Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 15.07.2016 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на четиринадесети юни

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                             

при секретаря А.С. и                             в присъствието на

прокурора                                                     като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                                 гр. дело № 13194 по описа на съда за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба, подадена от М.О.М. срещу И.П.Й.-Н., с която са предявени евентуално съединени искове с правно основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН, чл. 42, ал. 1, б. "в" ЗН, чл.43, ал.1, б.“а“ във връзка с чл.13 от ЗН и чл.30 ЗН.

         Ищцата твърди, че е наследник по закон на майка си К. П.Й., починала на 16.10.2011 г. Поддържа, че със саморъчно завещание от 14.08.2011 г. майката на ищцата е завещала на ответницата-нейна сестра цялото си движимо и недвижимо имущество, което завещание е обявено на 28.11.2011 г. и вписано в имотния регистър на АВ. Твърди се, че това завещание е нищожно, тъй като не е изготвено от К. П.Й., оспорва се неговата автентичност-дата и авторство. Ищцата твърди нищожност на завещателното разпореждане и на основание р 

азпоредбата на чл. 42, ал. 1, б. "в" ЗН, която предвижда нищожност на завещанието, когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено разпореждането са противни на закона. Твърди се, че от завещанието става ясно, че същото е обвързано с предоставяне на материални облаги на завещателя от страна на лицето, в чиято ползва е завещанието -„сестра ми И. от 1 година е край мен, за да помага морално и материално да се преборя със страшната болест, която ме срази“. При условията на евентуалност твърди, че завещанието е изготвено от майката на ищцата в неадекватно състояние, под влияние на силни упойващи лекарства и под въздействието на алкохол. При условията на евентуалност заявява искане за намаляване на завещателните разпореждания, направени от К. П.Й., съобразно размера на запазената част на ищцата, която да й бъде възстановена.

Моли съда да постанови решение, с което да на основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН и чл. 42, ал. 1, б. "в" ЗН да бъде прогласена нищожността на саморъчно завещание от 14.08.2011 г. на К. П.Й., обявено на 28.11.2011 г., евентуално на основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН да бъде унищожено горното завещание, евентуално и в случай, че бъде установена валидността му да бъдат намалени завещателните разпореждания, направени от К. П.Й., съобразно размера на запазената част на ищцата, която да й бъде възстановена.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала отговор, с който оспорва предявените евентуални искове за нищожност, унищожаемост на завещението. Не оспорва иска по чл.30 ЗН. Твърди се, че изложените в исковата молба обстоятелства са неверни, както и че покойната К. П.Й. по време на написване на завещанието си е била психически здрава и е могла да разбира значението на изложеното в завещанието. Ответницата заявява, че ще се ползва от завещанието.

         В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение.

         Ответницата в съдебно заседание чрез своите процесуални представители оспорва исковете и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         С препис-извлечение от акт за смърт № 0520 от 17.10.2011  г. и удостоверение за наследници № 004705/27.10.2011 г. се установява, че К. П.Й. е починала на 16.10.2011 г. и е оставила единствен наследник по закон-ищцата М.О.М., нейна дъщеря.

         Установява се, че на 14.08.2011 г. К. П.Й. е изготвила-написала и подписала саморъчно завещание, по силата на което е завещала на И. П.Й.-Н.-ответницата по делото и сестра на завещателката, цялото си движимо и недвижимо имущество, в това число и всички идеални части от недвижими имоти, които притежава към датата на смъртта си. В завещанието е отбелязано, че сестрата на К.-И. от една година е покрай нея, за да й помага морално и материално, за да се пребори със страшната болест. В завещанието К. П. е посочила още, че абсолютно никой друг не заслужава нищо, освен сестра й И.. Ако има промени И. знае какви, тя ще вземе правилното решение.

         Това завещание е обявено с протокол от 28.11.2011 г. на нотариус И.Н. с рег. № * на НК.

         Във връзка с оспорване автентичността на саморъчното завещание по делото е прието заключението на съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните по делото, от което се установява, че ръкописният текст в саморъчното завещание и подписа за „Завещател“ в него са изпълнени от завещателката К. П.Й..

         С оглед на това заключение съдът приема, че процесното саморъчно завещание е автентично, т.е. същото е изцяло саморъчно написано и подписано от завещателката К. П.Й..

         Пред настоящата инстанция са изслушани свидетелите А.И.Й., М.Б.П., И.С.С., В.И.Н..

         Свидетелката А.Й.-баба на ищцата установява, че заболяването на К., нейна дъщеря било установено през 2010 г., но не казали на дъщеря й М., защото през този период от време тя не се интересувала от майка си. Едва на петия скенер било установено, че К. има метастази от панкреаса. Лекарствата, които били давани от д-р М. били най-елементарни, включително и „Аулин“. Лекарствата, които са изписвани на К. са описани в епикризите на Окръжна болница, „Пирогов“ и на Онкологията. Свидетелката установява, че е била в кухнята, когато К. станала и казала, че отива да напише завещанието си. Установява, че не е имало моменти, в които К. да е пила лекарства, от които да изпада в състояния, при които да не разбира какво прави. Всъщност К. не одобрявала връзката на дъщеря си с М..

         Свидетелят М.П. установява, че е приятел с М. от 19-20 години. Виждал е К. преди повече от 16-17 години и единственото впечатление, което му е направила, че К. злоупотребява с алкохола и един или два пъти нападала свидетеля да го бие. Към месец август 2011 г. свидетелят не е виждал К. и няма впечатление от нейното поведение.

         Свидетелят И.С. установява, че познава К. и семейството й, като за първи път са се видели през 2001-2002 г. във връзка с вещно-правен проблем. През пролетта на 2011 г. К. дошла с питане как може да направи завещание. Свидетелят дал консултация, като й обяснил за запазената част, ако остави всичко на сестра си, както иска. К. нямала никакви психически отклонения, била си абсолютно такава, каквато свидетелят я познавал. През средата на август 2011 г. К. се обадила на свидетеля и му прочела текста на завещанието, прочела го, поговорили на няколко общи теми и след няколко месеца свидетелят разбрал, че К. е починала.

         Свидетелят Н. установява, че лично той е карал К. навсякъде, където е трябвало да бъде карана, включително и през лятото на 2011 г., когато й назначили лъчетерапия. К. живеела в дома си на „Х. Б.“ с майка си А.Й.. Свидетелят установява, че до последния момент К. си е била в абсолютно съзнание.

         От представеното удостоверение от 26.02.2016 г. на  ЕТ „Св.София Д-р Ф.М. – АИППМП, се установява, че на К. П.Й. е била поставена диагноза : Злокачествено заболяване на панкреаса, белия дроб и плеврата. Пациентката е лекувана в Хирургична клиника на Институт по ортопедия в Горна Баня и Пирогов. Не е лекувана от д-р М. и не са й изписвани лекарства.

         От неоспореното от страните заключение на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че при К. П.Й., починала на 16.10.2011 г. на 62 годишна възраст, е регистрирано приживе депресивно състояние през м.09.2011 г., като не е посочена давността му и няма данни то да е било в тежка степен /с характеристиките на психоза/. Не се намират данни за други психични разстройства, поради което следва да се приеме, че към 14.08.2011 г., К. Й. е била със запазени психични годности да действа разумно и да се разпорежда с имуществото си за след смъртта си чрез завещание.

При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

         Първият предявен иск е с правно основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН.

Саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания - да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него -  чл. 25, ал. 1 ЗН. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка - чл. 42, б. "б" ЗН.

         Ищцата твърди, че завещателното разпореждане на К. Й. от 14.08.2011 г. е нищожно, тъй като не било написано и подписано от нея.

         Така предявеният иск и с оглед неоспореното от ищцата заключение на съдебно-почерковата експертиза, се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. От доказателствата по делото, съдът прави извод за автентичност на процесното саморъчно завещание от 14.08.2011 г. и спазване на формата по  чл. 25, ал. 1 ЗН.

         Неоснователно и не подкрепено от доказателствата по делото е и твърдението на ищцата, че датата на съставяне на завещанието съвпада с престой на завещателката в Институт Пирогов. Видно от представената с отговора на ответницата епикриза, изготвена от МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, Първа хирургична клиника, неоспорена от ищцата, К. П.Й. е постъпила за лечение в Пирогов на 02.09.2011 г. и е изписана на 26.09.2011 г., а процесното завещание е от 14.08.2011 г. Завещателката е постъпвала за лечение в същата клиника и за периода от 03.12.2010 г. до 17.12.2010 г., който отново не съвпада с датата на завещанието.

         На следващо място ищцата твърди нищожност на завещателното разпореждане и на основание р 

азпоредбата на чл. 42, ал. 1, б. "в" ЗН, която предвижда нищожност на завещанието, когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено разпореждането са противни на закона. Твърди се, че от завещанието става ясно, че същото е обвързано с предоставяне на материални облаги на завещателя от страна на лицето, в чиято ползва е завещанието -„сестра ми И. от 1 година е край мен, за да помага морално и материално да се преборя със страшната болест, която ме срази“.

В съдебната практика еднозначно е прието, че разпоредбата на  чл. 42, б. "в" ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се отразяват на действителността на завещанието.

С Решение № 117 от 10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 710/2015 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл съставляващо задължителна съдебна практика е прието, че авещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта. Предвид този едностранен и безвъзмезден характер мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. А мотивите могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещия се, да се накаже безотговорния - това са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер, обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер. Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят волята на завещателя.

Съдът като съобрази показанията на разпитаните свидетели, от които се установява, че ищцата не е полагала грижи за майка си, че двете са били във влошени отношения, заради връзката на ищцата с М.П., с която К. Й. не е била съгласна, че К. е предупредила дъщеря си, че най-малкото което ще направи, е да я лиши от наследство /показанията на свидетеля Н./, намира че с оглед на тези събрани по делото доказателства и с оглед текста на завещанието е очевидно, че мотивът е благодарствен и произтича от положените от ответницата грижи за завещателката и в същото време е налице и мотив на завещателката да накаже дъщеря си. Това личи и от написаното „Абсолютно никой друг не заслужава нищо, освен нея“.

Ето защо и предвид горните съображения съдът намира, че завещанието не е нищожно и на това сочено от ищцата фактическо основание.

         С оглед на отхвърляне на иска за нищожност на посочените две основания, съдът дължи произнасяне по основателността на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ във връзка с чл.13 от ЗН.

         Завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

         Както със свидетелските показания, така и със съдебно психиатричната експертиза се установи, че към 14.08.2011 г. К. П.Й. е била със запазени психични годности да действа разумно и да се разпорежда с имуществото си, поради което и на това основание, процесното завещателно разпореждане не е унищожаемо         , а така предявеният иск подлежи на отхвърляне.

По този иск съдът приема, че не са налице основания за унищожаемост на завещанието, защото е написано от лице, способно да завещава.

Предвид отхвърлянето на предявените искове за нищожност и унищожаемост на завещателното разпореждане, съдът дължи произнасяне по последния иск с правно основание чл.30 от ЗН, предявен при условията на евентуалност.

         Този иск е основателен и следва да бъде уважен.

         Предявен е иск за възстановяване на накърнена запазена част от единствения наследник по закон на К. Й.-нейната дъщеря против лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване.

         Между страните не е спорно, а и от приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че ищцата е дъщеря на починалата завещателка и нейна единствена наследница по закон.

         Ответницата е сестра на К. Й. и по смисъла на ЗН не е от кръга на лицата, призовани към наследяване.

Процесното завещателно разпореждане е универсално, с оглед на факта, че завещателката се е разпоредила в полза на ответницата с цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към датата на смъртта си.

С оглед на характера на завещателното разпореждане и съобразно с приетото в Тълкувателно решение № 3/2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК, изискването за приемане наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално.

С универсалното завещателно разпореждане наследодателката на ищцата е изчерпала цялото наследство и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по  чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част.

Ищцата е наследник с право на запазена част, чийто размер съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 1/2.

По разноските в настоящия процес:

Ищцата не е правила разноски в настоящия процес, поради което такива не й се присъждат.

Ответницата е направила разноски в общ размер на сумата от 5 300 лв., от която 5000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ и съдействие на л.127 от делото и сума в размер на 300 лв.-възнаграждение на вещи лица.

От тази сума ищцата и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата от 300 лв., тъй като това са разноски направени от нея единствено и само във връзка с отхвърлените искове.

По отношение на размера на адвокатско възнаграждение и направеното възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Предявените искове са неоценяеми, с оглед на което и на основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв. Отхвърлени са три иска, т.е. дължимото по тях адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 900 лв., като към тази сума и на основание чл.7, ал.6 от Наредбата следва да се прибави и сумата от 100 лв. /при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв./

Следователно адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на сумата от 1000 лв.

Съдът приема, че исковете са неоценяеми, тъй като в случаите на универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване стойността на наследствената маса, съответно при иск за прогласяване нищожността, респ. унищожаемостта на това универсално завещание, също не се изследва какви имоти влизат в наследството и не се прогласява нищожността на конкретни договори с предмет недвижими имоти, а на завещателното разпореждане. Поради това и поради липсата на определени в процесуалния закон правила за определяне цената на тези искове, следва, че същите са неоценяеми.

С оглед на горното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата от 1 300 лв. разноски направени от нея пред настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица, съобразно отхвърлените три иска.

         На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 80 лв., съответна на уважения по чл.30 от ЗН иск.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.О.М., ЕГН **********,*** иск срещу И.П.Й.-Н., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 42, б. "б" от Закона за наследството, за признаване за установено, че саморъчно завещание от 14.08.2011 г. на К. П.Й., починала на 16.10.2011 г., е нищожно, поради неспазване на законоустановената форма по  чл. 25, ал. 1 ЗН.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.О.М., ЕГН **********,*** при условията на евентуалност иск срещу И.П.Й.-Н., ЕГН **********,***, с правно основание чл.42, б.“в“ от Закона за наследството, за признаване за установено, че саморъчно завещание от 14.08.2011 г. на К. П.Й., починала на 16.10.2011 г., е нищожно, поради това, че единственият мотив, поради който е направено, е противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.О.М., ЕГН **********,*** при условията на евентуалност иск срещу И.П.Й.-Н., ЕГН **********,***, с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ във връзка с чл.13 от ЗН, за признаване за установено, че саморъчно завещание от 14.08.2011 г. на К. П.Й., починала на 16.10.2011 г., е унищожаемо, поради това, че К. П.Й. по време на съставянето му не е била способна да завещава.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.О.М., ЕГН **********,*** да заплати на И.П.Й.-Н., ЕГН **********,*** сумата от 1 300 лв. /хиляда и триста лв./ разноски направени от ответницата пред настоящата съдебна инстанция, съобразно отхвърлените искове.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН вр. чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на М.О.М., ЕГН **********,*** от наследството на К. П.Й., починала на 16.10.2011 г. като НАМАЛЯВА с ½ /една втора/ идеална част универсално завещателно разпореждане на К. П.Й., извършено със саморъчно завещание от 14.08.2011 г. в полза на И. П.Й.-Н..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И.П.Й.-Н., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 80 лв. /осемдесет лв./, съответна на уважения по чл.30 от ЗН иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: