РЕШЕНИЕ
№ 804
08.03.2018 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На осми март две хиляди
и осемнадесета година
В открито
заседание на двадесет и осми февруари 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 15887 по
описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1
от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
В.Н.М., ЕГН **********,***, твърди, че между нея и ответника „Златна Добруджа“
ООД е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание трудов
договор от 01.11.1992 г., по силата на който ищцата заемала длъжността „***“.
След продължителен отпуск по болест, в първия работен ден, работодателят я
уведомил, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № */22.09.2017
г. по взаимно съгласие, считано от 22.09.2017 г. Твърди, че цитираната заповед
е незаконосъобразна, тъй като ищцата не била отправяла писмено предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение, нито такова предложение й било
отправяно от страна на работодателя.
Ищцата отказала да подпише и връчената й заповед. В този смисъл не били
налице материално – правните предпоставки за уволнение на соченото основание. С
оглед изложеното моли съда да признае за незаконосъобразна заповедта за
уволнение, да я отмени и възстанови ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради незаконното уволнение в периода 22.09.2017г.
до 22.03.2018г. в размер на 3300лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В
дадения му срок ответникът е депозирал отговор, с който счита предявените
искове за недопустими поради липса на предмет. Заявява, че процесната заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение е била отменена от работодателя. Твърди,
че ищцата поискала по телефона след дълги болнични да бъде освободена по
взаимно съгласие. Разбрали се да изпрати писмена молба за прекратяване на това
основание. Тя не изпратила такава и работодателят в 7 – дневния срок за
заличаване на прекратяването в НАП издал заповед № ***/ 06.10.2017 г., с която
отменил прекратяването и възстановил ищцата на работа. Изпратено било и
уведомление до ищцата в този смисъл с изх. № */ 06.10.2017 г. На 02.10.2017 г.
при работодателя постъпило ЕР на ТЕЛК № ***/ 26.09.2017 г. за ищцата, от което
се установило, че тя е със сто процента намалена работоспособност с чужда помощ
и работата, която лицето изпълнява, е неподходяща за здравословното му
състояние. След запитване до ДИТ и отговор от 27.10.2017 г., работодателят
издал заповед № */ 07.11.2017 г., с която прекратил трудовото правоотношение на
основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. На ищцата били изплатени и дължимите при
прекратяване обезщетения по чл.222, ал.2 и чл.224 от КТ. Моли съда да приеме,
че исковете са недопустими, тъй като обжалваната заповед е отменена и с
уведомление до НАП е анулирана в законовия 7 – дневен срок - на 06.10.2017 г.,
а исковата молба е заведена на 09.10.2017 г. Ако съдът приеме, че исковете са
допустими, то ответникът моли да се отхвърлят като неоснователни. Направени са
доказателствени искания.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните,
а и от представения трудов договор, се установява, че ищецът е работил при
ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор и
допълнителни споразумения на длъжност “***” от 04.01.1992 г. Със Заповед № */ 22.09.2017 г. на ***
на дружеството – работодател, и считано от последната дата, трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Ищецът оспорва законосъобразността
на уволнението, като твърди, че не е отправял писмена молба за прекратяване на
трудовото правоотношение до работодателя, нито пък последният е отправял такова
писмено предложение до нея. Ответникът не оспорва това обстоятелство, но
заявява, че е била налице устна уговорка в този смисъл, постигната по телефона,
тъй като ищцата ползвала отпуск поради временна неработоспособност
продължителен период от време. Твърди, че със Заповед № ***/ 06.10.2017 г.
анулирал предходната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради
непредставена писмена молба за прекратяване. Същия ден регистрирал тази заповед
в ТД на НАП. С това обосновава липсата на правен интерес у ищцата за завеждане
на делото.
Съдът не споделя наведеното от
ответника възражение. Предявените искове са допустими, в какъвто смисъл е и
произнасянето на съда с определението по чл.312 от ГПК. Заповедта за отмяна на
предходната заповед е породила действие с достигането й до работника на
13.10.2017 г. Производството по настоящото дело е образувано на 09.10.2017 г.,
т.е. преди достигане на волеизявлението на работодателя до работника. Следователно, искът е предявен преди
отмяната на заповедта, тъй като тази отмяна поражда действие от датата на
достигане на волеизявлението на работодателя до работника. Аргумент в тази
насока се явява разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ, съгласно която
трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента
на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.
Следователно, отмяната на това прекратяване поражда действие от датата на
достигане на волеизявлението на работодателя до работника в обратен смисъл, а
не от момента, в който същото е направено. Едва след отмяната на заповедта, за
работодателя възниква и задължението да регистрира същото в ТД на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл.344,
ал.2 от Кодекса на труда, работодателят може и по свой
почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или
служителя пред съда. След
предявяване на иска, отмяната на заповедта от страна на работодателя се явява
без правно значение, какъвто се явява и настоящият случай. Ирелевантно се явява
и обстоятелството, че работодателят регистрирал в НАП заличаването на
прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.62, ал.5 от КТ, тъй
като това заличаване не се явява елемент от фактическия състав за отмяната на
уволнението.
