РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600778 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпило е искане от осъдените С. И. И. и Д. С. Д. чрез
упълномощения защитник адв.Д. Д. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за
възобновяване на ВНОХД №25/2022г. на ОС-Кюстендил, НО и НОХД
№1537/2020г. на РС-Кюстендил, 3 състав.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на присъдата на първата инстанция и
решението на въззивния съд, за противоречие на присъдата и решението с
материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Твърди се, че е осъден невинен без доказателства, като се сочи, че осъденият
И. не е знаел, че в неговия имот майка му - осъдената Д. отглежда марихуана.
Излагат се аргументи срещу доказателствения анализ на инстанционните
съдилища. Постъпило е и допълнение към искането за възобновяване, в което
се конкретизират становищата на двамата осъдени по отношение на
съдебните актове.
1
В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на
прокуратурата изразява становище за абсолютна неоснователност на
направеното искане, като сочи, че направените възражения касаят
необоснованост на съдебните актове и липсват аргументи за възобновяване.
Упълномощеният защитник на осъдения С. И. И. и на осъдената Д.
С. Д. - адв.Д. Д. иска възобновяване на наказателното производство и
уважаване на направените искания. Намира, че вътрешното убеждение на
двете съдебни инстанции е формирано въз основа на житейска логика, като
твърди нарушения на чл.303 и чл.304 НПК.
Осъденият С. И. И. не се явява пред настоящия съдебен състав,
редовно уведомен.
Осъдената Д. С. Д. не се явява пред настоящия съдебен състав,
редовно уведомена.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането
за възобновяване и неговото допълнение, както и тези, изложени в съдебно
заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по
делото, направено от осъдените С. И. И. и Д. С. Д. чрез упълномощения
защитник адв.Д. Д. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е
подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по
чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в
чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по
чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Представено е
пълномощно за адв.Д. и са разграничени исканията, които са различни за
двамата осъдени - осъденият И. иска да бъде изцяло оправдан, респ. в тази
насока да се възобнови наказателното производство, а осъдената Д. иска само
тя да бъде осъдена и да бъде оправдана за наличие на съучастие в нейната
престъпна деятелност от нейния син С. И. И..
Съдът трябва да посочи и обстоятелството, че всички доводи в
2
искането и изложени пред съда, касаят единствено осъждането на двамата
осъдени за престъплението по чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 НК,
като единственото искане, свързано с осъждането на двамата осъдени за
престъплението по чл.234, ал.4 НК вр. чл.20, ал.2 НК, е спрямо С. И. И. да се
приложи разпоредбата на чл.78А НК, след като бъде оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 НК вр.
чл.20, ал.2 НК. По тази причина настоящият съд няма правомощия да
преразглежда осъждането на С. И. И. и на Д. С. Д. за извършено престъпление
по чл.234, ал.4 НК вр. чл.20, ал.2 НК, доколкото в тази насока е обвързан от
разпоредбите на чл.426 НПК вр. чл.347, ал.1 НПК, които ограничават
проверката на влязлата в сила присъда единствено до атакуваната част от
влязлата в сила присъда. Относно възможното прилагане на чл.78А НК съдът
ще се произнесе след разглеждане на основанията за възобновяване в частта
относно престъплението по чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 НК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 27.09.2021г. по НОХД №1537/2020г. по описа на РС-
Кюстендил, 3 състав съдът е признал С. И. И. и Д. С. Д. за виновни за това, че
на неустановена дата през май 2020г. в с.***, махала „***“, обл.*** като
съизвършители са засели и до 04.07.2020г. са отглеждали растения от рода на
конопа в нарушение на изискванията на ЗКНВП, поради което и на основание
чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 НК и чл.54 НК е осъдил С. И. И. на „лишаване от
свобода” за срок от три години и на „глоба” в размер на 7 500 лв., а на
основание чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 НК и чл.55, ал.1, т.1 и т.3 НК е осъдил Д.
С. Д. на „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Със същата присъда двамата осъдени С. И. И. и Д. С. Д. са признати
за виновни за това, че на 04.07.2020г. в с.***, махала „***“, обл.*** като
съизвършители в нарушение на установения в ЗАДС ред са държали
техническо съоръжение, за което са знаели, че е предназначено за изграждане
на съоръжение за производство за алкохол, поради което и на основание
чл.234, ал.4 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК С. И. И. е осъден на „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, а Д. С. Д. е осъдена на „лишаване от
свобода” за срок от три месеца.
3
На основание чл.23, ал.1 и ал.3 НК на С. И. И. е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години и е присъединено наказанието
„глоба” в размер на 7 500 лв., като на основание чл.66, ал.1 НК съдът е
отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” за
изпитателен срок от пет години.
На основание чл.23, ал.1 НК на Д. С. Д. е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като на основание чл.66, ал.1
НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от
свобода” за изпитателен срок от три години.
Върху С. И. И. и Д. С. Д. са възложени направените по делото
разноски, като съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
Присъдата е била обжалвана пред ОС-Кюстендил от защитата на
осъдените лица.
С решение от 29.04.2022г. по ВНОХД №25/2022г. по описа на ОС-
Кюстендил, НО присъдата на първата инстанция е била потвърдена изцяло.
Пред съда се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК - неправилно приложение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните
актове и явна несправедливост на наложеното наказание.
Същността на оплакванията се корени в това, че по делото не е
доказано извършването на престъпленията, за които е бил осъден С. И. И.,
доколкото доказателственият материал е тълкуван едностранчиво и е
пренебрегнато направеното от осъдената Д. С. Д. (майка на С. И. И.)
самопризнание, че само тя е засяла и отглеждала конопа (марихуаната).
Оспорва се доказателствената дейност на съдилищата и изводите за наличие
на пряк умисъл в осъдения И., който не знаел за отглежданите растения.
Изтъкват се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.
Основната част от изложените съображения са свързани с твърдения
за необоснованост на фактическите положения, приети от съдилищата.
4
Необосноваността не представлява касационно основание по чл.348 НПК,
респ. основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Все пак във връзка
с твърденията за превратен анализ на доказателствата по делото и неправилно
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, настоящия
съдебен състав намира, че трябва да обсъди тези доводи като твърдения за
съществени нарушения на процесуалните правила.
Оплакванията в искането за възобновяване, неговото допълнение,
както и тези, изложени от защитата пред настоящия съдебен състав, не
намират опора в доказателствата по делото.
Решаващите съдилища са положили необходимите усилия за
изясняване на обективната истина по делото, като са разпитани всички
възможни свидетели, изслушани са редица експертни заключения, приобщени
са писмени доказателства, събрани от органите на досъдебното производство
или представени в съдебно заседание.
Първата инстанция е положила необходимите усилия за изясняване
на обективната истина, като е допуснала до разпит свидетел, назначила е нова
експертиза, изискала е писмени доказателства, дала е възможност на
осъдените И. и Д. да дадат своите обяснения по повдигнатите срещу тях
обвинения.
Първоинстанционният съд е направил подробен и задълбочен анализ
на доказателствената съвкупност, като е изложил в съответствие с
разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК своите съображения относно наличните по
делото противоречия в доказателствения материал, посочил е причините,
поради което не е приел за достоверни обясненията на осъдения И. и на
осъдената Д., като по достъпен и ясен начин е изложил мотивите за
формиране на своето вътрешно убеждение.
Въззивният съд като цяло е споделил доказателственият анализ на
първата инстанция, но е изложил и свои собствени много подробни и логични
съображения по повод на оспорването на този анализ във въззивната жалба и
в пледоарията на защитата. Въззивният съд е отговорил подробно и на
възраженията срещу изводите на първата инстанция, сторени пред него.
По този начин съдилищата са спазили изискванията на чл.13 и чл.14
5
НПК, като са положили необходимите усилия за разкриване на обективната
истина, а при формирането на своето вътрешно убеждение са спазили
правилата на правната и на житейската логика и тази тяхна дейност не търпи
упрек.
Не отговарят на истината твърденията в жалбата и пред този съд, че
само въз основа на житейската логика обясненията (самопризнанията) на
осъдената Д. С. Д. не са кредитирани. Напротив - и двете инстанции са
изложили подробни съображения защо приемат, че осъденият С. И. И.
активно е участвал в засаждането и отглеждането на наркотичните растения,
като по този начин са обосновали неговото осъждане.
Трябва да се отбележи, че сама по себе си т. нар. „житейска“ логика
не може да бъде критерий за оценка на доказателствените източници, но
такъв критерий е здравият житейски разум и инстанционните съдилища
правилно са отчитали емоционалната връзка между двамата осъдени при
преценка на техните обяснения - това е напълно съответно на съдебната
практика, която налага винаги да се преценява свързаността между лицата,
които излагат своите възприятия, за да се оцени достоверността на техните
твърдения.
Фактите по делото са установени по категоричен начин, без да са
допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да са
ограничили правото на защита на осъдения И. (или на осъдената Д.). При
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища и при
установяването на фактическата обстановка те не са допуснали някакви
процесуални нарушения, които да поставят под съмнение осъждането на С. И.
И. по внесеното срещу него обвинение (респ. признаването на осъдената Д. С.
Д. за извършено в съучастие престъпление). Присъдата не почива на
предположения, а на категорично установени факти - от свидетели-очевидци,
от веществени доказателства, от писмени документи и от експертни
заключения.
Доказателствата категорично сочат, че в периода от засяването на
намерените конопени растения (установен от агротехническата експертиза
6
като дата през месец май 2020г.) до 04.07.2020г., осъденият И. и осъдената Д.
са участвали в тяхното отглеждане и опазване, като съдилищата правилно са
квалифицирали това деяние именно като престъпление по чл.354в, ал.1, пр.1
и пр.2 НК вр. чл.20, ал.2 НК.
Видът, количеството и качеството на отглежданите растения са
установени по експертен път, спазени са изискванията на НПК и на ЗКНВП
при вземането и изследването на представителни проби и при унищожаване
на насажденията с канабис, а човешката намеса при отглеждането на
конопените растения е несъмнено установена - направена е поливна система,
използвани са препарати за химическа защита, изградено е техническо
съоръжение (парник) за опазване на част от растенията от капризите на
времето. Развитието на тези растения отговаря на периода от време,
инкриминиран по делото, а твърденията на осъдения И., че не знаел за
наличието на тези растения, се опровергават от инсталирания от самия него
фотокапан и заснетите три дни преди задържането на осъдените И. и Д. кадри
на С. И. И. с кофа в ръка в непосредствена близост с насажденията.
Съдилищата, особено ОС-Кюстендил, са изложили валидни и
задълбочени аргументи относно близостта на местата, на които са били
посадени растенията и невъзможността подсъдимият И. при многобройните
си посещения в своя имот да не е бил наясно с наличието на забранен за
отглеждане коноп (марихуана).
Поставеното видеонаблюдение в имота (пряко и непосредствено
свързано с осъдения И.), изградената от осъдения поливна система,
построения парник, доставените материали, разсад, торове и т.н. - всички тези
обстоятелства категорично и недвусмислено разкриват връзката на осъдения
И. с наркотичните растения и опровергават твърденията на неговата майка за
това, че само тя е засяла и отглеждала забранената марихуана.
Знанието на осъдения за всяко посещение в неговия имот (срв.
показанията на служителя на ЧЕЗ - св.Ц. К. А.), както и на лицата, които са
задържали осъдения на 04.07.2020г.), намирането в близост до имота на
стопанисвания от него автомобил, служещ за достъп до имота в
труднопроходимия терен (т.1, л.51 ДП), който не е бил управляван от майка
му, изграденото видеонаблюдение с камери и рутер, за които е установено, че
са закупени от осъдения И., показанията на св.В. А. относно това
7
видеонаблюдение и камерите - всички тези обстоятелства в своята съвкупност
по категоричен и несъмнен начин обосновават наличието на пряк умисъл в
осъдения И. за извършване на инкриминираното деяние по чл.354в, ал.1, пр.1
и пр.2 НК.
При надлежно установена фактическа обстановка и при липсата на
съществени процесуални нарушения при провеждането на досъдебното и на
съдебното производство, материалният закон също е приложен правилно към
установените факти.
В самото искане не се излагат някакви аргументи срещу прилагането
на закона, като възраженията са свързани с невиновността на осъдения И..
Неговото участие в престъплението по чл.354в, ал.1, пр.1 и пр.2 НК е
установено по изисквания от чл.13 НПК и чл.14 НПК начин и съдилищата
правилно са квалифицирали действията му под посочения законов текст, като
не са нарушили изискванията на материалния закон. В този смисъл няма
основания за възобновяване на наказателното производство по смисъла на
чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК.
Определеното от РС-Кюстендил за осъдения С. И. И. наказание,
което е потвърдено от ОС-Кюстендил, не се явява явно несправедливо за по
смисъла на чл.348, ал.5 вр. ал.1, т.3 НПК.
Наказанията „лишаване от свобода” и „глоба” са предвидени в
текста на закона като кумулативни наказания. Съдът е отчел превеса на
смекчаващи обстоятелства и е определил наказания малко над минимално
възможните. В случая не са налице условията на чл.55 НК, доколкото няма
някакво изключително смекчаващо вината обстоятелство, а самите
смекчаващи обстоятелства не са многобройни. Определеното при условията
на чл.23, ал.1 и ал.3 НК съвкупно наказание от три години „лишаване от
свобода“ и „глоба” в размер на 7 500 лв., особено при прилагането на чл.66
НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”, отговаря на
извършеното от осъденото лице С. И. И. престъпление и е съобразено с
личността на осъдения и неговите характеристични данни, като не се явява
несъразмерно тежко нито по отношение на деянието, нито спрямо дееца. Така
8
наложеното наказание ще позволи да се постигнат целите по чл.36 НК и по
този начин е спазено и изискването на чл.57, ал.2 НК.
Няма основания за прилагане на чл.78А НК, доколкото осъденият И.
е признат за виновен и е ангажирана неговата наказателна отговорност за две
отделни деяния, като в случая е налице забраната по чл.78А, ал.7 НК.
Не се оспорва наложеното на осъдената Д. С. П. наказание и
настоящият съдебен състав няма правомощия да се произнася по това
наказание.
С оглед на всички посочени съображения присъдата на РС-
Кюстендил и потвърдителното решение на ОС-Кюстендил са правилни,
обосновани, законосъобразни и справедливи. Липсват основания за
възобновяване на наказателното производство и искането за това следва да се
остави без уважение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354,
ал.1, т.1 НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
2 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД
№1537/2020г. на РС-Кюстендил, 3 състав и ВНОХД №25/2022г. на ОС-
Кюстендил, НО.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9