Р Е
Ш Е Н
И Е
№57/14.2.2019г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на петнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря
Тодорка Стойнова и в присъствието на прокурор Станка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм.дело №462 /18г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на П.И.Г. с ЕГН **********
против ГД“Изпълнение на наказанията „- София, администрацията на затвора
Пазарджик и лекаря на Затвора Пазарджик . Искът е в размер на 150 000 лв..
Изискани са данни от Затвора Пазарджик относно
здравословното, семейно и имуществено състояние. По делото е постъпила справка
от затвора Пазарджик с вх.№3188/04.06.2018г. , както и декларация за семейно и
имуществено състояние от ищеца в вх.№ 3513/19.06.2018г..
Съдът е намерил за основателно направеното искане за назначаване на служебен
защитник по делото.
От ПАК е определен за процесуА. представител адв.Ст.М.. С
искова молба от 11.07.2018г. са отстранени частично допуснатите нередовности в
исковата молба подадена лично от Г.. С молба с вх.№4053 от 19.07.2018г. са
изпълнени частично дадените от съда указания.
С исковата молба като ответници са посочени както следва
:
1.ГД“Изпълнения на наказанията „ и администрацията на
Затвора Пазарджик за периода от 09.08.2010година до датата на подаване на
исковата молба – 09.05.2018г. , искът предявен срещу тях е на стойност
80 000 лв. в едно със законната лихва от 09.08.2018г. до подаване на
исковата молба, като твърденията са за
причинени неимуществени щети .
2. Лекарят на затвора Пазарджик и администрацията на
затвора Пазарджик за периода от 09.08.2010година до датата на подаване на
исковата молба – 09.05.2018г. , искът предявен срещу тях е на стойност
40 000 лв. в едно със законната лихва от 09.08.2018г. до подаване на
исковата молба, като твърденията са за причинени неимуществени щети.
3.ГД“Изпълнения на наказанията „ и длъжностните лица на
администрацията на Затвора Пазарджик за периода през който ищецът е пребивавал
н наказателна килия ,до датата на подаване на исковата молба – 09.05.2018г. ,
искът предявен срещу тях е на стойност 40 000 лв. в едно със законната
лихва от 09.08.2018г. до подаване на исковата молба, като твърденията са за причинени неимуществени щети .
Тъй като исковата молба отново не отговаря на
изискванията , е дадена възможност за отстраняване на нередовностите . С молба
вх.№ 4385/14.08.2018г. нередовностите са отстранени. Посочена е сума на иска –
150 000 лв.- за причинени неимуществени щети. Ответник – ГД“Изпълнение на
наказанията“ – София. Период на причиняване на щетите – 09.08.2010г. до
завеждане на исковата молба пред Административен съд – Пазарджик, и лихва върху
посочената сума от датата на увреждането да завеждане на исковата молба пред
административен съд Пазарджик.
Твърди ,
че е налице свръхнаселеност, лоша храна, недостатъчно чист въздух и светлина,
лоши климатични условия, наличие на гризачи и дървеници, мръсотия в килията,
липса на качествена храна, липса на адекватно медицинско обслужване .Прави
доказателствени искания.
Ищецът Г. в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат М. моли да се
приеме, че предявената молба е основателна. Счита, че ответникът не е изпълнил
задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили чл.3 от ЕСПЧ. Моли да се уважи
иска в цялост.
Ответникът ГД“Изпълнение на
наказанията“-София, представляван от юриск.Ч.
в писмено становище, счита
жалбата за неоснователни и недоказана.
Оспорва се предявения иск по основание и размер. Счита се, че не е
налице административна дейност и не се доказват претърпени вреди и причинна
връзка. Счита се, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди.Поддържа писменото становище и в съдебно заседание.
Претендират се и разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик счита, че искът е доказан по основание и размер , частично –
единствено за пренаселеността.
Съдът след като
обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от справка от Затвора Пазарджик с
вх. № 4402/15.08.2018 г. и уточнения с вх. № 6814/19.08.2018 г. лишеният от
свобода Г. търпи наложеното му наказание от 09.08.20101 г. до 07.02.2012 г. в
Затвора Пловдив. През този период е извършена първата операция по повод „Остър
апендицит с усложнения“. Лекуван е в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив от 04.05.2011
г. до 03.06.2011 г., след което е
хоспитализиран по повод „Илеус“ в същата болница от 09.06.2011 г. до 14.06.2011
г., а след това е преместен в СБАЛЛС София от 14.06.2011 г. до 21.06.2011 г.
Отново настанен в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив от 15.07.2011 г. до 20.07.2011 г.
От 28.10.2011 г. до 02.11.2011 г. е лекуван консервативно отново там с диагноза
„Илеус“. С такава диагноза е лекуван в МБАЛ Пловдив и от 09.12.2011 г. до
11.12.2011 г. и от 09.01.2012 г. до 12.01.2012 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив.
Отново е хоспитализиран в СБАЛЛС София от 16.01.2012 г. до 20.01.2012 г.,
поради съмнение за постоперативна херния е насочен към СБАЛЛС София от
27.05.2013 г. до 03.06.2013 г. Многократно е викана в Затвора Пазарджик Спешна
помощ,като нито един от случаите не се е налагала хоспитализация. От
показанията на свидетеля Б. се установява, че хирургично лечение не се е
провело поради липса на средства за „платно“.
От справката от Затвора Пазарджик се установява,
че с оглед номенклатурата на делата на ГДИН за съхранение на списъците за
вечерна проверка срокът за съхранение е 3-годишен, с оглед на което на съда е
предоставена информация относно килиите, в които е пребивавал ищецът за периода
от 01.01.2015 г. до 10.08.2018 г. Видно от представената таблица за настаняване
на лишени от свобода по отделения и спални помещения /л. 58/ е видно, че ищецът
от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. е пребивавал в спално помещение 406 и 503,
като капацитета съответно на 406 спално помещение е 20 лишени от свобода,
максималният брой на настанените е бил 9, а квадратурата без санитарния възел
на 406 е 44,01 кв.м., а на помещение 503 – 19,45 кв.м., като настанените са
били 6 лишени от свобода.
За периода 01.05.2015 г. до 06.07.2017
г. ищецът е пребивавал в килии съответно 503, 506, 808, 402, 406 и 403, като са
му се полагали по-малко от 2 кв.м. По-малко от 2 кв.м. са му се полагали и за
периода от 10.01.2018 г. до 10.08.2018 г. В периода на пребиваване на лишения
от свобода в пето отделение същият е настанен в 503 спално помещение, което е
обособено за осъдени със специални нужди. За периода от 06.07.2017 г. до
10.01.2018 г. ищецът е пребивавал в килии, които не са били пренаселени, тъй
като е имал около 4 кв.м. площ, от която е изключена квадратурата на санитарния
възел. От тази таблица се установява,
че всички килии са със санитарен възел.
От справка от Затвора Пазарджик с вх. №
3188/04.06.2018 г. се установява, че ищецът е устройван на работа от 01.11.2013
г. до 13.02.2015 г., от 26.04.2017 г. до 10.01.2018 г., а от 29.05.2018 г. до
момента на подаване на исковата молба също е устроен на работа, като от
показанията на свидетеля Б. се установява, че когато се устройва на работа се
имат предвид, че не бива да вдига тежки предмети.
От справката от Затвора Пазарджик с вх.
№ 4402/15.08.2018 г. се установява, че освен санитарното помещение в килиите
има и течаща вода, както и общ санитарен възел за отделението, който е със
свободен достъп. Както от справката, така и от показанията на свидетеля Т. се
установява, че хигиената и почистването на помещенията за живеене, общите
такива и коридорите, в които са настанени лишени от свобода е ангажимент на
самите осъдени, като се извършва по график и под контрол на служебни лица. По
делото са представени писмени доказателства за получени хигиенни материали и
сапун. Цялостната организация на хигиенното и противоепидемиологично
осигуряване в Затвора Пазарджик е съобразено с утвърдените от ГДИН правила. По
делото са представени писмени доказателства – протоколи за извършена
ДДД-дейност.
По делото освен свидетелят Б., който е
директор на МЦ при Затвора Пазарджик е разпитан свидетеля Т. – лишен от
свобода. Свидетелят Т. твърди, че са били заедно с ищеца в килии, в които няма
санитарно помещение, като това негово твърдение се оборва от приетата по делото
справка от Затвора Пазарджик, от която се установява, че всяко едно спално
помещение, в което е пребивавал ищецът е било оборудвано с тоалетна и течаща
вода. От неговите показания се установява, че във всяка килия има прозорци,
които са отваряеми, макар според свидетеля да са малки. От неговите показания
се установява, че килиите се отварят сутрин в 6 часа до 20 часа. Свидетелят Т.
също твърди, че храната се приготвя от едни главен готвач, а другите готвачи са
лишени от свобода. Видно от неговите показания е, че има приемственост в
работата на готвачите – лишени от свобода.
Относно храната по делото са
представени и приети писмени доказателства, а именно – списък на лишените от
свобода със стомашно-чревни заболявания, на които се полага диетична храна –
диета № 1, както и заменителна таблица.
Относно хигиената св.Т. също казва, че
следва да се поддържа от лишените от свобода , но на тях не им предоставяли
никакви почистващи препарати, което се опровергава от представените писмени
доказателства – предоставена белина, хигиенни препарати, сапуни.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите Т. и Б..
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е аргументирал
твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пазарджик, което с оглед
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по
същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността
на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и
бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за
ищеца. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение
на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова
действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и
настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по
посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл.
3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.)
(2) За нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неБ.приятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът
обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето
на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.43,ал.3 ЗИНЗС , минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да
бъде по-малка от 4 кв.м.. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба
влиза в сила от 01.01.2019г. . Въпреки наличието на отлагателен срок за
влизането на посочения текст в сила не може да се приеме, че той не е част от
действащото законодателство към периода преди 2019г.. По силата на общите
принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на Затвора Пазарджик е длъжна
да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от
свобода.ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на
основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, има пряко действие и съставлява част от националното право.
Безспорно за периода от 01.05. 2015г. до 06.07.2017г. и от 01.01.2018г . до
10.08.2018г. , лицето е обитавало килии, като площта която му се е полагала е
дори под 2 кв.м. – в килии от 45 кв.м. са били настанени по 20 лишени от
свобода, като в тази квадратура се включват вишки, столове, шкафове, маса,
изключено е единствено тоалетното помещение.Поставянето в такава пренаселена
килия и то за продължителен период от време, дори и тази килия да се е отваряла
през деня, определено представляват действия и бездействия на затворническата
администрация в нарушение на изискванията на чл.3 ЕКЗПЧОС, изразяващи се в
унижаване на човешкото достойноство, физически и емоционА. дискомфорт у ищеца.
Съдът счита, че искът за претърпени неимуществени вреди в
резултат на пренаселеност Пазарджишки
затвор е доказан по основание за периода от 01.05. 2015г. до 06.07.2017г. и от 01.01.2018г . до
10.08.2018г., и е частично
основателен от гледна точка на неговия размер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, при претендиране на неимуществени
вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието
извършено от служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от естеството
и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя на ищеца в пазарджишкия затвор както и
размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите
решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по
делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото
Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото Малечков
срещу България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените
решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а
процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че
справедливото обезщетение следва да е в размер на 800 / осемстотин/лв.,тъй като
ищецът е бил за посочения период в изключително пренаселени килии.
Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи
законна лихва до окончателното й изплащане от подаване на исковата молба.
В
проведеното исково производство не бяха установени други незаконосъобразни
действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица
унижаването на човешкото достойнство на ищеца, освен липсата на достатъчно
жилищна площ.
Хигиената в килията е следвало да се поддържа
от самият лишен от свобода, с оглед на което не може да се твърди, че за лошата
хигиена носи отговорност администрацията на затвора Пазарджик.При положение, че
в килията не се внася храна и се поддържа добра хигиена от лишените от свобода,
то няма да има хлебарки и дървеници, както и гризачи – относно този проблем
администрацията на затвора е предприела адекватни мерки, като на няколко месеца
се извършва и ДДД обработка – видно от писмените доказателства – през 2017г. е
извършено третиране на килиите и общите помещения ежемесечно, а през 2018г. 4
пъти до месец август . Килията е била с отваряеми прозорци, поради което е
имало възможност за свеж въздух.Няма данни да е подавана жалба от ищеца , че
дограмата се разпада или че няма стъкла на прозорците. Естествената светлина е
била подсилена и допълнително изкуствено осветление. В килиите е имало тоалетна
и течаща вода.
Относно
твърдението , че храната е лошо качество и в малко количество, както и че не му
се предоставя диетична храна от приетите по делото писмени доказателства се
установи, че на ищеца се предоставя диетична храна по определена диета за
лишени от свобода със стомашно чревни заболявания / л.71/. Установи се, че
главен готвач е лице , което не е лишено от свобода на съответен трудов
договор. Св.Т., пък заяви , че работи в кухнята, като не е професионА. готвач,
но има приемственост и по-старите работници в кухнята обучават по-новите. Освен
това, по никакъв начин не е установено, че порциите са по-малки, св.Т. каза, че
виждал , че били по-малки, но не ги е измерил, макар и да е имал такава
възможност.Съдът, счита, че не се установи липса на храна, лишените от свобода
получават закуска, обяд и вечеря, приготвяне по съответният рецептурник, като
има и определени диети. Представиха се писмени доказателства за приготвяната
храна със съответните заменителни таблици. С оглед на горе изложеното се
достига до извода, че не е налице незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация на Затвора Пазарджик ,поради което искът ще
следва да се отхвърли катонеоснователен.
Относно
твърдението за нарушени изисквания за медицинско обслужване се установи от
писмените доказателства, както и от разпита на св.Б., че ищецът е заболял преди
да постъпи в Затвора Пазарджик, а твърдения на ищеца , че не е получил
адекватно лечение в Затвора Пловдив няма. От показанията на св.Б. се
установява, че лицето ежеседмично посещава лечебното заведение към Затвора
Пазарджик, което се потвърждава и от извлечение от Амбулаторен журнал. Спрямо
него е приложено правилно лечение, а т.нар. стена се заплаща от пациента.
Неоснователно е твърдението, че ищецът тъй като пребивавал в затвора не бил
здравно осигурен, поради което не получавал и адекватна медицинска помощ.
Лишението от свобода са здравно осигурени съгласно ЗЗО, „стената“, която следва
да се постави на ищеца, не се поема от здравната каса , дори и за осигурените
лица.Лекарят на затвора Пазарджик е предприел всички необходими мерки във
връзка с поддържане здравето на ищеца . Непоставянето на „стена“ на ищеца не е
по причини зависещи от действие или бездействие на служители на Затвора
Пазарджик. Видно е, че няма влошаване на здравословното състояние по време на
престоя в затвора.Както се спомена на ищеца е предписана и диетична храна,
както и да не вдига тежки предмети.В действителност в Доклада на омбудсмана на
РБългария е посочено, че здравният кабинет не е оборудван с необходимите техники
и лекарства, то по никакъв начин, не може да се направи извода, че спрямо ищеца
не е предприемано адекватно лечение – при необходимост се установи, че е викана
Спешна помощ, както и че лицето е превеждано в медицински заведения.
Относно
периода, в който лицето е пребивавало в затвора Пловдив – от 09.08.2010г. до
07.02.2012г. – липсват оплаквания от страна на ищеца, не се установи да е бил в
Затвора Пазарджик през този период, тъй като твърденията са само и единствено
за действия и бездействия на администрацията на затвора Пазарджик т.е. искът в
тази част е неоснователен като недоказан.
Видно
от справката от Затвора Пазарджик за периода от 07.02.2012г. до 01.01.2015г. не
могат да представят справка , в кои килии е пребивавал ищеца. От друга страна
ищецът за този период не сочи конкретни килии в които да е бил, както и
конкретни оплаквания, за да може съдът да приеме, че след като ответникът не
може да предостави доказателства, то твърдението на ищеца се приема за
доказано.Ако ищецът беше посочил в кои килии е бил , с посочване на съответната
площ, съдът би приел, че твърдението е доказано.Съдът счита, че за периода
07.02.2012г.-01.01.205г. също искът на ищеца е недоказан по основание и размер.
Докладът на омбудсмана също не е конкретен, а се говори за недостатъчна жилищна
площ като цяло.
Доколкото
в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или
бездействие на ответника,извън пренаселените килии,за които съдът се обоснова
по-горе, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се
приеме, че също не е налице.
При
определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от
елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.
По
изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен в частта за претендирани
неимуществени вреди за периода от 09.08.2010г. до 01.05.2015г. като недоказан
по отношение на всички претенции, и за периода
от 06.07.2017г. до 01.01.2018г .
като недоказан за всички претенции , поради което ще следва да бъде отхвърлен
изцяло.За периодите 01.05. 2015г. до 06.07.2017г. и от 01.01.2018г . до
10.08.2018г се установи , че искът е доказан единствено относно пренесА.ост на
килиите в които е пребивавал ищеца, поради което , ГД“Изпълнени на
наказанията“, ще следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени щети на ищеца в редуциран размер от 800 лв., като до размера от
150 000 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен. Върху
сумата от 800 лв. ще следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата .
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик,
І-ви състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Г. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 800 / осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик –
пренаселеност на килиите, в които е пребивавал ищеца, за периода от 01.05.2015г.
до 06.07.2017г. и от 01.01.2018г . до 10.08.2018г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 10.08.2018г., до нейното окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на П.И.Г. с ЕГН ********** *** против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София в останалата му част над 800 лв. до размер 150 000 лв., вкл. за
периодите от 09.08.2010г. до 01.05.2015г.и за периода от
06.07.2017г. до 01.01.2018г. като неоснователен и недоказан.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ
№16738/09.12.2019 Г. ПО АД №6104/2019 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/14.02.2019 г.,
постановено по адм. дело №462/2018 ., по описа на Административен съд
Пазарджик.
Решението е окончателно.