РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Монтана, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т. Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Т. Живкова Гражданско дело №
20221600100343 по описа за 2022 година
Производството е образувано е искова молба на „К.“ ООД, ЕИК *чрез
процесуалния представител против В.Г. с правно основание чл . 203,ал.2 КТ за сумата
35126,72лв,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба .
Ищецът твърди, че с ответницата се намират в трудовоправни отношения на
основание сключен трудов договор № *от 16.04.2020 г. ,като ответницата е назначена на
длъжност „*“, с код по НКПД *с категория „персонал, зает с услуги за населението, охрана,
търговия“, с място на работа: К. ООД, в обект на фирмата - магазин, находящ се в гр. *, обл.
*, ул. „*" № *. На същата дата на служителката В. Г. срещу подпис от нейна страна й е била
връчена Длъжностна характеристика, в която е посочена характеристиката на работата и
нейните задължения .Ответницата е работила на тази длъжност до 04.12.2021 г. На всички
свои клиенти и при поискване от тяхна страна фирма К.ООД издава клиентски карти, срещу
попълнен регистрационен формуляр с предоставени лични данни, с които карти те могат да
получават определени търговски отстъпки в магазините на фирмата с търговско
наименование „Б.“.Ищецът твърди,че предвид постъпил сигнал от фирма „О.“ ЕООД, която
поддържа софтуера на касите, СУПТО и издадените фискални бонове, както и след преглед
на записи от видеокамерите в магазина, е установено, че има извършен пробив в системата
за отчитане на предоставените парични бонуси на клиентите по издадените им клиентски
карти, като от записите на камерите се вижда, че пробивът е извършен умишлено от
служителката В. Г., която в периода от 16.02.2021 г. до 04.12.21 г. чрез многократното и
системно маркиране на продажби на хранителни стоки и други продукти на касата и чрез
използването по неправомерен начин на една и съща чужда клиентска карта (без клиента да
1
знае, че се използва картата му), като по този начин почти всекидневно е присвоявала пари
от касата на магазина или пък е пазарувала с тази карта от магазина в *, а така също и от
други магазини на веригата супермаркети „Б.“, като се е възползвала от създадения чрез
манипулация на картата неизчерпаем източник на бонуси по тази карта от 28.81 лв.В тази
насока са изложени подробни доводи,обуславящи извода,че именно ответницата умишлено
е причинила със своите действия вреда на дружеството в размер на исковата сума. Ищецът
твърди,че ответницата е направила признание,обективирано в Споразумение от 04.12.2021
г. ,което е и нотариално заверено ,и е поела задължение за доброволно възстановяване на
липсите . Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати исковата сума,ведно със законните последици от това.
Ответникът В.Г. в законоустановения срок не е представила писмен отговор.В
съдебно заседание същата признава иска.
С оглед на това признание от процесуалния представител на ищеца е направено
искане съдът да постанови решението си при условията на чл.237 ГПК .
Съдът като взе предвид изричното изявление на ответника, че признава изцяло
иска на ищеца, както и искането на последния да бъде постановено решение по чл. 237
ГПК, намира следното:
Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно
признатото право да противоречи на закона и на добрите нрави и с него да не може да се
разпорежда страната. Предвид това и като съобрази изрично направеното от ответника
признание на иска, съдът намира за основателно искането на ищеца да се постанови съдебно
решение при признание на иска. По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК съдебното решение не
следва да се мотивира.
Предвид извършеното признание на исковете, съдът намира, че повод за завеждане
на делото е станал ответникът, който следва да понесе и отговорността за разноските,
сторени от ищеца, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК в общ размер от 5 119,12 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. от с.*,обл.*, ЕГН ********** да заплати на „К.“ ООД, ЕИК *със
седалище и адрес на управление гр.*,бул.“*“ *,№* сумата в размер на 34 977,92 лева,
представляваща остатък от установени липси на парични средства общо в размер на 35
126,72 лв. от обект на фирмата-супермаркет „Б.“ № * в гр.*,обл.*,отразени в Протокол за
съставяне на ревизионен акт от 04.12.2021 г.,ведно със законната лихва върху горната
сума,считано от 07.03.22 г. до окончателното изплащане , както и да заплати сумата в
размер на 5 119,12 лева , представляваща сторени съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд София .
2
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
3