№ 831
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Б. М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Л. Анг. К.
като разгледа докладваното от Б. М. Вранчева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100600964 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Делото е образувано е по жалба на подс. П. Т. И. чрез адв. Д. Б., негов защитник, срещу
присъда, постановена на 21.02.2024г. по НОХД № 5812/2019г. на СРС, НО, 101 състав.
С обжалваната присъда съдът е признал подсъдимия П. Т. И. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 ал. 1 от НК му е
наложил наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал.1
от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три
години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 173,88лв., както и тези, направени
в хода на съдебното производство в размер на 1269,20 лв. по сметка на СГС. Подсъдимият е
осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаден изпълнителни листове.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита
същата за неправилна и необоснована, постановена въз основа на неправилно установени
фактически констатации, неподкрепени от доказателствата по делото. Като изход от
въззивната проверка се моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена
нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В хода на настоящото производство е проведено въззивно съдебно следствие – в качеството
на свидетели са разпитани Б. М. и И. И..
1
В хода на съдебната прения пред настоящата инстанция адв. Б. – защитник на подс. П. И.
моли за отмяната на обжалваната присъда и признаването на подс. И. за невиновен в
извършването на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Моли да се вземе предвид, че
по делото и към настоящия момент има изключително много противоречия и не са се
събрали нови доказателства, които да доказват по несъмнен начин обвинението към П. И..
НаМ., че превратно са тълкувани отделни материали от доказателствения материал. Според
защитата не е бил установен мотивът за извършване на деянието, тъй като по делото са се
събрали множество доказателства, че не е имало скандал поради приключило в същия ден
бракоразводно дело. На следващо място посочва, че от разпитаните множество свидетели не
се установява датата на извършване на деянието. Изтъква се, че мястото на извършване на
деянието също не е било установено, тъй като са се събрали множество доказателства, от
които е видно, че подс. И. към онзи момент нито е бил регистриран на съответния адрес,
нито е бил на това място, защото двамата са били в процес на развод и образувано
производство по Закона за защита от домашното насилие. Според защитата следва да се
вземе предвид, че няма преки очевидци-свидетели на деянието. Посочва, че единственият
свидетел, който е разпитван в тази насока е самата И. И., която в съдебното заседание отрече
да е имало насилие или заплахи. Изтъква се, че самата пострадала е заявила, че към онзи
момент е имала възможност да хиперболизира някакви обстоятелства или да ги преиначава.
На следващо място посочва, че следва да се има предвид, че болничния лист на
пострадалата е бил издаден от акушеро-гинеколог и установените от него оплаквания по
никакъв начин не отговорят на заявените травматични увреждания от св. И. В. и нейната
сестра. Отбелязва, че паралелно производство по Закона за защита от домашното насилие е
приключило с отказ да бъде издадена заповед за защита. Също така посочва, че в самата
присъда и в мотивите на предходния съдебен състав са допуснати изключително много
процесуални нарушения. Изтъква, че производството по ЗЗДН е било образувано от други
хора /св. М.Н./ и то подведени от адвокати, а не от пострадалата. Отделно се посочева, че от
всички събрани по делото доказателства, дори и от св. В.И., не може да се установи, че към
процесния период или на процесната дата подс. И. се е наМ.л в жилището, живеел е с И. И.
по някакъв начин, каквито са твърденията и мотивната част към присъдата постановена от
първоинстанционния съд. Според защитата не се е установило по никакъв начин и не може
да се заключи, че обвинението е доказано по безспорен начин, а изричането на
икриминираните изрази не се е установило. Моли за отмяната на присъдата от 21.02.2024г.,
като подс. П. И. да бъде признат за невиновен в това да е извършил престъплението, в което
е обвинен.
В правото си на лична защита, подс. И. поддържа казаното от адвоката му. Не добавя нищо
по същество, като поддържа изявленията си че не е извършил деянието, което е записано в
обвинителния акт. Изтъква, че не е отправял закани и заплахи срещу бившата си съпруга И..
Изтъква, че по делото има много пороци и, че разчита на безпристрастността на съда. Моли
присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена поради липса на достатъчно
несъмнени доказателства, които да доказват деянието, в което е обвинен.
2
Прокурорът наМ., че първоинстанционната присъда е правилна и обоснована и изцяло се
солидализира с изводите и мотивите към нея. За процесуална икономия не ги преповтаря.
Моли присъдата да бъде потвърдена.
В предоставената му последна дума подс. И. очаква и моли съда просто да отмени
присъдата на първоинстанционния съд и да бъде признат за невиновен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозираната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, наМ. за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето
защо няма основание присъдата да бъде отменяна.
След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема
за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.
Подс. П. Т. И. е роден на ********г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен,
с висше образование, работи в БНТ като системен администратор, неосъждан, с постоянен
адрес: гр. София, ул. „********, ЕГН **********.
Подс. И. и св. И. И. сключили граждански брак на 27.10.2011г. На 04.11.2011г. се родила
дъщеря им М.П. И.а, ЕГН **********. Двамата живеели в семейното им жилище на адрес:
гр. София, ж.к. „********. През 2015г. отношенията между подс. И. и св. И. се влошили.
Подс. И. упражнявал над св. И. психически и физически тормоз, за който близките й знаели.
Поради това били инициирани няколко производства по реда на чл. 12-19 от ЗЗДН.
Бракът между подс. И. и св. И. бил прекратен по взаимно съгласие с Решение № 7834 от
06.06. 2016г. по ГД № 1698/2015г., на СРС, 117 състав. На св. И. били предоставени
родителските права над малолетното им дете – М. И.а, както и ползването от нея и детето на
семейното им жилище.
На 06.06.2016г., денят на постановяване на решението за прекратяване на гражданския брак,
св. И. се прибрала в семейното им жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „********. Св. И.
била уведомена за решението в същия ден от адвоката си. По-късно, след нея в жилището се
прибрал и подс. И.. Около 22:00ч. двамата седели на дИ.а в хола. Подс. И. взел и държейки
го с дясната си ръка, го насочил към гърлото на св. И., изричайки думите: „Ще те убия, ще
те заколя“. Св. И. хванала ножа с лявата си ръка, поради което се порязала и потекло кръв.
Подс. И. завлякъл св. И. в банята на жилищете и започнал да удря главата й в стената. Също
така и нанасял удари с ръце по главата, ушите и постоянно повтарял: „Ще ви убия, ще ви
унищожа и никой не може да ви помогне, ще те одера и ще ти простра кожата на простора“.
На следващия ден пострадалата се обадила по телефона на сестра си – св. И.а И. и я
3
повикала при нея, тъй като не била в състояние да работи. След като св. И.а И. отишла на
работното място на сестра си, видяла, че последната е с отоци по главата, в областта на
ушите, а лявата й ръка била нарязана. Пострадаката И. споделила за възникналия скандал,
нанесения й побой и отправените към нея заплахи за живота й, от който се страхувала. На
пострадалата бил направен преглед и издаден болничен лист.
На 07.06.2016г. в жилището на пострадалата дошла майка й – св. М. Н., която също видяла,
че дъщеря й има синини и особено по лицето. Пострадалата разказала за случилото се
предишната вечер.
На 08.06.2016г. пострадалата И. посетила съдебен лекар. При прегледа и било издадено
СМУ № 156/2016г., в което са описани констатираните травматични увреждания, а именно:
кръвонасядане по двете уши и долната устна, охлузвания в областта на дясната вежда,
порезно нараняване не пети пръст на лявата ръка. За така констатираните увреждания
съдебният лекар посочил, че охлузванията и кръвонасяданията са в резултат от действието
на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по време и начин, както
съобщава пострадалата. Порезното нараняване на пети пръст на лявата ръка е в резултат от
действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът и може да се получи по
време и начин, както съобщава прегледаната.
На 10.06.2016г. св. И., заедно с малолетната си дъщеря – М. И.а, отишла да живее в жилище
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „********.
На същата дата, св. М. Н. подала Заявление до началника на 02 РУ-СДВР за извършване на
проверка по случая.
С постановление от 12.09.2016г. на СРП е било образувано процесното досъдебно
производство.
В хода на разследването по него е била назначена КСППЕ на св. И. И.. От заключението й се
установява, че И. е имала реални притеснения и страхове относно поведението на бившия си
съпруг и баща на детето й и те са възбудили у нея реален страх от осъществяването им.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие е била назначена допълнителна КСППЕ
на пострадалата И.. От заключението й е видно, че същата не страда от психично заболяване
и към момента на инкриминираното деяние при нея е била налице смесена
тревожнодепресивна реакция, която няма характеристиките на психично разстройство и не
уврежда способността на лицето правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания по тях, в случай, че желае.
В мотивите си СРС обстойно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а
именно: обясненията на подсъдимия П. Т. И., показанията на свидетелите И. П. И., М. Г. Н.,
И.а П. И., В.П.И., Н.К.Г., Е.М.Г., М.В.Т. и С.Н.Т., дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на свидетелите И. П. И. и М. Г. Н., дадени в хода на досъдебното производство
(приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК), заключенията на
изготвените СППЕ и допълнителна СППЕ на св.И. И., както и приложените писмени
доказателства и писмени доказателствени средства: Заявление от М. Г. Н. вх.№ 226000-7928
4
от 10.06.2016 г. до Началника на 02 РУ -СДВР, ведно с приложено заверено копие на
съдебно-медицинско удостоверение /СМУ/ № 156/2016 г. на името на св.И. П. И., копие на
СМУ на живо лице № 147/16 г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на името на
подс. П. И., копие на епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на името на
подсъдимия, копие от болничен лист от 16.06.2016 г., издаден на името на подсъдимия,
копие от Решение № Ш-86-97 от 31.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 62231/2014 г., по описа
на СРС, 86 състав, копие на молба от 03.06.2015 г. от И. П. И. по гр.д.№ 62231/2014 г., по
описа на СРС, 86 състав, за оттегляне на въззивна жалба срещу постановеното по делото
решение, заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак от 27.10.2011 г.,
заверено копие на удостоверение за раждане на името на М.П. И.а, копие на Заповед за
незабавна защита от 14.06.2016 г., по гр.д.№ 31653/2016 г., по описа на СРС, Трето ГО, 92
състав, заверено копие на Решение № 7834 от 06.06.2016 г. по гр.д.№ 1698/2015 г., по описа
на СРС, 117 състав, копие на СМУ № 424/2016 г., издадено от УМБАЛ „Александровска“
ЕАД на името на подсъдимия, копие на медицинска карта, издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД на името на подсъдимия, ведно с копие на рецепта, копие на лист за
преглед на пациент от 10.07.2016 г. на името на подсъдимия, копие на болничен лист от
15.07.2016 г. на името на подсъдимия, копие на болничен лист от 18.08.2016 г. на името на
подсъдимия, копие на амбулаторен лист от 15.08.2016 г. на името на подсъдимия, заверени
копия на разписки за получена сума от 30.06.2016 г. и 30.07.2016 г., уведомление от
„УниКредит Булбанк“ от 13.07.2017 г., фишове за заплата на името на подсъдимия като
системен администратор в Българска национална телевизия за август, септември, октомври,
ноември и декември 2016 г., както и за януари 2017 г., копие на удостоверение за постоянен
адрес на името на И. П. И., копие на удостоверение за настоящ адрес на името на И. П. И.,
копие на лична карта № ********, изд. на 17.10.2011 г. на името на И. П. И., копия на
фактури от „Мобилтел“ ЕАД на името на И. П. И., протокол за доброволно предаване, писмо
№ РД-44-890/02.03.2017 г. на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, ведно с приложени заверени
копия от ИЗ № 4454/2011 г. на името на И. П. И., заверено копие на Определение на СРС,
117 състав от 28.04.2015 г. по гр.д.№ 1698 по описа за 2015 г., заверено копие на искова
молба /насрещен иск/ вх.№ 8005352 от 26.02.2015 г., по описа на СРС по гр.д.№ 1698/2015 г.,
по описа на СРС, 117 състав, копие на молба вх.№ 8013825 от 03.06.2015 г., по описа на СРС
за спиране на производството по гр.д.№ 1698/2015 г., по описа на СРС, 117 състав, копия на
протоколи по гр.д.№ 1698/2015 г., по описа на СРС, 117 състав, ведно със писмено съгласие
на страните за спиране на производството и споразумение от 01.06.2016 г. по чл.51 от СК,
писмо на ДСП -Сердика, молба от адв.М.Т. за издаване на заверен препис от Решение №
7834 от 06.06.2016 г. по гр.д.№ 1698/2015 г., по описа на СРС, 117 състав, заверено копие от
лична карта № *********, изд. на 13.04.2010 г. на подсъдимия, копие на удостоверение за
постоянен адрес на името на подсъдимия, копие на удостоверение за настоящ адрес на името
на подсъдимия, характеристична справка на името на подсъдимия, справка вх.№ 226000-819
от 19.01.2021 г. на 02 РУ -СДВР, ведно със страници от дневник за получени и предадени
сигнали и разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ за 2016 г. и информационна карта на наряда, писмо
на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД от 25.05.2023 г. ведно с приложено копие от ИЗ №
5
1492/2019 г. на името на И. П. И., писмо изх.№ 11 -00-14#1 от 11.05.2023 г. на Областна
администрация Софийска област, заверени копия на 2бр.квитанции към приходни касови
ордери, издадени от БНТ, ведно с 2бр.квитанции за внесени суми за почивна станция ПД
Китен, заверено копие на протокол за уведомление по чл.128, чл.129, ал.1 и ал.2, чл.75, ал.2
от НПК, писмо изх.№ 1029-21-10111 от 27.10.2023 г. на НОИ, ТП - София град, ведно с
приложено извлечение от Електронен регистър на болничните листове на болничен лист №
Е20165486581, издаден на името на И. П. И., пр. пр. № 39059/2016 г., по описа на СРП,
пр.пр.№ 20093/2016 г., по описа на СРП, гр.д.№ 31653/2016 г., по описа на СРС, Трето
гражданско отделение, 92 състав, справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Р.България, справка за съдимост на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен
анализ, с който въззивната инстанция се солидализира. В мотивите към присъдата, Съдът е
посочил кои доказателствени източници от тях възприема, в кои части, както и кои
обстоятелства счита за установени от тях. Настоящата инстанция наМ., че на базата на този
доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи,
които обуславят осъдителната присъда. Тези изводи почиват основно върху свидетелските
показания на свидетелите И. И., М. Н. и И.а И.. Настоящата инстанция наМ., че те са били
съпоставени и подкрепени и от останалия доказателствен материал по делото. Районният
съд детайлно е обсъдил показанията на посочените три свидетелки, като коректно е отчел
близките им родствена връзка и евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Поради това първоинстанционният съд обстойно е коментирал кои обстоятелства наМ. за
установени от техните показания и защо, като ги е съпоставил с останалите доказателства по
делото и ги е разгледал през призмата на общата доказателствена маса. Предвид
противоречите показания депозирани от пострадалата И. И., съдът е подходил към тях със
специално внимание. Правилно са отчетени лаконичните показания, дадени от св. И. И. и
допълнителния й разпит в открито съдебно заседание. Предвид това, съдът е направил
съпоставка с показанията й от хода на досъдебното производство, както и с показанията на
останалите свидетели по делото и събраните писмени доказателства, като с необходимата
прецизност е отчел в кои части те са подкрепени от останалите доказателства. На базата на
изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи кои нейни показания в
коя точно част да кредитира, в коя не и защо. Безспорно е, че депозираните от нея показания
в хода на досъдебното производство са по-детайлни и описват последователно и с
необходимата точност обстоятелства относими към инкриминираното деяние. Депозораните
от пострадалата показания в хода на досъдебното производство са подкрепени от
свидетелските показания и на свидетелите Н. и И.а И., които макар и да не са очевидци на
деянието имат лични възприятия относно състоянието на пострадалата, както физическо,
така и емоционално, в деня след инкриминираната дата. Показанията на тези свидетели се
подкрепят от наличните по делото писмени доказателства – писмо от Областна
администрация – Софийска област, Заявление до началника на 02 РУ-СДВР, писмо от
Фондация „Асоциация Анимус“, както и от СМУ, издадено на пострадалата И.. Следва да се
отбележи, че показанията на св. Н. и св. И.а И. са подкрепят и от показанията на
6
свидетелите М.Т. и св. С.Т.. В показанията на цитираните свидетели се съдържат сведения
относно обстоятелството, че макар и подс. И. да не е бил адресно регистриран на
инкриминирания адрес, същият е живеел там заедно с пострадалата И.. Също така тези
показания допринасят за изясняването на отношенията между подс. И. и пострадалата И.
към инкриминираният период и преди това, като е видно, че последните са били във
влошени отношения помежду си. Показанията на св. В.И. са информативни единствено
относно факта, че е извършил проверка по два сигнала, едининият, от които бил по
заявление на св. М. Н.. Правилно съдът е кредитирал комплексната СППЕ на И., изготвена в
хода на досъдебното производство, както и допълнителната СППЕ, назначената в хода на
съдебното следствие. От тях се установява психическата годност на пострадалата да дава
показания, както и наличието на реален страх у освидетелстваната на базата на нейните
лични преживявания и материалите по делото. Правилно първоинстанционният съд е
преценил, че обясненията на подс. И. представляват негова защитна теза и имат за цел
единствено да оборят обвинителната теза, но остават изолирани от останалата
доказателствата маса по делото, която е безпротиворечива.
В хода на въззивното съдебно следствие бе проведен разпит на пострадалата И. и св. Б. М..
Св. М. е съдебния лекар, изготвил СМУ 156/2016г. Същата категорично заявява, че няма
спомен за самия преглед, но тя го е изготвила и е отразила находките по делото. Въззвиният
съд наМ., че предвид изминалия период от време е нормално св. М. да няма конкретен
спомен относно проведения преглед и лицето И. И.. Въпреки това към момента да прегледа
същата е констатирала и отразила находките в удостоверението и дори и предварителните
сведения да се вземат само от пострадалото лице, то е било констатирано, че обективните
находки отговарят да са били получени по време и начин, по който съобщава пострадалата.
Пострадалата И., пред настоящата инстанция заявява, че е била подведена от адвокати, не е
подалава тя жалба срещу бившия си съпруг, а майка й, тъй като по това време подс. И. и И.
много са се карали. Заявява, че е ходила няколко пъти в съдебна медицина, но нараняванията
са били получени, не защото е бита, а от други неща. Твърди, че подс. И. не я е удрял и не я
заплашвал, както и не се е изпитвала страх или тревожност в негово присъствие, както и че
почиват заедно и празнуват всички празници заедно. Въззивният съд наМ., че изложените от
И. показания имат за цел да обслужат защитната теза на подс. И., но и те остават
игнорирани от доказателствената съвкупност. На следващо място цитираните неранявания
не са включени в състава на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, за каквото обвинение
подс. И. е бил предаден на съд.
Въззивният съд дължи отговор на направените възражения от страна на защитата, които са
идентични с тези пред първоинстанционният съд. В тази насока наМ. за необходимо да
посочи, че твърдението, че не е установен мотивът е неоснователно, доколкото на първо
място той не е част от съставомерността на деянието, а субективно свойство на деянието
извън вината. На следващо място именно на 06.06.2016г. е било постановено решението по
бракоразводното дело. Датата и мястото на деянието също са категорично установени,
доколкото наличните свидетелски показания са абсолютно идентични относно хронологията
7
на събитията около инкриминираният случай и се подкрепят от останалата доказателствена
съвкупност. Видно е, че болничният лист е издаден именно на 07.06.2016г., което като време
съвпада с изложеното в свидетелските показания на св. И.а И., че именно на следващият ден
св. И.а И. е завела сестра си на лекар, тъй като не е била в състояние да работи.
Хронологията на събитията съвпада и с изложеното в показанията на св. Н., която твърди,
че на следващия ден другата й дъщеря е завела И. на лекар, а на по-следващия ден са я
освидетелствали. Видно от СМУ № 156/2016г. И. И. се е явила на преглед при съдебен лекар
на 08.06.2016г. Както вече беше посочено по-горе в мотивите на съда обстоятелството, че
подс. И. е пребивавал на инкриминирания адрес, въпреки че не е адресно регистриран там,
се установява от показанията на св. И. И., св. Н., св. И.а И., св. М.Т. и св. С.Т..
В обобщение на изложеното въззивният съд наМ., че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав е форМ.но въз основата на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му. В
този смисъл и след самостоятелен анализ на доказателствата, въззивният съд прие, че
изводите, направени от проверявания съд при анализа на доказателствената съвкупност са
законовообосновани и правилни. А въз основа на същите първоинстанционният съд е
достигнал до верен и законосъобразен извод, че подсъдимият П. Т. И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с изводите на СРС за прилагане на чл.
54от НК при определяне на наложеното на подсъдимия наказание. Правилно проверяваният
съд е приел, че в конкретния казус е налице смекчаващи вината обстоятелства – чистото
съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и изминалия период от време.
Въпреки тях като отегчаващи вината обстоятелства, правилно е отчетено това, че са
засегнати значими обществени отношения, както и че пострадалата е негова бивша съпруга
и майка на детето му, като въпреки това е упражнил спрямо нея както физическо насилие,
така и вербални изрази, които са засилили чувството за страх породено в пострадалата.
При правилна преценка на индивидуализиращите вината на подсъдимия обстоятелства
първоинстанционният съд законосъобразно и справедливо е определил вида и размера на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл. 66, ал.1 от
НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Наложеното наказание отговаря на степента на обществена опасност на деянието и на дееца
и е в пълно съответствие с целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, поради което
не са налице основания за намесата на въззивната инстанция.
Правилно като резултат от осъждането, на подсъдимия П. Т. И. е възложено да заплати
направените по делото разноски.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното въззивният съдебен състав наМ., че обжалваната присъда на СРС следва
8
да бъде изцяло потвърдена.
А поради това и на основание чл. 334, т.6, вр. чл.338 от НПК Софийски градски съд, НО, 14-
ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда постановена на 21.02.2024г. по НОХД № 5812/2019г. на СРС, НО,
101 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9