№ 267
гр. Стара Загора , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела А. Караджова
Трифон И. Минчев
Секретар:Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Иванела А. Караджова Въззивно търговско
дело № 20205501001190 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 807/10.07.2020 г., постановено по гр.д. №
6847/2019 г. по описа на СтРС, с което „Е.“ ЕАД е осъден да заплати на „В.“
ЕООД сумата в размер на 531,96 лв., представляваща недължимо платена
сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение - ИЗВОД З. - с. З. с ИТ № 2008261, за периода 01.12.2014 г. -
31.12.2014 г., по фактура № ********** от 31.12.2014 г ., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до 19.12.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 710 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Във въззивната жалба въззивникът „Е.“ ЕАД излага подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение и твърди, че е постановено при противоречие с материалния и
процесуалния закон. Направено е искане същото да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което предявените от „В.“ ЕООД искове да бъдат
отхвърлени. Не са направени доказателствени искания. Претендира
1
разноските по делото и представя списък по чл. 80 ГПК. При евентуално
отхвърляне на въззивната жалба, моли адвокатското възнаграждение, което
ще се присъди на въззиваемата страна, да бъде съобразено с размера,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия, в който заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Не са направени доказателствени искания.
Претендира разноските по делото и представя списък с разноските и договор
за процесуално представителство. При евентуално уважаване на въззивната
жалба, моли претендираното юрисконсултско възнаграждение да бъде
намалено.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е.“ ЕАД да заплати
сумата от 531,96 лв., представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение -
ИЗВОД З. - с. З. с ИТ № 2008261, за периода 01.12.2014 г. - 31.12.2014 г., по
фактура № ********** от 31.12.2014 г., ведно със законната лихва от деня на
подаване на исковата молба. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Е.“ ЕАД представя писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както по
основание, така и по размер.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
2
Процесният обект на ищеца с ИТН 2008261 - ИЗВОД З. - с. З., който
обект бил присъединен към електропреносната система Централна помпена
станция гр. Казанлък, собственост на дружеството, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво
средно напрежение.
Видно е от Заповед № 220 от 20.02.1985 г. на Окръжен Народен Съвет -
С.З. за предоставяне безвъзмездно за експлоатация и поддържане на обект
Водоснабдяване С.З. от район с. З. на СП В. - С.З. и Протокол от 28.09.1984г.
на приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на обект
второетапно водоснабдяване на гр. С.З. от район „З.", че ищецът е собственик
на ИЗВОД З. - с. З. и прилежащия му електропровод, чрез който се
захранвала Помпена станция „З.".
Представена е кореспонденция по делото между страните във връзка със
собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на
мерене, съгласно която Е. с писмо изх. №6053-30/26.09.2008г. уведомява
„ВиК“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР
тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени
със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене
се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, Е. вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е
посочено, че Е. все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.
№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Д. -
извод „З.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С
писмо от „Електроенергиен системен оператор" ЕАД, сочат, че между ищеца
и Е. ЕАД не са били сключвани и няма договори за присъединяване, достъп и
пренос през ел.преносната мрежа. От представена по делото молба от Н.
ЕАД, се установява, че правото на собственост върху далекопроводи и
3
електрически уредби високо напрежение е преминало към Е. ЕАД през 2014
г., а правото на собственост върху далекопроводи и електрически уредби
средно и ниско напрежение, ведно със съпътстващата документация е
преминало към съответните електроразпределителни дружества.
Представеното по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, се
установява, че през периода 01.12.2014г. - 31.12.2014г. измерването на
потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „З.", ИТ
№2008261 в размер на общо 486808 kWh се е извършвало на ниво средно
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV в
ел.подстанция „Д.“ 110/20 kV, собственост на Е. ЕАД. Съгласно разпоредбите
на чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл.27 от ОУ на ЕВН, чл.29, ал.4 и чл.ЗО, ал.З, ал.4 и
ал.5 от Наредба №6/24.02.2014г., действали през процесния период,
средствата за търговско измерване се разполагат до или на границата на
имота на потребителя /ищеца/. Тъй като електропровод „З.“ 20 kV, изходящ
от подстанция „Д.“, е собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „З.“ в ЗРУ на
подстанция „Д.“ на ниво средно напрежение или това е извод „З.“. Е. е
монтирало измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на извод „З.“ 20 kV на
електропровод „З.“ в подстанция Д.“. Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката лицензията за електроразпределение на Е. е пряко свързана с
вещни права върху енергийните обекти, чрез които ще се осъществява
дейността, а съгласно чл. 88, ал.1 от Закона за енергетиката разпределението
на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните
мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи -
собственици на последните. Е. не е мрежови оператор на
електроразпределителната мрежа на ищеца. След преминаването на ищеца на
свободния пазар на ел.енергия Е. е трябвало да демонтира електромерите си и
те да бъдат заменени от такива на Е. ЕАД, с което ищецът да сключи договор
за достъп и пренос през електропреносната мрежа на средно напрежение.
Съществуващият договор от 19.06.2013г. между ищеца и ответника за достъп
и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от
4
техническа гледна точка е лишен от предмет. В раздел II, чл.1 от него е
посочено, че ответникът в качеството на собственик и оператор на
ел.разпределителната мрежа предоставя на ищеца право на ползване на
същата. От техническа гледна точка договорът има реален предмет само ако
местата на ответника и ищеца в него се разменят. Заплащането за достъп до
електроразпределителната мрежа цели да компенсира ел. разпределителното
предприятие за разходите по осигуряването на непрекъснато
електроснабдяване и оперативно управление на присъединителните и
електроразпределителните електросъоръжения. Ако
електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, включително
оборудваната с електроприсъединителни съоръжения килия в подстанция
„Д.“, към която е присъединен ел. провод „З.“, то Е. няма никакви права и
задължения към съответната мрежа. Подстанция „Д.“ е собственост на Е.
