№ 4517
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100507810 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 5381 от 26.03.2024 г., постановено по гр. д. №
13600/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 166-и състав, е признато
за установено по предявения от „Армеец“ АД иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правна квалификация по чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, че
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД дължи на „Армеец“ АД сумата в размер
на 3783,11 лева, представляваща регресно вземане по щета №
10022030106552, образувана при „Армеец“ АД, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, за вреди изплатени по застраховка „Каско“ на
лек автомобил, марка „Инфинити“, модел „ЕХ 30“, с рег. № 4419ТК
причинени от ПТП, настъпило на 31.03.2022 г. около 21,45 часа в гр. София, на
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в посока на движение към НДК поради
виновно и протовоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Толедо“, с рег. № ********* ведно със законната лихва от 19.12.2022 г.
– момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 68922/2023 г., СРС, по описа на
166 състав.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
подадена чрез юрк. В.Й., в която са изложени доводи за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника
възприетият в решението механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие (ПТП) не отговаря на обективната действителност и на
събраните по делото доказателства. Не ставало ясно защо районният съд е
възприел описания в констативния протокол механизъм на ПТП, а не този,
посочен от свидетеля Б.П. и възприет в заключението на вещото лице.
Жалбоподателят навежда и оплакване, че районният съд е допуснат
нарушение на процесуалния закон, като не е обсъдил уточнението на вещото
лице, направено в открито съдебно заседание на 30.01.2024 г., като
избирателно се е позовал единствено на части от заключението и на
показанията на свидетеля на ищеца.
Изложени са доводи за неправилност и досежно изводите на съда, че не е
налице съпричиняване, тъй като от показанията на свидетеля П. и от
уточнението към основното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза (САТЕ) се установявало, че лек автомобил „Сеат“ се е движил в
дясна лента, а лек автомобил „Инфинити“ е излязъл от пряка и се е включил в
лентата за движение на лек автомобил „Сеат“, като водачът на последния е
направил опит да избегне сблъсъка, но същият е бил неуспешен. Според
въззивника с това си поведение водачът на лек автомобил „Инфинити“ е
нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), поради което намира, че по делото е безспорно установено наличието
на съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил
в степен от поне 50 %.
С оглед изложените съображения е отправена молба до настоящата
инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
исковата претенция, а в условията на евентуалност – намаляване размера на
застрахователното обезщетение поради съпричиняване.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Армеец“ АД не е
подала отговор на въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
2
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с установителен иск, предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 411 КЗ от „Армеец“ АД срещу
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3783,11 лева, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за причинени щети вследствие ПТП, настъпило на 31.03.2022
г. в гр. София, на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, между лек автомобил
„Инфинити ЕХ 30“ с рег. № *********, застрахован при ищеца, и лек
автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № *********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното погасяване на вземането.
Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на моторно превозно средство (МПС), чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. При своевременно релевирано възражение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
в тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, конкретния обективен принос на другия участник в
произшествието.
Между страните не се спори по следните обстоятелства: наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към
датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и делинквента; изплащане на застрахователно обезщетение
от страна на ищеца. Основният спорен въпрос между страните касае
механизма на настъпване на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от
страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
Механизмът на ПТП е установен от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и експертно заключение по допуснатата САТЕ.
Съгласно заключението по САТЕ на 31.03.2022 г., около 21,45 часа, в гр.
София, на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с посока на движение към НДК и
в близост до светофара с ул. „Граф Игнатиев“ лек автомобил „Сеат Толедо“,
който се движи в лявата лента на пътното платно, внезапно се престроява в
3
средната лента, без да се убеди, че пътят е свободен и блъска в задната лява
част, движещ се там лек автомобил „Инфинити ЕХ 30“. Вещото лице е приело
още, че от техническа гледна точка е налице съответствие без противоречие
между описания механизъм на ПТП и установените повреди, т.е. налице е
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и щетите, нанесени на
лек автомобил „Инфинити ЕХ 30“.
Така описаният механизъм на ПТП се установява от двустранния
констативен протокол и показанията на свидетеля К.Ц.Е, собственик на лек
автомобил „Инфинити ЕХ 30“, които съдът възприема като логични и
последователни, както и частично от показанията на свидетеля Б.П.,
собственик на лек автомобил „Сеат Толедо“. Действително между
показанията на двамата свидетели, участвали в процесния пътен инцидент, се
констатират противоречия относно механизма на настъпването му. Тези
противоречия обаче са само привидни, доколкото свидетелят П. макар да
твърди, че другият автомобил е излязъл от пряка и той, опитвайки се да го
заобиколи, го е ударил от лявата страна, впоследствие заявява, че автомобилът
(лек автомобил „Инфинити ЕХ 30“) е излязъл от пряката доста преди да го
настигне, като той е гледал в другата посока. Ето защо дори да се приеме за
установено, че лек автомобил „Инфинити ЕХ 30“ е излязъл от пряка,
настоящият съдебен състав приема, че водачът на същия не е нарушил
разпоредби на ЗДвП, предвид заявеното от свидетеля П., че същият е излязъл
от пряка доста преди да го настигне, а и свидетелят е гледал в друга посока.
Не се установява „излизането от пряка“ да е било внезапно за водача на лек
автомобил „Сеат Толедо“, нито водачът К.Ц.Е да е нарушила разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Ето защо въззивният съд приема, че ПТП е настъпило вследствие
виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника и по-конкретно – същият е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, която постановява, че при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. В случая водачът на застрахованото при
ответника МПС е предприел маневра навлизане в съседна пътна лента за
движение и е бил длъжен да съобрази обективната пътна обстановка преди да
предприеме маневрата. При това съдът споделя изводите на СРС, че
процесното ПТП е възникнало изцяло в резултат поведението на водача на лек
автомобил „Сеат Толедо“, застрахован при ответника. Не се установява
поведението на водача на лек автомобил „Инфинити ЕХ 30“ да е допринесло
за настъпване на произшествието или вредите от него.
Обосновано СРС е приел, че не е налице съпричиняване, което да
обоснове намаляване на застрахователното обезщетение дължимо на ищеца на
основание чл. 411 КЗ, като застрахователят – ищец е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата за възстановяване на изплатеното на
пострадалия обезщетение в пълния претендиран размер.
Доколкото изводите на настоящия състав съвпадат с тези на СРС,
решението следва да се потвърди, като постановено при правилно
4
приложение на материалния и процесуалния закон.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ищецът
има право на разноски за въззивното производство. Макар в молба от
13.06.2025 г. последният да е заявил, че претендира такива, по делото не са
представени доказателства за направени разноски в хода на въззивното
производство, поради което не следва му бъдат присъждани.
Въззивният съд констатира, че в атакуваното решение е допусната
техническа грешка относно регистрационния номер на увредения автомобил.
Видно от всички писмени доказателства по делото номерът на същия е
„*********“, а не както е посочено в диспозитива на решението – „4419ТК“.
Допусната е и техническа грешка по отношение на годината, от която е
частното гражданко дело, по което е издадена заповед за изпълнение, като
вместо „2022 г.“ е посочено „2023 г.“. Поради това решението следва да бъде
потвърдено при посочване в диспозитива на въззивното решение на тези
грешки и делото да бъде върнато на СРС за преценка за провеждане на
производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.
247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост решение № 5381 от 26.03.2024 г.,
постановено по гр. д. № 13600/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
166-и състав, с което е признато за установено по предявения от „Армеец“ АД
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация по чл. 411, изр. 2 КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД, че „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД дължи на „Армеец“ АД
сумата в размер на 3783,11 лева, представляваща регресно вземане по щета
№ 10022030106552, образувана при „Армеец“ АД, с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, за вреди изплатени по застраховка „Каско“ на
лек автомобил, марка „Инфинити“, модел „ЕХ 30“, с рег. № *********
причинени от ПТП, настъпило на 31.03.2022 г. около 21,45 часа в гр. София, на
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в посока на движение към НДК поради
виновно и протовоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Толедо“, с рег. № ********* ведно със законната лихва от 19.12.2022 г.
– момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 68922/2022 г., СРС, по описа на
166 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 166-и състав, за преценка
относно необходимостта от провеждане на процедура по отстраняване на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6