№ 102
гр. С., 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500106 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №45/19.01.2023 г. по гр. дело № 4349/2022 г. на Районен съд С., с
което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. С. Г. ЕГН **********
от гр. С. кв. „С.З." бл.** вх.* ап. * не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе” № 159, бл. БенчМарк, Бизнес Център сумата от 11 574,43 лв. /единадесет хиляди
петстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ по договор за продажба
на електрическа енергия с клиентски номер № 3000230050857, формирана от главница в
размер на 5621,49 лв., представляваща стойност на доставена електрическа енергия за
периода от м. януари 2010 г. до м. октомври 2012 г. за обект в гр. С., ул. С. Д. № *** и лихви
за забава в размер на 5962,94 лв и е осъдено дружеството да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответника чрез представител по пълномощие, в която се
твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон. Между страните
действат Общи условия на. договорите за продажба па електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД (предишно наименование па „Електрохолд Продажби“ ЕАД),
одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ—059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение №ОУ—03
от 26.04.2010 г. (ОУ), издадени на основание чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ),
одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г., изм. и доп.
с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 98а, ад. 4 от ЗЕ, чл. 986, ад. 4,
1
(отм.) в редакцията преди ДВ, бр. 54 и постоянната съдебна практика, същият обвързва
страните без изричното му писмено приемане. Според трайната практика на ВКС, влизането
в сила на ОУ е регламентирано от чл. 98а, ад. 4 п чл. 986, ад. 4, ЗЕ, както и от чл. 93, ал. 2 от
Наредба за дицензггране на дейността в енергетиката. С тези норми, в отклонение от чл.
298, ал. 1, т. 1 ТЗ, законодателят посочва, че за влизането им в сила за потребителите, не е
необходимо изричното им писмено приемане от тях. Безспорно е, че продажбата на
електрическа енергия се осъществява чрез търговска сделка, сключена при общи условия по
смисъла на чл. 298 ТЗ, но при различие между ТЗ и ЗЕ, приложими са специалните норми на
ЗЕ. Съгласно чл. 13, т. 5 от ОУ на договорите за продажба на ед. енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, (които са действали между страните за периода на доставка на сл. енергия по
процесиите фактури и до 01.07.2013 г.) потребителят се задължава: „да уведоми продавача в
30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с яйчните му данни
или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа
енергия на обекта“. Видно от писмените доказателства по делото, ищецът не е изпълнил
задължението си да уведоми търговското дружество, че е престанал да бъде собственик на
имота на 06.03.2008 г. Позовава се на съдебна практика. Потребител и титуляр по договор за
продажба на ел. енергия може да бъде и носител на ограничено вещно право на ползване,
наемател, държател, член на домакинството на собственик на имота, съсобственик при
съсобственост па имот, обслужван от едно СТИ, трето лице със съгласието на носителите на
вещно право върху електроснабдения имот и т. н. Задължението на потребителя да заплаща
потребената в имота електрическа енергия произтича по силата на закона и самата същност
на договора за покупко- продажба на вещи, който е винаги възмезден и неформален, като
основанието за плащане е в самото потребяване на стоката. Задължението е за целия период
на действие на договора. В обобщение се иска да се отмени решението и се постанови ново,
с което да се отхвърли иска. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, чрез представител
по пълномощие, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Решението е правилно,
законосъобразно и обосновано, не страда от пороци и не са допуснати нарушения на
процесуалния и материален закон. Бланкетни и с общи фрази и формулировки въззивния
жалбоподател сочи, че правните изводи на съда почиват на погрешно възприета фактическа
обстановка. Твърденията в жалбата, че съда не е направил пълен и точен анализ па всички
събрани по делото доказателства, се опровергават от мотивите на постановения от СРС
съдебен акт. Изричното копиране на текстове от съдебни решения е сторено и за да бъде
получено многословие в жалбата, което да наведе до извод за нейната основателност, но е
неуспешно. В обобщение се иска да се потвърди решението. Претендират се разноски.
В с.з. за въззивника не се явява представител. В писмено становище представител по
пълномощие поддържа подадената жалба.
В с.з. въззиваемият не се явява. В писмено становище представител по пълномощие оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
2
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Районният съд приел, че в случая безспорно се установило, че ответникът не е бил
собственик на процесния недвижим имот, представляващ жилище на адрес гр. С., ул. С. Д.
№ ***, присъединено към електроразпределителната мрежа в периода от месец януари 2010
г. до месец октомври 2012 г. На свой ред ответното дружество, като краен снабдител с
електрическа енергия, съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл не може да се приеме, че
е налице облигационно правоотношение между страните по делото с източник - договор при
публично известни условия, в случая Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество, тъй като ищецът няма качеството на „битов
клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и на „потребител на електрическа енергия“ по
смисъла на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ответното дружество. Легалното определение на понятието „битов клиент“ се съдържа в § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ. Според него това е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието „потребител на
електрическа енергия“ е доразвито 3 в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ответното дружество, където е посочено, че
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Безспорно е, че видно от писмените доказателства по делото, считано от 06.03.2008 г.
ищецът А. С. Г. не е бил собственик на електроснабдения имот в гр. С., ул. С. Д. № ***.
3
Дори да се оспорват горните изводи, то с исковата молба ищецът е претендирал, че
вземанията на ответното дружество са погасени и с изтичането на тригодишния давностен
срок след м. октомври 2015 г., до която дата не са предприемани никакви действия от
ответника, водещи до спиране или прекъсване на давността. Действително по делото не са
представени доказателства, които да сочат на предприети от въззивника действия за
събиране на вземанията, които действия да са прекъснали предвидената в закона давност,
което също обуславя основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК от А. С. Г. срещу „Електрохолд Продажби“ АД.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 1 450 / хиляда четиристотин и петдесет / лева, които са предадени в брой
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Неоснователно е
възражението за прекомерност, тъй като то е в рамките на определеното с наредбата.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №45/19.01.2023 г. по гр. дело № 4349/2022 г. на Районен съд С..
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. БенчМарк, Бизнес
Център да заплати на А. С. Г. ЕГН ********** от гр. С. кв. „С.З." бл.** вх.* ап. * сумата от 1
450 / хиляда четиристотин и петдесет / лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4