При така констатираните факти, както и
признанието на ответника, че ищцата не е депозирала писмена молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, съдът
намира, че уволнението се явява незаконосъобразно. За прекратяване на трудовия
договор на това правно основание е необходимо една от страните по
правоотношението да отправи до другата страна писмено предложение за
прекратяване по взаимно съгласие, като получилата предложението страна следва
да отговори в 7-дневен срок, като приеме или отхвърли предложението. Ако липсва
волеизявление в посочения срок, предложението се счита за отхвърлено. Предвид
липсата на отправено писмено предложение от едната страна до другата в
посочения смисъл, то прекратяването на правоотношението се явява едностранно от
работодателя, като не е налице взаимно съгласие за преустановяване на правната
връзка между страните занапред. С оглед изложеното, съдът намира, че
уволнението се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. С оглед уважаване на главния иск, ще се уважи и
акцесорната претенция за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност, тъй като той не е отправял до работодателя волеизявление за
прекратяване на трудовото правоотношение, нито срокът на договора е изтекъл.
В шестмесечния
срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е дължимо от
датата на незаконното уволнение. От приетото удостоверение, изходящо от
ответника - работодател, както и от заключението на съдебно- счетоводната
експертиза се установява, че последното брутно трудово възнаграждение, получено
за отработен пълен работен месец от ищеца е в размер на 545 лв. От приетата справка за актуалното състояние
на трудовите договори към дата 27.02.2018 г. се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото ищцата не е
започнала работа по трудово правоотношение при същия или друг работодател. При
така събраните доказателства се установява, че ищцата е останала без работа в
периода от 22.09.2017 г. до 27.02.2018 г., поради което и дължимото обезщетение
възлиза на 1050,30лв. / изчислено на база дневно възнаграждение в размер на
24,7727лв., съответно за 5 дни за м.септември 2017 г., за пълни работни месеци
– м.октомври, м.ноември, м.декември 2017 г., м.януари 2018 г., както и за 19дни
за м.февруари 2018г./. До посочения размер искът се явява основателен и ще се
уважи, а до пълния предявен размер и за останалия процесен период – ще се
отхвърли като неоснователен. Главницата ще се присъди наред със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова в
размер на 1050,30лв./съответно в размер на 660лв. за неоценяемите искове и в
размер на 390,30лв. – съразмерно на уважената част от оценяемия иск/.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази част.
Съдът не споделя наведеното възражение, тъй като възнаграждението е в
минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът
претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от исковете и
съответно прекратената поради оттегляне част от иска по чл.225, ал.1 от КТ, на
същия ще се присъди сумата от 47,77лв.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 270,98лв./по 80лв. за неоценяемите искове и 110,98лв. – за оценяемия
такъв/, както и 30лв. – разноски за ССЕ, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно
уволнението, извършено със Заповед № */ 22.09.2017 г. на ***на „Златна Добруджа“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Ихчиев" № 34, вх.Г, ет.6, ап.18,
представлявано от *** Д.Б.Д., с която на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от
22.09.2017 г., е прекратено трудовото правоотношение с В.Н.М., ЕГН **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ, като на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда ВЪЗСТАНОВЯВА В.Н.М., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „***“.
ОСЪЖДА „Златна
Добруджа“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Васил Ихчиев" № 34, вх.Г, ет.6, ап.18, представлявано от ***Д.Б.Д., да заплати на В.Н.М., ЕГН **********,***,, сумата от 2774,55лв./две хиляди седемстотин
седемдесет и четири лева и 55ст./ – обезщетение за периода на оставане без
работа след уволнението, а именно от 22.09.2017 г. – 27.02.2018г. вкл., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 09.10.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1050,30лв. /хиляда и петдесет лева и 30ст./ - разноски по
производството, представляваща адвокатско възнаграждение, като за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 3270 лв., както и за периода 28.02.2018
г. – 22.03.2018 г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.М., ЕГН **********,***,
да заплати на „Златна Добруджа“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Ихчиев" № 34, вх.Г, ет.6, ап.18,
представлявано от ***Д.Б.Д., сумата от 47,77лв./четиридесет
и седем лева и 77 ст./ - разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Златна Добруджа“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Ихчиев" № 34, вх.Г, ет.6, ап.18,
представлявано от ***Д.Б.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата
от 270,98лв./двеста седемдесет лева
и 98ст./ – държавна такса, а в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка
на ПРС сумата от 30лв./тридесет
лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 14.03.2018г., като препис от
същото се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала: Ц.Т.