РЕШЕНИЕ
№
169 08.07.2020
година град Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, II състав
На
девети юни две хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар
Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от младши съдия Христова в.гр.д. №1069 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба на
„Фортера“ АД, гр. София, чрез адв. М.Д. от САК, против действие на ЧСИ – насрочен
въвод във владение от ЧСИ К.А., рег. №766, с район на действие – района на ОС
Стара Загора, по изп. дело №1638/2012 г. по описа на същия ЧСИ.
В
жалбата се сочи, че жалбоподателят е трето лице, което се намира във владение
на недвижимия имот, предмет на насрочения въвод във владение – ателие за
творческа дейност №16, находящо се в ***, със застроена площ от 80.75 кв.м.,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор 68850.514.67.3.50.
Твърди
се, че е открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника по
изпълнението, което води до спиране на всички изпълнителни производства. Излага
се, че поради посоченото спиране по силата на закона постановлението за
възлагане на недвижимия имот, въз основа на което е насрочен въводът във
владение, не може да влезе в сила и да породи своето правно действие. Искането
към съда е да бъде спряно изпълнението по изпълнителното дело.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника
(„Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД (в производство по
несъстоятелност), и страната, по молба на която е образувано изпълнителното
дело (Д.И.М.).
Постъпило
е писмено възражение от лицето, обявено за купувач и въведено във владение на
имота (К.М.С.), в което се излага становище за недопустимост, евентуално – за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че жалбоподателят не е придобил процесния
недвижим имот преди налагане на възбраната, както и че обжалваното действие не
е било извършено към датата на подаване на жалбата в съда.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ, в които се
поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. ЧСИ сочи, че
към датата на възбраната имотът не е бил във владение на жалбоподателя, който
го е придобил много след това. Излага още, че към момента на подаване на
жалбата не е имало изготвен протокол за въвод във владение на недвижим имот,
поради което липсва и предмет на обжалване действията на ЧСИ. По
основателността на жалбата излага, че изпълнението е било спряно по отношение
на имуществото на длъжника на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл.
638, ал. 1 от ТЗ. Излага, че към момента на възбраната не е имало вписани други
тежести или разпореждания с имота. Сочи още, че длъжникът се е разпоредил с
процесния имот преди датата на обявяването му в несъстоятелност, поради което
към тази дата имотът се е намирал извън масата на несъстоятелността.
На
основание чл. 437, ал. 2 от ГПК делото е разгледано в открито заседание с
призоваване на жалбоподателя, длъжника по изпълнението, взискателя и лицето,
обявено за купувач на процесния недвижим имот. От страните, редовно призовани,
представител изпраща лицето, обявено за купувач и въведено във владение на
процесния имот. Процесуалният му представител моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжният
съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото,
констатира от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело №1638/2012 г. по описа на ЧСИ К.А., рег. №766, с район на действие –
района на ОС Стара Загора, е било образувано по молба вх.№5168/15.11.2012 г. на
Д.И.М. против „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД като
правоприемник на ДП „Строителство и възстановяване“, въз основа на 2 броя
изпълнителни листове от 27.09.2012 г., издадени от СРС по гр.д. №52970/2011 г., за сумите от 20000
лева – главница и 1100 лева – разноски.
На
06.02.2013 г. по молба на ЧСИ К.А. е вписана наложената в изпълнителното
производство възбрана на процесния недвижим имот (том 1, №124, от дата
06.02.2013 г., двойно вх. №2019; л. 70 от
изп. дело).
На
01.03.2013 г. е извършен опис на процесния недвижим имот, видно от протокола за
опис (л. 93 от изп. дело).
В
хода на изпълнителното производство няколкократно е насрочвана публична продан
на процесния недвижим имот, първата от които в периода от 22.03.2013 г. до
22.04.2013 г. (протокол, л. 99 от изп.
дело).
На
11.04.2013 г. длъжникът и взискателят по изпълнителното дело постигат
споразумение за разсрочено изплащане на дълга (л. 183 от изп. дело).
На
16.06.2015 г. взискателят сезира съдебния изпълнител с молба за предприемане на
изпълнителни действия поради преустановяване на плащанията от страна на
длъжника съгласно постигнатото споразумение (л. 141 по изп. дело).
На
20.03.2017 г. между длъжника „Главно управление строителство и възстановяване“
ЕАД и „Фортера“ АД се сключва сделка, по силата на която „Главно управление
строителство и възстановяване“ ЕАД прехвърля на „Фортера“ АД три недвижими
имота, находящи се в ***, сред които и процесния имот – ателие за творческа
дейност №16, като срещу така прехвърлената собственост приобретателят се
съгласява да бъде погасен дългът на прехвърлителя в размер на 211211.00 лева,
по силата и при условията на сключено между страните споразумение от 07.03.2017
г. „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД се задължава да заличи
посочените в нотариалния акт възбрани върху имотите (сред които и възбраната с
двойно вх. №2019, том 1, №124, от дата 06.02.2013 г.) (л. 756-757 от изп. дело).
Последваща
публична продан на процесния имот е насрочена за периода от 02.04.2018 г. до
02.05.2018 г. (л. 252 и сл. от изп. дело).
Тъй като не са постъпили наддавателни предложения, тя е обявена за нестанала, (л. 284 от изп. дело).
Насрочени
са следващи публични продани на имота за периода от 11.06.2018 г. до 11.07.2018
г., обявена за нестанала (л. 295 и сл. от
изп. дело, л. 315); за периода от 17.11.2018 г. до 17.12.2018 г., обявена
за нестанала (л. 330 и сл., л. 379);
за периода от 19.01.2019 г. до 19.02.2019 г., обявена за нестанала (л. 386 и сл., л. 443); за периода от
03.06.2019 г. до 03.07.2019 г. (л. 547 от
изп. дело).
На
04.07.2019 г. за купувач на процесния недвижим имот е обявен К.С. (л. 597 от изп. дело).
С
решение от 04.07.2019 г. на СГС по т.д.н. №6789/2013 г. е открито производство
по несъстоятелност на длъжника „Главно управление строителство и
възстановяване“ ЕАД (л. 621-625). Изпълнението
по изпълнителното дело е спряно по отношение на имуществото в масата на
несъстоятелността.
Процесният
имот е възложен на купувача с постановление от 16.07.2019 г. (л. 640 по изп. дело). Насрочен е въвод
във владение на 19.11.2019 г. (л. 726 по
изп. дело). За насрочения въвод е изпратена призовка на „Фортера“ АД,
получена на 08.11.2019 г. (л. 734 и 738).
Въводът е извършен на определената дата, 19.11.2019 г. (л. 742).
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящата
жалба е депозирана от трето лице, което обжалва действия на съдебния изпълнител
с твърдение, че изпълнението е насочено върху недвижим имот, който се намира
във владение на това лице. Касае се до хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК,
поради което жалбата е допустима и следва да бъде извършена проверка дали вещта
е била собствена на длъжника при налагане на възбраната (чл. 435, ал. 4, изр. 2
от ГПК). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По
делото се установи, че възбраната върху процесния недвижим имот е вписана на
06.02.2013 г. Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на
подлежащия на вписване акт. Тази цел е била постигната, доколкото и в
нотариалния акт от 20.03.2017 г., по силата на който жалбоподателят е придобил
процесния недвижим имот, тази възбрана е била посочена, т.е. третото лице е
придобило недвижимия имот след вписването на възбраната.
По
същество възбраната цели да създаде непротивопоставимост на извършени
разпореждания или учредяване на вещни права от страна на собственика на
възбранения недвижим имот в полза на трети лица, след нейното вписване. Това
прави претенциите на трети лица към възбранения имот непротивопоставими, ако придобиването
им не се е реализирало преди вписване на възбраната. Поради това действие на
възбраната всискателят и присъединените кредитори по чл. 456 от ГПК ще могат да
се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника
и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот.
В
случая жалбоподателят не твърди да е придобил имота преди вписването на
възбраната, а основава оплакванията си на облигационни отношения с длъжника по
изпълнението, чието изследване, както и преценката за основателността на
претенциите му върху процесния недвижим имот, следва да се реализира по друг
процесуален ред. Отделно следва да се посочи и обстоятелството, че третото лице
е предявило вземанията си по паричния дълг, в изпълнение на който твърди да е
придобило недвижимия имот, и пред съда по несъстоятелността.
На
следващо място в жалба се сочи, че жалбоподателят владее имота и упражнява
право на задържане до погасяване на задължение на длъжника към него. Правото на
задържане обезпечава вземания за направени разноски за запазване или подобрение
на задържаната вещ. За да бъде зачетено от съдебния изпълнител обаче,
необходимо е то да бъде съдебно признато. Това налага третото лице жалбоподател
да реализира правата си, както се посочи, в отделен исков процес. В настоящия
случай „Фортера“ АД не твърди да има вземане за подобрения и разноски за
процесния имот, нито твърди правото на задържане да е признато със съдебно
решение. Поради това и тези съображения се явяват неотносими към настоящия
спор, а и неоснователни.
Следващото
съображение на жалбоподателя касае спиране на изпълнителното производство с
откриване на производството по несъстоятелност за длъжника. Съгласно чл. 638,
ал. 1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират
изпълнителните производства,
но
не всички, а само тези, насочени срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. Процесният недвижим имот обаче е напуснал патримониума на
длъжника по изпълнението през м. март 2017 г. и към датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност (04.07.2019 г.) не се е намирал
в имуществото на длъжника, за да бъде включен в масата на несъстоятелността.
Поради което и това съображение е неоснователно.
Предвид
всичко гореизложено, жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Въззиваемата
страна, К.С., е отправила претенция за разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение. От представения договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатското възнаграждение е уговорено в посочения
размер, а от приложеното платежно нареждане се установява, че същото е реално
заплатено по банков път. Съгласно приетото в т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. по
тълк.д. №6/2012 г., ОСГТК на ВКС, когато в договора е вписан начина на плащане
по банков път, то заплащането на адвокатското възнаграждение следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Предвид наличието на доказателство в посочения смисъл претенцията за
разноски на въззиваемия следва да бъде уважена.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата, подадена от „Фортера“ АД, гр. София, против насрочен въвод във
владение от ЧСИ К.А., рег. №766, с район на действие – района на ОС Стара
Загора, по изпълнително дело №1638/2012 г. по описа на същия ЧСИ.
ОСЪЖДА
„Фортера“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. „Черни връх“ №12, представлявано от Ф.Г., ДА ЗАПЛАТИ НА К.М.С., ЕГН **********, с
адрес: ***300 лева – разноски за настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: