О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
630
гр.Бургас, 02.04.2018г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
закрито заседание, на втори април две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Таня Евтимова
2.Мл.с.
Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от младши
съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №481 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за
да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е жалба с
вх.№6042/09.02.2018г. от Д.Г.М., чрез адв.С.К. от БАК, срещу Решение
№128/24.01.2018г. по гр.д.№1747/2017г. на Бургаски районен съд, 1 състав, което
се обжалва като неправилно. Изложени са подробни съображения относно
процесуалните действия на страните и на съда във връзка с доказването на
исковите претенции в първоинстанционното производство. Посочва се, че незаконосъобразно районният
съд не е взел предвид при формирането на крайните си изводи неизпълнение на
задължение на отвения работодател за представяне на документи, както и относно
незаконосъобразната отмяна впоследствие на съответното протоколно разпореждане
с мотиви, че писмените документи- тахографски листове, са неотносими към
предмета на делото. Твърди се, че незаконосъобразно не е била допусната
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Посочват се, че са налице
противоречащи си взаимно становище на вещото лице, по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза и твърденията на работодателя, които са останали
необсъдени от районния съд. Изложени са твърдения относно неправилното приети
от първоинстанционния съд изводи по отношение на обстоятелствата във връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение между страните. Твърди се, че
трудовото правоотношение е прекратено от въззивния работник, на основнаие
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което страната намира за доказано в хода на
първоинстанционното производство. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение
и присъждане на сторените разноски по делото.
В законен срок по делото е постъпил
отговор на въззивна жалба с вх.№12193/23.03.2018г., подаден от „Старт трейс“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от Султана Георгиева- управител,
чрез адв.Д.Д. от БАК с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Посочва се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и поради това
следва да бъде потвърдено, по подробно изложени съображения. Твърди се че
подадената въззивна жалба е бланкетна, без да са посочени недостатъчците на
обжалвания съдебен акт.
След запознаване с доказателствата по
делото съдът установи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба с вх.№9530/13.03.2017г., подадена
от Д.М. срещу „Страт трейс“ ЕООД, с която е направено искане да се признае
заповед №1/06.01.2017г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ на
ищцовия работник за незаконна и нейната отмяна, както и да бъде осъден ответния
работодател да заплати слените суми: сума от 1920,36 лв.- незаплатени трудови
възнагараждения за м.10.2016г.- м.01.2017г, сума от 35,06 лв.- мораторна лихва,
сума от 308,70 лв.- обезщетение за неползван годишен отпуск, сума от 463 лв.-
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие, сума от 9,26 лв.- мораторна лихва, дължима за периода от
датата на падежа на задължението до предявяването на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка главница от подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението. Изложени са твърдения, че трудовото
правоотношение е прекратено от ищцовата страна с едностранно волеизявление, на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради незаплащането на дължимо трудово
възнаграждение в срок, чрез изпратено до работодателя на 09.01.2017г. писмено
заявление- по пощата, както и чрез електронно имейл съобщение- изпратено по
електронната поща на 11.01.2017г., на имейл адрес- dita_expres@ abv.bg, за който се твърди, че се ползва от управителя на
ответното дружество.
С
постъпилия по делото отговор на искова молба исковите претенции са оспорени
като недопустими и като неоснователни. Изложени са аргументи, че не е налице
правен интерес за ищеца да търси съдебна защита на правата си, както и са
изложени подробни съображения, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено със заповед №1/06.01.2017г., поради наложено дисциплинарно
наказание- уволнение, след надлежно проведено дисциплинарно производство,
поради неявяването на ищеца на работа в периода- 20.11.2016г.- 06.01.2017г.,
непредставянето на документи, връчени на ищеца в качеството му на шофьор на
товарен влекач модел „Скания“ и полуремарке- цистерна, както и неотчитането по
надлежен ред на предоставени парични средства в размер на 2760,25 лв. като командировачни. С отговора на искова молба са направени
възражение за прихващане със сума от 1122,76 лв., представляваща надплатени на
ищеца суми за заплати и командирвачни, за периода: 13.03.2016г.- 30.10.2016г.,
както и като евентуално възражение за прихващане със сума от 2760,25 лв.-
надплатени аванси за служебни командировки.
С изготвения по делото доклад,
съгласно Определение №3461/22.05.2017г. по гр.д.№1747/2017г. на Бургаски
районен съд, 1 състав, е дадена правна квалификация на претенциите по чл.245,
ал.2 вр. ал.128, т.2 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.221, ал.1 от КТ. С
протоколно определение от 11.01.2018г. докладът по делото е допълнен като е
прието, че с исковата молба е предявен иск за признаване незаконност на
дисциплинарното уволнение, наложено с горната заповед. Посочено е, че в
доказателствена тежест на всяка от страните е да установи прекратяването на
трудовия договор на твърдяното основание.
След
събиране на доказателства и установяването на фактите по делото
първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил предявените
искове, с мотиви, че надлежно е проведено дисциплинарно производство по
гореописаните дисциплинарни нарушения. Съдът е приел за недоказано връчването
на писмено волеизявление от страна на ищеца- работник на работодателя за
прекратяването без предизвестие на трудовото правоотношение, с оглед на което и
останалите искови претенции са отхвърлени като неоснователни.
С подадената въззивна жалба са
направени следните доказателствени искания: 1.за приемане на представено с
въззивната жалба становище до Районна прокуратура- гр.Бургас, по образувано
досъдебно производство, 2.за допускане на допълнителна съдебно- счетоводна
експертиза относно отчитането на командировачните, 3.за допускане на свидетел,
който да установи обстоятелства във връзка с трудовото правоотношение, както и
4. за изискване на преписка вх.№12772/2016г. на Районна прокуратура- гр.Бургас,
по отношение на липсващите документи за товарния влекач.
По така направените доказателствени
искания съдът намира следното:
С оглед на различния характер на
наказателната и на дисциплинарната отговорност и предвид различния ред, по
който се реализират двата вида отговорности, настоящият съдебен състав намира,
че единствено релевантна за гражданския съд се явява влязла в сила присъда,
което не се твърди от страните в процесния случай. С оглед на горното
доказателствените искания за ангажиране в настоящото производство като
доказателствени източници на книжа по образувана преписка по досъдебно
производство на Прокуратурата на Република България следва да бъдат оставени
без уважение.
По останалите доказателствени искания
съдът намира, че следва да даде указания на въззивната страна най- късно в
първото по делото открито съдебно заседание да уточни направените искания
досежно обстоятелствата, които обуславят събирането им пред въззивната
инстанция, както и да изложи конкретните въпроси към вещото лице, с оглед
извършената в първоинстанционното производство съдебно- икономическа експертиза.
С оглед основната функция на
въззивната инстанция да осигури правилното прилагане на закона, Бургаският
окръжен съд намира, че служебно следва да укаже на въззиваемата страна
възможността да ангажира доказателства в настоящата съдебна инстанция най-
късно в първото по делото открито съдебно заседание относно надлежното
провеждане на дисциплинарно производство и искането на обяснения/ изслушването
на дисциплинарно уволнения въззивен работник.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА представените с въззивната
жалба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото
искане на въззивната страна за служебното изискване на преписка
вх.№12772/2016г. на Районна прокуратура- гр.Бургас.
УКАЗВА на въззивната страна най- късно
в първото по делото открито съдебно заседание да уточни направените искания
досежно обстоятелствата, обуславящи допускането на допълнителна съдебно-
икономическа експертиза и изслушването на свидетел, както и да изложи
конкретните въпроси към вещото лице, с оглед извършената в първоинстанционното
производство съдебно- икономическа експертиза.
ДАВА възможност на въззиваемата страна
най- късно в първото по делото открито съдебно заседание да посочи и представи
доказателства досежно надлежното
провеждане на дисциплинарно производство и искането на обяснения/ изслушването
на дисциплинарно уволнения въззивник.
ДОКЛАДВА в.гр.д. №481 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.