Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Анна Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 2699/2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
С
присъда от 10.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 13148/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103-ти състав, подсъдимият Р.П.К.
е признат за невиновен в това, че на 09.04.2014 г., в гр. София, около 09:30
часа, в магазин „Фурми и гама“, находящ се на бул. „******, е отнел чужда
движима вещ: мобилен телефон модел „SONY EXPERIA”, с ИМЕЙ №
356179057077408 на стойност 329,60 (триста двадесет и девет лева и шестдесет
стотинки) лева от владението на Г.И.Д., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, след като деецът е осъждан за тежко умишлено престъпление на не
по-малко от една година лишаване от свобода и изпълнението на това наказание не
е отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно по н.о.х.д. № 661/2008 г. по описа
на СГС е осъден със споразумение, влязло в сила на 25.04.2008 г. за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, поради което и
на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ от НК.
С
присъдата на основание чл. 190 от НПК направените разноски са оставени в тежест
и за сметка на държавата.
Срещу
присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивен протест
и допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, в които е
посочено, че постановената присъда е неправилна, като са изложени съображения,
че първоинстанционният съд незаконосъобразно е признал подс. Р.К. за невиновен
и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Излагат се доводи, че обвинението
е доказано по несъмнен начин от показанията на пострадалата Г.Д., дадени в хода
на досъдебното производство, и от извършеното от нея разпознаване на подс. К.
на 03.06.2014 г. Счита, че поради дългия период от време от датата на деянието
и от датата на извършване на разпознаването, св. Д.в съдебната фаза на процеса
не е била категорична и сигурна дали подс. К. е лицето, което е разпознала.
Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова присъда, с
която да признае подс. К. за виновен по повдигнатото му обвинение, като
кредитира показанията на св. Д.от досъдебното производство, извършеното
разпознаване на 03.06.2014 г. от пострадалата, протокола за доброволно
предаване, с който е приобщен процесния мобилен телефон, извършения оглед на
вещество доказателство и заключението на изготвената оценителна експертиза.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
на свидетели и на вещи лица.
В
открито съдебно заседание пред СГС подсъдимият нередовно призован, не се явява,
като делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т. 2
от НПК.
В
хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на
Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го и оттегля. Счита
протестираната присъда за правилна, като посочва, че изводите на първоинстанционния
съд кореспондират със събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
поради което моли да бъде потвърдена.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда като правилна, постановена в пълно съответствие със събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във
въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът
е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан
по същество протестът е неоснователен.
Подсъдимият
Р.П.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, трудово неангажиран, осъждан.
През
2014 г. свидетелите Г.Д. и М.С.работели като продавач-консултанти в магазин за
дрехи „Фурми и гама“, находящ се на адрес: гр. София, бул. „******.
На
08.04.2014 г., сутринта, св. М.С.отворила магазина, след което в него влязло неидентифицирано
по делото лице, което поискало от св. С.два лева, която му отговорила, че няма,
след което лицето се обърнало и си тръгнало.
На
следващия ден – 09.04.2014 г., св. Г.Д. била на работа, отключила магазина,
сложила метла на входната врата, за да не влизат клиенти, и започнала да почиства.
След като приключила с почистването, влязла навътре, като говорела по мобилния
си телефон марка „SONY EXPERIA“ с ИМЕЙ № 356179057077408, който била
закупила на изплащане. В този момент в магазина зад св. Д.се появил клиент –
мъж, който държал две блузи, които поискал да вземе. На св. Д.й направило
впечатление, че мъжът държал и мобилен телефон в ръката си. Свидетелката приключила
разговора си по телефона и го оставила под стъклото на бюрото в магазина.
Веднага след това мъжът заявил, че не иска блузите и поискал от св. Д.да му
покаже нещо друго, което и направила, след което клиентът казал: „Не, не искам
това“. До свидетелката имало комплект анцуг, който подала на мъжа, но
последният заявил, че иска по-малък размер. Тъй като оборотът от предишния ден
останал в магазина, а св. Г.Д. не го била преместила на мястото, където
трябвало да седи, се притеснила при появата на мъжа и пазела оборота, дрехите и
чантата си, но забравила да обърне особено внимание и на мобилния си телефон, а
мъжът продължавал припряно да иска различни дрехи, което продължило около 3-4
минути, след което казал, че ще донесе парите за дрехите и излязъл от магазина.
След
излизането на мъжа, св. Д.проверила и видяла, че парите, дрехите и чантата й са
на мястото си, и седнала спокойно, но изведнъж забелязала, че мобилният й
телефон не бил под стъклото на бюрото, където го оставила, и веднага няколко
пъти звъннала на номера си, който давал свободен сигнал, но не се чувал никъде
в магазина. Непосредствено след това се обадила на брат си, за да блокира
картата, тъй като същият плащал за абонаментния план на телефона. Св. Д.звъннала
и на колежката си – св. С., и й разказала за случилото се, а св. С.й споделила,
че предния ден също е влизало лице от мъжки пол и се зачудила дали не е същото,
но тогава от магазина не било изчезнало нищо.
Същият
ден св. Г.Д. подала заявление до 05 РУ – СДВР за липсата на мобилния й телефон,
където й показали каталог със снимки на хора, като един от мъжете й заприличал
по очите на мъжа, който бил в магазина.
Няколко
дни по-късно – на 12.04.2014 г. св. Ц.Н., отивайки на работа, минала с дъщеря
си през битпазара в гр. София, кв. „Орландовци“, където на самия вход мъж бил
сложил три мобилни телефона върху портативна масичка, като дъщеря й харесала единия
от тях, който бил марка „SONY EXPERIA“, с тъч скрийн
екран, без зарядно и без документи. Св. Н.купила мобилния телефон за сумата от
150,00 (сто и петдесет) лева, след което дъщеря й поставила в него СИМ карта на
„М Тел“ с абонатен номер **********, включила го и започнала да го използва.
Впоследствие,
на 28.04.2014 г., полицейски служители от 05 РУ – СДВР се свързали със св. Ц.Н.
във връзка със закупения от нея мобилен телефон, като й обяснили, че същият се
издирва и на 30.04.2014 г. св. Н.предала апарата с протокол за доброволно
предаване в 05 РУ – СДВР, а на 30.05.2014 г. на мобилния телефон бил извършен
оглед, за което бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства.
На
02.06.2014 г. подс. Р.К. бил задържан на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
в помещение за временно задържане на 05 РУ – СДВР.
На
03.06.2014 г. свидетелите Г.Д., М.С.и Ц.Н. били извикани в 05 РУ – СДВР, където
извършили процедура по разпознаване, за която били съставени съответните
протоколи. Св. Г.Д. разпознала подс. Р.К. като мъжа, който й е откраднал
мобилния телефон „SONY EXPERIA“ от магазина, в който работи, по
посочени от нея външни белези. Св. М.С.също е разпознала подс. К. като лицето,
което е влязло в магазина, в който работи, и й е поискало пари, но не е била
категорично убедена, че е именно той. Св. Ц.Н. не е разпознала никое от лицата
като мъжа, от когото е закупила мобилния телефон за дъщеря си на битпазара. На
същата дата с разписка бил върнат процесния мобилен телефон на пострадалата Г.Д.
от служител на 05 РУ – СДВР.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза се установява, че стойността на мобилен телефон „SONY
EXPERIA J“ е в размер на 329,60 (триста двадесет и девет лева и шестдесет стотинки)
лева.
От
заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза се установява, че при Р.К. са налице психични и поведенчески
разстройства вследствие на употреба на опиоиди, но същият е в състояние на
контролирана зависимост и към момента на инкриминираното деяние е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но
съществуващата при него наркомания представлява психичен недостатък, който ограничава
възможността му самостоятелно да организира защитата си и да защитава правата
си.
За
да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно
съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени
средства: гласните доказателствени средства чрез показанията на
свидетелите Г.И.Д. (л. 86-87 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 40-42 от ДП в частта относно външните белези
на дееца), Цветанка Петрова Н.(л. 87 от съд. д., вкл. приобщените на основание
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 47-48 от ДП в цялост) и М.Н.С.(л.
87-88 от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: заявление до 05 РУ – СДВР от Г.И.Д. (л. 4 от
ДП), протокол за доброволно предаване на един брой DVD-R
със
запис от охранителни камери (л. 16 от
ДП), писмо от „БТК“ ЕАД (л. 19 от ДП), писмо от „Мобилтел“ ЕАД ведно с
приложение (л. 22-23 от ДП), протокол за доброволно предаване на един брой
мобилен телефон (л. 25 от ДП), заповед за задържане на лице (л. 30 от ДП),
протокол за оглед на веществени доказателства (л. 37-39 от ДП), протокол за
разпознаване на лица и предмети (л. 53-55 от ДП), разписка за получаване на
мобилен телефон (л. 46 от ДП), справка за съдимост (л. 79-93 от ДП, л. 13-26,
98-104 от съд. д.); веществени доказателства: един брой DVD-R
със
запис от охранителни камери (л. 17 от ДП); способи на доказване: съдебно-оценителна
експертиза (л. 67-69 от ДП) и съдебно-психиатрична и психологична експертиза
(л. 71-75 от ДП).
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно
събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на
които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на
доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. К., контролираният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните
гласни доказателствени средства и протоколите от извършените
процесуално-следствени действия.
Правилно
районният съд е основал изводите си, че е извършена кражба на 09.04.2014 г., въз
основа на показанията на св. Г.Д., като въззивният съд в частта относно датата,
мястото и механизма на извършване на деянието намира същите за обективни, логични,
достоверни и подкрепени от другите доказателствени материали, а именно:
заявлението, което св. Д.е подала до 05 РУ – СДВР, за да съобщи за откраднатия
си телефон, протокола за доброволно
предаване, с който св. Ц.Н. е предала процесния мобилен телефон в 05 РУ – СДВР,
протокола за оглед на веществени доказателства, разписката за получаване на
мобилния телефон от св. Д.от служител на 05 РУ – СДВР, съдебно-оценителната
експертиза, както и показанията на св. М.С., на която св. Д.се обадила
непосредствено след кражбата на телефона и й е изложила разказ за случилото се.
По
отношение на авторството на деянието от подс. Р.К. обаче въззивният съд споделя
изцяло изводите на първия относно липсата на категорични доказателства, които
да го установяват. Единственият доказателствен източник, сочещ към подсъдимия
като извършител, е съставеният протокол за разпознаване от св. Г.Д. на лица от 03.06.2014
г. (л. 43-45 от ДП), но заявеното
от нея тогава, че е напълно убедена и категорично разпознава подсъдимия като
лицето, извършило кражбата на мобилния й телефон, противоречи на показанията й,
дадени в първоинстанционното съдебно следствие, че не е могла да го разпознае.
Св. Д.е посочила също, че погледът на подсъдимия малко й приличал на този на
мъжа, който й откраднал телефона, но не може да каже дали подсъдимият е бил
този мъж, тъй като самите му движения и реакциите, които излъчвал мъжа, нямали
нищо общо с тези на подс. К., за когото заявява, че не е виждала по някакъв
повод. Доколкото св. Г.Д. е била единственият пряк очевидец на процесното
деяние и същата пред първия съд е заявила неубеденост по отношение на това дали
действително подс. К. е лицето, което е било в магазина на 09.04.2014 г., то въззивният
съд достигна до извод, че не следва да бъде давана вяра на протокола за
разпознаване от 03.06.2014 г. (л. 43-45 от ДП). В тази връзка следва да бъдат
взети предвид и показанията на св. М.С., която пред първоинстанционният съд е
посочила, че тя и колежката й – св. Г.Д., са се двоумели при разпознаването на
лицата. С оглед на факта, че въззивният съд не кредитира протокола за
разпознаване, находящ се на л. 49-51 от ДП, се явява безпредметно подробното обсъждане
на показанията на св. М.С.в останалата им част и извършеното от нея разпознаване
на лица, доколкото тези доказателствени източници са косвени и биха имали
значение единствено като подкрепящи главните, тъй като св. С.не е била пряк
очевидец на процесното деяние, а само пресъздава изложената й от св. Д.ситуация,
както и събития, които предхождат и не са във връзка с извършеното деяние.
На
следващо място, въззивният съд разгледа и показанията на св. Ц.Н., която
категорично заявява, че не е виждала и не познава подс. К., което кореспондира с
отразеното от нея в протокола за разпознаване от 03.06.2014 г., че не
разпознава категорично никое от лицата като мъжа, който й е продал мобилния
телефон, с оглед на което първият съд правилно е кредитирал както показанията
на свидетелката, така и протокола като години доказателствени материали, тъй
като са логични и взаимно подкрепящи се и кореспондират на останалия събран по
делото доказателствен материал.
Въззивният
съд не констатира недостатъци по отношение на доказателствената стойност на
заключенията на всяка от експертизите, поради което не установи необходимост да
бъдат коригирани или допълвани. Заключенията са обективни и компетентно
изготвени и в пълнота отговарят на поставените им въпроси.
Що
се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите
доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК.
Въз
основа на така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съдът
правилно е извел правните си изводи, че липсват доказателства за осъществен от
подс. Р.П.К. състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, който извод се споделя и от възззивната
инстанция.
Разпоредбата
на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а
от събрания доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод
относно това, че подсъдимият е осъществил деянието, предмет на обвинителния
акт. Макар да се установява категорично извършването на деянието, липсват както
преки, така и косвени доказателства, които да уличават подс. К. като
извършител. Предвид липсата на доказателства, установяващи обективната страна
на престъплението, въззивният състав не намира за необходимо да обсъжда същото
от субективна страна. С оглед изложеното настоящият състав констатира, че
правилно подс. Р.К. е оправдан на осн. чл. 304 от НПК от първата инстанция.
С
оглед изхода на делото, правилно районният съд е постановил, че направените
разноски по делото следва да останат за сметка на държавата.
Предвид
изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е постановена при
безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция
не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което следва да
бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
10.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 13148/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 103-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.