Решение по дело №193/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260097
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20193200900193
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260097

                          В ИМЕТО НА НАРОДА                    

                            гр.Добрич 04.10.2021 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито заседание на трети септември             

през две хиляди  двадесет и първа                          година в състав:

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

При секретаря  …………......................................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева..........Т.д.№193

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

     Постъпила е искова молба от  ***,гр.С.,представляван заедно от изпълнителните директори Б.М.и С.С.,съдебен адрес ***,стая 205,адв.Л.В.-Т. против Г.К.Д. ЕГН ********** ***,с цена на иска сумата от 117 074,72 лв. и правно основание чл.228а ал.3 във врчл.288 ал.12 от КЗ/отм./,сега чл.559 ал.3 във вр.с чл.558  ал.7 от КЗ.

   Искът е родово и местно подсъден на Добрички окръжен съд.

   В срок от ответника по делото,чрез назначения му особен представител е постъпил писмен отговор,в който се оспорва редовността на исковата молба и нейната основателност.

   В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

   Ищецът по делото,на основание чл.288 а ал.1 ат КЗ/отм./,сега 559 ал.1 т.1 от КЗ и споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г./на основание чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС / е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на ФР Германия по щети №120731 /09.09.2014г. и №220117/08.09.2014г. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 117 074,72 лв.,както следва:

-По щета №120731/09.09.2014г.за увредения при ПТП ,настъпило на 01.04.2014г. на Щопенрбергер Щрасе ,гр.Есен,ФРГ велосипед,собственост на *** ,сума в размер на 7 348,15лв.за имуществени вреди.

 -По щета   №220117/08.09.2014г. за пострадалия *** в гореописаното ПТП сума в общ размер на 109 726,57лв.-за неимуществени вреди.

  Виновен за катастрофата е ответника Г.К.Д.,който управлявайки л.а. „Фиат“ с ДКН ***,при движение по Щопенрбергер Щрасе в гр.Есен ,ФР Германия,на кръстовището с ул.“Вашщрасе“,предприема маневра завой на дясно,отнемайки предимството на правомерно движещия се с предимство велосипедист и причинява ПТП.Вследствие на удара са нанесени травматични увреждания на ***.

   В нарушение на чл.260 от КЗ/отм./ ,сега чл.490 от КЗ ,ответникът е управлявал автомобила без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

   С регресна покана  изх.№ ГФ-РП 540/31.10.2018г. ответникът е поканен да възстанови платеното от ищеца по делото,но и до днес лицето не е погасило задължението си.

   Предвид изложеното и след установяване на горните обстоятелства ищецът моли съда да осъди ответника по делото да заплати на *** исковата сума,ведно  със законната лихва,считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

    В срок от ответника,чрез назначения му особен представител е постъпил отговор,в който се излага следното:

    Ответникът счита ,че правото на иск е погасено по давност и подлежи на отхвърляне.

    Ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по иска.Ако се приеме,че е налице пасивна легитимация ,не е доказана връзката между осъдителната претенция и личната му гражданска отговорност.

    Претенцията не е установена и по размер.

    В допълнителна искова молба ищецът оспорва доводите на ответника в подадения от него отговор.

    Издаден е акт на полицейски орган на държава на ЕС,в съответствие с тяхното законодателство,който е представен на обработващото бюро и по тези съображения *** не прави преценка по същество,тъй като съгласно чл.105 от КМПЧ,задълженията ,произтичащи от непозволеното увреждане се уреждат от правото на държавата ,      на чиято територия са настъпили.Касае се до приложимо чуждо законодателство и възприет компенсаторен механизъм,съгласно европейското законодателство и договорености между бюрата по уреждане на претенции  за настъпили щети от ПТП,осъществени на територията на държава членка на ЕС Р Германия от увреждащо МПС с постоянна регистрация в друга държава членка,в случая България.

   Според ищеца е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за вземането,претенцията е предявена в рамките    общата петгодишна погасителна давност.

    Посочени са точно сумите,възстановени на НББАЗ  по пера,което от своя страна е възстановило съответно суми по заявени към него претенции от Националното бюро в Германия.

     В срок от ответника по делото е постъпил допълнителен писмен отговор,в който поддържа становището си за липса на пасивна легитимация и възражението си за изтекла погасителна давност.

    Окръжният съд,като се запозна с писмените доказателства по делото и заключението на назначената съдебно икономическа експертиза ,приема за установено следното:

    По делото е представено уведомление за пътнотранспортно произшествие с телесна повреда,от което се установява,че на 01.04.2014г. ,в гр.Есен ,Германия ответникът Г.Д. ,роден на ***г. в България е предизвикал ПТП между управлявания от него лек автомобил  марка „Фиат“,тип „Мера“,рег.№BG  *** и велосипед ,управляван от ***,роден на ***г.,при което участникът в ПТП *** е останал в болница Винченц ,тежко ранен и са причинени материални щети по велосипеда,описани в протокол за ПТП.Причина за произшествието е ,че водачът на автомобила не е видял велосипедиста при завиване надясно-в това отношение не е налице разминаване между обясненията на двамата участници на ПТП.Издадено е Решение по правен спор медицински срещу Дойче Бюро Грюне Карте,постановено от Областен съд гр.Есен,по силата на което ответникът заплаща на ищеца 15 000 евро обезщетение и съдебно деловодни разноски

    Не е установено ответникът да има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност „,в нарушение на чл.260 от КЗ/отм./

     След надлежно уведомление от Националното бюро на Германия при ищеца са образувани преписки по Щета №120 731/09.09.2014г.за имуществени и неимуществени вреди и  Щета №220 117/2014г.за имуществени вреди.

     Изслушано е заключение на съдебно икономическа експертиза,чрез което се установява следното:

         През периода от 17.12.2014г.до 17.11.2017г.от НББАЗ са предявени претенции до *** за възстановяване на изплатеното обезщетение от НББАЗ на Бюро „Шмиц“по щета от незастраховано МПС с българска регистрация.Общата стойност на претенцията е в размер на 119 280,40лв.Налице са доказателства за извършените от НББАЗ плащания към немския застраховател.

        От ищеца са заплатени на НББАЗ суми на обща стойност 61 017,78 евро равностойни на 119 340,40 лв. по двете преписки по Щета №120 731/09.09.2014г.за имуществени и неимуществени вреди и  Щета №220 117/2014г.за имуществени вреди,от които   7 528,15 лв.-за увредения велосипед и 111 812,25 лв.-неимуществени вреди на увредения ***.

        Експертното заключение е документално обосновано и обективно,не е оспорено от ответника по делото и се възприема от съда,тъй като съответства на представените по делото писмени доказателства.

         До ответника е изпратена покана за плащане от изх.№ГФ-540/31.10.2018г.,получена от него  на 05.11.2018г.,факт неоспорен от ответника по делото.

      Съгласно разпоредбата на чл.288а ал.1 т.1 от КЗ/отм./Гаранционният фонд  възстановява суми ,изплатени  от компенсационен орган на държава членка ,когато  моторното превозно средство на  виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие  не може да се определи застрахователя.След изплащане на обезщетението по ал.1 от текста на закона ,се прилага разпоредбата на чл.288 ал.12 и ал.14 от КЗ/отм./

     С изплащането на дължимото обезщетение на компенсационния орган ,за изплатилиякт го ищец *** възниква право на регрес срещу виновния водач,причинил произшествието до размера на платеното и разходите  по ал.8-чл.288 ал.12 от КЗ/отм./.

      По делото са събрани безспорни писмени доказателства,удостоверяващи вината на водача на лекия автомобил,с който е причинено ПТП на територията на Германия,както и причинно следствената връзка между настъпилите вреди и неправомерното действие на ответника по делото-в тази насока са налице официални удостоверителни документи,каквито са протокола от ПТП,съставен на 01.04.2014 г.,представеното по делото съдебно решение и разменената кореспонденция между ищеца и НББАЗ по повод претенцията на немския компенсационен орган.Налице е пасивна процесуална легитимация на ответника по иска.

    С експертното заключение безспорно се установява и извършеното заплащане от ищеца по делото на претендираните, причинени от ответника вреди.

    Не е  изтекла погасителна давност по отношение на претенцията.

    Съдът намира,че давността е започнала да тече от датата на получаване на регресната покана за плащане от ответника по делото –на 05.11.2018г. ,като към момента на завеждане на исковата молба 24.09.2019г. не е изтекла общата петгодишна погасителна давност.Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

   С тези мотиви искът като изцяло основателен и доказан следва да бъде уважен,а в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно деловодни разноски-4 682,99 лв.държавна такса,3 871,50лв.-възнаграждение за особен представител на ответника по делото и 300 лв.-внесено възнаграждение за вещо лице,както и 300лв.-юрисконсултско възнаграждение.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

         Р  Е  Ш  И:

   ОСЪЖДА   Г.К.Д. ЕГН ********** *** да заплати на   ***,гр.С.,представляван заедно от изпълнителните директори Б.М.и С.С. сумата от 117 074,72   лв./сто и седемнадесет хиляди и седемдесет и четири лева и седемдесет и две ст./-изплатено обезщетение по Щети №120731/09.09.2014г. и №220117/08.09.2014г.,ведно със законна лихва ,считано от 24.09.2019г.до окончателното изплащане на главницата,както и съдебно деловодни разноски в размер на сумата от  4 682,99лв./четири хиляди шестстотин осемдесет и два лева и деветдесет и девет ст./-държавна такса,3 871,50 лв./три хиляди осемстотин седемдесет и един лев и петдесет ст./-изплатено възнаграждение за особен представител , 300лв./триста лева/-депозит за вещо лице ,както и 300 лв./триста лева/-юрисконсултско възнаграждение.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: