Р Е Ш Е Н И Е
№ 1183/8.7.2020г.
Град Пловдив, 08.07.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, IV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: А. Харитева
при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 136 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по повод жалба на „Ековита“ ООД против № Р-16001316006476-091-001 от
04.10.2018 г., издаден от Т.В.П., началник сектор в ТД Пловдив на НАП,
възложила ревизията, и Е.К.С., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на
НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 6 от 08.01.2018 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта, в която са установени допълнително задължения за ДОО в
размер на 69 958,87 лева и 27 780,39 лева лихви, за ДЗПО в размер на
24 308,70 лева и 9 459,11 лева лихви и за ЗО в размер на
76 687,84 лева и 28 695,94 лева лихви за периода 01.12.2010 г. –
31.12.2015 г.
Според дружеството-жалбоподател обжалваният
ревизионен акт е неправилен, защото са налице нарушения на директора, който е
копирал доклада, без да обсъди който и да е аргумент от жалбата до него или
множеството подкрепящи ги документи, събрани в хода на ревизията, с което е
нарушил правото на защита на дружеството – чл.6, ал.3 ДОПК, и защото ревизиращият
екип не е събрал нито едно доказателства, което да обори или постави под
съмнение твърденията на лицата, на които са извършени насрещни проверки за
брането на горските плодове. Твърди се, че органът по приходите не е установил наличието
на действителни трудови правоотношения, за които се дължат ЗОВ, както и не е
доказано, че лицата са брали горските продукти с позволително на
дружеството-жалбоподател. Незаконосъобразно са игнорирани от приходната
администрация факти, изцяло отхвърлящи наличието на правоотношение по полагане
на труд, липсват качествата осигурител и осигурено лице, защото лицата са
продавали стоки на „Ековита“ ООД и не са полагали
какъвто и да било труд за дружеството. Подробни доводи се излагат в
представената по делото писмена защита. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен
акт и присъждане на разноските по делото съобразно представения списък на
разноските.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена по доводи, изложени в
представените писмени защити. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото производство е повторно и във
връзка с решение № 274 от 09.01.2020 г. по адм. д. № 4897/2019 г. на ВАС, VI
о., с
което е отменено решение № 213 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 351/2018 г. по на АС
Пловдив Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорения акт, чиято правна сфера неблагоприятно е
засегната от акта, създаващ нови публични задължения за дружеството, и в
преклузивния срок по чл.156, ал.1 ДОПК, след приключване на задължителното
обжалване по административен ред. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Ревизията на жалбоподателя е започнала със заповед
за възлагане на ревизия № Р-16001316006476-020-001 от 16.09.2016 г. (л.7547,
т.25), и обхваща установяване на задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г.; за данък върху
добавената стойност за периода 01.12.2010 г. – 21.12.2010 г.; за ДОО за осигурители,
за ЗО за осигурители и за ДЗПО-УПФ за осигурители за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2015
г. Срокът на ревизионното производство е продължен на основание заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001316006476-020-002 от 19.12.2016
г. (л.7544, т.25), № Р-16001316006476-020-003 от 23.01.2017 г. (л.7541, т.25) и
№ Р-16001316006476-020-004 от 16.02.2017 г. (л.7538, т.25).
В срока по чл.117, ал.1 ДОПК е изготвен
ревизионен доклад № Р-16001316006476-092-001 от 04.08.2017 г. В срока по чл.117,
ал.5 ДОПК е подадено възражение без нови доказателства. В срока по чл.119, ал.1 ДОПК е издаден процесният ревизионен акт № Р-16001316006476-091-001 от 04.10.2017
г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия е
издадена от надлежно упълномощено длъжностно лице, срокът за извършване на ревизията
е съобразен с предвидените в чл.114 ДОПК срокове. Извършените процесуални
действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са
осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това
органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както
ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на директора на ДОДОП
Пловдив са съобщени на представителя на дружеството, с което му е била
осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
При ревизията е установено, че основната икономическа
дейност на фирмата е преработка и консервиране на плодове с код по НКИД 1533.
Дружеството има качеството на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО за
наетите по трудов договор лица. За ревизирания период от дружеството са подадени
403 уведомления по чл.62, ал.4 КТ за лицата, назначени по трудово правоотношение,
като към момента на извършване на ревизията има 56 действащи трудови договори. Съгласно
чл.2, ал.1 и 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. дружеството е подало декларации
обр.1 и обр.6, с които са
декларирани данни за дните осигуряване, възнаграждението, осигурителния доход и
задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за лицата, наети по трудово правоотношение, съответно
дължимите ЗОВ са начислени и внесени. За внесените със закъснение ЗОВ са
начислени лихви на основание чл.113 КСО и чл.107 ЗЗО, които са внесени.
В хода на ревизията е установено, че със
справка по чл.73 ЗДДФЛ са декларирани данни за изплатени суми, както следва: за
2010 г. – 896 301,92 лв. и удържан данък в размер на 43 756,28 лв.;
за 2011 г. – 1 028 981,72 лв. и удържан данък в размер на
61 710,23 лв.; за 2012 г. – 1 444 370,55 лв. и удържан данък в размер
на 86 613,63 лв.; за 2013 г. – 1 758 652,72 лв. и удържан данък
в размер на 103 134,67 лв.; за 2014 г. – 2 206 350,48 лв. и удържан
данък в размер на 128 102,11 лв. и за 2015 г. – 1 107 256,87 лв.
и удържан данък в размер на 66 399,47 лв. Данните са за 192 лица, някои от
които фигурират в няколко години. Установено е, че с малки изключения основната
част от сумите са изплатени на физически лица като доход от горско стопанство,
включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове, по чл.29, ал.1,
т.2, б.“а“ ЗДДФЛ – за предадените горски плодове на „Ековита“
ООД с цел реализиране на доходи от стопанска дейност по смисъла на Закона за
горите.
Ревизиращият екип е направил запитвания и е
изпратил искания за представяне на документи и писмени обяснения до дружеството,
външни институции и контролни органи (държавни горски стопанства, подробно
описани в РД) и трети лица (136 искания за извършване на насрещни проверки на физически
лица и 11 искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети
лица), а събраните доказателства са присъединени по реда на ДОПК към РД. С протокол
№ 0696726 от 17.07.2017 г. е присъединен протокол за извършена проверка на „Ековита“ ООД за установяване на факти и обстоятелства №
П-16001315174811-07-001 от 04.08.2016 г. (л.384, т.2), ведно с доказателства
към него.
След
преглед и анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства и
информацията, получена от контролните органи, ревизиращият екип е констатирал,
че дружеството е изкупувало плодове от физически лица, които не са предприятия
по смисъла на ЗСч., чиято дейност в полза на дружеството – предаване на горски
плодове – е стопанска, макар лицата да не са търговци. В представените от
дружеството протоколи за изкупуване се съдържа информация за наименование,
адрес и БУЛСТАТ на дружеството, имена на лицата, предали горските плодове, ЕГН
или дата на раждане, дата на изкупуване, количество и качество, цена и
изплатена сума на лицата, подписи на предалия стоката и купувача. Представени
са разходни касови ордери, с които са изплатени сумите. Документирането на
операцията по изкупуване и изплащане на предадените количества горски плодове е
ставало по следния ред: 1) „Ековита“ ООД издава приемо-предавателен протокол за изкупени горски плодове; 2)
Въз основа на този протокол се изготвя сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 ЗДДФЛ; 3) Плащането невинаги става в деня на предаване на плодовете. За целта
се съставя РКО. За изплатения доход на физическото лице дружеството издава
служебна бележка по чл.45, ал.4 ЗДДФЛ.
Установено е, че дружеството има
регистрирани два пункта за изкупуване на горски плодове – в град Пазарджик, в
база на „Ековита“ ООД и в град Берковица, ул.
„Берковска река“ № 11.
При извършена проверка на „Ековита“ ООД за периода 01.01.2014
– 21.12.2014 г., приключила с издаването на протокол № П-16001315174811-073-001
от 04.08.2016 г., са изпратени 62 искания за извършване на насрещна проверка и
искания за представяне на документи и писмени обяснения до физическите лица, от
които дружеството е изкупувало горски плодове. От представените отговори е установено, че 50 лица са заявили, че са
брали горски плодове и са ги предавали на „Ековита“
ООД, не притежават позволително за бране на плодове, издадено на тяхно име, и фитосанитарно разрешително. Към отговорите са приложени
позволителни, издадени на „Ековита“ ООД, с които лицата
твърдят, че са брали горски плодове и са ги предавали на фирмата.
В административната преписка съдът установи,
че се съдържат 13 позволителни за 2014 г.: № 07513 от 14.08.2014 г. (л.412,
т.2); № 07856 от 15.06.2014 г. (л.413, т.2); № 00003 от 18.08.2014 г. (л.414,
т.2); № 01957 от 15.08.2014 г. (л.415, т.2); № 13754 от 14.08.2014 г. (л.440,
т.2); № 13358 от 14.08.2014 г. (л.441, т.2); № 13257 от 14.08.2014 г.(л.442,
т.2); № 00006 от 11.08.2014 г. (л.458, т.2); № 04157 от 30.07.2014 г. (л.499,
т.2); № 03814 от 30.07.2014 г. (л.500, т.2); № 04206 от 25.07.2014 г. (л.559,
т.2); № 07956 от 28.07.2014 г. (л.656, т.3); № 05707 от 28.07.2014 г. (л.657,
т.3) и № 03814 от 30.07.2014 г. (л.691, т.3), издадени на „Ековита“
ООД, и във всяко от тях са посочени номер и дата на заявлението, въз основа на
което са издадени. В нарочен списък в ревизионния доклад са посочени лицата,
представили позволителни за ползване на недървесни горски продукти на името на
ревизираното дружество.
Въз основа на събраните
доказателства и писмените обяснения, получени при извършените насрещни проверки
на 136 физически лица и събраната информация от трети лица, органите по
приходите са установили, че 8 от лицата отричат категорично да са брали горски
плодове, а останалите лица не могат да представят документи, в т. ч. и позволително,
тъй като не ги пазят предвид изтеклия дълъг период, не могат да посочат точните
количества и периоди, в които са брали горски плодове.
След справка в информационната
система на НАП е установено, че една част от лицата са осигурени по трудови
правоотношения; 9 лица са самоосигуряващи се по
смисъла на КСО – М.Б.К., М.К.К., С.С.К., В.М.П., Д.М.Д., Х.А.Х., С-А.С., М.И.Б.и Г.А.С., а
останалите са безработни и пенсионери.
От събраните доказателства от ДГС
ревизиращият екип е установил, че позволителни са издавани само на „Ековита“ ООД, като част от издадените позволителни не са
придружени от поименни списъци. В случаите, в които на дружеството са издавани
позволителни въз основа на писмено заявление, придружено от поименен списък на
лицата, заети в добива на странични горски продукти, нито едно от тях не е
брало за „Ековита“ ООД, не е предавало недървесни
горски продукти през съответния период, не са изплащани суми и тези лица не
фигурират в справката по чл.73 ЗДДФЛ за съответната година.
От отговорите на ДГС (л.5864, т.20 –
л.6319, т.21) се установява също, че не са издавани позволителни за ползване на недървесни продукти на нито
едно от лицата от списъка, изпратен им от ревизиращия екип, с изключение на А.В.С.,
С.И.К. и Р.Г.К.. Въз основа на направена съпоставка
на количествата по издадените позволителни и предадените такива е установено,
че са предадени многократно по-големи количества, а Р.Г.К. е подавал заявления
за издаване на позволителни в качеството на представител на „Ековита“ ООД.
На база събраните в хода на
ревизията доказателства във връзка с изкупените горски плодове от физически
лица и след анализ на нормативната уредба, касаеща страничните
ползвания от горите и от земите от горския фонд, и с оглед установената липса
при дружеството на наемани по трудово правоотношение лица за бране на горски
плодове, е формиран извод, че всички физически лица, събирали и предавали
горските плодове, са ползвали позволителните на ревизираното дружество, защото
нито едно лице не притежава собствено позволително за ползване на недървесни
горски продукти. Въз основа на факта, че дружеството е биосертифицирано
и е следвало да знае зоната, в която са събирани плодовете, е формиран извод,
че това е още едно доказателство, че лицата са събирали горски плодове с
позволителното на „Ековита“ ООД.
Относно доходите, реализирани от физическите
лица, предавали горски плодове на дружеството, при ревизията е прието, че
същите са от дейност, която е стопанска по своя характер, като лицата не са
търговци по смисъла на ТЗ и за целите на КСО и ЗЗО дейността е квалифицирана
като полагане на труд без трудови правоотношения.
Въз основа на всички събрани
доказателства ревизиращият екип е приел, че на основание чл.4, ал.3, т.5 и 6 КСО и чл.40, ал.1, т.3 ЗЗО „Ековита“ ООД дължи
осигурителни и здравноосигурителни вноски за сметка на възложителя „Ековита“ ООД, в качеството му на платец на дохода и
осигурител, и за сметка на осигурените лица, които е следвало да се удържат от
изплатеното възнаграждение. При определяне на задълженията за ЗОВ са изключени
изплатените доходи на лицата и доходите на самоосигуряващи
се лица, които следва сами да внасят дължимите ЗОВ.
Размерът на осигурителния доход е
определен на база облагаемия доход от стопанска дейност на физическите лица,
които не са търговци по смисъла на ТЗ, след приспадане на разходите за
дейността, на основание чл.29, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДДФЛ. При определяне на
осигурителния доход, върху който са изчислени задълженията за ЗОВ, органите по
приходите са взели предвид максималния месечен размер на осигурителния доход,
определен със ЗБДОО за съответния период, осигурителния доход по трудово
правоотношение, ако лицето има сключен трудов договор за съответния период, и
размера на пенсията. На основание чл.113 КСО и чл.197 ЗЗО, във връзка с чл.175 ДОПК са начислени дължими лихви за просрочие.
В хода на първоначалното съдебно
производство са изслушани и приети без възражения съдебно-техническа (л.7612,
т.26) и съдебно-счетоводна (л.7614, т.26) експертизи, които съдът кредитира, но
които не установяват някакви нови факти от значение за правилното определяне на
публичните задължения на дружеството.
В изпълнение на указанията, дадени
от ВАС с решение № 274 от 09.01.2020 г., в хода на настоящото съдебно
производство е прието без възражения от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза със задача според указанията – да се изчисли
размера на осигурителните вноски и
лихвите върху тях за всяко от ФЛ, брало недървесни горски продукти за „Ековита“ ООД, като ги раздели в три групи – безработни,
пенсионери и работещи по трудово правоотношение и поименно посочил лицата във
всяка група.
