О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

 

Номер                                              Година 30.11.2018                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                  Председател: Олга Златева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 3473 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск от „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ”ЕООД гр. Варна против „ПСК – ВИАСТРОЙ”ЕООД гр.Стара Загора.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.  

Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените документи, както и да се приложи ч.гр.д.№1203/2018г. по описа на РС Стара Загора. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото: договор за цесия от 19.12.2017г., уведомление за цесия изх.№0678/21.12.2017г., товарителница от 22.12.2017г., кредитно известие към фактура №********** за 19.12.2017г.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д.№1203/2018г. по описа на РС Стара Загора.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото:

Предявен е иск от „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ”ЕООД гр. Варна против „ПСК – ВИАСТРОЙ”ЕООД гр.Стара Загора  – по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99 ал.1, вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че през м. декември 2017г на основание сключен договор за цесия между „ЩТРАБАГ" ЕАД, ЕИК *********-цедент и ищеца - цесионер, цедентът прехвърлил изцяло и възмездно остатък от вземането си по фактура № 25335/19.12.2017г към ответника. Фактурата била на основание изпълнение по Договор за производство на асфалтови смеси от 31.07.2017г, като общият размер на прехвърленото вземане възлизал на 12 517.67 лв с ДДС. На 21.12.2017г „ЩРАБАГ" ЕАД изготвил Уведомление за цесия с техен Изх. № 0678/21.12.2017г., изпратено на ответника на 22.12.2017г, чрез куриерска фирма СПИДИ, доставено на 28.12.2017г., прието от ответника и входирано в тяхното деловодство на 28.12.2017г с Вх. № 1/28/.12.2017г. Видно от изложеното, Цедентът изпълнил задължението си съгласно договора и уведомил по надлежния ред длъжника, за прехвърленото вземане. Във връзка с взаимоотношенията му с ответника и неплащането на задължението съгласно цесията, през м. февруари ищецът отправил писмо към длъжника, с цел коментар на ситуацията и евентуално определяне на начин за погасяване на дължимата сума. На поканата не било отговорено, както и нямало опит от ответника за връзка и евентуално предложение за спогодба. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д.№1203/2018г. на РС Стара Загора и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение, поради което бил заведен настоящият иск. До настоящия момент сумата по задължението по цесията не била заплатена, поради което било налице неизпълнение от страна на длъжника за погасяване на прехвърленото вземане съгласно ЗЗД. Цедираното вземане било дължимо в пълен размер или 12 517.67 jib с ДДС.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено вземането претендирало в иска и осъди ответника да плати на ищеца сумата от 12 517.67 лв. главница за неизплатено задължение съгласно договор за цесия от дата 19.12.2017г. с цедент „ЩРАБАГ" ЕАД и цесионер ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 09.03.2018г до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

По делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Сочи се, че ответникът не бил уведомен за сключения договор за цесия на 19.12.2017 г. между цедента "ЩРАБАГ"ЕАД и цесионера „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ"ЕООД, с общ размер на вземането - 12 517,64 лв., с представен документ от куриерска фирма Спиди, от който било видно, че получател на пратката с изх. № 0678/21.12.2017 г. е лице на име „Шопова". Такъв служител в дружеството - ответник нямало назначен нито на трудов, нито на друг договор към датата на получаването на пратката, респективно - датата на подписване на документа за доставка. Не било упълномощавано лице с това име да получава пратки, писма, документи и др. адресирани към ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента било да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Целта на това съобщаване била да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично било въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване щяло да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла начл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията било единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението, извършено от цесионера. Съобщаването можело да бъде извършено както писмено, така и устно, като за съобщаването можело да бъде изрично упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице, вкл. цесионерът. Предвид изложеното се счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Сочи се, че цедентът ,ЩРАБАГ"ЕАД е изпратил до ответното дружество кредитно известие с дата 26.02.2018г., с което била анулирана фактура № 25335/19.12.2017г. В счетоводството на ответника към настоящия момент не фигурирало задължение по процесната фактура нито към „ЩРАБАГ"ЕАД, нито към ищеца, въз основа на приложения към исковата молба договор за цесия от 19.12.2017г. Моли се да бъдат отхвърлен предявения иск, като неоснователен и се претендират разноски.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтича вземането му по издадената заповед по чл. 410 ГПК – следва да установи сключването на договора за цесия, по силата на който му е прехвърлено вземане срещу ответника, надлежното уведомяване на ответника за това, като във връзка с това докаже сключване на договора между ответника и цедента, предоставената по силата на този договор услуга и дължимата за нея цена от ответника.

Ответникът следва да провежда насрещно доказване, да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, наведените с отговора положителни факти в негов интерес.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 30.01.2019 г. от 14.30ч., за която дата да се призоват страните.

            ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца – и отговора от исковата молба и приложенията.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: