№ 26
гр. Пазарджик, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно
гражданско дело № 20225200500672 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалботподателката Х. С. ред.пр. не се явява и не изпраща представител.
Ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ред.пр. не изпраща
представител.
По делото е постъпила молба от ответника по въззивната жалба Агенция
за събиране на вземанията, с която моли да се даде ход на делото в случай, че
няма пречка. Заявява становище по съществото на спора. Представен е списък
по чл. 80 от ГПК.
С оглед ред.пр. на страните съдът счита, че няма процесуална пречка по
даване хода на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение№ 264 от 18.03.2022г. постановено по Гр.д. № 292/2021г. по
описа на Районен съд – П. е признато за установено по отношение на Х. В. С.
с ЕГН-********** от с.Р.,община[1]Б.ул.“Четвърта“ № 24, че „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано от Изпълнителния директор Юлия
1
Юргакиева чрез юрисконсулт МИ.а има валидно и изискуемо вземане срещу
нея в размер от сумата от 1465.06лева-главница ,ведно със законната лихва
върху нея,считано от 29.06.2021 година до окончателното й изплащане ,за
които суми е издадена заповед № 120 от 29.06.2021 година по ч.гр.дело №
784/2021 година по описа на ПщРС, като ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против Х. В. С. за признаване за установено по
отношение на Х. В. С. ,че Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има
валидно и изискуемо вземане срещу нея представляващо възнаградителна
лихва в размер на 162.91 лева,за периода от 21.10.2019 година до 20.05.2020
година и сума в размер от 177.63 лева -обезщетение за забава ,за периода от
22.10.2019 година до 28.06.2021година.
Осъдена е Х. В. С. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД разноски по делото в размер на 640 лева и по ч.гр.дело №
1292/2021 година по описа на ПщРС разноски в размер на 66 лева.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба Х. В. С. чрез адв. Н. И. И. от САК.
Обжалва се решението в частта, с която исковият съд е признал за
установено, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1465,06 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.06.2021г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ЧГД №784/2021
г., ПщРС.
Моли съда Решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът
да постанови съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователна
претенцията на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу доверителката
му в тази част. Счита, че Решението в обжалваната му част е неправилно,
противоречи на материалния и процесуалния закон, както и на съдебната
практика, постановена както от ВКС, така и от различни съдилища в страната
в аналогични хипотези. Излага следните аргументи:
Считат, че принципно исковият съд е достигнал до правилни изводи
досежно пълната недействителност на процесния Договор за кредит, който,
според ищцовото дружество, представлява и основанието за претенциите
срещу доверителната му. При това положение, исковият съд е следвало да
съобрази, че ако между страните НЕ Е НАЛИЦЕ ОБЛИГАЦИОННО
2
ПРАВООТНОШЕНИЕ, ТЪЙ КАТО ИЗНАЧАЛНО НЕ СЪЩЕСТВУВА
ВАЛИДЕН ДОГОВОР МЕЖДУ ТЯХ, както е прието в мотивната част на
Решението, то основаанието, на което са предявени исковете - договорно
правоотношение, също не съществува. За да бъде уважена претенцията за
сумата от 1465,06 лв. - главница по процесния Договор за кредит ведно със
законната лихва върху нея, считано от 29.06.2021г. до окончателното й
изплащане, то искът е следвало да бъде предявен от ищеца на съвсем друго
основание, а именно като НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ. Това било
така, тъй като липсвало договорно правоотношение между страните и
единствената възможност на кредитора в този случай било да иска връщане
на чистата стойност на кредита, НО КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО
ОБОГАТЯВАНЕ. Такъв иск не бил предявяван - нито като главен, нито като
осъдителен в условие на евентуалност към главния иск.
Отделно от горното се твърди, че вземането е цедирано от
първоначалния заемодател на ищцовото дружество с основание - Договор за
кредит, което обаче съдът приемал, че е недействителен/нищожен.
Следователно, цесията, за да породи правно действие, следвало да е сключена
не с основание прехвърляне на вземания по
НИЩОЖЕН/НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор, тъй като в този случай цесията
ще е без предмет.
Видно от формулировката в исковата молба, сумите се претендират въз
основа на ДОГОВОРНО ПРАВООТНОШЕНИЕ, каквото обаче не
съществувало, поради недействителност на процесния Договор за кредит.
Твърди се, че при извод за недействителност на договора, както
правилно е прието от исковия съд, следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, а правното основание да се претендира това
вземане било неоснователно обогатяване. Твърди се, че разпоредбата на чл.
23 ЗПК е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се базирала на принципа за
недопустимост на неоснователно обогатяване. Освен това се твърди, че
настоящият иск бил предявен на договорно основание. Чистата стойност на
кредита не може да бъде присъдена в настоящото производство, доколкото би
се стигнало до подмяна на основанието, на което е предявен иска.
Недопустимо било присъждане на претендиралата сума на друго основание,
различно от търсеното. Признаването главницата за дължима на
3
извъндоговорното основание, предвидено в чл. 23 ЗПК, би представлявало
произнасяне от съда по нещо различно от поисканото и би обусловило
недопустимост на съдебния акт.
Съдът следвало да даде защита на нарушеното материално право в
рамките и по начина поискани от ищеца - като се произнесе дължими ли са
претендиралите суми на основание договорното правоотношение. В противен
случай, би постановил недопустим краен акт . Цитира се съдебна практика.
На следващо място се твърди, че исковият съд принципно правилно е
отхвърлил изцяло претенциите срещу доверителката му за заплащане на
договорна /възнаградителна/ лихва, но поради обстоятелството, че
процесният Договор за кредит е изцяло недействителен.
Ако договорът за кредит бил приет за
НИЩОЖЕН/НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН и на това основание, отново се връща към
хипотеза, при която установителните искове не следвало да бъдат уважени на
предявеното основание - ВАЛИДНО ДОГОВОРНО ПРАВООТНОШЕНИЕ.
При изначална липса на основание, правното основание за претенцията за
възстановяване на полученото от доверителката му, би било
НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ. Твърди се, че иск за възстановяване
на остатъка до чистата получена от нея стойност след приспадане на всички
направени от нея плащания към кредитора, не е предявяван. Това водело и до
неправилност на Решението в обжалваната му част, тъй като съдът нямал
право да се произнася по непредявен иск, какъвто бил настоящия случай.Дори
и хипотетично да се приемело, че доверителката му дължи връщане на чиста
стойност на кредита НА НЕПРЕДЯВЕНО ОСНОВАНИЕ, то исковият съд не
бил съобразил и обстоятелството, че тази чиста стойност не възлизала на
претендираните като „главница” 1465,06 лв. Съдът бил обсъдил заключението
на вещото лице, което обаче било калкулирало вземанията на ищцовото
дружество в хипотезата на валидно облигационно правоотношение между
страните и следователно, всички плащания, отнесени по пера, различни от
чистата стойност на кредита, би следвало да бъдат приспаднати от
главницата. В този случай, чистата стойност би била много по-малка от
приетата за дължима от исковия съд, поради което Решението било
неправилно и в този смисъл.
Моли съда да отмени решение обжалваното решение или решението в
4
обжалваната част, с което исковият съд е признал за установено по
предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********
срещу доверителката ми - Х. В. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Х.
С. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 1465,06 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ЧГД №784/2021
г., ПщРС.
Претендира присъждане на разноските и в настоящото производство,
както и тези в исковото и заповедното производства.
В законоустановения е депозиран пред съда отговор от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД на подадената въззивна жалба срещу Решение №
264 от 18.03.2022 г, с което частично са уважени предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД искове.
Твърди се, че във въззивната жалба въззивникът моли да се отмени
първоинстанционното решение, тъй като същото било необосновано,
недопустимо и неправилно, като счита, че иска бил аналогичен на
неоснователното обогатяване.
Оспорват жалбата като неоснователна, като считат обжалваното
решение за законосъобразно, обосновано и правилно.
Правилно първоинстанционния съд бил признал за установено, че
ответника Х. В. С. дължи на ищцовото дружество сумата от 1465.06 лева-
главница ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.06.2021 година
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 120 от
29.06.2021 година по ч.гр.дело № 784/2021 година по описа на PC П..
Правилно районния съд бил счел, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен,
потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва
или други разходи по кредита. Тази разпоредба била императивна и следвало
задължително да бъде съобразена и приложена от съда. Именно поради това,
че връщането на чистата стойност на кредита се дължи по силата на изрична,
императивна правна специална норма, а не на плоскостта на неоснователното
обогатяване, каквато била разпоредбата на чл. 34 ЗЗД /в случая обща
разпоредба/, не било налице основание тази норма да не бъде приложена по
5
аргумент на това, че кредиторът не се е позовал на нея.
Следвало да вземе под внимание, че тази разпоредба гласи: „Когато
договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните
трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея“, което се
различавало съществено от хипотезата на чл. 23 ЗПК, според която договора
се обявява за „НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН“.
Целта на разпоредбата на чл, 23 ЗПК била да уреди отношенията между
страните по договора за потребителския кредит, включително и като намери
приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ на
този договор. В противен случай самостоятелното съществуване на
разпоредбата в ГПК би било безпредметно, тъй като същата възпроизвеждала
общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят
приложение.
Ето защо не били налице основания за отмяна на атакуваното решение и
правилно съда бил признал за установено, че ответникът дължи на
жалбоподателя посочената сума, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Сочи се съдебна практика.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба против Решение №
264 от 18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1292/2021 г., 2 с-в на Районен съд
- П., с което частично са уважени предявените от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД искове и да постанови съдебен акт, с който да потвърдите
изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените разноски в размер на 200.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
По делото е постъпила частна жалба от Агенцията за събиране на
вземанията ЕАД чрез юрк. Ц.П., като оспорват отхвърлянето на Заявление по
чл. 410 от ГПК.
Във връзка с оказаната безплатна правна защита на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата за подаване на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 784/2021 г., с настоящото възразяваме за
наличието на предпоставки за предоставяне на безплатна правна защита на
посоченото основание, а именно - на материално затруднено лице. Излагат
подробни съображения.
6
Направени са доказателствени искания, а именно: съда по служебен ред
да изиска :
справка от Национална агенция за приходите - относно трудовата
заетост на длъжника;
справка от служба „Местни данъци и такси“, гр. Т. - относно
недвижими имоти на длъжника;
справка от Национална база данни „Население“ - относно семейно
положение на длъжника
справка от КАТ - относно регистрирани МПС на длъжника.
По отношение присъдените разноски по гр.д. 1292/21 г,, 2 с-в на PC П.,
считат, че Определението е неправилно и незаконосъобразно.
Процесуална предпоставка за подаването на Молба по чл. 248 от ГПК е
депозирането на списък по чл. 80 от ГПК по делото, какъвто в настоящия
случай липсвал, поради което молбата се явява процесулно недопустима.
В случай, че съдът допусне Молбата по чл. 248 от ГПК, на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК възразяват за прекомерност на претендирания от
процесуалния представител адвокатски хонорар, тъй като не бил налице
правна и фактическа сложност на предявеното вземане по реда на чл. 410 от
ГПК.
Счита, че правилно първоинстанционният съд не е присъдил на
ответника разноски за процесуално представителство по гр.д. № 1292/21 г.
Абсолютно неоснователно било претендирането на разноски, тъй като
от страна на ответника няма представени доказателства за платен адвокатски
хонорар. Такъв размер на претенция за адвокатско възнаграждение в
настоящето производство било напълно несправедливо и несъобразено с
Фактическата и правно сложност на делото, както и с разпоредбата на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на претендирания хонорар от ответника се
доближавал до размерът на иска, което е недопустимо. В случай, че не
уважите настоящото възражение и осъдите представляваното от мен
дружество да заплати адвокатското възнаграждение, претендирано на
основание чл. 38, ал. 1, т 2 от ЗАДВ, за да бъдем равнопоставени в съдебното
производство, молим съда. в съответствие с принципите на добросъвестност,
7
равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК.
Моли съда да даде указания на процесуалния представител на длъжника
да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени извънсъдебно
присъдените разноски по делото.
В законен срок е постъпил и отговор на частната жалба адв. К.ИVА Б.
пълномощник на Х. В. С..
Счита, че частната жалба, с която се иска Определението да бъде
отменено от въззивния съд, е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Счита, че не са налице основания за ревизиране на Решението в
частта за разноските, тъй като исковият съд правилно и законосъобразно е
приложил както материалния, така и процесуалния закон, присъждайки
адвокатски хонорари пряко в тяхна полза на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и правилно е определил техния размер съобразно
разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за заповедното и исковото производства. Излага подробни
съображения.
Във връзка с направеното доказателствено искане се твърди, че е
противорчащо на принципа на състезателното начало, залегнало в ГПК,
според който принцип всяка страна в производството следвало сама да
докаже твърденията и възраженията си, а не да задължава съда служебно да
доказва вместо нея тези твърдения и възражения, а отделно от горното
искането било и преклудирано.
Моли съда, като вземете предвид гореизложеното, да остави без
уважение частната жалба като неоснователна и да потвърди Определение
№304/24.06.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по ГД
№20215240101292/2021 г., II с-в, ГС, ПРС като правилно и законосъобразно
Съдът указва на страните, че всяка една от тях носи
доказателствената тежест установяващи факти, на които основават своите
искания и възражения.
Съдът констатира, че в частната жалба Агенцията е направила
доказателствено искане съдът служебно да изиска данни справка от
Национална агенция за приходите - относно трудовата заетост на длъжника;
справка от служба „Местни данъци и такси“, гр. Т. - относно недвижими
имоти на длъжника;справка от Национална база данни „Население“ - относно
8
семейно положение на длъжника и справка от КАТ относно регистрирани
МПС на длъжника във връзка с направеното възражение за прекомерност на
присъденото възнаграждение респ. във връзка с липсата на предпоставки за
приложение на чл. 38 от Закона за адвокатурата, а именно безплатно
процесуално представителство.
Съдът счита, това доказателствено искане поддържано в частната жалба
за неотносимо към настоящия спор, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за служебно събиране на
доказателствата посочени в частната жалба.
ПРИЕМА представената по делото молба с приложената към него
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9