Данните са представени в табличен
вид, така както е поставена задачата, като експертизата е посочила, че сумата
на ДОО на безработните лица за м.12.2010 г. е 721,24 лв., но по ревизионния акт
след направените преобразувания на декларираното от дружеството и установеното
при ревизията сумата е 692,80 лв., по-малка. Обобщените резултати на вещото
лице от изчисленията на осигурителните вноски по групи и прилежащите лихви са
следните:
Безработни лица Главница Лихви
ДОО 56 265.17
22 412.07
ДЗПО 18 959.61 7 362.12
ЗО 33 854.04 12 683.45
ОБЩО: 109 078.82 42 457.64
Пенсионери Главница Лихви
ЗО 34 275.20
12 850.82
ОБЩО: 34 275.30 12 850.82
Работещи по ТД Главница Лихви
ДОО 13 693.70 5 368.32
ДЗПО 5 349.09 2 096.99
ЗО 8 558.60 3 161.67
ОБЩО: 27 601.39 10 626.98
или
общо главница 170 955,41 лв. и общо лихви 65 935,44 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства, но намира, че и с това заключение не доказват нови
факти, имащи отношение към определянето на задълженията на дружеството. И това
заключение потвърждава единствено правилността на определените с обжалвания
ревизионен акт размери на задължителните осигурителни вноски и лихвите върху
тях.
При тези факти съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Спорът
е правен и касае въпросите, дали „Ековита“ ООД има
качеството на осигурител, облагаем ли е доходът на физическите лица, които не
са търговци по смисъла на ТЗ, като такъв
от стопанска дейност и дължат ли се ЗОВ върху този доход.
В чл.29 ЗДДФЛ са регламентирани облагаемите
доходи от друга стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по
смисъла на ТЗ, като съгласно ал.1, б.“а“ придобитият от горско стопанство (включително
от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове) се намалява с разходи за
дейността в размер на 40 на сто. За тези доходи физическите лица подават годишни
данъчни декларации на основание чл.50 ЗДДФЛ.
Съгласно чл.43, ал.1 ЗДДФЛ лице, придобило
доход от стопанска дейност по чл.29 дължи авансово данък върху разликата между
облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото
се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните
ЗОВ. Размерът на дължимия данък се определя като разликата, определена по
горния начин, се умножи по данъчна ставка 10 на сто, като съгласно чл.43, ал.4 ЗДДФЛ, когато платец на дохода е предприятие, размерът на данъка се определя и
данъкът са удържа от платеца на дохода при изплащането му.
При тази правна регламентация изводите на
органите по приходите са правилни. Дейността на физическите лица, които събират
диворастящи растения с цел реализиране доходите от тях, представлява стопанска
дейност. На основание чл.117, ал.1 ЗГ ползване на недървесни горски продукти е
добивът на смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни
растения или части от тях, лишеи и мъхове, горски плодове, зеленина, коледни
елхи, листников фураж, улов
на животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях. Съгласно чл.99
ППЗГ странични ползвания от всички гори, както и от земите от горския фонд са:
добивът на борина, сено, кори, лико, семена, събирането на: гъби, билки
(стръкове, грудки, корени, коренища, листа, семена, цветове, пъпки и др.),
лишеи и мъхове, горски плодове, дървесна зеленина (иглолистна и широколистна),
новогодишни елхи, пръчки (върбови, лескови, дрянови и др.), листников
фураж, други растения, животни, които не са дивеч, паша
на селскостопанските животни и други подобни, без ползване на дървесина.
Съгласно чл.100, ал.1 ППЗГ страничните ползвания, когато представляват
стопанска дейност, независимо от собствеността на горите и земите от горския
фонд, се разрешават от държавното горско стопанство или държавното ловно
стопанство с издаване на писмено позволително по образец, утвърден със заповед
на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите срещу заплащане
на такса за издаването му. А чл.100, ал.2 ППЗГ изрично предвижда, че не
представляват стопанска дейност и не се издават позволителни за ползвания на
горски плодове, семена, гъби, билки и други растения и на животни, които не са
дивеч, когато се събират за лични нужди, като в тези случаи продуктите от
странични ползвания не могат да бъдат обект на покупко-продажба. В чл.102, ал.2
и чл.102а ППЗГ са уредени редът и условията, при които физически и юридически
лица-търговци по смисъла на Търговския закон организират добива, изкупуването и
преработването на странични горски продукти, като правилникът изрично предвижда
издаването на позволително от държавното горско стопанство или държавното ловно
стопанство и задължението на лицата-търговци да организират пунктове за
извършване на съответните дейности със страничните горски продукти.
С оглед материалноправната уредба в ЗГ и ППЗГ
и предмета на доставките от физическите лица в полза на дружеството се налага
изводът за осъществявана стопанска дейност от физическите лица, доколкото
придобитите странични ползвания по чл.99 ППЗГ са били обект на последваща
покупко-продажба с цел реализиране на доходи. В тази връзка недоказано е
твърдението на жалбоподателя, че няма каквито и да било предварителни уговорки за
бране на плодове и че лицата са получавали само цена за продадения продукт,
събирали са плодовете в собствени съдове и само са ги предавали в неговите
пунктове, че транспортът е за сметка на всяко лице.
Видно от приложените по делото РКО, сметки за
изплатени суми, приемо-предавателни протоколи и
служебни бележки (л.885, т.4, л.972, т.4, л.1323, т.5, л.5481, т.19, т.20 и
т.21) в случая се касае за покупко-продажба на горски продукти от около 136
физически лица. Неоснователно е твърдението, че всяко едно от физическите лица
е „фактически търговец“, защото липсват каквито и да било доказателства в тази
насока. Следователно, обосновано органите по приходите приемат, че извършваните
сделки по продажба на недървесни продукти в полза на ревизираното лице
представляват стопанска дейност, насочена към реализиране на определени доходи.
Правилно е прието, че физическите лица-продавачи
на недървесни продукти попадат в категорията лица по чл.29 ЗДДФЛ, поради което при
определяне на задълженията за ревизираните години правилно е приложена нормата
на чл.29 ЗДДФЛ относно доходите от друга стопанска дейност на физически лица,
които не са търговци по ТЗ. Следователно изводът, че „Ековита“
ООД е платец на доходи от стопанска дейност, извършвана от физически лица през
периода 2010 г. – 2015 г. във връзка с извършени продажби на недървесни
продукти, е правилен и обоснован. Правилно са приложени нормите на чл.29 и
чл.43 ЗДДФЛ относно възникването на задължение за плащане на авансов данък от
страна на ревизираното лице за процесните данъчни периоди. По делото липсват
доказателства, че извършените продажби определят физическите лица като търговци
по смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗКПО счетоводен разход
се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция.
Независимо от обстоятелството, че дружеството изкупува недървесни горски
продукти от физически лица, които не са предприятия по смисъла на ЗСч., при
осъществяване на стопанската операция, по която те са изпълнител, няма пречка
да се издава първичен счетоводен документ в изпълнение на чл.4, ал.3 ЗСч. със реквизитите
по чл.7 ал.1 ЗСч.
В конкретния случай е установено, че 8 от
лицата изобщо не са брали горски продукти за дружеството-жалбоподател; 9 от
лицата са самоосигуряващи се, а останалите са
безработни и пенсионери. За лицата, за които има сключени граждански договори,
дейността им се третира като дейност по извънтрудови
правоотношения съгласно § 1, т.30 ДР ЗДДФЛ. Независимо от качеството на физическите
лица, на които се изплаща възнаграждението при изкупуване на диворастящи
растения, за дружеството винаги възниква задължение за включване на тези суми в
изготвяната справка по образец за изплатени доходи на физическите лица за
данъчната година на основание чл.73, ал.1 ЗДДФЛ.
По административната преписка има приложени
десетки сметки за изплатени суми, както служебни бележки и РКО, писмени
обяснения на берачите, от които се
установява, че те са предавали горските продукти именно на „Ековита“
ООД, което се потвърждава и от заключенията на вещото лице.
Що се отнася до задължението за социално и
здравно осигуряване, правилен е изводът на органите по приходите, че доходите,
реализирани от физически лица при продажба на диворастящи продукти, са доходи
от стопанска дейност и за целите на КСО тя следва да се квалифицира като
полагане на труд без трудови правоотношения.
Диворастящите продукти са подчинени на
специален режим – ЗГ, ППЗГ и Наредба за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии, държавна и общинска собственост,
и за ползването на дървесината и недървесни горски продукти. Съобразно тази нормативна
уредба позволителното се издава въз основа на писмено заявление, придружено от
поименен списък на лицата, заети непосредствено в добива на страничните горски
продукти. Съгласно чл.83, ал.1 от наредбата позволителното за ползване на
недървесни горски продукти по реда на чл.81, ал.1, т.3 се издава по строго
определен ред и от конкретно оправомощени за това лица.
Според чл.119, ал.2 ЗГ ползването на горските
плодове от горските територии се извършва безвъзмездно и свободно, когато не
представлява стопанска дейност. В случая няма спор, че се касае за големи
количества горски плодове – малини, къпини, боровинка – черна и червена, и
други, и предвид пазарната стойност им стойност, която ноторно
известно е, че е твърде висока на фона на цените за останалите плодове, а голямата част от берачите са пенсионери
и безработни, за които събирането на горски плодове като стопанска дейност
предполага реализиране на печалба и които, видно от събрани доказателства, са
продавали събраните от тях горски плодове на дружеството-жалбоподател.
Следователно, добивът и изкупуването на
горски плодове, извършван от юридически лица и физически лица – търговци по
смисъла на ТЗ, като част от стопанската им дейност, се осъществява въз основа
на издадено позволително от съответното длъжностно лице. Самата дейност по
събиране на горски плодове може да се извършва по няколко начина – чрез
собствен персонал, нает по трудови правоотношения, като се ползва издаденото
позволително на работодателя; на основание сключен договор за работа без
трудово правоотношение и се ползва позволителното на възложителя; чрез
изкупуване на добити (събрани) горски плодове от други лица, притежаващи
собствено позволително за ползване на недървесни горски продукти. Или иначе
казано, във всички случаи, когато събирането на горски плодове представлява
стопанска дейност, от следва да се извършва след издадено позволително.
Няма спор, че в случая позволително за такава
дейност е издадено, с изключение на три лица, посочени по-горе, само на „Ековита“ ООД, включително и разрешителното на Р.Г.К.,
издадено в качеството му на представляващ „Ековита“
ООД. Няма спор, че дружеството има изкупвателни пунктове, на които събира
горските продукти, като за целта заплаща цената на набраните и предадени плодове,
което по същността си е покупко-продажба, от която се реализират доходи.
Предвид изложеното, се налага
изводът, че дейността на физическите лица, които събират недървесни горски
продукти с издадено на „Ековита“ ООД позволително, с
цел реализиране на доходи от тях, е стопанска дейност по смисъла на
горепосочените разпоредби, а за целите на КСО тази дейност се квалифицира като
полагане на труд без трудови правоотношения.
Осигуряването на лицата, които
полагат труд без трудови правоотношения се извършва по реда на чл.4, ал.3, т.5
и 6 КСО. Съгласно т.5 лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и
не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на
задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт, ако за календарния месец са получили месечно възнаграждение, чийто
размер след намаляването му с нормативно признатите разходи е равен или
по-голям от минималната работна заплата, а според т.6, ако лицата са осигурени
на друго основание през съответния месец, те се осигуряват задължително за
посочения осигурителен риск, независимо от размера на получаваното
възнаграждение.
В този смисъл правилен е изводът на органите
по приходите, че в качеството си на платец на дохода дружеството-жалбоподател е
следвало да удържа дължимите по КСО и ЗЗО осигурителни и здравноосигурителни
вноски за сметка на лицата, получатели на дохода. За изкупените количества горски
плодове са представени протоколи, разходни касови ордери, съдържащи имената на
лицата, предаващи плодовете, ЕГН или дата на раждане, дата на изкупуване,
количествата, цената и изплатената сума на лицата, т.е., налице са достатъчно и
категорични доказателства за реализирани от физическите лица доходи, изплатени
от „Ековита“ ООД за периода от 2010 г. – 2015 г.
Осигурителният доход, върху който са
изчислени дължимите вноски е определен след приспадане на разходите за
дейността от полученото възнаграждение за месеца и максималния месечен размер
на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Органите по приходите са извършили проверка
кои от физическите лица са в трудово правоотношение, пенсионери и безработни, като
са съобразили и изискванията на чл.6, ал.10 КСО за лицата, които получават
доходи от дейности на различни основания по чл.4 КСО. По отношение на
пенсионерите е съобразена нормата на чл.4, ал.6 КСО.
По отношение на здравноосигурителните вноски правилно
е приложена нормата на чл.40, ал.1, т.1, б."а" ЗЗО по отношение на
доходите, изплащани на физическите лица, осъществяващи труд без трудово
правоотношение. Размерите на ЗОВ са представени в РД в табличен вид за всяко
едно от лицата и съответстват на установения общ размер от вещото лице.
Съгласно чл.5, ал.1 КСО (в редакция към ДВ,
бр.19 от 2010 г.) осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или
неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение
по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. В тази връзка
задължението за "Ековита“ ООД възниква по силата
на закона и не е необходимо какъвто и да било договор между страните, за да
възникне в негова тежест задължение за удържане и внасяне на дължимите
осигурителни вноски и здравноосигурителни вноски при изплащане на съответните
доходи. В случая платецът на доходите, в качеството на осигурител по смисъла на
чл.5, ал.1 КСО, не е изчислил размера на осигурителните вноски, дължими от него
и от получилото дохода лице съобразно законово определеното съотношение за
всяка календарна година по чл.6, ал.3 КСО (в редакция към ДВ, бр.99 от 2009 г.,
в сила от 1.01.2010 г.) и не ги е внесъл в срока по чл.7, ал.6 КСО (в редакция
към ДВ, бр.99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) – до 10-о число на месеца,
следващ месеца, за който се дължат.
Заключението на вещото лице, включително последното
прието такова при настоящото разглеждане на делото, не променя по никакъв начин
изводите на ревизиращия екип. Напротив, то потвърждава изцяло правилността на
изводите на органите по приходите, като е констатирала разлика в изчисленията в
сумите за ДОО на безработните лица за м.12.2010 г., изчислена в по-малък размер
от ревизиращия екип от действително дължимия според вещото лице.
Недоказано остана твърдението, че физическите
лица, събиращи горски плодове, осъществяват стопанска дейност като търговци,
което да обоснове липсата на законово основание за ревизираното дружество като
платец на дохода да удържи и внесе дължимите осигурителни и здравноосигурителни
вноски.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода
на делото, направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и указанията на ВАС за присъждане
на разноски за производството пред за касационната инстанция, съдът намира, че
следва да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 13 463 лева,
юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд
Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Ековита“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Пазарджик, ул. „Синитевска“ № 3,
представлявано от управителя Д.К., против ревизионен акт №
Р-16001316006476-091-001 от 04.10.2018 г., издаден от Т.В.П., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и Е.К.С., главен инспектор по приходите
в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 6 от 08.01.2018
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив
при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени допълнително задължения за ДОО в
размер на 69 958,87 лева и 27 780,39 лева лихви, за ДЗПО в размер на
24 308,70 лева и 9 459,11 лева лихви и за ЗО в размер на 76 687,84
лева и 28 695,94 лева лихви за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2015 г.
ОСЪЖДА „Ековита“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Синитевска“ № 3, представлявано от управителя Д.К., да
заплати на Националната агенция по приходите сумата от 13 463 (тринадесет
хиляди четиристотин шестдесет и три) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Административен съдия: