и за да се произнесе,взе предвид следното: С Решение N 48/17.05.2007 г. по гр.д.N 151/07г.,Кърджалийският районен съд е осъдил “Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали да заплати на Наум Йорданов Емилов от с.Падина, общ.Ардино сумата в размер на 106,72 лв., представляващи обезщетение по чл.200 от КТ за имуществени вреди, претърпени от трудова злополука, за периода от 01.07.2004г. до 31.07.2004г., както и мораторна лихва върху тази сума за периода 01.08.2004г. до 31.12.2006г. в размер на 31,90 лв., като е отхвърлил иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди от професионално заболяване за разликата над сумата 106,72лв. до пълния му предявен размер от 15 000лв. и за периода от 01.08.2004г. до 31.12.2006г., и предявения иск за мораторни лихви за разликата над 31,90лв. до пълния му предявен размер от 1000лв. Със същото решение е осъдил “Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали да заплати на Наум Йорданов Емилов направените по делото разноски, в размер на 2,60лв., а по сметка на Кърджалийския районен съд – държавна такса в размер на 15 лв., както и направените по делото бюджетни разноски, в размер на 30 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Наум Йорданов Емилов, който го атакува в отхвърлителната му част. Развива съображения. Моли решението в атакуваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което претенцията на ищеца да бъде уважена до размера на сумата 5 912,59лв., както и искът за мораторна лихва - в размер на 1000лв. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от адв.Кирев, който поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Претендира деловодни разноски. Ответникът по жалбата – „Горубсо-Кърджали” АД, редовно призован, не се представлява. Не взема становище по въззивната жалба. Окръжния съд, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното: В исковата си молба въззиваемият твърди, че работел като миньор III степен при ответника „Горубсо-Кърджали" АД гр.Кърджали като в резултат на вредни за здравето трудови условия заболял от вибрационна болест втори-трети стадий, със загуба на работоспособността 50%-70.99%, което заболяване било установено като професионално с влязло в сила решение по гр.д. N 153/1998г. на Кърджалийския районен съд. Твърди, че с решение по гр.д. N 285/2004г. на Кърджалийския окръжен съд, ответното дружество било осъдено да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.01.2002г. до 30.06.2004г, както и че за времето от 01.07.2004г. до 31.12.2006г. получил пенсия в размер на 3 975.61лв. като след 30.06.2004г. продължавал да търпи имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната за този период пенсия и трудовото възнаграждение възнаграждение, което би получил като миньор III степен, и месечно разликата възлизала на сумата 500лв., а за целия период 15 000лв. За посочения период от време претърпял и имуществена вреда, представляваща мораторна лихва в размер на 1000лв. Претендира на основание чл.200 от КТ съдът да осъди ответника да му заплати сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на професионално заболяване за периода от 01.07.2004г. до 31.12.2006г., както и мораторна лихва за същия период в размер на 1000лв. Установена по делото е причинната връзка между професионалното заболяване на въззивника и работата му в ответното дружество. За първи път въззивникът е бил освидетелстван с решение на ТЕЛК през 1998г. като инвалид трета степен поради професионално заболяване "Морбус Вибрационис втори-трети стадий" в резултат на работата му като подземен миньор при ответника. Видно експертно решение N 2098 от 12.07.2002г. на ТЕЛК по професионални заболявания -Пловдив се установява, че Наум Йорданов Емилов е преосвидетелстван за трета група инвалидност със загуба на работоспособността 50%, със срок на инвалидността до 01.07.2005г. поради професионално заболяване - вибрационна болест втори-трети стадий за горни крайници. В настоящото дело е представено като доказателство експертно решение на ТЕЛК от 02.08.2005г., с което въззивникът е преосвидетелстван при 50 % намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.08.2008г. поради професионално заболяване „Вибрационна болест втори -трети стадий от локално въздействие" като в решението е посочено, че са му противопоказни като условия на труд - тежка физическа работа, свързана с локално вибровъздействие, студ, влага, пренапрежение на горни крайници". От Разпореждане на РУ „СО"-НОИ-гр.Кърджали се установява, че жалбодателят получава лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване по чл.78 от КСО /3група инвалидност/, отпусната от 16.12.1997г. От Удостоверение от 22.12.2006г. на РУСО" -НОИ гр.Кърджали се установява, че за периода месец юли 2004г. до месец декември 2006г. включително жалбодателят е получил пенсии и компенсации в общ размер 3 975.03лв. От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и се възприема от съда се установява, че за периода от 01.07.2004г. до 31.12.2006г. жалбодателят е получил пенсия в размер на 3 975.03лв., а трудовото възнаграждение, което би получил за същия период от време, ако беше работил като миньор, възлиза на 9 887.62лв. Разликата между заплатата, която би получавал въззивникът, ако работеше като миньор и пенсията, която е получил за посочения период е в размер на сумата 5 912.59лв., а законната лихва върху разликата от 5 912.59лв. за същия период възлиза на 1 131.23лв. След приспадане от сумата 5 912.59лв. на минималната работна заплата за същия период в размер на сумата 4 440лв., сумата възлиза на 1 472.59лв., а законната лихва върху последно посочената сума пак за този период възлиза на сумата 494.91лв. Видно от приложените към заключението справки за месец юли 2004г. разликата между получената пенсия за този месец и чистото трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако беше работил като подземен миньор възлиза на сумата 226.72лв., а след приспадане на минималната работна заплата за страната към този месец от 120лв., сумата възлиза на 106.72лв. Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че след изчисляване с компютърна програма мораторната лихва за периода от 01.08.2004г. до 31.12.2006г. върху сумата 226.72лв. възлиза на сумата 67.74лв., а върху сумата 106.72лв. възлиза на сумата 31.90лв. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че съгласно чл.200, ал.1 от КТ в редакцията, действаща до 01.08.2004г. работодателят отговаря имуществено за вреди от професионална болест, довела до временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника. Съгласно чл.200, ал.1 от КТ /Изм. ДВ., бр.52/2004г., в сила от 01.08.2004г.-параграф 42 от ПЗР на ЗИДКТ/ работодателят има задължение да обезщети работника или служителя за претърпените от него вреди поради професионална болест, когато същата е довела до временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто, или смърт на работника или служителя. Дължимото обезщетение в случай на професионална болест следва да обхване разликата между претърпените от увредения вреди и полученото от общественото осигуряване обезщетение или пенсия-както имуществени, така и неимуществени вреди, както претърпяна имуществена загуба, така и пропусната полза. Поради професионалното си заболяване въззивникът не е в състояние да работи предишната си професия като миньор и вследствие на същото търпи вреди от неполучено трудово възнаграждение по тази професия. Следва обаче да се отчете, че през целия исков период ищецът е имал 50% запазена работоспособност, поради което съдът приема, че искът е основателен само за периода 01.07.2004г. до 31.07.2004г, с оглед изменението на разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, в сила от 01.08.2004г., по силата на което работодателят не носи отговорност по чл.200 от КТ, ако професионално заболелият няма загубена работоспособност над 50 %, а в случая ищецът е със загубена такава на 50%, а не над 50%. С оглед на изложеното, искът се явява неоснователен за периода от 01.08.2004г. до 31.12.2006г. и като такъв следва да се отхвърли за този период. За периода от 01.07.2004г. до 31.07.2004г. въззивникът е могъл да работи и да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, поради което при определяне на действителните вреди, които той е претърпял за процесния период от разликата между пенсията, която е получил -120.17лв. и трудовото възнаграждение, което би бил получил като подземен миньор-346.89лв. /като чисто трудово възнаграждение по заключението на вещото лице/, следва да се приспаднат доходите, определени на база минималната работна заплата, а именно сумата 120лв., която е могъл да реализира вследствие на запазената си работоспособност. С оглед на това, действителният размер на претърпените вреди за месец юли 2004г. следва да бъде определен на сумата 106.72лв., а законната /мораторната/ лихва върху тази сума за периода от 01.08.2004г., когато съдът приема, че е станало изискуемо обезщетението за този месец до 31.12.2006г.-крайната дата, до която ищецът претендира мораторно обезщетение, възлиза на сумата 31.90лв. Или предявения иск по чл.200, ал.1 от КТ следва да бъде уважен за периода от 01.07.2004г. до 31.07.2004г. за сумата в размер на 106.72лв., ведно с мораторно обезщетение върху тази сума в размер на 31.90лв. за периода от 01.08.2004г. до 31.12.2006г., като за разликата над тези суми до пълните им предявени размери и за останалата част от периодите, исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Следва да се отбележи, че е несъстоятелно твърдението на пълномощника на въззивника, че съдът следвало да вземе предвид разпореждане № ********** от 19.08.2005г. на РУ „СО” Кърджали, в което е посочена намалена работоспособност на Наум Йорданов Емилов в размер от 50% до 70,00%, до 01.08.2008г. Това е така, тъй като посоченото разпореждане е базирано на експертно решение №2106/02.08.2005г. на ТЕЛК, а както това експертно решение, така и предхождащото го – ЕР N 2098 от 12.07.2002г. на ТЕЛК по професионални заболявания –Пловдив установяват 50% трудова неработоспособност на въззивника Наум Емилов. Именно и само двете експертни решения, обхващащи процесния период са релевантни за съда, а не цитираното по-горе разпореждане на РУ”СО”-Кърджали. С оглед на всичко изложено по-горе, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, деловодни разноски в полза на въззивника не се следват и следва да останат в негова тежест така, както са направени. Ето защо , Окръжния съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №48/17.05.2007г., постановено по гр.д.№ 151/2007г. по описа на Районен съд-Кърджали.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |