ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 16 февруари 2022г.
Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на
шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова адм.дело № 107 по описа
за 2022год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по жалба вх.№
802/19.01.2022г. на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.Варна,
ул.Тролейна № 48, представлявано от изп.д-р инж.З.П.З., против Предписание
изх.№ ЗП-01-2/11.01.2022г. на Анатоли Атанасов гл.инспектор в РЗИ-Варна, с
което във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021г. на министъра на
здравеопазването и постъпил сигнал в РЗИ - Варна, на дружеството и
изпълнителния директор е възложено, в автобусите за обществен превоз да не се
допускат пътници без правилно поставени лични предпазни средства (маски).
С Разпореждане № 1586/07.02.2022г.
жалбата е оставена без движение, с указания към жалбоподателя да представи
доказателства за внесена държавна такса, както и да обоснове правния си интерес
от обжалване на предписанието в контекста на дефиницията за индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и последиците от
обжалваното предписание.
В указания 7-дневен срок
със С.д. № 2518/16.02.2022г. е постъпило уточнение от жалбоподателя, според
което жалбата му е допустима, т.к. е насочена срещу индивидуален административен
акт по чл.21, ал.1 от АПК, засягащ правната му сфера - разпореждането да не се
допускат пътници без поставени предпазни маски в транспортните средства за
обществен превоз на пътници. Сочи, че упражнявайки компетентността си по чл.38,
ал.1 от ЗЗДр, държавният здравен инспектор при РЗИ-Варна е отправил до
дружеството предписание, което представлява едностранно властническо изявление,
което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно
определено поведение. По изложените съображения твърди, че задължителното
предписание има правнообвързващ ефект и изпълнението му е скрепено с държавна
принуда. Счита, че възприемането на обратното виждане, възприето и от трайната
практика на съдилищата, е погрешно и ще доведе до лишаване от право на защита
на адресата. Сочи и че законосъобразността на задължителното предписание не
може да бъде проверена и в производството по оспорване на издадената
принудителна административна мярка по чл.38, ал.2 от ЗЗдр., т.к. косвения
съдебен контрол в случая е недопустим. Представя доказателства за внесена
държавна такса.
Съдът, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и доказателствата по преписката, преценява, че
жалбата е НЕДОПУСТИМА.
Оспореното предписанието
е за спазване на противоепидемичните мерки, наложени със Заповед № РД-01-968/26.11.2021г.
на министъра на здравеопазването - а
именно в автобусите [на „Градски транспорт“ ЕАД] да не се допускат пътници без
правилно поставени лични предпазни средства (маски).
Противно на доводите в
уточняващата молба, настоящият съдебен състав преценява, че това предписание не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Издаването
му е в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяване на
държавен здравен контрол, предвиден в чл.19, ал.2, т.6 от ЗЗдр. Съгласно
посочената разпоредба държавните здравни инспектори имат право да предписват
провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят
срокове за тяхното изпълнение. Същевременно, в съответствие с чл.19, ал.2, т.13
от ЗЗ, държавните здравни инспектори могат да правят и предложения за налагане
на принудителни административни мерки, предвидени в закон, като изрично е
регламентирано, че компетентният да налага принудителни административни мерки
орган, е директорът на съответната регионална здравна инспекция.
В разпоредбата на чл.38,
ал.1 и ал.2 от ЗЗ е предвидено, че при неспазване на здравните изисквания за
обектите с обществено предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със
значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на
жизнената среда, държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и
определят срок за отстраняване на нарушенията, като при неизпълнение на
задължителните предписания в определения срок директорът на РЗИ, съответно
директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на
части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на
нарушенията.
Анализът на цитираната
правна уредба обосновава извод, че процесното предписание е дадено при изпълнение
на контролните функции и задачи за спазване на хигиенните изисквания, възложени
на държавния здравен инспектор по силата на чл.19, ал.2, т.6 от ЗЗдр.
Предписанието, макар и задължително за изпълнение, съгласно чл.44 от ЗЗдр., не
притежава белезите на принудителна административна мярка по чл.19, ал.3 във вр.
чл.38, ал.2 от ЗЗ, нито представлява ПАМ по чл.38, ал.3 от ЗЗ.
По аргумент от чл.45 от
ЗЗдр. индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол
за законосъобразност по реда на АПК, би бил акта за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.19, ал.3 във вр. чл.38, ал.2 от ЗЗ, в случай че
даденото от инспектора задължително предписание не бъде изпълнено.
Именно в това производство
адресатът на предписанието ще има възможност да изложи възраженията си срещу
законосъобразността на предприетите преди налагане на принудителната
административна мярка действия - дадените задължителни предписания по спиране
експлоатацията на обекта. - вж. в този
смисъл Определение на ВАС № 14126 от 22.01.2019г. по адм. дело № 10580/2019г; Определение
на ВАС № 10719 от 15.10.2015г. по адм. дело № 10940/2015г.
Ирелевантно е
обстоятелството, че в предписанието е посочено, че подлежи на обжалване на
основание чл.45 от ЗЗдр., т.к. тази разпоредба включва в обхвата на подлежащите
на обжалване по реда на АПК актове единствено принудителните административни
мерки, не и волеизявленията, представляващи част от производството по
налагането им, които са изключени от съдебно-административен контрол и по
силата на общата разпоредба на чл.21, ал.5 от АПК - вж. в този смисъл Определение на АССГ № 3195/07.05.2021г. по адм.д. №
3829/2021г; Определение на Адм.съд-Добрич № 123/26.04.2021г. по адм.д.№
172/2021г.
С оглед изложеното, съдът
приема, че е налице основанието по чл.159, т.1 от АПК за оставяне на жалбата
без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. з основа на нея
производство.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД,
ЕИК ********* против Предписание изх.№ ЗП-01-2/11.01.2022г. на Анатоли Атанасов
гл.инспектор в РЗИ-Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 107/2022 г. по описа на
Адм.съд-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните!
Административен съдия: