Р Е Ш Е Н И Е
06.07.2020
г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
15 Юни 2020
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 317 2020
дело № по описа за
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
(НП) № 19-0332-000849/14.01.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д.И.Р.,***,
с адрес за призоваване: гр. Разлог, ул. „Любен Каравелов“ № 4, вх. А, с ЕГН **********
са наложени четири административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 30,00 лева;
2. За нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“, за срок от 6 месеца;
3. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
4. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
НП е обжалвано в срок от Д.Р.. В
жалбата се излагат подробни съображения за неговата незаконосъобразност и
необоснованост. Твърди се, че същото е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения при разминаване между фактите отразени в АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Иска се отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява и се представлява от адв. К.. Същата пледира за
отмяна на НП като развива устно и писменно своите допълнителни съображения.
Въззиваемата страна е редовно
уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
взема становище по жалбата.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 20.12.2019 г. в 15:47 ч., в с.
Мурасалево, общ. Кочериново по ПП-1 Е-79, км. 348+400 м. жалбоподателят Д.Р.,
придружаван от св. И.М.и други три лица управлявал лек автомобил „Мерцедес Е
280 ЦДИ“, с рег. № Е0749КК, собственост на майка му Дарена Рачева от гр.
Разлог, с посока на движение към гр. Благоевград. По време на движението си
предприел изпреварване на колона от автомобили движеща се пред него в посочения
пътен участък, в който била налична смесена пътна маркировка /прекъсната и
непрекъсната линия/, като вътрешната линия на маркировката в посока към
Благоевград е прекъсната. Възприемайки
шофирането на жалбоподателя свидетелите полицейски служители Г. и С. решили да
спрат за проверка същия, като св. С. подал знак по образец със стоп-палка на
водача. При това негово действие водачът се усмихнал и направил жест с ръка
като ги подминал, след което продължил движението си в указаната посока и след
сигнал подаден незабавно от свидетелите Г. и С., автомбилът бил спрян от техен
колега – св. Иван Цветанов на ПП 1 Е-79, в кв. „Левски“, гр. Кочериново.
Тогава след пристигане на св. Г. и С. и
след като при извършената проверка на представените от водача документи било
установено, че жалбоподателят не представя СУМПС и контролен талон, на място на
Р. е съставен АУАН от св. Л.Г. в присъствието на полицейските служители -
свидетелите К.С. и Иван Цветанов, за горепосочените четири административни
нарушения. Нарушителят отказал да
подпише съставения му АУАН, но се подписал на разписката на същия, за да получи
препис от акта. Всичко това било отбелязано и удостоверено с посочване на
самоличността и подписите на полицейски служители актосъставителя Л.Г. и
свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта К.С..
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено процесното НП № 19-0332-000849/14.01.2020 г., издадено от началник
група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д.И.Р.,***,
с адрес за призоваване: гр. Разлог, ул. „Любен Каравелов“ № 4, вх. А, с ЕГН **********
са наложени четири административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 30,00 лева;
2. За нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“, за срок от 6 месеца;
3. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
4. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление
съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и
писмени доказателства, вкл. служебно изисканите справки и документи, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства,
тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото. Информацията в тях се потвърждава изцяло от
показанията на свидетелите полицейски служители – актосъставителят Л.Г. и свидетелят
при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, както и на отказа на
нарушителя да подпише същия К.С., както и частично от заявеното от св. И.М.относно
датата, шофирането на автомобила от жалбоподателя, изпреварването, маршрута на
движение и спирането им от втория полицейски патрул. Съдът не се доверява на
показанията на свидетеля Максимов в останалата им част, в която същият излага
свои лични предположения и субективни оценки относно техническото състояние на
автомобила и други факти и обстоятелства във връзка с движението и проверката
на водача, като не е категоричен за никой от тези факти.
Съдът приема с доверие заявеното от двамата
полицейски служители, тъй като показанията им са ясни, последователни, взаимно
допълващи се и достатъчно детайлни за случая, не се опровергават от събраните
писмени доказателства. Липсват данни за някакви предходни влошени техни
взаимоотношения с жалбоподателя, поради които евентуално да биха могли да
проявят някакъв субективизъм.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд, като въззивна съдебна инстанция е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в
съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с
разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това
административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Същите
съдържат пълно и точно описание на извършените нарушения, както и
доказателствата, на базата на които АНО е приел тези изводи. При извършване на
дължимата служебна проверка на база събраните доказателства съдът достигна до
извод, че НП следва да бъде отменено в своя пунк 1-ви относно нарушението на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП,
поради липса на извършено такова и потвърдено в останалата му част като
правилно и незакносъобразно поради следните съображения:
По нарушението на чл. 6, т.1 от
ЗДвП:
Съгласно чл. 6, т.1 от ЗДвП, „Участниците
в движението: т.1. съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка;.”.
Неспазването на тази норма влече след
себе си определени санкционни последици, предвидени в чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 30 лв.
водач, който: 6. при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението;“
С поведението си на пътя, според съда,
жалбоподателят не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за
движение установени в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като предприемайки изпреварване
при наличие на безспорно установената от служебно изисканата справка от
ОПУ-Кюстендил при АПИ, смесена пътна маркировка /прекъсната и непрекъсната линия/, като вътрешната линия на
маркировката в посоката му на движение към Благоевград е била прекъсната не е
нарушил посочената норма. Изпреварването му не може да се определи като
неправилно, тъй като е осъществено от страната на прекъснатата смесена пътна
маркировка, която позволява тази маневра в процесния пътен участък, в който е
била положена и налична към датата на нарушението. Поради изложеното НП следва
да бъде отменено в своя пункт 1-ви, относно нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
санкционирано по реда на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, поради несъставомерност
на деянието от обективна страна и липса на извършено административно нарушение
с предприетата от жалбоподателя маневра в този пътен участък.
По нарушението на чл. 103 от ЗДвП:
Чл. 103 от ЗДвП предвижда, че: „При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.“ Съдебният състав намира,
че от доказателствата по делото е видно, че след изрично подаден сигнал по
образец със стоп-палка от страна на полицейския служител св. К.С. към водача е
направен опит жалбоподателят да бъде спрян за проверка по установения в закона
ред и е бил длъжен да изпълнява указанията на контролните органи до
приключването й. Това не е сторено от жалбоподателя, който самоволно е
продължил движението си по пътя в указаната посока и нещо повече, дори се е
усмихнал и е направил жест с ръка /помахал/ е на полицейските служители, които
са изпълнявали служебните си задължения. Ето защо, нарушението е осъществено от
обективна страна и доказано от гореанализираните детайлно, поотделно и в
съвкупност писмени и най-вече гласни доказателства, събрани чрез разпита на св.
Г. и С. и възприети от съда за достоверни.
От субективна страна нарушението е
извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото водачът е могъл и е бил
длъжен да съобрази поведението си на пътя със законоустановените правила за
движение на МПС, вкл. с подадения към него сигнал за спиране със стоп-палка по
образец, а самоволно не го е сторил. Подминавайки полицейските служители и
продължавайки движението си Р. много добре е съзнавал, че извършва
закононарушение, но въпреки това го е осъществил.
Наказанието, предвидено в закона за
това нарушение, е регламентирано в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който повелява: „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението“. Съдът с оглед данните от справката
за предходните нарушения на водача по ЗДвП, който за около 2 години шофьорски
стаж има съставени други 8 бр. АУАН, издадени други 8 НП, съставени 12 бр.
фишове и наложена 1 бр. ЗППАМ, за различни нарушения, извън тези предмет на
делото, както и с оглед поведението му спрямо полицейските служители /позволил си да им се присмива и да отправя
жестове/ при опита му да избегне проверката приема, че правилно АНО е
определил наказанието в максималния според закона размер на „лишаване от право
да управлява МПС“, за срок от 6 месеца и на глоба в размер на 200 лева, тъй
като лицето е доказан системен нарушител на ЗДвП. Включително издаденото му
СУМПС вече е било отнемано за срок от 1 месец, което явно не е дало резултат по
повод неговото поведение на пътя. Още повече за постигане целите на наказанието
и най-вече реализиране на дължимата превенция спрямо нарушителя се налага да му
бъде определено именно такова най-високо по размер наказание. Според съда всяка
по-лека санкция би създала или дори затвърдила вече създаденото у него чувство
и представа за безнаказаност и безаконие, каквото той явно демонстрира често
като водач. Наказание в какъвто и да е по-нисък размер би било много лош сигнал,
както към самия водач, така и към останалите придружавали го лица и въобще към
членовете на обществото ни, в което имиджа на институциите е и без това
сериозно подронен и разклатен.
НП следва да бъде потвърдено в тази му
част по т. 2 за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
По нарушенията на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Според разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.“
Предвиденото наказание
в случаите, когато е нарушено правилото по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по отношение на
който и да е от двата документа визирани в хипотезите на нормата е установено в
чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 или предл. 2 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи
- свидетелство за управление,
контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.“. В
настоящи случай е налице непредставяне на първите два от общо трите изброени в
текста документа. Административнонаказващият орган правилно е наложил две
отделни наказания глоба по реда на чл. 183 т. 1 от ЗДвП, тъй като са налице
извършени две отделни деяния – нарушения на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, които
според закона се и санкционират отделно в хипотезите на по чл. 183, т. 1, пр. 1 и на чл. 183, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Контролният талон по
определение от закона се издава във връзка със СУМПС, но двата документа се
издават на отделни, самостоятелни хартиени носители, като имат и различно
предназначение. Свидетелството за управление удостоверява правоспособността на
водача, а контролният талон се използва за осъществяване на контрол относно
обстоятелства, касаещи съставени актове за административни нарушения по Закона
за движение по пътищата. В случая видно от справката за нарушител водач, л.
36-37 от делото на стр. 1 и стр. 2, съответно редове с № 5 и на двете страници
е отразено санкционирането на водача чрез съставяне на АУАН № 979680/25.11.2019
г. и издадено въз основа на него НП № 19-0331-001097/06.12.2019 г. за предходни
нарушения по ЗДвП. При съставяне на АУАН графата „отнети документи“ е оставена празна в справката, тъй като
контролния талон на водача му е бил вече отнет за предходно друго негово нарушение,
отразено с предходен АУАН № 243801/19.04.2019 г., по който е издадено НП
№19-1085-001961/31.07.2019 г., влязло в сила много по-късно, едва на 01.11.2019
г., т.е. този документ /контролен талон/ обективно не се е намирал у него до
заплащане на наложените му глоби, каквото обстоятелство не се твърди от
жалбоподателя и за което не са представени каквито и да е доказателства от
негова страна.
Поради изложеното съдът прави безспорен
извод, че извършеното самостоятелно нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП – не представяне /не
носене/ на СУМПС не е идентично и не се
покрива с това по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр.
2 от ЗДвП – не представяне /не носене/ на контролен талон, тъй като
съгласно чл. 26 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, контролният талон се отнема при съставяне на акт за нарушение по
ЗДвП. Връченият на водача екземпляр от акта замества контролния талон за срок
от един месец и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190
ал. 3 от ЗДвП / заплащане на дължимата
"глоба" в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване/.
В този смисъл, неносенето на свидетелство за управление на МПС, съответно
неносенето на контролен талон към същото са две различни и самостоятелни
деяния, респ. нарушения. В тази насока е и константната практика на
касационната инстанция /Решение № 73
от 17.03.2017 г. по н. д. № 356 / 2016 г. на Административен съд – Кюстендил;
Решение № 132 от 03.04.2014 г. по н. д. № 50 / 2014 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 262 от
03.11.2016 г. по н. д. № 257 / 2016 г. на Административен съд – Кюстендил и др./.
Без съмнение в конкретния случай е налице съставомерно от обективна страна не
носене, отразено като непредставяне на всеки един от двата задължителни
документа – СУМПС и контролен талон, което е осъществено при посочените в АУАН
и НП дата, място и обстоятелства от жалбоподателя, като водач на гореописаното
МПС.
От субективна страна нарушенията на чл.
100, ал.1, т.1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП са извършени от жалбоподателя при форма на
вината пряк умисъл – жалбоподателят съзнателно е нарушил цитираните норми на
ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
реализирането на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им,
доколкото много добре е знаел, че управлявайки автомобил без да носи СУМПС
и/или контролен талон извършва деяния представляващи административни нарушения
на Закона за движение по пътищата, за които се налагат съответните санкции по
реда на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По наложените наказания, съдът намира
следното:
За посочените нарушения по чл. 100,
ал.1, т. 1 от ЗДвП, видът и размерът на наказанието, за всяко едно от тях – 10
лева е точно определен в закона, поради което за настоящия състав не съществува
възможност да ги ревизира.
НП следва да се потвърди и в своите т. 3
и т.4, във връзка с нарушенията на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, надлежно
санкционирани, съответно по чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Всички тези съображения водят настоящия
съд до извода, че издаденото НП следва да се отмени частично само в пункт 1-ви
– за нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 183, ал. 3,
т. 6 от ЗДвП, а в останалата си част, по пунктове – т. 2, т. 3 и т. 4, за
посочените в тях нарушения, съответно на чл. 103, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
63, ал.3 ЗАНН, право за разноски възниква в полза и на двете страни. Искане за
присъждане на такива е направено единствено от страна на жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител, за което представя Договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно, в който е договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, като е посочено, че същото е платено в брой от
жалбоподателя. Поради обстоятелството, че в хода на производството с решения на
ВАС / Решение № 13062 от 03.10.2019 г. на ВАС по а.
д. № 3586 / 2016 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС по а. д.
№ 14384 / 2019 г./ е отменена НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът споделя изцяло
представената от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
незадължителна съдебна практика отразена в Определение № 371/10.11.2014 г., по гр.д. №
1202/2014 г., на ВКС, 4-то Г.О. В същото върховните съдии, макар и в
друга хипотеза са възприели принципа, че относим по повод размера на
адвокатския хонорар е момента на договарянето му, който според посоченото в
договора е 08.05.2020 г. Към тази дата размера на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство по административно наказателно дело е бил в
размер на 300 лева. С оглед изхода на делото и отмяна на НП само в една от общо
четирите негови части АНО следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя
адв. хонорар в размер на 75,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0332-000849/14.01.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, в частта му по пункт 1-ви, с който
на Д.И.Р.,***, с адрес за призоваване: гр. Разлог, ул. „Любен Каравелов“ № 4,
вх. А, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба”, в размер
на 30 лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0332-000849/14.01.2020 г., издадено от началник група
към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила,
в останалата му част – по пунктове 2,
3 и 4, с които на Д.И.Р.,***, с ЕГН **********, за нарушения на:
т. 2 - чл. 103 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца;
т.3 - чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева;
т.4 - чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 10,00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Кюстендил, да
заплати, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН,
в полза на Д.И.Р., с адрес ***, с ЕГН **********, сумата от 75,00 лева – адв. хонорар.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: