Р Е Ш Е Н И Е № 289
гр. Сливен 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи декември, през две хиляди двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното
от административния съдия адм.
дело № 337/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Д.М.Б. с адрес ***, чрез адв. Н.П. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0804-000580 от 26.06.2020 г., издадена
от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на
жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП е наложена ПАМ – временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Оспорващият
сочи, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК
да изследва в цялост фактическата обстановка, доколкото не били отчетени
резултатите от медицинското изследване на кръв, направено от водача на МПС.
Моли съда да постанови решение, с което отмени заповедта за налагане на ПАМ,
като незаконосъобразна.
В о.с.з. Д.М.Б., редовно призован не се явява. Представлява
се от адв. Н.П. ***, надлежно упълномощен, който моли жалбата да бъде уважена. Претендира за сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР – Сливен не изпраща представител и не изразява
становище, въпреки дадената възможност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, включително тези в административната преписка,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа
страна следното:
На 26.06.2020 г. в
22:00 ч. в г. С., на у. „В.“ в посока към улица „Г.С.Р.“ оспорващият Б., при управление на личния си автомобил Фолксваген
Голф с регистрационен № ********, бил спрян за проверка от служители на Сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР Сливен. При извършената проверка с техническо
средство Дрегер Дръг Тест 5000 уреда отчел положителен резултат М.. Издаден бил
талон за изследване № 0043930. За констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1
пр.2 от ЗДвП е съставен АУАН № GA194367/26.06.2020 г., подписан без възражения
от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.
Въз основа на акта
е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0804-000580 от 26.06.2020 г., от Началник сектор "Пътна полиция"
към ОДМВР - Сливен, с която на Б., на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП е
наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Като мотиви в заповедта е описано
констатираното с АУАН № GA194367/26.06.2020 г. нарушение. Посочено е, че
водачът е дал кръв за анализ и е образувано ДП № 768/2020 г. Заповедта е
връчена на лицето на 24.08.2020 г. С жалба чрез административния орган,
изпратена чрез куриер на 05.09.2020 г., с вх.№ 343000-8627/08.09.2020г. Д.М.Б.
е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото
съдебно производство.
Видно от приобщените по делото доказателства за извършеното
от Д.Б. деяние било образувано досъдебно производство № 768/2020 г. по описа на
РУ – МВР - Сливен, вх.№ 2868/2020 г. по описа на Районна прокуратура -
гр.Сливен, започнато на 27.06.2020 г. По образуваното производство е била
изготвена съдебна химикотоксикологична експертиза от ВМА – София, която
установила, че при изследването кръв и урина, предоставени от Д.Б. не са
установени наркотични вещества или техни аналози. В резултат на това с
Постановление вх.№ 2868/2020 г. от 31.08.2020 г. на РП – гр.Сливен по ДП № 768/2020
г. по описа на РУ – МВР – Сливен, вх. № 2868/2020 г. по описа на РП - гр.Сливен
било прекратено наказателното производство.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е допустима
за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-48/16.01.2015 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП
е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР:
1. Главна дирекция "Национална полиция"; 2. Главна дирекция
"Гранична полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на
МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед №
343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с
горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР –
Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП,
като в т. 1.5 от заповедта е посочен началник сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен
орган.
Заповедта съдържа
всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите
основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените
материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква
"б" от ЗДвП.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта,
съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП, За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, се прилага
принудителна административна мярка " временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", като при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности
са определящи. При настоящата
законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане
на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на
наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за
установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в
съответствие със събраните доказателства.
Релевантният за приложението на чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП
юридически факт е допуснато административно нарушение, което следва да е
установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай оспорената заповед е издадена при
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила,
което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това
до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните
разпоредби на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно
и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по
смисъла на чл. 35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т.1 б. Б от ЗДвП. В
нея изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на жалбоподателя е бил
издаден талон за вземане на кръвна проба с № 0043930 – приложен по делото/л.37/,
връчен в 23:15 часа на 26.06.2020 г. Установява се, че е извършена съдебна
химикотоксикологична експертиза, която дава заключение че Д.М.Б. е дал кръв и
урина на 26.06.2020 г. в 23:30 часа. Това обстоятелство е посочено и в
оспорената заповед. Въпреки това и съгласно разпоредбата на чл. 171, т.1,
бук."б", изр. последно от ЗДвП – "при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи", административният орган не е
изчакал лабораторното изследване на взетата от оспорващия Б. кръвна проба, а още
на същата дата 26.06.2020 г. е издал процесната заповед. Следователно заповедта за налагане на ПАМ е
издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 от АПК,
като допуснатото нарушение е особено съществено, тъй като би довело до друг
резултат, какъвто е конкретния случай, а именно от извършените изследвания на
предоставените проби от лицето Д.М.Б. не са установени наркотични вещества или
техни аналози.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и
недоказан и поради това постановен в несъответствие с материално-правните
разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява
основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен. В този
смисъл е Решение № 15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018 г., I
о.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е
основателна, поради което ОД МВР Сливен следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 310 лева, от
които: 10 лева - внесена държавна такса, и 300 лева - договорено и платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0804-000580 от 26.06.2020 г., издадена от Началник
сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на Д.М.Б. *** , на
основание чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП е наложена ПАМ - временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен да заплати
на Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно на основание чл.172 ал.5 изр. второ от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: