Р Е Ш Е
Н И Е
Номер V-52 Година 2017, 20 юни гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на осемнадесети май година две хиляди и седемнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл.с.МАРТИН БАЕВ
секретарТодорка С.
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 577 по описа за
2017 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивната жалба на „Макроадванс” АД гр.София, ЕИК: *********, против решение № 9 от 02.02.2017 г. по гр.д.520/2016 г. по описа на
Карнобатски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Р.Ж.Д. ***,
иск с правно основание чл.422 ГПК, за приемане за установено спрямо
ответницата, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на сумата от 7 875,20
лв - непогасена главница по Договор за банков кредит № * от * г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението - 08.06.2016 г. до изплащане на
вземането; сумата от 2 027,54 лв - законна лихва за периода 26.11.2013 г.
до 07.06.2015 г.; сумата от 61,20 лв - такса за удостоверяване на подписи и
връчване на нотариална покана; и с което решение въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемата Р.Ж.Д. сумата от 750 лв, представляваща съдебно-деловодни
разноски. Твърди се, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. По-конкретно се
твърди, че са неправилни изводите на съда, че предсрочна изискуемост на
вземането не била настъпила. Твърди се, че на първо място, доколкото вземането
е било предмет на цесия, съобщена на длъжника, то съобщаването на длъжника, че
вземането е станало предсрочно изискуемо, е следвало да бъде извършено и от
цесионера, както е станало в конкретния случай. Твърди се още, че самата
Банка-цедент също е уведомила длъжницата, кредитът й е отнесен в просрочие в
счетоводната система на Банката, което означава съобщаване на превръщането на
кредита в предсрочно изискуем. По отношение на дължимостта на вземането на
основание настъпил падеж на задължението се твърди, че съдът правилно е
констатирал в решението си, че към м.март 2014 г. е настъпила изискуемостта на
сумата по договора за кредит, тъй като срокът му е бил изтекъл. При тази
правилно констатация, съдът неправилно, според въззивника, е приел, че искът е
неоснователен поради обвързаността на предмета на иска по чл.422 от ГПК със
заявеното основание в заповедното производство /предсрочна изискуемост на
вземането/. Твърди се, че дори да се приеме, че уведомлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, не е било надлежно връчено на длъжника, то искът би
следвало да бъде уважен за падежиралите вноски – в случая – за целия остатък от
главницата по кредита и законна лихва върху него. Цитира се съдебна практика в
този смисъл. Претендира се отмяна на обжалваното решение и вместо това
постановяване на решение, с което предявените от ищеца иск се уважава изцяло.
Претендират се разноски за двете инстанции. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемата-ответник
Р.Ж.Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен
отговор в срока по чл.263 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е правилно
и обосновано. По отношение на твърденията на въззивника се сочи, че съгласно
трайната съдебна практика, цедентът съобщава на длъжника за предсрочната
изискуемост само, ако тя е настъпила след прехвърляне на вземането, а в
настоящия случай предсрочната изискуемост е настъпила 3 години преди цедиране
на вземането. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на разноски за въззивната инстанция. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и
представените доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред
първоинстанционния КРС е образувано по искова молба на „Макроадванс” АД, ЕИК
*********, против Р.Ж.Д. ***, за приемане за установено по отношение на
ответницата, че съществува вземане на ищеца против ответницата за: сумата от
7 875,20 лв - главница; сумата от 2 027,54 лв - законна лихва за
периода 26.11.2013 г. до 07.06.2015 г.; сумата 61,20 лв - такса за удостоверяване
на подписи (25,20 лв) и връчване на нотариална покана (36,00 лв) по чл.3 от
Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението
- 08.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и за направените по делото
съдебни разноски: сумата 199,28 лв - държавна такса за образуване на дело и
578,74 лв юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на издадена в
полза на ищеца против ответницата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, № 253
от 09.06.2016 г., издадена по ч.гр.д.381/2016 г. по описа на КРС, против която
е подадено възражение от ответницата като длъжник. Твърди се, че на 25.11.2013 г. между „Уникредит
Булбанк" АД и „Макроадванс" АД е сключен Договор за продажба на
вземания (цесия), с който „Уникредит Булбанк" АД, в качеството си на
продавач, е прехвърлил на „Макроадванс" АД всички свои вземания по
отношение на Р.Ж.Д. в качеството й на кредитополучател, съгласно Договор за
банков кредит № * г. Твърди се още, че
цедентът „Уникредит Булбанк" АД е упълномощил цесионера „Макроадванс"
АД да уведоми длъжницата за извършената цесия, което ищцовото дружество е
направило с Нотариална покана с рег.№ 1519/28 04.2016 г. на Нотариус Нели С.,
рег.№ 570 на НК, надлежно връчена на ответницата. Твърди се, че ответницата Д.
е преустановила плащане на анюитетните вноски по сключения между нея и
„Булбанк" АД /понастоящем
„Уникредит Булбанк" АД/ на 28.03.2007 г. Договор за банков кредит № *** г., в размер на 10 000 лв за закупуване на движими
вещи, „с оглед на което банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, считано от 25.11.2011 г. За настъпилата предсрочна
изискуемост длъжникът е надлежно уведомен чрез Нотариална покана с рег.№
1519/28 04.2016 г. на Нотариус Нели С., рег.№ 570 на НК“.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.99 от ЗЗД,
вр.чл.432 от ТЗ.
Ответницата
е оспорила иска като недопустим и неоснователен. В представения в срока по
чл.131 от ГПК отговор на исковата молба се излагат доводи за недопустимост на
иска поради липсата на активна легитимация за ищеца, тъй като цесиятата не й е
била съобщена, в качеството й на длъжник, от цедента. По същество искът се оспорва
както по основание, така и по размер. Твърди се, че банката е обявила кредита
за предсрочно изискуем, считано от 25.11.2011 г., а ответницата като
кредитополучател е уведомена за това от цесионера, с нотариалната покана - 3 години
след цесията. Твърди се, че поради липсата на съобщаване на цесията на длъжника,
уведомлението за предсрочната изискуемост не поражда действие за ответницата.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответницата е била
надлежно уведомена за цесията от цесионера, след като цедентът изрично е упълномощил
цесионера да го стори. Съдът е приел обаче, че искът е неоснователен, тъй като
предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена от банката преди
прехвърлянето на вземането, а в договора за цесия, банката като цедент не е
уредила изрично дали цесионерът има право да обяви предсрочна изискуемост на
кредита. Посочено е още, че независимо от изтичането срока на договора за
кредит, съдът намира иска за неоснователен, тъй като в заповедното производство
по ч.гр.д.381/2016 г. по описа на КРС, вземането се претендира на основание
предсрочна изискуемост, наличието на каквато не е доказано по делото.
При извършената
проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По наведените
оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:
На първо място
съдът приема, че фактическата обстановка е установена от първоинстанцонния съд
в пълнота, поради което, по отношение на: наличието на процесния договор за
цесия между „Уникредит
Булбанк" АД и ищеца за прехвърляне на вземането на банката против
ответницата Р.Д.; наличието на сключен Договор за банков кредит № *** г. между ответницата като
кредитополучател и „Булбанк" АД /понастоящем „Уникредит Булбанк" АД/
като кредитодател; преустановяване от ответницата на плащанията по
договора за кредит, считано от 07.04.2010 г. и обявяване на 25.11.2011 г. от
банката на предсрочната изискуемост на вземането по договора, чрез отразяване в
счетоводната система на банката на 25.11.2011 г.; уведомяването на ответницата
от ищеца като цесионер, за извършената цесия, както и за това, че „задължението
е станало изцяло предсрочно изискуемо“, е станало с Нотариална покана с рег.№
1519/28.04.2016 г. на Нотариус Нели С., съдът споделя мотивите на
първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Съдът споделя мотивите на КРС и
по отношение на възможността, при наличие на упълномощаване от цедента,
уведомяването на длъжника за цесията да бъде извършено от цесионера, какъвто е
настоящия случай, предвид уговореното от страните в т.4.3. от договора за
цесия.
По отношение на
оплакването за неправилност на изводите на КРС досежно липсата на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, съдът приема следното:
Съгласно т.16.1,
вр. т.16.1.1. и т.16.1.2. от Общите условия на „Булбанк“ АД към Договора за банков кредит № 018
от 28.03.2007 г. между банката и ответницата, поетите ангажименти от кредитора
се прекратяват, а кредитът, заедно с лихвите за просрочие и разноските в пълен
размер, става по преценка на кредитора предсрочно изцяло или частично изискуем
от датата на и в случай, че настъпи някое от изброените основания:
кредитополучателят е нарушил някое от условията по договора, при допуснато
просрочие на анюитетна вноска, съотв.погасителна вноска по кредита и/или
съответните лихви за всеки един от договорените падежи; кредитополучателят не
плати своевременно други свои задължения или кредити към кредитора, които са
станали изискуеми.
Както се посочи
по-горе, последното извършено от ответницата плащане по договора за кредит, е
на 07.10.2010 г., видно от заключението по ССчЕ, прието в първоинстанционното
производство, а банката е обявила предсрочната
изискуемост по договора на 25.11.2011 г., чрез извършване на съответното
отразяване в счетоводната си система. По делото няма доказателства, а и
твърдения, Банката да е уведомила ответницата за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита.
На
25.11.2013 г. „Уникредит Булбанк" АД е прехвърлил на „Макроадванс" АД
с процесния Договор за продажба на вземания (цесия), заедно със съпътстващите
гаранции портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит,
сключени от цедента с физически лица, между които /под № 274 в Приложение №1/ –
и вземането против ответницата по договора й за потребителски кредит в размер
на 7 875,20 лв главница и 3 901,72 лв лихва към 25.11.2013 г.
Съгласно чл.4.2 от Договора на датата на прехвърляне цесионера придобива всички
права върху продадените и прехвърлени вземания. В т.4.3 от договора за цесия
банката е упълномощила „Макроадванс" АД да уведоми длъжниците за
извършената цесия съгласно чл.99 ЗЗД.
На
25.05.2016 г. на ответницата е връчена чрез Нотариус Нели С., рег.№ 570 на НК,
нотариална покана с рег.№ 1519/28.04.2016 г. от „Макроадванс" АД в
качеството му на пълномощник на „Уникредит Булбанк" АД и цесионер по
договора за цесия, с която ответницата е уведомена за извършеното прехвърляне
на вземанията и за това, че задължението й е станало предсрочно изискуемо.
Вземането е посочено като: главница - 7 875,20 лв и лихви /в
т.ч.наказателни и договорни/ за периода до дата на цесията /25.11.2013 г./ -
3 901,72 лв, законна лихва за периода от 26.11.2013 г. до 25.03.2016 г. –
1 865,34 лв.
Съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд, че, макар с неплащането от ответницата като
кредитополучател след 07.10.2010 г. на дължимите анюитетни вноски, да е налице
първото условие по т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, за настъпване на предсрочната
изискуемост /обективният факт на неплащане/, поради липсата на уведомяване на
ответницата от Банката, за обявяването на вземането по кредита за предсрочно
изискуемо /второто условие/, съгласно разрешението, дадено в т.18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, предсрочната
изискуемост не е настъпила до сключването на договора за прехвърляне на
вземането от банката на ищцовото дружество.
Съдът приема,
че вземането не е станало предсрочно изискуемо и с връчване на нотариалната
покана, изпратена от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента „Уникредит Булбанк" АД, тъй
като изрично упълномощаване от банката-цедент на цесионера да обяви на
длъжницата предсрочната изискуемост на вземането, в договора за цесия няма. Съдът
намира за неоснователно твърдението на въззивника, че с прехвърляне на
вземането, цесионерът замества цедента в правоотношението между цедента и
длъжника и придобива всички произтичащи от това права, в това число - и правото
да съобщи на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
По въпроса дали при липса на изрично
делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна
изискуемост на длъжника по банков кредит,
със сключването на договора за цесия върху цедента преминава и правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем
на основание чл.99, ал.2 ЗЗД, няма задължителна
практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, а с Определение № 79 от 10.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2230/2016 г., I т.
о., ТК, по този материалноправен въпрос е допуснато касационно обжалване на
основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на решение № 299 от 28.06.2016 г. по в.гр.д.301/2016 г.
на Окръжен съд Плевен, и по него все още няма произнасяне от ВКС.
Настоящият състав
споделя становището, изразено от първоинстанционния съд и основано на Решение
от 3.05.2004 г. на ВКС по гр.д.1237/2003 г., I т.о., че с цесията цесионерът
придобива вземането, но не става страна в правоотношенията между цедента и
длъжника, и поради обстоятелството, че правото на цесионера да иска предсрочно
изпълнение на задължението по сключения договор за заем произтича от вътрешните
отношения между цедента и длъжника, то не преминава автоматично при цесионера с
прехвърлянето на самото вземане съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД, а следва
да бъде изрично уредено в договор и да бъде съобщено на длъжника.
Тъй като такова изрично уреждане на
правото да обяви на длъжника предсрочната изискуемост на прехвърленото вземане,
няма между „Уникредит Булбанк" АД и „Макроадванс" АД
/нито в договора за цесия, нито по друг начин/, съдът приема, че уведомяването
на ответницата с нотариалната покана от ищеца, че задължението й е станало
предсрочно изискуемо, не е произвело действие, съответно вземането не е станало
предсрочно изискуемо.
Съгласно чл.99,
ал.2 от ЗЗД, вземането на банката против ответницата е прехвърлено на ищеца във
вида, и с привилегиите, обезпеченията и лихвите, с които е било към момента на
цесията. След като към този момент предсрочната изискуемост на вземането не е
била настъпила, то не е било в размера, отразен в Приложение № 1 към договора
за цесия, тъй като към този момент главницата е била в по-малък размер /поради
липсата на настъпил падеж на всички вноски/, лихвите върху главницата също са
били в по-малък размер /поради по-малката главница/.
Съдът намира
иска за неоснователен и недоказан, независимо от изтичането междувременно на
срока на договора за кредит, респ.настъпване на падежа на всички вноски по
него, по следните съображения:
Съгласно
трайната съдебна практика /в този смисъл Решение № 139 от 05.11.2014 г. на ВКС,
ТК, І т.о./, предметът на
предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск се определя от
основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение,
то следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в
заповедното производство и вземането, предявено в исковото производство. След
като заявителят се е позовал /в т.12 от заявлението си/ на предсрочна
изискуемост на целия кредит/остатък от кредита, вземането по който ми е
прехвърлен, и предвид разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, съгласно която искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост
трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от
заявителя основание.
В тази
хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са били с настъпил падеж към
датата на прехвърляне на вземането. За да бъдат присъдени въпросните вземания
обаче, същите следва да са достатъчно индивидуализирани в заявлението – т.е.
вземанията за падежирали вноски, респективно за лихви (мораторни или
възнаградителни) върху тези вноски следва да са посочени по начин, който да
позволява да се определи точния им размер, датата на падежа, респективно датата
от която започва да се начислява лихвата върху всяка една вноска и т.н. Само по
този начин длъжникът, а и съдът, би бил в състояние да прецени дали и каква
част от глобално заявеното вземане е възникнало на друго основание, различно от
предсрочната изискуемост и евентуално да го уважи.
В случая,
видно от заявлението по ч.гр.д.381/2016 г. на КРС, паричното вземане е посочено
като: „общ дълг: 9 963,94 лв, от които 7 875,20 лв главница;
2 027,54 лв лихва от 26.11.2013 г. до 07.06.2015 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; и 61,20 лв такси
за удостоверяване на подписи и за връчване на нотариална покана“. Не е посочено
как са формирани въпросните суми, за да може да се прецени дали са дължими в
този размер. Видно и от заключението на вещото лице, претендираната главница
представлява разликата между усвоения размер на кредита /10 000 лв/ и
заплатените от началото на договора за кредит до 07.04.2010 г. от ответницата
суми, осчетоводени за погасяване на главница и просрочена главница, общо – 2 124,80
лв. Претендираната лихва е върху главницата от 7 875,20 лв за периода от
датата на сключване на договора за цесия до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, т.е.включва период с настъпил падеж на вноските, и период с
обявена предсрочна изискуемост на вземането.
Доколкото
при така представените доказателства не може да се установи какъв би следвало
да е размерът на главницата – сборът от вноските с настъпил падеж към датата на
прехвърляне на вземането, съотв.да се изчисли и дължимата законна лихва върху
тази главница, искът следва да се отхвърли, независимо от това, че към датата
на цесията е имало неплатени вноски с настъпил падеж, а впоследствие, след
цесията и преди предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.381/2016
г. на КРС, срокът на договора за кредит е изтекъл.
С оглед така
изложените съображения, съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан.
Поради съвпадането на
изводите на двете инстанции и при споделяне на мотивите на първоинстанционния
съд, към които съдът препраща на основание чл.272 от ГПК, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК, предвид постановения резултат, на въззивника-ищец не се дължат разноски, а
въззиваемата-ответник не е представила доказателства за сторени разноски във
въззивната инстанция.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 9 от 02.02.2017 г. по гр.д.520/2016 г. по описа на Карнобатски районен
съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.