Мотиви
към присъда по НОХД N 322/2021г. по описа на СНС, ХI състав.
Специализирана прокуратура е
повдигнала обвинение срещу и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 108а,
ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал.1
от НК за това, че за времето от 28.08.2017 г.
до 26.09.2019 г., като български гражданин, при условията на продължавано престъпление с пет деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление и
са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, излязъл през
границите на страната - ГКПП М.Т., с цел да участва в престъпление по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК/ убийство/ и чл.128 НК/ тежка
телесна повреда/, против чужда държава – С., с цел да създаде смут и страх в
населението, като деянията са извършени както следва:
1.1.На 28.08.2017 г.
излязъл с автобус с рег. № ***през границите на страната – ГКПП М.Т. с цел да
участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка
телесна повреда/, против чужда държава – С..
1.2. На 02.06.2018 г.
излязъл с автобус с рег. № *** през границите на страната – ГКПП М.Т. с цел да
участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка
телесна повреда/, против чужда държава – С..
1.3. На 26.05.2019 г.
излязъл с автобус рег. № ***през границите на страната – ГКПП М.Т. с цел да
участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка
телесна повреда/, против чужда държава – С..
1.4. На 22.06.2019 г.
излязъл с автобус с рег. № ***през границите на страната – ГКПП М.Т. с цел да
участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК
/убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – С..
1.5.
На 26.09.2019 г. излязъл с автобус с
рег. № ***през границите на страната – ГКПП М.Т. с цел да участва в
престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК
/убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – С..
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на
наказателната отговорност се предложи на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 5 години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде при първоначален
общ режим на изтърпяване.
Подсъдимият в съдебно заседание отказа да даде обяснения по обвинението. Лично той и процесуалният му представил изразиха становище, че по делото
не бяха събрани доказателства, подкрепящи обвинението. И двамата помолиха Съда подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М.А.А. е роден на *** ***, с двойно гражданство – българско и сирийско, неосъждан, неженен, със средно образование, ЕГН: **********.
Майката на подсъдимия е българка, свидетелката А.А., а
баща му е сириец, А.А.Д..
До 2015 година тримата живеели в С., където стопанисвали
фабрика за обувки и ресторант за организиране на сватбени тържества.
След започване на военните действия, горните обекти били
затворени, а бащата на М.А.
започнал работа на турско-сирийската
граница като митничар.
В този период подсъдимият бил на 15 години и както много
други деца в С., се снимал с военни дрехи, а също и как държи различни
оръжия, без да е взимал участие във
военни действия.
Заради същите военни действия, през 2015 г. подсъдимият
заедно с майка си успели за напуснат С. и пристигнали в България, където
заживели в гр. Б., квартал „*“, при сестрата на св. А.А. и нейния съпруг,
свидетелите В.А. и А. А.. Тъй като бил
ученик, М.А. бил записан в спортното училище в гр. Б. и понастоящем е завършил
със специалност „помощник треньор по борба“. Голям брой от свидетелите по
делото са именно негови съученици, или съотборници от този период – свидетелите
В.К., В.Ц., В.Г., В. Д., Д.В., Д. И., И.Г., И.З., М.Д., М.М., С.К., Т.Ф..
Преди започване на
настоящото наказателно производство, през 2017 година подсъдимият и неговата
майка пътували 1 - 2 пъти до гр.Г.в Т., за да се видят с бащата на подсъдимия и с неговите лели. При
това подсъдимият отново не бил взимал участие в каквито и да било военни
действия.
Подсъдимият заедно с неговата майка живели и няколко
месеца в Т., където подсъдимият бил записан на езикови курсове и на курсове по
компютърна грамотност.
На 22.06.2019 г. подсъдимият пътувал до Т.освен с майка си, и с леля си и вуйчо си, свидетелите В.А. и А.А..
На 26 май 2019 г. подсъдимият отново пътувал до Р Т.заедно
с голяма част от съучениците си по повод празнуване на абитуриетския си бал,
което извършили в курорта М.. Сред тях били свидетелите В.Ц. и И.Г..
От постъпилите по делото справки от ГД ГП при МВР се
установи, че подсъдимият е напускал страната ни в следните периоди:
Излязъл е от страната през ГКПП М.Т. на 28.08.2017г. и се е завърнал през същия
пункт на 24.09.2017г.
Излязъл е от страната през ГКПП М.Т. на 24.02.2018г. и се
е завърнал през същия пункт на 25.02.2018г.
Излязъл е от страната през ГКПП М.Т. на 02.06.2018г. и се е завърнал през същия
пункт на 11.08.2018г.
Излязъл е от страната през ГКПП М.Т. на 17.11.2018г. и се
е завърнал през същия пункт на 18.11.2018г.
Излязъл е от страната през ГКПП М.Т. на 19.01.2019г. и се
е завърнал през същия пункт на 20.01.2019г.
Излязъл е от страната през ГКПП М.Т. на 03.05.2019г. и се
е завърнал през същия пункт на 04.05.2019г.
Излязъл е от страната през ГКПП М.Т. на 26.05.2019г. и се е завърнал през същия
пункт на 02.06.2019г.
В същия период в Т.са пребивавали и дава от съучениците
на подсъдимия, свидетелите В.Ц. и И.Г..
Излязъл е от страната през ГКПП М.Т. на 22.06.2019г. и се е завърнал през същия
пункт на 17.08.2019г.
На 22.06.2019 г. през същия пункт е излязла и майката на
подсъдмия, св. А.А., както и сестра й със съпруга си, свидетелите В. и А.А..
Излязъл е от
страната през ГКПП М.Т. на 26.09.2019г.
и няма данни да се е завърнал, въпреки че участва в съдебното производство.
През месец септември
2017 г. подсъдимият бил нападнат от негов съученик, при което му било причинено
счупена челюст. Това наложило престоя му в болница и извършване на сложна
операция, последвана от дълъг период на възстановяване. Въпреки тежкото
състояние на сина си, майката А.А. решила да не завежда наказателно
производство срещу извършителя с мотива, че се касае отново за дете на
възрастта на сина й.
Извън този случай подсъдимият не е проявявал каквато и да
било склонност към насилие, или агресия. Според множеството разпитани по делото
свидетели, негови съученици и приятели, той винаги е бил умерен и приятен в
общуването си. А в спортната си дейност постигал високи резултати, които довели
дори до получаване на медали.
На 01.07.2020г. поради съмнение за участие на подсъдимия в тероростична
дейност на територията на С., в дома на леля му и чичо му, свидетелите В.А. и А.А.,
в което пребивавал подсъдимия със своята майка, било извършено претърсване, на което като
поемни лица присъствали свидетелите Д.П. и Н.П..
В същия момент М.А. би задържан и било започнало
настоящото наказателно производство.
При изготвяне на своето
заключенито на Съдебно-техническа експертиза, приложена на л. 6 том 5 от
ДП, вещото лице Н. Х. е изследвал
иззетите от дома, в който е живял подсъдимия към момента на задържането му,
намиращ се в гр. Б., ж.к. *, ***преносим компютър марка Дел, сериен № *** и преносим компютър марка HP
модел „15-DB000INT“ , сериен № ***.
В паметта и на двата компютъра вещото лице е открил
информация за съхранени филми и търсени в интернет пространството автомобили и
части за автомобили.
При изготвяне на своето заключенито на Съдебно-техническа експертиза,
приложена на л. 36 том 5 от ДП, вещото лице
Н. Х. е изследвал иззетите от дома, в който е живял подсъдимия към
момента на задържането му, намиращ се в гр. Б., ж.к. *, ***компютър в черна
кутия с надпис „JON It ***“
В паметта на компютъра вещото лице е открил и осъществил достъп до акаунт в социалната мрежа
„Фейсбук“ с име А.А.. Извършен е пълен анализ на
съхранената информация в акаунта, следствие на което не се е установило наличие
на съхранение данни които да са относими към поставените въпроси и предмета на воденото разследване.
При изготвяне на своето заключенито на Съдебно-техническа експертиза,
приложена на л. 46 том 5 от ДП, вещото лице
Н. Х. е изследвал иззетите от дома, в който е живял подсъдимия към
момента на задържането му, намиращ се в гр. Б., ж.к. *, ***някобко мобилни
телефона.
В паметта на телефон „Самсунг“ „***“ са открити множество снимки на
подсъдимия, на които той е с военна униформа, и / или с оръжие. На някои от
снимките подсъдимия е в компанията нна мъже, също облечени във военни унофирми.
На всички снимки подсъдимият и останалите лица са в статично положение. На нито
една от снимките не е отразено каквото и
да било движение, включително и някакво военно действие.
При изготвяне на своето заключение на Видео-техническа и
идентификационна експертиза, приложена на л. 19 том 6 от ДП, вещото лице А.П. е изследвал предоставените му кадри,
съдържащи се в справки на ДАНС:
с рег № *****-5 листа,
с рег № *****-20 листа,
с рег № *****- 4 листа,
с рег № *****-10 листа,
с рег № *****-73 листа.
След проведено изследване на
снимките, приложени в горните справки вещото лице е установил, че всички те са
на подсъдимия М.А..
При изготвяне на своето заключенито на Съдебно-техническа експертиза,
приложена на л. 1 том 7 от ДП, вещото лице
Н. Х. е изследвал иззетите от дома, в който е живял подсъдимия към
момента на задържането му, намиращ се в гр. Б., ж.к. *, ***някобко мобилни
телефона.
В паметта на телефон „Самсунг“ „*****“ както и в паметта на телефон „Самсунг“ „***“, идентичен с IMEI номера с този, изследван в
Съдебно-техническа експертиза, приложена на л. 46 том 5 от ДП, са открити
множество снимки на подсъдимия, на които той е с военна униформа, и / или с
оръжие. Отново на някои от снимките подсъдимият е в компанията на мъже, също
облечени във военни унофирми. На всички снимки подсъдимият и останалите лица са
в статично положение.
Както при снимките от
Съдебно-техническа експертиза, приложена на л. 46 том 5 от ДП , на всяка от
снимките не е отразено каквото и да било
движение, включително и някакво военно действие.
Съдът възприе и кредитира в присъдата
си заключенията на вещите
лица като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същите не се оспориха от страните.
За да постанови присъдата си
Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото
доказателствени материали - от свидетелските показания на свидетелите Свидетелите
А.А., А.А.Д., А.А.,В.К., В.Ц., В.Г., В. Д., В.А., Д.В., Д.И., Д.П., И.Г., И.З.,
К.Т., М.Д., М.М., М.И., Н. Пазламачев, О.Д., П.А., С.К., С.К., Т.Ф., Ш.Д.,
свидетел със защитена самоличност № *, дадени в съдебно заседание, от свидетелските
показания на свидетелите, дадени в
досъдебното производство:
прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 и
т. 2 от НПК на свидетелите В.Ц., М.И.,
прочетени на основание чл. 281 ал. 1 т. 4 от НПК на свидетелите П.А. и Ш.Д.,
прочетени на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал.1
т. 1 и т. 2 от НПК на свидетелите В.Г., И.Г., Т.Ф.,
прочетени
на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал. 1 т. 1
и т. 2 от НПК на свидетелите В. Д., Д.В., М.Д., С.К., С.К., А.А., А.А.,
всички
надлежно приобщени към доказателствения материал, от назначените в хода на досъдебното
производство и изслушани в хода на съдебното следствие заключения изготвените
по делото съдебно-технически експертизи, видео-техническа и идентификационна
експертиза № допълнителна съдебно-техническа експертиза,
подробно описани по-горе в настоящите мотиви, както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - протокол
за претърсване и изземване в гр.Б., ж.к. *, ***с приложен към него фотоалбум, протокол за претърсване и изземване в л.а.
Мерцедес 190Е, № *** с приложен към него фотоалбум, протокол за обиск и изземване от М. Алдулкадер,
и протокол за обиск и изземване от А.А., протокол за обиск и изземване от В.А.,
протокол за обиск и изземване от А.А.Д., протокол за претърсване и изземване в
л.а. Мерцедес С280, № ***, справки от мобилните оператори, свидетелство за съдимост.
Тук
е моментът да се отбележи, че въпреки че в протоколите за разпит пред съдия на
разпитаните в хода на досъдебното производство е отбелязано, че същите са
проведени в гр. София, видно от приложената по делото командировъчна заповед № ***/29,06,2020г.,
приложена на л. 270 от НОХД, съдия Ц.К., пред когото са били проведени
разпитите, е бил командирован в деня на тяхното провеждане, а именно
01.07.2020г. в гр. Б.. Ето защо настоящият съдебен състав прие, че същите са
извършени в гр. Б..
Макар да прие като в съдебно
заседание писмените материали относно терористични формации в С., съдът не
позова своите изводи на тях, доколкото същите прецени за правно ирелевантни към
настоящия казус.
В
хода на съдебното следствие бе заличен като свидетел свидетел със защитена
самоличност № *. Причина за това стана обстоятелството, че същият не бе
осигулен за разпит от страна на прокуратурата. Като свидетел бе заличен и св. В.И.,
доколкото видно от неговия разпит, същият бе напълно идентичен с този на
заличения свидетел със защитена самоличност, а и страните изразиха съгласие с
това заличаване.
С оглед на така изложената и приета от настоящия състав
фактичека обстановка, съдебният състав прие, че не са налице доказателства по
делото за извършени от страна на подсъдимия на каквито и да било терористични,
или други престъпни дейности, нито пък са налице доказателства за наличие у
подсъдимия на цел да извършва подобни действия, излизайки от държавата ни на
посочението в обвинението дати.
Между доказателствата, събрани в хода на съдебното
следствие се очерта едно съществено противоречие. А то с се състои в това дали
е участвал подсъдимият в терористични действия.
За участие в
подобни действия свидетелстват единствено свидетелят А.А. и свидетел със защитена самоличност № *.
Свидетелят А.А.
заяви, че в периода 2017г.-2019 г. бил
служител на ДАНС с местонахождение ТД - Б.. По повод на службата си, през 2019
г. свидетелят получил информация, че подсъдимият
бил съпричастен към дейността на организация с радикална ислямистка дейност в
пограничен район между Т.и С., към която бил привлечен от баща си, А.А.Д.. Свидетелят
заяви в съдебно заседание, че „били установили“ ( без да уточни кои и как са
установили), че подсъдимият заедно с баща си участват в редица терористични
актове, насочени срещу кюрдското население в района. Като основни подобни
актове свидетелят посочи преминаване на границата с МПС предимно през тъмната
част на денонощието, осъществяване на „различни
по вид патрулирания в различни населени места, изпълняване на задачи, които са
им поставени за отвличане на хора срещу откуп, отвличане на скъпо имущество и облицовки от богати сгради“.
Също свидетелят заяви, че през 2020 г., с непосочени от него лица изяснили, че бащата на подсъдимия бил лидер и
отговарял за сигурността за района около
град А.Р., както и за ГКПП,
сформиран на турско-сирийската граница.
Относно изнесената в показанията на свидетеля информация,
обаче, по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства, установяващи
нейната достоверност. Самият свидетел не успя да посочи нито от къде, нито по
какъв начин е била събирана. В показанията си той заяви, че за събирането й се
били проведени „редица методи, способи
съобразно закона и поднормативните актове, в които се извърши проверка на тази
информация, като идеята беше да се провери и да се разшири информацията“.
Въпреки пространния му разпит, свидетелят не успя да уточни нито какви са били
тези методи и способи, нито пък какво конкретно действие е било установено,
извършено от бащата на подсъдимия, или от самия подсъдим. А при положение че не
се спомена за никакво конкретно деяние, особено извършено от страна на
подсъдимия, нито пък по какъв начин са били
събрани доказателства за това, не може да се приеме за вярно твърдението
за участие на подсъдимия в терористични действия, колкото и абстрактни и
хипотетични да са те.
Единственото друго доказателство, което може да се приеме
за някаква хипотична подкрепа на изказаното от свидетеля А.А. относно участието
на подсъдимия в терористична дейност, са показанията на свидетел със защитена самоличност № *. Само че той бе още по-малко
конкретен от св. А. и също не успя да
посочи нито конкретно деяние, извършено от страна на подсъдимия, нито пък по
какъв начин е било установено. В показанията си същият заяви, че знае, че
подсъдимият е участвал в терористична
група, ръководена от баща му и заедно с него са извършвали терористични акции в
С. към края на 2019 г. само че не успя да заяви нищо по-конкретно, както и не
посочи източниците си на тази информация.
Отделно от горното, и двамата свидетели – А.А. и свидетел
със защитена самоличност № * заявиха в показанията си не лични свои възприятия
от дейността и личността на подсъдимия, а информация, получена от трети лица,
без да пожелаят да споделят със съдебния състав източниците на тази информация.
А при положение, че свидетелите заявиха
не лични възприятия, а информация, получена от друг източник, посочване на източника на тази инормация е
абсолютно задължителен, доколкото няма как да се провери верността на
изнесената информация. А проверката е отново абсолютно задължителна, доколкото
изнесената информация от двамата свидетели е получена не лично от тях. Напълно
възможно е, бидейки напълно добросъвестни като служители и свидетели, двамата
да бъдат подведени от своите източници. И при положение, че съдебният състав бе
поставен в обективна невъзможност да провери тези източници прие, че изнесената
в показанията на двамата свидетели информация относно абстрактното учатие на
подсъдимия в терористични акции на територията на С., както и хипотетичната му
цел да напуска страната ни, за да върши подобни терористични дейности, остана недоказана в настоящото наказателно поризводство. Още
повече, подобни деяния не бяха установени и от нито едно от останалите
доказателства, събрани по делото.
Другото твърдение на свидетеля А.А. бе, че подсъдимият
разпространявал снимки и различни коментари в два Фейсбук профила. Единият
профил свидетелят посочи като „М.А.“. Другият профил, макар и посочен като
източник на снимки и агитации във връзка с терористична дейност, свидетелят не
успя да посочи. А като причина за това изтъкна обстоятелството, че този
профил така и „не успели да го установят“, тъй като само постъпила
информация в службата му, че профилът не само е на арабски език, и в превод
означава „М. Д.“, но бил и „таен профил“ и
свидетелят така и
не успял да го установи. Поради каква причина свидетелят бе приел, че в
неустановения и таен профил в социалната
мрежа „Фейсбук“ подсъдимият е разпространявал каквото и да било, не беше
установено нито от самия свидетел, нито от което и да било друго доказателство
по делото.
Че са виждали снимки
на подсъдимия в униформа и с оръжие заявиха в показанията си, дадени пред
настоящия съдебен састав свидетелите С.К., Ш.Д., П.А.. За същото са заявили в своите показания, дадени в хода на досъдебното
производство свидетелите В.К., В.Г., В. Д., М.Д., М.И., О.Д., С.К..
Действително, по делото са приложени няколко албума със
снимки на подсъдимия, на които той е с военна униформа, а на част от снимките
той държи оръжие. Част от снимките се приложени в изготвените по делото
експертизи. И в заключението им се повтаря изводът, който се налага при просто
поглеждане на снимките, а именно, че на тях е сниман подсъдимият.
По делото, обаче, така и не беше установено в кой период
са били направени тези снимки. Въпреки че съдебният състав назначи лицево
идентификационна експертиза, такава не беше извършена. Причина за това бе
отговорът на няколко експерти за невъзможността за извършването й.
Отделно от това, от самите снимки при простото им
разглеждане се установява, че на тях подсъдимият е видимо по-млад от 18 години,
на колкото е бил в началото на инкриминирания период според обвинението по
настоящото дело. Нещо повече, част от свидетелите, заявили, че са виждали
подобни снимки на подсъдимия заявиха, че същите са правени, когато подсъдимият
е бил на възраст от 14 до 16 години.
Тоест, освен че не беше установен периода на изготвяне на
приложените по делото снимки, не беше установено дали във времето на
извършването им подсъдимият е бил наказателно отговорен. На следващо място, не
беше установено дали тези снимки изобщо са били изготвени по време на
инкриминирания период, за да се прецени дали имат изобщо някакво отношени към
фактите по делото. И не на последно място, от тези снимки се установява
единствено, че подсъдимият, в неустановен период и на неустановена възраст, е
носил военна униформа и оръжие. На нито една от снимките не са отразени военни
дейстия, или насилие. Отразено е просто едно дете във военна униформа и с
оръжие.
Действително, членовете на настоящия съдебен състав са
крайно несъгласни което и да било дете да бъде обличано във военна униформа. И
въпреки това в световен мащаб това се случва непрекъснато. Дали в руска военна
униформа на празника на Европа, 9 май, дали в дрехи на съществуващи, или
хипотетични герои в САЩ, по целия свят деца биват снимани, облечени в някакви
униформи. Но, освен че това е неподходящо от психологическа и възпитателна
гледна точка, не съставлява престъпление. Още повече, снимките на подсъдимия не носят никаква
доказателствена информация относно конкретното обвинеине спрямо него. Същите не
притежават нито дата, нито място на изготвяне, нито пък отразяват каквото и да
било престъпно поведение от страна на подсъдимия.
Трима от останалите свидетели в показанията си
заявиха предположения относно участието на подсъдимия в някакви престъпни
дейности.
Един от тези свидетели е свидетелят П.А.. Същият бе търсен многократно, но не бе намерен за
разпит в съдебното производство. Поради това и със съгласие на страните
(въпреки че не се изисква по закон) бяха прочетени показанията му, дадени в
хода на досъдебното производство пред съдия. В същите свидетелят е заявил че е
брат на свидетелите А.А. и В.А.. Откакто сестра му А. се омъжила
за бащата на подсъдимия, свидетелят не го е виждал, нито е поддържал контакти с
него. От сестра си знаел, че се е биел срещу
режима на президента на С. в
периода 2015 – 2018 години, а за племенника си не знаел „кога се е бил“. Също
свидетелят завява, че е виждал подсъдимия на снимка как държи автомат. Според
него, подсъдимият станал агресивен и при сбиване му били изити зъбите.
От
горното е видно, че единственото твърдение в посока на обвинението от страна
на свидетеля е това, в което заявява, че
не знае кога се е бил племенникът му. При това свидетелят не разказва за
никакво конкретно действие от негова страна, не описва нито място, нито време
на същото. А това единствено изречение, в което не се съдържа никакво конкретно
твърдение, не може да се приеме за доказателство, подкрепящо твърденията на
свидетелите А.А. и свидетеля със
защитена самоличност № *.
Друг
такъв свидетел е свидетелят Ш.Д..
Той също не беше открит, за да бъде проведен негов разпит пред съдебния състав.
Отново със съгласие на страните бяха прочетени показанията му, дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия. В същите свидетелят е заявил, че е син на
свидетеля О.Д.. С подсъдимия свидетелят се запознал през 2014 г. Знаел, че баща
му се е бил за свободната армия на С. А за подсъдимия свидетелят „смята“, че
„покрай баща си се е увлякъл по същата дейност“. Въпреки че заявява, че знае,
че подсъдимият, след като е заминал за С., е участвал в бойни действия с баща
си, свидетелят уточнява, че съди за това по снимки, публикувани в социалната
мрежа „Фейсбук“ с „калашници, снайпери, картечница, снайпер пушка"“
Извън горните предположения и
съждения, свидетелят не посочва никакво конкретно деяние, за което да знае, или
да е възприел лично като извършено от страна на подсъдимия. А поради това
съдебният състав отново прие, че и тези показания не могат да послужат като
доказателство, подкрепящо твърденията на свидетеля А.А. и свидетел
със защитена самоличност № *.
Свидетелят С.К., пък, бил съученик на подсъдимия от
Спортното училище „Юрий Гагарин“ в град Б.. А двамата били приятели, без да са учили в един клас.
За сметка на това тренирали борба в един клуб, като свидетелят тренирал свободна борба, а подсъдимият - класическа. Свидетелят заяви, че знае за излизане на подсъдимия
извън страната ни, без да е сигурен за годината на това излизане, нито пък за
дестинацията. Също С.К., покрай баща си, се интересувал от оръжие и чрез
социалната мрежа „Фейсбук“ изпращал на подсъдимия снимки на тема оръжие. Снимки
на същата тема бил получавал и от подсъдимия.
Свидетелят заяви също, че подсъдимият се подготвил старателно по
класическа борба и че имал и съответните постижения, като дори получил и медали. Свидетелят не заяви знание относно родителите на
подсъдимия, нито пък относно заниманието на баща му, както и дали при
излизанията си в чужбина подсъдимият е контактувал с баща си.
Доколкото свидетелят не успя да си
спомни за някои обстоятелства, за които е заявил в хода на досъдебното производство,
на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени тези негови
показания. А в тях същият е заявил, че подсъдимият му е споделял, че пътува за С.
сам и че там се бил записал като доброволец в сирийската армия, както и че му
изпращал много снимки с оръжия.
След прочитането на тези показания в
съдебно заседание свидетелят заяви, че горните обстоятелства не са казани от
него.
Въпреки че кредитира прочетените показания като достоверни, Съдът
отново не прие същите за съдържащи доказателства, подкрепящи търденията на
свидетелите А.А. и свидетел със защитена самоличност № *
относно каквато и да било цел на подсъдимия да участва в терористични акции. На
първо място, свидетелят в същите
показания е заявил единствено, че е разбрал, че подсъдимият се е записал като
доброволец. Но не твърди да знае за каквато и да било реално извършена от него
дейност. На следващо място, по никакъв
начин не се установи за какъв период от време разказва свидететелят. Това
обстоятелство не можа да бъде изяснено и в съдебно азседане, доколкото
свидетелят отрече верността на прочетеното и заяви, че дори не го е казвал.
А
с оглед липсата на конкретен период, няма как да бъде отнесено създаденото в
показанията съмнение към инкриминирания период и към обвинението като цяло.
Съдът обсъди и противоречията, които възникнаха между
показанията на майката на подсъдимия, св. А.А.,
дадени в съдебно заседание и тези, дадени от нея в хода на досъдебното
производство. Така в съдебно заседание свидетелката заяви, че съпругът й и баща
на подсъдимия не е членувал в терористична организация, както и че след като са
се върнали със сина си в Р България, са посещавали заедно баща му в Р Т..
В хода на досъдебното поризводство свидетелката е заявила,
че съпругът й членува в организацията на свободната армия и е водил сина си с
него, както и че била виждала негови снимки с оръжие.
След като бяха прочетени на основание чл. 281 ал. 4
вр.ал.1 т.1 от НПК показанията й, дадени в хода на досъдебното производство,
свидетелката заяви, че съпругът й е водил сина им не на военни действия, а при
приятелите си с цел да му направи снимки. А относно членството му в
организацията на свободната армия заяви, че не знае.
Относно тези противоречия Съдът кредитира показанията на
свидетелката, дадени в хода на досъдебното производство. Само че прие, че в тях
не се съдържа доказателство за извършване от страна на подсъдимия на каквито и
да било терористични действия. В същите свидетелката е заявила, че съпругът й е
водил сина си със себе си, без да посочи какво именно са правили заедно, нито
пък къде го е водил. При това положение могат да бъдат направени множество
предположения какво са правили бащата със сина си. Само че в рамките на
наказателното производство е недопустимо да се използват предположения, а
единствено факти, при това несъмнено доказани. А при положение, че в
показанията на свидетелката не съществуват подобни факти, няма как да се
приеме, че същите установяват някакво престъпно поведение от страна на подсъдимия.
Относно снимките на същия
във военна униформа, този факт Съдът прие за установен и многократно
изложи своите разсъждения относно липсата на доказателства дали тези снимки
изобщо са създадени в инкриминирания период. Още повече, че на тях фигурира
подсъдимият във военна униформа, без да извършва каквото и да било престъпно
деяние.
А занятието на неговия баща и съпруг на св. А.А. е правно
ирелевантно за настоящия казус, доколкото обвинение срещу същия по настоящото
дело не съществува.
След обсъждане на
горните противоречия в показанията на обсъдените свидетели Съдът прие, че
действително подсъдимият се е снимал във военна униформа и с оръжие, без да
бъде установено в койт период е направено това, нито пък дали това се е случило
в рамките на инкриминирания такъв. На следващо място, от всички снимки е видно,
че на нито една от тях подсъдимият не извършва каквато и да било противозаконна
дейност, включително и такава, за каквато е обвинен.
А относно участието му в каквато и да било престъпна
дейност, включително и терористична такава, по делото не бяха събрани
доказателства.
Отделно от горното, по делото не беше установено изобщо
подсъдимият да е пътувал до гр. Г.. От посочените справки от ГД ГП МВР се
установи единствено, че на описаните по-горе дати подсъдимият е преминал през ГКПП М.Т. и е напускал страната
ни в посока Р Т.. По никакъв начин по делото не бе установено в каква посока се
е двиил извън това преминаване. Изключение направи единствено преминаването му
на 26.05.2019г, при което се установи от показанията на свидетелите В.Ц. и И.Г.,
че при това преминаване подсъдимият заедно със свидетелите и множество свои
съученици е отпътувал за курорта М., където са отпразнували своя абитуриентски
бал.
Тоест, твърдението
в обвинителния акт, че подсъдимият при всяко от инкриминираните преминавания на
границата ни е пътувал за гр. Г., не бе доказано от нито едно от събраните по
делото доказателства. Още по-малко бе установена вписаната отново в
обвинителния акт цел подсъдимият да участва при това в терористични действия.
Извън описаните доказателства, по делото бяха събрани
показания на множество свидетели - роднини, приятели и съученици на подсъдимия.
За прецизност, Съдът ще разгледа всяко едно от тях, за да илюстрира пълната
липса на доказателства по делото за наличие на каквато и да било престъпна
дейност от страна на подсъдимия.
Свидетелят А.А. е съпруг на свидетелката В.А.,която от своя страна е сестра на
майката на подсъдимия, св. А.А.. Свидетелят А.А. заяви, че са живели в едно
домакинство с подсъдимия и майка му. Свидетелят знае, че съпругът на св. А.А. имал завод за обувки в Х., С., а напоследък
работел като митичар в грда Г..
В съдебно заседание на основание чл.
281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК бяха
прочетени показанията на свидетеля, дадени в хода но досъдебното поризводство.
Констатираното противеречие бе обстоятелството, че свидетелят е заявил в показанията си, дадени в хода на ДП, че знае
бащата на подсъдмия да е участвал в девизия „С.М.“, свободната армия на С..
След като бяха прочетени, свидетелят
заяви в съдебно заседание, че не помни да е казал прочетеното.
Доколкото свидетелят не заяви за
участие на самия подсъдими в каквито и да било военни действия нито в съдебно
заседание, нито пък в показанията си от досъдебното производство, Съдът прие
горното противоречие за правно ирелевантно към настоящия казус. Но все пак
кредитира досежно наличието му показанията на свидетеля, даде в хода на
съдебното производсто. Причина за това е обстоятелството, че досежно подобно
твърдение по делото не бяха събрани доказателства извън показанията на
свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на основание
чл. 281 ал. 4 от НПК. А предвид това, е налице забраната осъдителна присъда да
се позовава единствено на показания, прочетени при този ред, визирана в
разпоредбата на чл. 281 ал. 8 от НПК.
Свидетелката В.А., съпруга на св. А.А. и сестра на св. А.А. заяви в съдебно
заседание, че в последните години живеят в едно домакинство със сестра си и
подсъдимия и не знае за никакви престъпни действия от страна на последния, нито
знае с какво се занимава баща му.
На основание чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени показанията
на свидетеля, дадени в хода но досъдебното производство, в които тя е заявила,
че знае, че бащата на подсъдимия е работил в свободната армия на С..
След като бяха прочетени свидетелят
заяви в съдебно заседание, че прочетеното е вярно, но няма доказателства за
това си твърдение.
И това противоречие Съдът прие за
правно ирелевантно към настоящия казус, тъй като свидетелката също не заяви за
участие на подсъдимия в каквито и да било военни действия нито в съдебно
заседание, нито пък в показанията си от досъдебното производство, а обвинение
спрямо бащата на подсъдимия в настоящото наказателно производство не е
повдигнато.
Голяма
част от разпитаните свидетели се оказаха приятели и съучении на подсъдимия.
Така свидетелят В.К. познавал
подсъдимия от това, че били учили в едно училище и били тренирали заедно борба.
Знае, че подсъдимият е пътувал в Т.заедно с майка си и братовчедките си, тъй
като е учил там. Свидетелят не заяви да е виждал снимки на подсъдимия с
униформа, или с оръжие. Освен че баща му е сириец и подсъдимият го е посещавал
в С., свидетелят не заяви каквото и да било знание относно занятието на бащата.
Свидетелят
В.Ц. също познавал подсъдимия от
училище, където били съученици и
тренирали заедно борба. Заедно с него са напускали страната в посока Т.където в
курорта М. отбелязали абитуриентския си бал с други съученици. Дали
подсъдимият е пътувал извън този път извън страната ни, свидетелят заяви, че не
знае. Не си спомни да е виждал снимки на
подсъдимия с оръжие, или в униформа, а и не бил контактувал с него
особено извън училище.
На
основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК
бяха прочетени показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното
производство. В същите свидетеля е заявил нещо, което не успя да се спомни в
съдебно заседание, а именно, че е виждал снимки на подсъдимия въоръжен и с
униформа в социалната мрежа „Инстаграм“. След като бяха прочетени в съдебно
заседание, свидетелят заяви, че не може да се сети за това, което му беше
прочетено поради отминалото време.
Макар да
даде вяра на показанията от досъдебното производство на този свидетел,
доколкото същите кореспондират в тази им част с
показанията на част от останалите свидетели, като и в наличния снимков
материал по делото, Съдът прие, че в същите не се съдържат доказателства за
каквато и да било престъпна дейност от страна на подсъдимия, доколкото не беше
изнесена информация за друго съдържание на снимките освен това, че на тях
подсъдимият е с военна униформа.
Свидетелят В.Г. заяви, че също познавал подсъдимия
от общите им занимания в Академията по борба в Спортното училище на гр. Б..
Заяви, че подсъдимият е бил шампион на
България и го прецени като хубаво момче,
за което нищо лошо не може да каже.
Относно родителите му и заниманието им не заяви знание, както и относно това
подсъдимият да е пътувал извън страната. А също заяви, че никога подсъдимият не
му е показвал свои снимки с оръжие, или в униформа.
На
основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1
от НПК бяха прочетени показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното
производство. Констатираните противоречия се състояха в това, че в прочетените
показания свидетелят е заявил, че знае
от общи познати, че подсъдимият е учил в Т., както и че е виждал негови снимки
в социалната мрежа „Фейсбук“, които били спортни. След като бяха прочетени в
съдебно заседание, свидетелят заяви, че си спомня за спортните снимки, но дали
е учил в Т.не може да потвърди, доколкото го е чувал от познати.
Относно
констатираните противоречия Съдът даде вяра на показанията на свидетеля, дадени
в хода на досъдебното производство. Причина за това бе обстоятелството, че
същите в частта им относно обучението на подсъдимия в Т.напълно кореспондират с
показанията на майката на подсъдимия, св. А.А.. Поради отминалото време към
момента на съдебното заседание и житейски логичния извод, че към момента на
показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, Съдът даде вярана
последните в частта им относно видените
от свидетеля спортни снимки на
подсъдимия. Но отново не прие същото обстоятелство за доказателство относно
каквато и да било престъпна дейност, извършена от страна на подсъдимия.
Свидетелят В. Д. също заяви, че познава подсъдимия от общите им тренировки по борба. В съдебно заседание той заяви, че
не знае дали подсъдимият членува
в някаква военна, или терористична организация не бил виждал снимки на
подсъдимия, на които последният да държи
оръжие, нито пък да е бил във военна униформа. Не заяви знания също
и относно това дали е пътувал, за да се
среща с баща ти.
На
основание чл. 281 ал. 4 вр. ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени показанията му,
дадени в хода на досъдебното производство поради констатирани противоречия. А
същите се състояха в това, че в прочетените показания свидетелят е заявил, че
знае как подсъдимият е пътувал в С., за да се среща с баща си, който от своя
страна се занимава с военна дейност. Също свидетелят е изказал предположене, че
самият подсъдим може да се занимава с военни действия, тъй като лично му бил
споделял, че работи за баща си. Подсъдимият не му бил споделял, че той и баща
му са членове на терористична организация, но свидетелят имал такива подозрения
„предвид произхода им“. Въпреки това свидетелят не е посочил никакво действие,
или обстоятелство, които да биха могли да му послужат като основание за подобно
предположение. Свидетелят е заявил също, че е виждал снимки на подсъдимия с
военни дрехи, на които държи оръжие и по негово предположение са били направени в С., тъй като фона
наподобявал С.. Отново свидетелят не е уточнил какъв е бил фонът и поради каква
причина го е оприличил именно на фон от С..
След
като бяха констатирани горните противоречия в съдебно заседание, свдителелят
заяви, че прочетеното не е вярно, че той не познава обстановката в С. и няма
как да прецени по една снимка дали тя е правена в С., както и че не бил казвал,
че подсъдимият бил предприемал някакви действия.
Относно
констатираното противоречие за наличие на снимки на подсъдимия с военна
униформа, Съдът даде вяра на тези, дадени в хода на досъдебното производство,
доколкото в тази им част те намериха подкрепа в показанията на част от
останалите свидетели, като и в наличния снимков материал по делото.
Въпреки
това не бе установено в кой период са били видени тези снимки, нито на каква
възраст е бил тогава подсъдимия.
Относно
останалите противоречия Съдът даде вяра на показанията на свидетеля, дадени в
съдебно заседание. Причина за това е обстоятелството, че показанията му от
досъденото производство не намериха подкрепа в останалите по делото
доказателства в частта им за участие на подсъдимия в терористични действия. Още
повече, в самите показания свидетелят не е заявил нищо конкретно, нито пък е
посочил някакъв доказателствен източник, от който да би могъл той да придобие
изказаните предположения. А извод, че двамата с баща му се занимават с
терористични действия поради самия им произход е напълно житейски несериозен и
правно ирелевантен.
Свидетелят
Д.В. също заяви, че познава
М.А. от спортното училище в гр. Б.. Въпреки че свидетелят бил по-малък
от подсъдимия, двамата били в приятелски отношения.
В
съдебно заседание свидетелят заяви, че не знае нищо за родителите на М., нито
дали той е напускал страната и кога и
къде е пътувал, както и че не е виждал нещо особено за подсъимия в социалната
мрежа „Фейсбук“.
На
основание чл. 281,ал. 4 вр. ал. 1, т. 2
от НПК бяха прочетени показанията на свидетеля Д.В., дадени на 01.07.2020 г.
пред орган на ДП относно обстоятелството дали е виждал снички на подсъдимия с
автомат. Свидетелят не успя да си спомни подобно обстоятелство след прочитане
на показанията му в съдебна зала. Въпреки това Съдът даде вяра
на показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, доколкото в тази
им част те намериха подкрепа в показанията на част от останалите свидетели,
като и в наличния снимков материал по делото.
На следващо място бяха прочетени
показанията на свидетеля Д.В. дадени пред съдия в хода на ДП и на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Причина
за това бе констатираното противоречие
относно обстоятелството дали свидетелят знае подсъдимият да е пътувал при баща
си и да е работил за баща си там. В същите свидетелят е заявил, че подсъдимият
фходи често при баща си ( за когото му
бил споделил, че е военен в С.) и работи при него.
След
прочитането им и констатиране на противоречията, свидетелят заяви, че не се
сеща да е казвал прочетеното и че подсъдимият не му е казвал, че баща му е
военен в С., и че ходи при баща си няколко пъти в годината и работи.
Досежно това обстоятелство Съдът даде вяра на
показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия.
Въпреки това прие, че те не съдържат информация относно престъпно поведение от
страна на подсъдимия. В същите свидетелят не е посочил с какво се занимава
бащата на подсъдимия, нито пък какво именно работи самият подсъдим. Напротив,
уточнява, че не зане подсъдимият да има оръжие, нито пък някаква специална
подготовка.
Свидетелят Д. И.
също заяви, че познава подсъдимия от общите им тренировки по борба, докато заедно са учили в гр. Б.. Въпреки че са били
близки и той не заяви знание относно религията, изповядвана от подсъдимия,
както относно това дали е напускал страната, нито пък относно личността на баща
му
Свидетелят И.Г.
също познавал подсъдимия от тренировките им по борба. Но се запознал с него в
турския курорт М., където присъствал на празнуване на неговият абитуриентски
бал, макар че не си спомни кога е било това. За това дали е пътувал извън
страната и с какво се занимава баща му, свидетелят в съдебно заседание заяви,
че не знае.
Във
връзка с липсата на спомен у свидетеля относно времето на посещението му в
курорта М., на основание чл. 281 ал.5 вр. Ал.1 т.2 от НПК бяха прочетени
показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, в които свидетелят е заявил че общото му посещение
заедно с подсъдимия в М. е било през 2019 г.
След
като бяха прочетени в съдебно заседание, свидетелят заяви верността на прочетеното. А Съдът кредитира показанията му
от досъдебното производство в тази им част и поради обстоятелството, че
свидетелят е вписан като пътуващ от Р България към Р Т.заедно с подсъдимия и
св. В. Ц. на 26-05-2019г. в изпратената справка от ГД „ГП“ при МВР.
Заедно с подсъдимия тренирал в инкринирания
период и свидетелят И.З.. И той
заяви, че не знае с какво се е занимавал бащата на подсъдимия, за когото знаел
само, че е от С.. Свидетелят бил виждал в социалните мрежи снимки на подсъдимия
как пуши наргиле, а също и клип как кара джип в пустиня, без да знае къде е
била тази пустиня.
Свидетелят
К.Т. също тренирал борба заедно с
подсъдимия. През 2016-2017 година свидетелят виждал снимки на подсъдимия в
социалната мрежа „Фейсбук“ с оръжие и военна униформа, както и клип как стреля
по туба, което свидетелят определи като „стрелбище“.
Свидетелят
М.Д. заяви, че познава подсъдимия от
общите им тренировки в Б. през 2015-2016 г. Свидетелят заяви, че не са си
изпращали снимки с подсъдимия, нито са водили особени разговори с него.
На
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК бяха прочетени показанията на
свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство поради констатирани
противоречия поради обстоятелството, че в същите свидетелят е заявил, че подсъдимият му е пращал снимки с оръжия, че
при разговор между двамата, подсъдимият му е споменавал за конфликт в С., че знае за пътувания на подсъдимия в чужбина
и че знае, че е пътувал с майка си в Т., където предполага, че се бил срещал с
баща си.
След
прочитането им и констатиране на посочените
по-горе противоречия, свидетелят заяви, че няма ясен спомен, дали М. му
е изпращал снимки с оръжия, както и че М. му е казвал, че пътува сам. Относно
срещата с баща му свидетелят заяви, че това било негово предположение и не бил
питал за това самия подсъдим.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, дадени в хода но досъденото производство
относно констатираните противоречия. На първо място, по делото е налице снимков
материал със снимки във военна униформа на подсъдимия. А от друга, че са
пътували с майка си в Т.за няколко месеца, потвърди в показанията си самата св.
А.А..
Свидетелят
М.М. заяви, че познава подсъдимия
също от осми клас, когато заедно са
тренирали борба в Спортното училище. Заяви
също, че знае, че е ходил в
неговата си държава С., за да види баща си, без да изказва знание относно това
с какво се занимава бащата на подсъдимия, или какво е вършил подсъдимия с него.
Относно поведението на подсъдимия свидетелят заяви, че само веднъж е видял
самия подсъдим да пострада от агресия при нападение от негов съученик, при което е било счупена челюстта му, без да
знае какво е била причината за това
През 2017-2019 г. свидетелят М.И. работил в заведение за бързо
хранене в гр. Б., ул. ***заедно с лелята на подсъдимия, св. В.А..
Свидетелят
заяви, че познава М.А. като „ нормално момче, съвсем нормален тинейджър“ и нищо
лошо не бил видял от него и от семейството му, а знае, че е учил в спортното
училище в Б. и е тренирал борба. Свидетелят не помни да бил виждал М. да носи
огнестрелно оръжие.
М. споменавал на свидетеля, че е ходил в Т.и там са се виждали с баща си.
Свидетелят заяви, че не знае дали М. е ходил в С., но чул от познати, че бащата на М. бил граничар на
границата между Т.и С..
Предвид
липсата на спомен за част от
обстоятелствата, за които е дал показания в хода на ДП в разпита си пред
съдия, на основание чл. 281, ал. 1, т. 2
от НПК бяха прочетени същите показания. А в същите свидетелят е заявил, че чул
от шефа си, че бащата на подсъдимия се е бил за терористична организация. Също
свидетелят виждал снимки на подсъдимия във военна униформа. Разказва също и за
случай, в който подсъдимият се сбил с негов връстник, при което пострадала
челюстта на подсъдимия.
Относно
изнесените обстоятелства Съдът даде вяра на показанията на свидетеля, дадени
пред съдия в хода на досъдебното производство, доколкото и наличието на снимки
с военна униформа, и сбиването на подсъдимия бяха установени от други
доказателства по делото. Съдът даде вяра
и на твърдението на свидетеля, че е чул, че бащата на подсъдимия бил участвал в
терористична организация. Но доколкото свидетелят не е посочил никакъв
доказателствен източник, освен чуто от „негов шеф“, а и подобно обвинение срещу
бащата на подсъдимия не е налице по делото, намери същото за неотносим факт към
настоящия казус.
Свидетелят О.Д. заяви, че познава подсъдимия, знае, че баща му е сириец, но не
го познава. От подсъдимия бил разбрал, че баща му участва в джихадистка
организация, носи оръжие и стреля, както и че М. е ходил при баща си в С.
няколко пъти в периода 2017-а и 2020 година. Но заяви, че не знае какво прави
подсъдимият, когато ходи при баща си. Свидетелят бил виждал и снимки на
подсъдимия в социалната мрежа „Фейсбук“, на които бил с оръжие, но това се е случило
когато М. е бил около 16-годишен.
Свидетелят С.К. също тренирал борба заедно с подсъдимия в отбор „Ч.“ в
град Б.. Без да изрази сигурност за времето, свидетелят заяви, че знае как подсъдимият за последно е
ходил в република Т.. Свидетелят заяви знание относно народността на бащата на
подсъдимия като я посочи на сирийска. Заяви че според него, когато е пътувал
извън страната, подсъдимият се е срещал с баща си, но не знае къде точно се е случвало това.
Също свидетелят не заяви от къде има тази информация. Напротив, заяви, че пред
него М. не е разказвал за проблеми в С., а свидетелят сам предполагал, че
когато е в Т., се е виждал с баща си.
При едно
от посещенията си в Т.свидетелят е комуникирал с подсъдимия в социалната мрежа
„Фейсбук“,, без да са си изпращали снимки. Според свидетеля, в Т.тогава
подсъдимият посещавал курсово по езици и компютърна грамотност.
С оглед
костатирани противоречие, на основнаие чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени
показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство. В същите
той е заявил, че лично М. му е показал клип, на който той стреля по туба. При
това бил облечен в цивилни дрехи. Самият подсъдим му бил казал, че се намира в С..
След
прочитане на горните показания в съдено заседание, свидетелят заяви, че са
верни.
Съдът
даде вяра на прочетените показания, но изнесените в тях обстоятелства не
изнасят доказателстав, подкрепящи обвинението. Както беше отбелязано,
клиповете, които е изпратил на свидетеля са показвали стрелба по туба и то в
цивилни дрехи. Тоест, не може дори да се направи предположение относно
относимостта им към участието на подсъдимия към каквито и да било терористични
дейности.
Свидетелят Т.Ф.
също заяви, че с подсъдимия са приятели
от малки и са тренирали борба заедно. Не заяви в съдебно заседание знания
относно личността на бащата на подсъдимия. Заяви, че знае, че е от С., но не
знае нищо за неговите занимания.
На
основание чл. 281 ал. 5 вр. Ал.1 т. 1 от НПК бяха прочетени показанията му,
дадени в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство
(л.50 т. 4 ДП) поради констатирани противоречия относно това дали е чувал
бащата на подсъдимия да се е борил срещу ИДИЛ, или Ислямска държава. В същите
свидетелят е заявил, че не знае с какво точно се занимава бащата на подсъдимия,
но е чувал, че се е борил срещу ИДИЛ.
След
като бяха прочетени в съдебно заседание, свиделят заяви, че разказаното от него
се отнася към времето, когато и той и подсъдимият, с когото са връстници, са
били на 14-15 години.
Въпреки че кредитира прочетените
показания като достоверни, Съдът прие за правно ирелевантно към настоящия казус
заниманието на бащата на подсъдимия. А за занимание с каквото и да било терористична
дейност на самия подсъдим, свидетелят не заявява.
Доказателства относно твърдяните в обвинителния акт
престъпления не се установиха и в приложените по делото ВДС, изготвени въз основа на експлоатирани СРС, нито пък в
приложените по делото ВД. Приложените в секретните материали на делото снимки
на подсъдимия във военна униформа бяха обсъдени многократно в настоящите
мотиви. А в приложените разговори Съдът не откри каквито и да било реплики,
посочващи участието на подсъдимия в деяние, вписано в обвинението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след
изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, Съдът зае
становище, че обвинението, повдигнато на
подсъдиимя за извършено престъпление по чл. 108а ал. 6 вр. ал.
1 вр. чл. 26 ал.1 от НК от НК не бе доказано от събраните по делото доказателства.
От
обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. М.А.А. за времето от 28.08.2017 г. до 26.09.2019 г., като
български гражданин, при условията на
продължавано престъпление с пет деяния, които осъществяват поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, да е излязъл през границите на
страната - ГКПП М.Т., с цел да участва в престъпление по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК/ убийство/ и чл.128 НК/ тежка
телесна повреда/, против чужда държава – С., с цел да създаде смут и страх в
населението, като деянията да са извършени както следва:
1.1.На 28.08.2017 г. да е
излязъл с автобус с рег. № ***през границите на страната – ГКПП М.Т. с цел да
участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка
телесна повреда/, против чужда държава – С..
1.2. На 02.06.2018 г. да
е излязъл с автобус с рег. № *** през границите на страната – ГКПП М.Т. с цел
да участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК
/убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – С..
1.3. На 26.05.2019 г. да
е излязъл с автобус рег. № ***през границите на страната – ГКПП М.Т. с цел да
участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК
/убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – С..
1.4. На 22.06.2019 г. да
е излязъл с автобус с рег. № ***през границите на страната – ГКПП М.Т. с цел да
участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК
/убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – С..
1.5.
На 26.09.2019 г. да е излязъл с
автобус с рег. № ***през границите на
страната – ГКПП М.Т. с цел да участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК
/убийство/ и чл.128 НК /тежка телесна повреда/, против чужда държава – С.
Както вече беше отбелязано при
излагане на фактическата обстановка по делото, не се установи нито едно
конкретно противоправно деяние, извършено от подсъдимия, включително и такова с
терористичното съдържание, описано в обвинителния акт. Не се установи
подсъдимият да е имал цел да извърши подобно деяние, излизайки на посочените от
обвинението дати от страната ни. Не се установи също и да е пътувал до
посочения в обвинителния акт турски град Г.. Както вече беше отбелязано, от посочените справки от ГД ГП МВР се установи единствено, че на
описаните по-горе дати подсъдимият е
преминал през ГКПП М.Т. и е напускал страната ни в посока Р Т.. По
никакъв начин по делото не бе установено в каква посока се е двиил извън това
преминаване. Изключение направи единствено преминаването му на 26.05.2019г, при
което се установи от показанията на свидетелите В.Ц. и И.Г., че при това
преминаване подсъдимият заедно със свидетелите и множество свои съученици е
отпътувал за курорта М., където са отпразнували своя абитуриентски бал. Тоест, твърдението в обвинителния акт, че
подсъдимият при всяко от инкриминираните преминавания на границата ни е пътувал
за гр. Г., не бе доказано от нито едно от събраните по делото доказателства.
Още по-малко бе установена вписаната отново в обвинителния акт цел подсъдимият
да участва при това в терористични действия.
Нещо повече, не се установи и никакво
конкретно деяние, осъществено от неговия баща. Не се установиха и
доказателствените източници, които са довели до съмнението у органите на
досъдебното производство относно наличие на твърдяното от тях престъпление.
Заявление
за получена информация, че подсъдимият участва в терористични акции заедно със
своя баща се съдържат единствено в показанията на свидетелите А.А. и свидетел със защитена
самоличност № *. Само че, както вече беше отбелязано, и двамата заявиха, че
предават не факти, възприети лично от тях, а научени въз основа на получена
информация. При това и двамата заявиха, че не могат да споделят със съдебния състав източниците на
тази информация, нито начина й на получаване. А при положение, че и двамата свидетелстваха за събития, за които
са узнали от трети лица, липсата на проверка на източниците им води единствено
до извода, че не може да се приеме изнесената в техните показания информация за
достоверна. И то не защото съдебният състав се съмнява в добросъвестността на
свидетелите, а защото бе поставен в обективна невъзможност да провери тази
достоверност. А да бъде осъден подсъдимия за твърдяно от двама свидетели деяние
при положение, че самите тези свидетели са се доверили в тези си знания на
трети лица, останали неизвестни по делото, е не само противозаконно, но и
житейски абсурдно.
Отделно
от горното, дори и двамата свидетели не успяха да посочат нито едно конкретно
деяние, за което са били узнали и за което да твърдят, че е извършено от
подсъдимия. В показанията и на двамата присъстваха абстрактни твърдения относно
периода на твърдените деяние, относно мястото им на извършване и относно самите
деяния. Не беше посочено нито точен период, нито конкретно място, нито
конкретно деяние. И двамата заявиха, че знаят, че подсъдимия е участвал в
терористични действия, без да уточнят какви и колко, на територията на С..
Единствената по-значима конкретика бе посочване на мястото на твърдяното
извършване като „пограничния район на С. и Т.“.
Нещо повече, по делото остана недоказано всяко едно от твърдените в
обвинителния акт деяния. В същия се твърди, че на пет конкретни дати
подсъдимият е излязъл през ГКПП М.Т. с цел да участва в престъпления по чл. 108а, ал. 1 НК, а именно по чл.115 НК /убийство/ и чл.128 НК /тежка
телесна повреда/, против чужда държава – С..
Как
е била предположена тази цел на подсъдимия за членовете на съдебния състав остана загадка. По делото се установи
единствено, че на горните дати подсъдимият действително е напуснал страната ни
в посока Т..
За
една от датите, а именно 26.05.2019г. се
установи, че причината за пътуването до Т.е била почивка по повод отпразнуване
на абитуриенския бал на подсъдимия. При това там е пътувал с голяма част от
съучениците си, включително свидетелите В.Ц. и И.Г.. Не се установи подсъдимият
да е отсъствал от почивката, нито да е пътувал към С., още по-малко да е
извършвал нещо противозаконн, или пък да е имал подобна цел.
За
нито една от останалите дати не беше установено дали е останал в Т., или е
пътувал в друга посока. Не се събраха доказателства и относно твърдението в
обстоятелствената част на обвинителния акт на всяка една от посочените дати
подсъдимият да е отпътувал от границата ни с Р Т.към турския град Г., където да
е желаел да осъществи престъпната си цел. Относно това твърдение по делото не
бе събрано нито едно доказателство. Не бе внесено дори каквото и да било
съмнение, или предположение относно начина и средствата на подобно пътуване.
Не
се събра нито едно доказателство и относно наличие на твърдяната престъпна цел
у подсъдимия да участва в престъпление. Не беше установено наличие на оръжие,
или каквито и да било боеприпаси у подсъдимия. Не беше установено да е пътувал
изобщо до С., камо ли да е участвал там в каквото и да било деяние, включително
„всяване на страх и смут в населението“, както и да имал цел за подобно участие
Не беше установено нито да е извършил каквото и да било престъпление –
убийство, или тежка телесна повреда, нито пък да е имал подобно намерение, или
цел.
С оглед на изложеното Съдът счете, че горното
престъпление не е доказано както от обективна, така и от субективна страна,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда изцяло по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 108а ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 190 ал. 1 от НПК Съдът постанови направените по
делото разноски да останат за сметка на държавата
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: