РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Перник, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500157 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Производството Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея от Д. К.
Д., чрез адв. Р.Б., против Решение № 260368 от 03.06.2021 г., постановено по гр.д. №
826 по описа на Районен съд К. за 2020 г., изпратено по компетентност на Окръжен съд
Перник с Определение № 678 от 10.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 3787 по описа
на Апелативен съд София за 2021 г. С обжалваното решение е признато за установено
по отношение на ответника Д. К. Д., че Л. М. С. е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 41112.10.167 по КККР на ***, с
адрес на имота: ***, с площ от 450 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при съседни имоти
с идентификатори: № 41112.515.26, № 41112.515.25, № 41112.515.27, № 41112.10.75, №
41112.10.117, както и е осъден ответникът да предаде владението върху описания имот
на Л. М. С. и да му заплати направените по делото разноски.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
необосновано. Твърди се, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки за
уважаването на предявения ревандикационен иск, тъй като в първоинстанционното
производство ответникът доказал придобиването на процесния имот от него, като не
била установена трансформацията на правото на ползване на ищеца в право на
собственост върху имота. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна по подробни съображения
1
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред районния съд e предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Образувано е по искова молба от Л. М. С. против Д. К. Д. с искане съдът да
признае за установено, по отношение на ответника, че ищеца e собственик на подробно
описания в исковата молба имот, както и да му предаде владението върху същия.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове. В подадения
отговор на искова молба са изложени съображения, че ответника е собственик на
съседен на собствения на ищците имот. Твърдял е, че както при изповядване на
сделката за закупуване на имота от ищците, така и при сделката за неговия имот, е
представена една и съща скица, съгласно която имотът, собственост на ищците, е с
площ от 850 кв. м. така, както е записано и в нотариалния акт. Посочил, че е придобил
имота на правно основание, с площ и граници така, както съществува урегулирания
поземлен имот съгласно одобрените планове. Относно бунарът, посочен в исковата
молба, заявил, че същият се намирал в закупения от него имот.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Р. е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна,
като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Първото съдържащото се във въззивната жалба оплакване е, че Районният съд
неправилно е приел за доказано, че Л. М. С. е собственик на процесния имот. В
жалбата е посочено че, в качеството си на пасивно легитимирана страна в процеса Д.
К. Д. успешно провел доказване на своите твърдения за придобиване на спорния имот,
както и установил и доказал, че до настоящия момент не е настъпила трансформация
на правото на ползване на Л.С. в право на собственост.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изложеното от Районния съд, че да се
отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи
положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по
отрицателния установителен иск. Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за
конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между страните по
делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото. Когато се отхвърля
отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото,
което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право
белези – правопораждащ факт и съдържание. В тази насока уважаването на
положителен установителен иск, е равнозначно на отхвърляне отрицателен
2
установителен иск и обратно – да се уважи отрицателен установителен иск, е
равнозначно на отхвърляне на положителен установителен такъв. Безспорно казаното
се отнася до целия предмет на съдебното решение и силата на пресъдено нещо обхваща
както цялата вещ, предмет на иска, така и всяка отделна част от нея, а когато искът
касае земя (част от земната кора, индивидуализирана с граници), тогава обективните
предели на силата на пресъдено нещо обхващат всяка частица от терена, включена в
индивидуализираната по съдебното решение площ.
От приетото като доказателство по делото и влязло в законна сила Решение № 16
от 16.01.2014 г. постановено по гр.д. № 77 по описа на РС К. за 2013 г. се установява,
че предмет на отрицателния установителен иск предявен от Д. К. Д. срещу Л. М. С. е
бил поземлен имот с идентификатор № 41112.10.75 по КККР на *** в ***, в землището
на ***, с площ от 450 кв.м., при съседи: от запад – път, от юг – имот собственост на Л.
М. С., от север и от изток – имот на Д. К. Д.. Видно от исковата молба в настоящото
производство спора е за поземлен имот с идентификатор № 41112.10.167 по КККР на
***, с адрес на имота в ***, с площ от 450 кв.м. От събраните в първоинстанционното
производство доказателства (свидетелски показания, документи, заключение по СТЕ)
безспорно се установява, че и по двете дела спора е за един и същи имот, както и че
страните, участващи в двете дела са едни и същи, но в различни (разменени)
процесуални качества: в настоящия спор Л. М. С. е ищец, докато в предходното дело е
бил ответник. В случая следва да се има предвид, че промени в номерацията на
кадастралния план сами по себе си не могат да обосноват промяна на границите и на
собствеността върху имота. В този смисъл факта, че по гр. дело № 77 по описа на РС К.
за 2013 г. имота е индивидуализиран с идентификатор № 41112.10.75, а по настоящото
дело е с идентификатор № 41112.10.167 не води до различен извод, още повече, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че от 1995 г. страните по делото
спорят и водят дела именно за имота, описан в исковата молба.
На следващо място съгласно Решение № 463/20.12.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г.
по описа на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК силата на пресъдено
нещо се формира към момента на устните състезания пред последната инстанция по
същество съгласно ГПК от 1952 г. (отм.)/ съответно към датата на приключване на
съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г. Въззивникът Д.Д. не е посочил
нови факти и обстоятелства, съответно не е заявил придобивни основания изключващи
тези на въззиваемия С., различни от посочените по гр. дело № 77 по описа на РС К. за
2013 г. (например придобивна давност). Не е направил нови и различни възражения
срещу твърдението, че упражнява фактическата власт върху вещта, не е посочил нови
доводи за правното основание на владението/държането, на които да основава вещното
си право върху процесния имот.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав приема, че е безспорно
установено, че Л. М. С. е собственик на поземлен имот с идентификатор №
3
41112.10.167 по КККР на ***, с адрес на имота в ***, с площ от 450 кв.м.
Следващата предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл. 108 от ЗС е
вещта (имота) да се владее от ответника. Между страните не е имало спор и този
въпрос по делото не е обсъждан, тъй като от всички доказателства е установено, че
ответникът Д.Д. владее поземлен имот с идентификатор № 41112.10.167 по КККР на
***, с адрес на имота в ***, с площ от 450 кв.м. Това владение е признато от Д. още с
отговора на исковата молба и до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд това фактическо положение не се е променило. В тази насока
са и показанията на всички свидетели.
Третата предпоставка за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС, е владението на
ответника да се осъществява без правно основание за това. От изложеното по-горе
относно установяване на собствеността върху поземлен имот с идентификатор №
41112.10.167 по КККР на ***, с адрес на имота в ***, с площ от 450 кв.м. безспорно се
установи, че Л.С. е собственик на имота, поради което и Д.Д. няма правно основание да
владее процесния имот.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението. С решението си
първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с този на
въззивния съд, поради което и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл.
78 ГПК.
С оглед изхода на делото, направеното в тази връзка искане и предвид
представения договор за правна помощ и съдействие, жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия/ищец 650 лв., направени във въззивното
производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и в същия смисъл, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260368 от 03.06.2021 г., постановено по гр.д. №
826 по описа на Районен съд К. за 2020 г.
ОСЪЖДА Д. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес в ***, да заплати на Л. М. С., с
ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата от 650 лв., представляващи направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4