Р Е Ш Е
Н И Е № 37
05.02.2021г., гр.Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на тринадеси януари през
две хиляди и двадесет и първа година, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива Атанасова
и в присъствието на прокурор Петя
Драганова
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №683 по описа на съда
за 2020г.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от М.П.Д., И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б. К., В.Т.Б.,*** и В.И.В. ***, чрез адв.
М. от АК „Ж. и М.“ против Решение /без номер/ от 03.08.2020г., постановено по
гр. дело № 1427/2020г. по описа на РС Стара Загора.
Касаторите сочат, че не били доволни от решението, поради което го
обжалват като неправилно и незаконосъобразно постановено в противоречие с
материално-правните норми и процесуалните разпоредби, както и необосновано,
поради постановяването му в противоречие със събрания доказателствен материал.
По тези доводи се иска пълната му отмяна и постановяване на друго такова, с
което да се отмени Заповед № 10-00-485/24.02.2020г. на Кмет на Община Стара
Загора.
Решението било незаконосъобразно, защото съдът не съобразил императивната
норма на §62, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според която подадените заявления за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост трябвало да се
разгледат от специална комисия в едномесечен срок, считано от 31.01.1998г., а
видно било, че обжалваната заповед била постановено от административния орган
по така подаденото заявление 20 години по – късно, през м. май 2018г. Така тя
трябвало да се отмени само на това основание.
Незаконосъобразно съдът приел, че обясненията на един от жалбоподателите в с.з., в които той обяснил, че в имота имало масивна постройка
към настоящ момент, доказвали, че тя била изградена преди 01.03.1991г.
Обясненията на жалбоподателката Д. не можели да бъдат
възприемани от съда като доказателство, те не били свидетелски показания и
съдът не можел да се позовава на тях, още повече, че в помощния план, на който
също се позовавал съдът, било отбелязано ПЖ-полумасивно
жилище, а свидетелката говорела за масивна постройка.
Незаконосъобразно Съдът приемал, че тъй като не били събрани други
доказателства и не били поискани, противно на законовата логика, счел, че
жалбата била неоснователна. Тежестта да се докаже законосъобразността на
заповедта била за нейния издател и лицето, което се ползвало то нея,
заинтересованата страна С. М.. В жалбата изрично се сочело, че постройката не
била изградена преди указания в закона срок и ако авторът на заповедта и
заинтересованата страна считали, че той бил спазен, те трябвало да представят
доказателства за този факт. Не представянето на такива, сочели на
незаконосъобразност на заповедта, а не на законосъобразност, както приемал
съдът. В жалбата изрично се сочело, че под „сграда“ по см. на §4а от ПЗР на
ППЗСПЗЗ се има предвид постройка за сезонно ползване и инвентар, която да
отговаряла на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ /отм./, вр. с
чл.177, ал.3 от Наредба №5 за правилата и нормите по ЗТСУ /отм./, като и за
това тежестта да се докаже лежала върху ответника. Същият не представял никакви
доказателства, за да обоснове законосъобразността на своя акт, а било видно от
данните от преписката, че пред комисията не били представяни и не били
обсъждани такива документи, а строителното разрешение не можело да докаже нито
датата на построяване на сградата, нито в какво се състояла тя.
Заинтересованата страна също не представила такива доказателства, поради което
неправилно Съдът приел извод за законосъобразност на атакуваната заповед и за
неоснователност на жалбата против нея.
Особен порок на решението, а и на акта, който се обжалвал пред съда,
произтичал от обстоятелството, че подаденото заявление от заинтересованото лице
не било придружено с декларацията по §61, ал.1 от ППЗСПЗЗ, че посоченият имот
бил единствено жилище или единствена земеделска земя на семейството, включващо
съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, които не били встъпили в брак. Видно
било от преписката на Община Стара Загора, такава декларация от заявителя не се
съдържала, а от обясненията в с.з. станало ясно, че
съпругата му имала възстановени земеделски земи, а семейството имало и жилище в
град Стара Загора.
На следващо място се сочи, че РС не взел предвид, че обжалваната заповед не
била мотивирана, защото в нея липсвали изложени каквито и да било правни и
фактически основания за издаването й, а соченето на Протокола от 02.05.2018г.
означавало незаконосъобразно позоваване на същия, издаден 240 месеца след
законоустановения срок. Това се възприема като неспазване на законовата форма
за издаване на административен акт, а липсата на мотиви, за съществено
процесуално нарушение, лишаващо контролиращата инстанция от възможността да
провери правилността на ата.