ЕАД и всички права и задължения по нея също. „Е.“ ЕАД няма технически
достъп до подстанция „Д.“ за електропровод „З.“, нито има разходи по този
достъп. Въз основа на това, няма техническо основание да калкулира на
ищеца цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско
напрежение.
Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се
формират като определената предоставена мощност се умножи по броя на
дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за
процесния период и не зависят нивото на напрежението. Предоставената
мощност се определя от вида, параметрите и техническото състояние на
електроразпределителните съоръжения в подстанция „Д.“. Е. няма
техническата възможност да прецени дали поисканата от ищеца ел. мощност
съответства на възможностите на ел. присъединителните съоръжения в
подстанция „Д.“ и да я обяви за предоставена мощност, по която да начислява
такса достъп. Сумите, които ищеца дължи за достъп до ел. преносната мрежа
на Е. в подстанция „Д.“ се формират като количеството потребена ел.енергия
от ищеца се умножи по цената, определена от КЕВР за процесния период. Те
са начислени по всяка фактура за процесния период, платени от ищеца и
съответно преведени на Е. ЕАД от ответника. Посочва се в заключението, че
електропровод „З.“ 20 kV е собственост на ищеца през процесния период и
той е изходящ от подстанция „Д.“, собственост на Е. ЕАД, ищецът не дължи
5
цена за достъп до ел.разпределителната мрежа на Е.. През процесния период
ответникът няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата
верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за
такса достъп до електроразпределителната мрежа.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от
страните се установява, че начислената „такса достъп до разпределителната
мрежа” до обект на средно напрежение - Помпена станция „З." с ИТН
2008261 за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. по фактура №
**********/31.12.2014г. е остойностена съгласно действащите в процесния
период Решение на КЕВР и е в общ размер на 531,96 лв. без ДДС и 638,35 лв.
с включен ДДС, като е посочено, че сумите са заплатени изцяло от ищеца.
Вещото лице заключва, че цена за достъп до електроразпределителната
мрежа се формира на база предоставената/заявената от клиента мощност /при
небитови клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта
на клиента, нито от нивото на напрежение, на което е присъединен обектът.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивникът ’’Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и
като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №ОУ-
013/10.05.2008 г. Общите условия на ’’Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ
публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите условия са
задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца. В
настоящия случай, отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.); Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи и Правила за
търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. В тези случаи, в тежест на ищеца е да докаже
6
факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице
основание за получаването на сумата, респ. за задържането й. Въззивният
съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г.,
ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и
мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. Тези
цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното
управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им
да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от
уговорените между страните или от нормативно определените, не е основание
за начисляване на цена за достъп и цена за пренос. С начисляване „такса
достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ИЗВОД З., ИТ№ 2008261 на
средно напрежение" в приложената фактура, ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняване на ищцовото дружество и
поради това, съдът намира, че ищецът е платил сума на ответника,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Извод З., ИТ №
2008261, за периода 01.12.2014 г. - 31.12.2014г. Съдът намира, че е налице
обедняване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставящо намаляване на
имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията.
Предвид гореизложеното, съдът счита предявеният иск за заплащане на
сумата от 531.96лв. представляваща сума, платена без основание на ответника
и с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл.120 ал.2 ЗЕ във вр. с
чл.127 ЗЕ и чл.28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.(отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
7
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е
съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, а
съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през
електроразпределителната мрежа се предоставят от ’’Е.” ЕАД, когато
дружеството е собственик на такава мрежа на обособена територия.
В настоящия случай, не е спорно, че ищецът е собственик на Помпена
станция „З.", на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „З." 20kV.
Установи се също, че по цялата верига на електрозахранването на процесния
обект Извод З. на Подстанция „Д.“, ’’Е.” ЕАД няма никакви собствени
електропроводи и електросъоръжения. Заплащането на достъп до
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по
осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
електросъоръжения. След като електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, то ответното дружество няма разходи по достъпа до
нея и не следва да калкулира такси за такъв достъп. Следователно,
начислената и получената от ответното дружество такса за достъп до
електроразпределителната мрежа е без основание. Съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза тази такса е в размер на 531,96лв.
без ДДС. Именно тази ответникът ’’Е.” ЕАД е получил без основание, поради
което и същата сума подлежи на връщане на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от подаването на исковата молба 19.12.2019г. до
окончателното й заплащане. Ето защо, предявеният иск се явява основателен
и доказан, до какъвто правилен извод е стигнал и първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
8
производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Адвокатско
дружество “Милушев и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените
разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо
размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването
на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия
случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не
е прекомерно и не следва да бъде намалено. Въззивникът ’’Е.” ЕАД следва да
заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Въззивникът „Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
С оглед цената на иска в размер на 531,96 лв., настоящето решение,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи касационно обжалване.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 807/10.07.2020 г., постановено по гр.д. №
6847/2019 г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА ’’Е.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.***, представлявано от З.О.Б. и А.С. - заедно, ЕИК *** да заплати на „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***
9
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка в “Ц.” АД, IBAN - ***
* *** *** *, BIC - ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10