказателства и
взе предвид оплакванията, изтъкнати в жалбата, като намира, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно по
1
следните съображения:
Наказателното производство е образувано с постановление на прокурор при
ОП – Габрово от 05.10.2020 г. за това дали на 11.06.2020 г., в периода от 15.05 часа до
15.58 часа, е използван чужд платежен инструмент - дебитна карта, издадена от „ЦКБ“
АД – Габрово, без съгласието на титуляра Б. Г. Д. от гр. Габрово, с която са извършени
три транзакции на обща стойност 620 лева, последно в гр. Севлиево - престъпление по
чл. 249, ал. 1 от НК.
По делото не е привличан обвиняем.
От фактическа страна прокурорът е приел следното: На 11.06.2020 г.
пострадалият Д. се отзовал на молба на свидетеля А. А. да го закара с колата си до КАТ
– Ловеч, където имал лична работа. Заедно с тях в гр. Габрово се качили и пътували до
гр. Ловеч и свидетелката Н. М. – съпруга на свидетеля А., сестра й свидетелката А. М.,
както и свидетелят П. П. Д. познавал всички – бил в близки отношения с двете сестри и
с А., а П. П. познавал само той. След като в гр. Ловеч А. приключил с личния си
ангажимент, всички седнали в близко заведение да се почерпят. В показанията си
свидетелката Н. М. сочи, че там пострадалият Д. я поканил да отидат малко в страни,
дал и дебитната си карта, казал й и ПИН-кода, като я помолил да изтегли тя пари от нея
и да му ги даде, защото имал притеснения от свидетеля П. П., които го въздържали той
самият да направи тегленето. Н. М. изпълнила поръчката и той и дал 20 лева за
услугата. Тази нейна теза се подкрепя в показанията на сестра й А. М., която я видяла
да предава парите и да получава от тях 20 лева.
Прокурорът приема, че така поднесени, фактите са в противоречие с
установените чрез документи брой и места на апаратите, от които са извършени
транзакциите. Демонстрираната близост на Д. с тези родствено свързани трима негови
спътници и съдържащи се в депозираните свидетелски показания на сестрите Н. и А.
М. внасят съмнение в достоверността на твърдението на пострадалия Д., че ползването
на дебитната му карта за извършване на транзакции от нея е станало без съгласието му
като титуляр. Липсата на такова съгласие е обективен признак на състава на чл. 249,
ал. 1 от НК, каквото престъпление се издирва по подадения от него заявителски
материал. При отсъствието на този признак деянието по тегленето на суми от
дебитната му карта, което той е определил като такова без съгласието му, се явява
несъставомерно.
Съдът преди всичко намира за необходимо да посочи, че производството по
съдебен контрол върху актовете на прокурора за прекратяване на наказателното
производство не е ревизионно. Това следва и от разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК,
която стеснява правомощията по контрол до проверка за обоснованост и
законосъобразност на прокурорския акт. Съдът не може да замести прокурора при
2
извеждане на фактическите и правните изводи, защото това означава да изземе
функциите му, което е недопустимо. В случая фактическата обстановка в обжалваното
постановление е изведена неясно и непоследователно. На практика се получава така, че
в постановлението за образуване на наказателното производство се съдържат повече
фактически твърдения, отколкото в акта, с който прокурорът е счел, че следва да
приключи производството. От обжалваното постановление не става ясно кога и къде са
извършени деянията; колко на брой деяния се приемат за извършени; в какво се
изразява всяко от деянията – в обикновено ползване на чужда банкова карта (примерно
за справка) или за случаи, при които са осъществени трансакции и са изтеглени
парични суми; ако са изтеглени пари – кога и къде е станало това и какъв е размера им
и т.н. В акта на прокурора не са посочени, съответно не са обсъдени и анализирани
доказателствените източници, които стоят в основата на посочената фактология.
Изобщо не става ясно кои доказателства са кредитирани с доверие и кои не са и защо.
Изцяло са пренебрегнати показанията на пострадалия Д., който, независимо от
психичното си заболяване, според заключението на психиатричната експертиза е със
запазена свидетелска годност. Видно е, че същият е депозирал много подробни,
последователни и логично звучащи показания, които не са съпоставени с останалите
доказателства. Посочвайки част от съобщеното в показанията на свидетелите Н. М., А.
М. и А. А., прокурорът сам достига до извода, че същите са в противоречие с
писмените доказателства относно броя на трансакциите и изтеглените при всяка от тях
суми, но въпреки това и неясно защо ги кредитира и приема, че те внасят съмнение в
достоверността на показанията на Д. за липса на съгласие за ползване на дебитната му
карта.
Съгласно чл. 13 от НПК, задължение на прокурора и разследващите органи е в
пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да осигурят
разкриването на обективната истина, а разпоредбата на чл. 14 от НПК задължава съда,
прокурора и разследващите органи да вземат решенията си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, като се ръководят от закона. Следвайки разписаните в закона принципни
положения в наказателния процес и преценявайки така изготвеното постановление за
прекратяване на производството, настоящият състав намира, че изводите на прокурора
за наличие на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК са необосновани и
незаконосъобразни.
По изложените съображения съдът намира, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство, като необосновано и незаконосъобразно, следва да се
отмени и делото да се върне на прокурора. След връщането следва да се извърши пълен
фактически и правен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, което да обуслови законосъобразни правни изводи за наличие или липса
3
на извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК или по друг престъпен състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Окръжна прокуратура – Габрово от 25.05.2021 г.,
с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 264 ЗМ 115/2020 г. по
описа на ОД на МВР - Габрово, водено за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на дадените в съобразителната
част на настоящото определение указания.
Определението може да се протестира и/или да се обжалва пред Апелативен
съд – Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му на страните – Окръжна
прокуратура – Габрово и пострадалия Б.Д..
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4