М О Т И В И
към Решение № 129 от 17.09.2019 година
по АНД № 546/2019 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Досъдебно производство (ДП) № 258/2018 година по описа на РУ –
Свиленград, представляващо преписка с вх.№ 521/2018 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, е внесено в Съда от Надя Митева – Прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение
за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на Д.О.К., родена на *** ***, българка, българска
гражданка, живуща ***, с висше образование, неомъжена, ЕГН **********, неосъждана,
за това че на 18.05.2018 година в град
Свиленград, област Хасково, при управление на товарен автомобил марка „Хюндай”,
модел „Санта Фе” с държавен регистрационен № Н 86 60 ВС, в нарушение на
правилата по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – чл. 40, ал. 1 „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство (ПС) е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.” и чл. 40, ал. 2 „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад ПС ...”, по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на А.Д.Д.от град Свиленград, област
Хасково, изразяваща се в закрито двуглезенно счупване на лява подбедрица,
счупване на основата на пета междинна кост на ходилото и счупване на
отдалечения край от втора до пета междинни кости на ляво ходило, което е
причинило трайно затруднение в движението на левия крак - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„б”, вр.чл. 342,
ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 17.09.2019 година не се явява представител на Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована и не взема становище.
Явява се обвиняемият Д.О.К., редовно призована,
заедно с адвокат Г.М. – упълномощен защитник от ДП. Обвиняемият
К. се признава за виновна. Не оспорва фактическата обстановка,
изложена от Прокуратурата, в този смисъл поддържа изрично изявление, с
признание за верност на изложените факти и за виновността си. В личната си защита поддържа становище за
освобождаването си от наказателна отговорност, с налагане на административни
наказания, така както предлага Районна прокуратура - Свиленград, които моли да
бъдат в минимални размери.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Г.М., излага
процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно
извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на Прокурора.
Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за
приложението на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е
безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно
касаят индивидуализацията на следващото
наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на
предвидената Глоба, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по
ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, критичното й отношение
към случилото се, липсата на административни наказания, добрите й
характеристични данни и факта, че от скоро работи.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от
приложените в кориците на делото Справки за съдимост на Бюрото за съдимост при Районен съд - Шумен, обвиняемият Д.К. не е осъждана и не й е налагано
административно наказание по чл. 78а от НК.
В кориците на ДП е приложена
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е
видно, че обвиняемият Д.К. няма доходи, не притежава недвижими имоти и МПС.
Видно от Характеристичната справка,
изготвена от ПИ Г. К. става ясно, че К. не е предизвиквала конфликти и скандали
с живущите в района или други лица, няма данни да злоупотребява с алкохол и
други силно упойващи вещества, не е регистрирана като извършител на
престъпления от обща характер, не се издирва от органите на Полицията и няма
криминална и съдебна регистрации.
На 18.05.2018 година,
около 20.00 часа обвиняемият К. управлява процесния автомобил марка „Хюндай” (собственост
на О.К.Д.от село Мадара, област Шумен) като се движи в дясната лента за
движение по улица „Христо Топракчиев” в град Свиленград, област Хасково в
посока към сградата на РУ - Свиленград, идвайки от заведение „Али баба”, тъй
като иска да види своите баба и дядо (свидетелите В.М.Д.и Д.С.Д.), които в този
момент са на скамейката пред дома си с администратиен адрес: град Свиленград,
ул.„Христо Топракчиев” № 2, област Хасково. К. вижда, че наблизо – на улицата в
близост до паркинга, стой пострадалият А.Д.Д., която се занимава с детето на
свидетеля Златка Георгиева. К. преценява, че не следва да ги мести и решава да
паркира автомобила си на паркинга срещу дома на своите баба и дядо. К. поглежда
в огледалата и констатира, че отзад няма никой. Непосредствено след входа на
паркинга пред жилищния блок № 2 на улица „Йордан Йовков”, срещу дом № 2 на улица
„Христо Топракиев”, К. предприема изпълнение на маневра „движение на заден ход”
в посока към паркинга, като се опитва да избегне неправилно паркирал автомобил,
който е от дясно на нея. В този момент усеща удар с предно ляво огледало, като К.
гледа надясно. С гумата на автомобила си минава през крака на пострадалия Д.,
която от улицата, където се намира първоначално, отива на паркинга, т.е.
предприема пресичане на улица „Христо Тапракчиев” зад автомобила в посока към
входа на паркинга. К. слиза веднага. Свидетелят З.И.Г.се обажда за помощ на ЕЕН
112. На место пристига екип на спешната медицинска помощ от ЦСМП – Хасково,
филиал Свиленград и отвеждат пострадалото лице Д. за преглед. След направена
ренгенова снимка същата е транспортирана до МБАЛ – Хасково, където е оперирана
в спешен порядък на 19.05.2018 година и е изписана на 24.05.2018 година. Междувременно
на мястото на пътно-транспортното произшествие (ПТП) се събират много хора.
Обвиняемият Д.О.К. е
изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер” 7510 с
инвентарен номер ARDN 0088, който отчита 0.00 промила алкохол в издишвания въздух. Свидетелят Д. също
е изпробвана с техническо средство „Дрегер” 7510 с инвентарен номер ARDN 0091, който също отчита 0.00
промила алкохол в издишвания въздух.
На К. е съставен Акт
за установяване на админстративно нарушение (АУАН) серия Д с бланков № 0311804
от 18.05.2018 година за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, видно от който Акт Свидетелството
й за управление на МПС не е отнето. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е
прекратена административната преписка, образувана на базата на посочения АУАН, тъй
като деянието представлява престъпление.
Видно от Заключението
на Съдебномедицинската експертиза по писмени данни се установява, че в
следствие на ПТП свидетелят А.Д.Д.е получила следните увреждания: закрито двуглезенно
счупване на лява подбедрица, счупване на основата на пета междинна кост на
ходилото и счупване на отдалечения край от втора до пета междинни кости на ляво
ходило. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп
предмет и могат да се получат при автомобилна травма, по начина и при
обстоятелствата, отразени в ДП. Причинено е трайно затруднение в движението на
левия крак по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на счупване на глезените
и на кости на ходилото. В този смисъл са и приложените по делото Епикриза на Д.,
издадена от МБАЛ – Хасково, извадка от Книгата на ЦСМП – Хасково, филиал
Свиленград и Фиш за спешна медицинска помощ.
От Заключението на
вещото лице по назначената Автотехническа експертиза става ясно, че К. се движи
през светлата част на денонощието, по сух, хоризонтален, асфалтов участък от
платно за двупосочно движение. В процеса на изпълнение от страна на К. на маневрата
„движение на заден ход” със скорост 8.4 км/ч, пешеходецът А.Д.Д.предприема
пресичане на улица „Христо Топракчиев” зад автомобила, в посока към входа на
паркинга, с подхождане от лявата му страна, в зоната на видимост на водача. При
така създалата се ситуация възниква удар между тях. Ударът между товарния
автомобил и пешеходеца става при движението на автомобила на заден ход при
контакт на предно ляво колело и ляво странично огледало за обратно виждане на
автомобила с лявата страна на пешеходеца. От техническа гледна точка, причини
за възникването на ПТП са: 1. предприемане на пресичане на платното за движение
от страна на пешеходеца А.Д.Д.зад товарния автомобил в момент когато същият е в
процес на изпълнение на маневра „движение на заден ход” и 2. липса на реакция
за екстремно спиране от страна на водача на товарния автомобил в момента на
откриване на възможност да види пресичащия платното за движение пешеходец зад
автомобила в полето си на видимост чрез лявото външно огледало за обратно
виждане.
Обвиняемият К. се признава за виновна на фазата на ДП, в престъплението,
за което й е повдигнато обвинение, като изяснява механизма на извършеното
от нея престъпление. В съдебно заседание
обвиняемият К. също се признава за виновна, като изразява пред настоящия
Съдебен състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод на случилото
се.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Докладни записки; Констативен протокол за
ПТП с пострадало лице № 8; Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с Фотоалбум и Скица, изготвени по реда и
условията на чл. 155 и сл. от НПК; Характеристична
справка; АУАН; Протокол
за очна ставка; Заповед на Министъра на МВР; Свидетелство за регистрация на товарния
автомобил; Свидетелство
за управление, издадено в Калифорния, Америка; Автотехническа експертиза, ведно
със Скица; Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; Справки
за съдимост; медицинска
документация относно здравословното състояние на Анастасия Д.; Справка за нарушител; Разпечатка от
техническо средство „Дрегер”; справка и писма от и до различни институции и т.н. Така също, още и свидетелските
показания от ДП, материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели,
а именно – А.Д.Д., Д.Н.Д., Г. Ф.К., З.И.Г., С.И.Г., Х.Б.Я., Д.И.К.и Т.Х.Л.. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда
в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с
другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на
посоченото правно основание.
Съдебният състав
кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на посочените по-горе
свидетели, предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната
им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни,
с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване. От тук предпоставена е преценката за
достоверност. В този
смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, кредитирани
от Съда, обратно, убедително
се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за
предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или
необективност на депозираните показания. Не се установява посочените
по-горе свидетели да
имат личностно отношение към обвиняемия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С
тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
посочените свидетели, считайки ги обективни и
достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от обвиняемия,
установявайки обективните елементи от състава на процесното престъпление.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед, експертизи и очна ставка, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия К. и нейното имуществено
състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се
наказание.
Съдебният състав,
възприема изцяло и кредитира Заключенията на експертизите, назначени в хода на ДП и изготвени от Станимир
Костов Петров и Христо Димитров Еленски, тъй като са изготвени след извършване
на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Експертизите са изготвени от специалисти в съответните области, респ.включени в Списъка на
вещите лица за 2018 година за Хасковския
съдебен район, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на
специалисти. С тези съображения, Съдът приема Експертизите за извършени от вещи лица – специалисти, с необходимата
квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна
изготвените писмени Заключения обективират необходимите
данни, ползвани за оценка и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие
и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства, с
оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Обратните
доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите и
Заключенията на вещите лица няма, поради което Съдът
намира за обосновани и правилни експертизите (както
вече бе посочено) и ползва същите при формирането
на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
При
така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият Д.О.К. е осъществила състава на престъплението по
чл. 343, ал. 1, б.
„б”, вр.чл. 342, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение
на Районна прокуратура - Свиленград е основателно.
Законодателството
в областта на движението по пътищата е доста детайлизирано. Същинското
транспортно престъпление може да се осъществи чрез най-разнообразни форми на
изпълнително деяние, т.е. при извършване на едно транспортно произшествие може
да се реализират няколко форми на изпълнително деяние. При това някои от тях се
осъществяват с действие, а други – чрез бездействие, т.е. когато деецът е
бездействал при дължимо от него действие. Без значение от формата му обаче,
всяко едно нарушение на установените правила за безопасност създава състояние
на „опасна пътна обстановка”. И ако в причинна връзка с него настъпят
съставомерните последици, регламентирани в наказателния закон, нарушението се
превръща в изпълнително деяние на съответния състав на престъпление по НК.
Обвиняемият Д.О.К. е родена на *** ***,
с ЕГН **********. Българска гражданка е от български произход. Живее в град Свиленград,
ул.„Христо Топракчиев” № 2, област Хасково. С
висше образование е.
Не е омъжена. Не е осъждана. Обвиняемият
К. е правоспособен водач категория „В” като се води на отчет в Калифорния, Америка,
видно от приложеното копие на Свидетелство за управление на МПС. В кориците на
делото липсват доказателства за извършени от нея нарушения по ЗДвП. От скоро работи като препопадател по английски език в
частна детска занималня.
От
обективна страна установява
се, че Д.О.К. ***, при управление на товарен автомобил
марка „Хюндай”, модел „Санта Фе” с държавен регистрационен № Н 86 60 ВС, в
нарушение на правилата по ЗДвП – чл. 40, ал. 1 „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад ПС е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.” и чл.
40, ал. 2 „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад ПС ...”, по непредпазливост причинила средна телесна повреда
на А.Д.Д., изразяваща се в закрито двуглезенно счупване на лява подбедрица,
счупване на основата на пета междинна кост на ходилото и счупване на
отдалечения край от втора до пета междинни кости на ляво ходило, което е
причинило трайно затруднение в движението на левия крак. Т.е.
налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и авторството на същото
се установява категорично от показанията на свидетелите А.Д.Д., Д.Н.Д., Г. Ф.К.,
З.И.Г., С.И.Г.,
Д.И.К.и Т.Х.Л., както и от писмените доказателствени
източници, включително заключенията на вещите лица - всички обсъдени в
съвкупност.
Нормата на чл. 343 от НК
(както и на чл. 342 от НК) е бланкетна. За да е осъществен някой от визираните в
нея състави е необходимо да се посочи какво точно нарушение на правилата за
движение е довело до общественоопасния резултат и съдържанието следва да се допълва
от конкретни нормативно установени правила за движение по пътищата,
които се съдържат в ЗДвП и/или Правилника за прилагане на ЗДвП. Според обвинението тези правила са чл. 40,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Т.е. в
конкретния случай обвиняемият
К. е предприела маневра „движение на заден ход” като не се е убедила че пътят
зад ПС е свободен и че няма да създаде опасност и затруднения за останалите
участници в движението и по време на движението си не е наблюдявала непрекъснато
пътя зад ПС. По този начин обвиняемият К. е нарушила разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
които запълват
бланкетния състав на нормата на чл. 343, ал.
1, б. „б” от НК.
Безспорно по делото са установени
настъпилите в резултат на ПТП общественоопасни последици. Вещото лице – д-р Еленски, е уточнил, че описаните увреждания на Д. може да бъдат
причинени по механизъм на действие от твърд тъп
предмет при реализирана автомобилна травма, т.е. по начина и при
обстоятелствата, които са били отразени в материалите на ДП. По този начин е установена причинно-следствената
връзка между произшествието и причиненото увреждане. Т.е. именно несъобразяването
на обвиняемия К. с правилата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП пряко е довело до
настъпване на инкриминирания резултат, изразен в причиняване на средна телесна
повреда на пострадалия Д..
Следва да се посочи, че на ДП правилно е
определена правната квалификация на извършеното от обвиняемия К. по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр.чл. 342, ал. 1 от НК. Деянието й не
може да се квалифицира като такова по чл. 343а от НК, тъй като не са изпълнени
критериите относно направата на всичко, зависещо от нея за
оказване помощ на пострадалия. Съгласно трайно установената съдебна практика за
да се приеме, че е налице последващата положителна дейност, предвидена в чл. 343а от НК трябва да е проявено усърдие от страна на
дееца, като това никога не се свърза с крайния успешен резултат. Дали деецът е
направил всичко зависещо от него се преценява на плоскостта на конкретно
извършеното с оглед на възможностите, обстановката в която е действал и характера
на действията, които сам е извършил. Действията на дееца трябва да са насочени
субективно и обективно към запазване на здравето на пострадалия, т.е. трябва да е помогнал на пострадалия да се изправи, респ. да го изведе от МПС, да му помогне да се качи в управлявания от него автомобил, да го откарал до на-близкия център за оказване на медицинска помощ. В конкретния случай действията на обвиняемия К. в тази насока са сведени до това да отиде до пострадалия Д.. Отделно от това следва да се отбележи, че дори правната
квалификация да беше такава по чл. 343а от НК, то изходът на производството би
бил идентичен. Обвиняемият К. е имала възможност за преценка в конкретната ситуация, като
взетата от нея е грешна.
Деянието е
извършено от обвиняемия К. по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Отношението на последната към настъпването на общественоопасните последици е непредпазливо, като се касае за престъпна
небрежност. Тя е
била длъжна да
знае правилата, които регламентират правилата за движение и правилата при маневри, и е трябвало да съобрази поведението си с тях като при предприемане на маневра
„движение на заден ход” е трябвало да се убеди че пътят зад ПС е свободен и че
няма да създаде опасност и затруднения за останалите участници в движението и
по време на движението си е трябвало да наблюдава непрекъснато пътя зад ПС, но не е изпълнила тези си задължения, в резултат на това мисловната й оценка на случващото се
не е позволила да предвиди настъпването на общественоопасния резултат, поради това деянието е извършено при условията на
престъпна небрежност. Това е
така, защото фактическите обстоятелства по делото водят до извода, че преди
предприемане на маневрата К. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици в резултат на извършените от нея нарушения на правилата за
движение по пътищата, подробно описани по-горе, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди. От друга страна, не се установява К. да е предвиждала
настъпването на евентуален сблъсък между управлявания от нея товарен автомобил и свидетеля Д., но е мислила да
предотврати или да избегне подобен сблъсък. Непредпазливото причиняване на
деянието е обусловено от несъобразяването на К.
с необходимостта преди да предприеме маневра „движение на заден ход” да вземе предвид и разположението на останалите
участници в движението и извършваните от тях маневри. В този смисъл, може да се
приеме, че К. е извършила
деянието при условията на престъпна небрежност.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Д.О.К. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от
К. непредпазливо деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б”, вр.чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 3 година или наказание „Пробация”; обвиняемият Д.О.К. не е осъждана за
престъпление от общ характер; не е осъждана за
престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване на
процесното престъпно деяние; тя не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки Д.О.К. следва да бъде призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр.чл. 342, ал. 1
от НК, за което да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание - Глоба.
При индивидуализацията на наложеното на обвиняемия
наказание, Съдът съобрази принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация и обуславящите вината и отговорността на обвиняемия
обстоятелства. С оглед изложеното Съдът
взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст
на обвиняемия К., добрите й характеристични данни, ниската скорост, с която е
изпълнявала маневрата „движение на заден ход”, поведението й на водач преди
настъпването на ПТП - безукорно, тъй като не са налице данни за административни
наказания, трудовата й ангажираност
към настоящия момент, доброто й процесуално
поведение на ДП и в съдебната фазата на процеса, напредналата
възраст на пострадалия Д. и най-вече съпричиняването от страна на пострадалия за настъпване
на ПТП. Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на
деянието не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Обществената опасност на дееца не е
завишена с оглед казаното по-горе.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България,
регулиращо обществени
отношения, свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до
поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени
интереси на неограничен кръг от хора. Т.е. налице е неправилно отношение на обвиняемия към обществените отношения,
произтичащи от разпоредбите на ЗДвП и по-конкретно незачитане на установените правила за
движение по пътищата, за управление на МПС при и по установения ред.
При определяне размера на
наказанието, Съдът се
съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума на ВС. Според
цитираното Постановление
след освобождаването от наказателна отговорност, когато Съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
Предвид
изложеното при определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия К. – работи към настоящия момент и не дължи
издръжка на ненавършили пълнолетие деца, с имотното й
положение - не притежава недвижими имоти и МПС и със семейното й такова – не е омъжена. Фактът,
че обвиняемият К. не е осъждана е основание за разглеждане на делото по реда на
тази глава. По тази причина няма как да бъде взето предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство това, че е неосъждана. При определяне размера на административното
наказание Съдът се съобрази и с обстоятелството, че деянието е извършено през
2018 година, т.е. с времевата отдалеченост на инцидента спрямо момента на
постаняване на настоящото Решение. Т.е. при индивидуализацията на наказанието
Съдът отчете продължителността на съдебното производство. Към настоящия момент
са изминали около година и 4 месеца от датата на престъплението. Забавеното
правораздаване не може да бъде вменено на обвиняемия. Последицата от тази времева отдалеченост е, че към
настоящия момент случаят отдавна не предизвиква никакъв обществен отзвук, нито
обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и личната, и особено -
генералната превенция.
С оглед на гореизложеното, при наличие
само на смекчаващите вината обстоятелства, при незавишена обществена опасност
на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си,
с което призна обвиняемият Д.О.К. за виновна, освободи я от наказателна
отговорност и й наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„б”, вр.чл. 342, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията кореспондира и е напълно оправдана с оглед имотното състояние на
обвиняемия и фактът, че към настоящия момент работи съобразно установеното по
делото относно доходите на лицето - обвиняемия. Един подобен размер не би я затруднил с оглед
трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на доказателства в
кориците на делото за наличие на здравословни или други проблеми, както и
предвид факта, че видно от Договора
за правна защита и съдействие е платила адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за предоставените й правни услуги. В този
смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява справедливо наказание,
съобразено с имотното и семейното състояния на обвиняемия и съответно на
тежестта на извършеното от обвиняемия.
Така индивидуализираното
наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
нарушителя К. като предизвика положителни промени в съзнанието и я мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него К.
ще бъде предупредена, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност тя да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството й за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
На основание чл. 343г, вр.чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК, Съдът наложи на обвиняемия Д.К. и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС”. При определяне срока на кумулативното наказание Съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелството, че не упражнява професия, свързана
с управление на МПС и лишаване от право да управлява МПС няма да лиши
обвиняемия от доходи за значителен период от време, което да бъде прекалено
репресивно. Според настоящия Съдебен състав е налице инцидентно допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на обвиняемия К.. Липсват други
нарушения на правилата за движение по пътищата. Тези обстоятелства бяха поставени на преоценка от
настоящата инстанция и убедиха Съда, че наказанието Лишаване от правоуправление за срок около минималния е съразмерно на извършеното деяние, поради което бе
определено в размер на 8 месеца. В кориците на делото са налични доказателства (АУАН и Протоколите
за разпит на свидетелите – полицейски служители), че на обвиняемия К. не е отнето Свидетелството за
правоуправление, поради което посоченото наказание ще започне да тече, считано
от датата на привеждането му в изпълнение. В случая е неприложима разпоредбата на чл.
59, ал. 4 от НК. Така
определеното кумулативно наказание ще изиграе своята репресираща и възпираща
роля и ще мотивира К.
към бъдещо правомерно
поведение.
Относно разноските:
Направените по делото от ДП разноски за
извършени Автотехническа и Съдебномедицинска
експертизи в общ размер 574.77 лв. следва да са възложат на обвиняемия на основание чл. 189, ал. 3
от НПК и да се заплатят по Републиканския бюджет, вносими
по сметка на ОДМВР – Хасково.
Обвиняемият
следва да заплати и по 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на
Изпълнителни листи.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)