На последно място се навеждат доводи, че решенето на РС било
незаконосъобразно, защото при постановяването му съдът не съобразил реда на
издаване на обжалваната заповед, като приел законосъобразно поведение на
административния орган, без да отчита обстоятелството, че този орган назначил
комисия за разглеждане на заявлението на заинтересованата страна след
изтичането на законоустановения срок, а самата комисия не съобразила факта, че
заявителят не представил към заявлението си и задължителната декларация по §61,
ал.2, т.3 от ППЗСПЗЗ, както и се доказвало, че същият и семейството му имали в
собственост земеделска земя, възстановена на съпругата на заявителя в град
Стара Загора, както и не били налице никакви данни кога била построена сградата
и какво представлявала тя.
По горните съображения се иска отмяна на акта на РС и постановяване на
друго решение, с което да се отмени заповедта на Кмета на Община Стара Загора,
като незаконосъобразна, както и да се присъдят на оспорващите деловодните
разноски.
Касационните жалбоподателя, редовно призовани за с.з.
се представляват от пълномощника си. Същата в хода по същество на спора сочи,
че не били налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната
заповед. Сочи, че административния орган не правилно приел, че заявителят
нямало друго жилище и че следвало правото на ползване да се трансформира в
право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така допуснатото
съществено нарушение на производствените правила, било предпоставка и за
неправилното приложение на закона. Сочи още, че заинтересованите лица не
предприели действия по установяване каква била построената постройка в земята и
дали тя отговаряла на изискванията на ЗТСУ относно брой помещения и
характеристика.
Мотивира и довод, че неправилно РС приел, че доказателствената тежест да
установяват дали и каква постройка имало построена в земята била за
жалбоподателите, вместо за ответниците и административния орган. Претендира се
по горепосочените доводи отмяна на решението на РС и разноски.
Ответникът по касация, Кмет на Община Стара Загора, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник, който поддържа
доводите, изложени в подадения против жалбата отговор.
Ответник, С. М., се явява лично и предоставя на съда да вземе решение.
ОП Стара Загора, чрез явилия се прокурор Драганова изразява становище за
неоснователност на жалбата и за правилност, и законосъобразност на решението на
РС. Сочи, че административният орган правилно приел, че били налице
предпоставките на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
признал на ползвателя М., че притежава документ, който му дава правото
да придобие собственост върху имота.
Настоящата инстанция, при
извършения от нея касационен контрол на обжалваното решение, намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от активно легитимираните страни,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но
по други съображения.
За да отхвърли подадените
пред него жалби, РС приел, че жалбоподателите се легитимирали като наследници
на починалия К. Б. С. и поради това имали право на жалба, същото било в
законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
оспорване.
Първоинстанционният съд
приел още от фактическа страна, че с процесната заповед С.М. бил признат за
собственик на 500/624 кв.м. и.ч.
от имот № 331.13, целия с площ от 624 кв., находящ се в м. Н.о
пръти, землище на с. Малка Верея по не одобрения план на новообразуваните
имоти, съгласно Протокол на комисията по чл.286, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
16.05.2019г. и при посочени граници на имота. Видно било от Удостоверение № 430/20.05.1982г.,
че на С. М. било предоставено правото на ползване на лозе и овощна градина от
0,50 дка, намиращи се в землището на гр. Стара Загора, м. Н.ови
пръти. По делото се представяло и строително разрешение № 47/14.06.1982г.,
издадено на С. М. за построяване на сезонна постройка върху 20 кв.м. на собственото си място, а видно било, че с Решение
№50 от заседание на ОНС Стара Загора на 29.10.1981г. бил одобрен списък на
лицата, на които се предоставяла земя за обработване, като сред тях бил и С. М..
РС приел още от фактическа
страна, че от представено заявление на М. от 16.06.1992г. същият поискал
преобразуване на правото на ползване в право на собственост на имот, находящ се
в м. Н.ови пръти“ – седми километър, представляващ
овощна градина със застроена сграда от 20 кв. м. на един етаж, съгласно
цитираното строително разрешение. От изпратената от Общинска Служба „Земеделие“
преписка по заявление от 10.03.1992г., долустоящия
съд приел за удостоверено пред него, че
от наследниците на К.Б. С. не било заявено за възстановяване земя в м. Н.ови пръти, землище на с. Малка Верея. Било видно от
последващи решения на органа по възстановяване на земеделска земя не била
възстановена такава земя на наследниците на К. ***, в това землище и с площ от
624 кв. м., нито в стари реални граници, нито с плана за земеразделяне. Видно
от скица на новообразуван имот №331.13 от 624 кв. м., същият бил собственост на
К.Б. С. в м. Равна усойна, в землището на с. Малка Верея. Съдът посочил, че по
делото липсвали данни за идентичност на двете местности, м. Н.ови
пръти и м. Равна усойна, но въпреки това приел, че се касаело за трансформиране
на правото на ползване на С. М. в право на собственост върху 500/624 ид. ч. от процесния имот, като страните не спорели, че в
района на имот №13, въпросните две местности се припокривали.
Въз основа на така
установените факти, РС приел от правна страна, че С.М. упражнил в срок,,
посочен в закона правото си на трансформация по §61 от ППЗСПЗЗ – 31.01.1998г.,
поради което произнасянето по него било допустимо извършено. Това сочело, че
първата законово установена предпоставка била налице, а именно на това лице да
било предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на актове
на Президиума на НС, на Държавен съвет и на МС, при спазване актовете на
посочените държавни органи. Съдът приел, че данните по преписката сочели, че
било правото на ползване било
предоставено на С. М. върху земя в размер на 0,5 дка, находяща се в землището
на с. Малка Верея, м. Н.ови пръти, по силата на
Постановление на МС № 76/1977г. и Решение №111а/21.09.1978г.
Според РС данните по
делото сочели и наличие на втората кумулативна предпоставка, а именно
ползвателят да бил построил върху земята до 01.03.1991 г. сграда и това се
удостоверявало чрез представеното строително разрешение от 1982г. на ОбНС Стара Загора за изграждане на сезонна постройка, от
обясненията на жалбоподателката М.Д., че в процесния
имот имало построена сграда, масивна, както и от предоставената извадка на помощен
план на ползвателите от 1992г., от който било видно, че за имот № 13 било
отбелязано съществуването на сграда „ПЖ“. Тъй като пред РС не били поискани други доказателства, нито представени
такива от страна на жалбоподателите относно това кога и каква сграда имало
построена в имота, то бил изведен и извода, че върху земята имало построена
сграда преди 01.03.1991г.
За последната предпоставка, заплащането на земята на собственика чрез ОбС по цени, определени от МС, РС посочи, че не били
представени доказателства за определяне на цени от Община Стара Загора и дали
цената била заплатена от С.М., т.е. липсвали такива доказателства, като било
без значение дали сумата била получена от жалбоподателите, а те самите не
сочели това като довод в жалбата си. По делото имало представена таблица от
2018г. за дължимото се обезщетение на бившите собственици, което било индиция за уреждане на финансовите отношения между
ползвателя и първите такива.
Според първоинстанционният съд всички коментирани писмени доказателства
навеждали по категоричен начин, че в процесния имот имало построена сграда под
35 кв.м. преди 01.03.1991г., правото на ползване било
придобито от С. М., съгласно удостоверение от 1982г., както и обстоятелството,
че сградата била нанесена в помощния план от 1992г. за м. Н.ови
пръти. Това мотивирало РС да приеме в заключение, че оспорената заповед на
Кмета на Община Стара Загора била издадена от компетентния орган, в
предвидената форма, в кръга на предоставените правомощия, съдържала минимално
изискуемите се реквизити, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и при правилно приложение на закона, което налагало отхвърляне на
подадените против нея жалби, нещо което съдът постановил, като осъдил
жалбоподателите да внесат по см. на РС Стара Загора ДТ от 10 лева.
Така постановеното решение
страда от порока, който се визира в касационната жалба, като при извършения
служебен контрол за валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, настоящата инстанция намира, че РС Стара Загора постановява
неправилно решение, поради допуснато процесуално нарушение от категорията на
съществените такива.
Макар, че приема извод за
наличие на всички кумулативно изискуеми се предпоставки за признаване на
правото на ползвателя /настоящ ответник/ да иска трансформация на правото си на
ползване върху 500/624 кв. м. ид. ч. от описания в
процесната заповед имот, в право на собственост, а от там и краен извод за
неоснователност на подадените жалби, касационната инстанция намира същия за
незаконосъобразно изведен, поради допуснато съществено процесуално нарушение
В заявлението от 1992г., което подава С. М., същият декларира под страх от наказателна отговорност, че имотът, чието
ползване му е било предоставено въз основа на посочен акт на МС и по решение на ГОНС, има местонахождение в местност "Н.ови пръти", седми километър при съседи:
г. С., г. Г., гора необработваемо място, с площ от 0. 500
кв. м., представлява
овощна градина и в него има застроената
сграда разгърната площ от 20
кв. м., на един етаж и входен
тавана,
построена на основание строително разрешение № 47/1982
г. Към заявлението М.
представя Удостоверение № 430/20.05.1982г,
издадено от Председател на ИК на ГОНС - К. г.ев за предоставено право на ползване на
земя, в изпълнение на Постановление № 76 на МС от 05.12.1977г.
и решение № 111а от 21.09.1978г. на ИК на
ГОНС върху земя с площ от 0. 500
дка – лозе и овощна градина, местност Н.ови пръти,
землище на град Стара Загора. РС приема, че така предоставеното място за ползване в
полза на С. М. съвпада
с имот №331.13. по плана на новообразуваните имоти от 624
кв. м., собствен на наследодателя на жалоподателите,
настоящи касатори, като същите не повдигат спор
относно това обстоятелство. Първоинстанционният състав също така приема за
удостоверен пред себе си и факта, че ползването на въпросните 0,500 кв.м. е предоставено по силата на акт, които е сред
изброените в §63 от ПЗР на ПМС за ИД на ППЗСПЗЗ, ДВ бр.122/1997г., факт, който
също не е спорен и е надлежно удостоверен от представените писмени
доказателства. Горното обуславя извод за правилност на приетото от РС, че са
налице две от кумулативно предвидените предпоставки в закона, за издаване на
акт от категорията на процесния.
Не така стои въпросът
с извода на РС относно установеност и на последната предпоставка, че в имота
има изградена сграда до 01.03.1991г. Това обстоятелството е било спорно между
страните, видно от подадената жалба, като чрез приетите писмени данни спорът не
е разрешен еднопосочно и по несъмнен начин, като това е резултат
от допуснато от РС нарушение да не извърши разпределение на доказателствената
тежест, като укаже на всяка от страните кой/и факт/и от значение за спора
следва да докаже/докажат. Доколкото спорът е бил главно относно фактите на
построена сграда до 01.03.1991г. в ползвания имот, какви са нейните
характеристики и предназначение, съотв. дали не
попада в изключенията по §1в, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, РС е бил длъжен да
извърши преди всичко разпределение на доказателствената тежест относно тези
обстоятелства, както и има процесуалното задължение сам да допусне и назначи
съдебно-техническа експертиза, когато не са налични достатъчни данни относно
същите, или те са били оспорвани.
Както обаче вече се посочи
по-горе, първоинстанционният съд не извършва разпределение на доказателствената
тежест между страните и приема извода за наличието и на тази предпоставка, само
оповавайки се на представения документ – строително
разрешение. Наличното строително разрешение само по себе си доказва,
че евентуално в имота има построена сграда, но не и кога е реализирана, още
повече дали това е извършено до законово предвидения срок – 01.03.1991г. Този
документ също не удостоверява по несъмнен начин и с какви строителни параметри
и характеристики е постройката и дали това е към законово установения момент, съотв. на това установяване, дали постройката не попада сред
изключенията по §1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Безспорната удостовереност
на горните обстоятелства относно съществуването на сградата и нейните
характеристики, както и като какъв се е ползвал имота към 1992г., са от
значение за крайния извод на съда относно наличието на всички кумулативни
предпоставки за издаване на акт от категорията на процесния. Наличните писмени
доказателства обаче не постигат такава безспорна удостовереност
на тези факти, което налага връщане на делото с указания за допускане на други
доказателствени средства, като напр. назначаване на съдебно-техническа експертиза,
което служебно може да извърши и съда, или допускане на свидетелски показания.
Освен горното,
настоящата инстанция намира, че не е безспорно изяснено и обстоятелството дали
процесният имот не попада евентуално в хипотезата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй
като има налични данни, че към датата на предоставянето му за ползване на С. М.
имотът е деклариран като лозе и овощна градина, като в случай, че не са налице
предпоставките по §4а, то може да се извърши преценка относно приложимостта на
§4б от ПЗР на закона, като това обстоятелство, при липса на писмени данни може
да се установи чрез други допустими доказателствени средства, като напр. съдебна
експертиза, и/или свидетелски показания, като чрез тях да се установи към
датата на заявлението на ползвателя през1992г. въпросният имот ползвал ли се е
като лозе и овощна градина и как е отразен в кадастралния план.
Това мотивира
настоящата инстанция да приеме, че се установява визираното касационно
основание по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва решението на РС Стара
Загора да се отмени, като с оглед установените допуснати съществени нарушения
на производствените правила, се налага делото да се върне за ново разглеждане
от друг състав на същия съд, при съблюдаване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона.
По въпроса за разноските
ще следва да се произнесе първоинстанционният съд, в съответствие с крайния
правен резултат по спора при новото му разглеждане.
Водим от горното и на
осн. чл.222, ал.2, т.1 от АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №939 от 03.08.2020г., постановено по гр.
дело № 1427/2020г. по описа на РС Стара Загора и ВРЪЩА делото за ново
произнасяне от друг състав на същия съд при съблюдаване на задължителните
указания, дадени от касационната инстанция по тълкуване и прилагане на закона.
Решенето е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.