Р Е Ш Е Н И Е
№ .2022г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав на деветнадесети април две
хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 557 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по
жалба депозирана от „Мега голд груп“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от управителя
Н.В.В., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
22-ФК/08.02.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която на
търговеца е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за „ASSOS“, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от
дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на
основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се
поддържа, че акта е издаден в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Излагат се твърдения, че заповедта е
издадена в противоречие с целта на закона. Жалбоподателя сочи, че не са
изложени мотиви защо срокът за запечатване е определен в размер на 14 дни. Сочи
се, че административният орган не е направил разграничение за тежестта на кое
от двете нарушения става въпрос – това за невъвеждането на ЕКАФП в обекта или
за различието в касовата наличност. Изложени са доводи, че предвид факта, че
наказателното постановление не е изготвено те не могат да заплатят
имуществената санкция и органа да прекрати наложената принудителна
административна мярка. Освен това са изложени твърдения, че е нарушен принципа
на съразмерност, доколкото покупката е на ниска стойност, а липсата на мотиви
прави невъзможна преценката дали административният орган е упражнил
правомощията си в съответствие с целта на закона. На изложените основания молят
обжалваната заповед да бъде отменена. Отправя се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител. С писмена молба, с която по същество на спора се излагат
съображения, че непосочването на фактически основания за налагане на обжалваната
мярка по отношение на дружеството, както и по отношение срока й представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не
дава възможност да се прецени налице ли са предвидените в закона предпоставки и
нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Сочи се също, че предвид факта, че нарушението е преустановено преди
налагането на ПАМ, то наложената мярка не може да осъществи функциите,
предвидени в чл. 22 от ЗАНН. Отправя
искане за отмяна на наложената ПАМ и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната страна –
Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В съдебно
заседание, се поддържа, че оспорения акт е правилен и законосъобразен. Моли да
се вземе предвид възражението към протокола, с което Светлана Андреева е
посочила, че щяла да издаде касов бон, но органите по приходите са напуснали
бързо обекта. Счита, че с оглед размера на извършената контролна покупка, правилно
е определен размера на наложената ПАМ – 14 дни. Моли да се отхвърли жалбата и
да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 07.02.2022 г.
е извършена проверка на търговски обект
- магазин „АSSOS“,
находяща се в гр. Варна, ***, стопанисван от „Мега голд груп“ ЕООД, при която е
констатирано, че
дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-28/13.12.2006 т. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г.
На 07.02.2022 г. в 13:28 часа е извършена контролна покупка на 1бр.
дамски пръстен от 14 каратово злато с детелина от седеф 3,79 гр., на стойност
890.00 лева, като на служителите обслужващи обекта им е позволено да правят
отстъпки от цената и те са направили продажна цена от 500.00 лева. Покупката е
извършена от Йоана Тодорова, която е заплатила сумата от 500.00 лв., за което
не й е издаден касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ
модел DATECS DP-150
с ИН на ФУ №DT656010 и
ФП №02844302 или бележка от кочан
с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ. От фискалното устройство е изведен дневен финансов отчет без
нулиране, като е установена положителна разлика във фактическата касова
наличност, отразена във фискалното устройство в размер на 500,00 лева. Преценено
е, че е налице нарушение на чл. 25 ал.1 вр. чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на проверката срещу „Мега
голд груп“ ЕООД на 23.02.2022 г. е
съставен АУАН № F643792 за извършено от дружеството нарушение на чл. 25, ал.1,
т. 1 от Наредба № Н-18/200бг. на МФ.
На 08.02.2021 г. началник отдел
"Оперативни дейности" – Варна при ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП издал оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № 22-ФК, предвид резултатите от проверката, при която е
установеното, че „Мега голд груп“ ЕООД в
качеството на лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ не регистрира
и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговски обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство, с което е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006г. Със заповедта на търговското дружество на основание чл. 186, ал.1
от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – магазин „ASSOS“,
находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №186, и е забранен достъпа до него
за срок от 14 дни.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14 -
дневен срок и е ДОПУСТИМА.
Видно от
приложената по делото заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. /л. 2 от адм. преписка/, изменена със Заповед № ЗЦУ – 1157/27.08.2020г. /л. 1 от
адм. преписка/ на изпълнителния директор
на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС,
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на
обект“ по чл.186 от ЗДДС. С оглед представените по делото доказателства
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци,
влечащи нейната нищожност.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката
и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с протокол сер.
АА №0058011 от 07.02.2022 г., в който са посочени проверените документи, както
и събраните при проверката доказателства.
Заповедта е
издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени
фактическите и правни основания, въз основа на които е постановена със
съответната разпоредителна част. Изложените в Заповедта мотиви отговарят на
изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за
да може да се извърши проверка за законосъобразността й на основанията в чл.146
от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е връчена на К.С.- представляващ дружеството на 23.02.2022 год., видно от
приложената към административната преписка разписка. Жалбата е депозирана пред
съда на 07.04.2021 год. Изложеното налага извод, че оспорването е направено от
надлежна страна – адресат на заповедта, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което
жалбата е допустима.
Не се
спори, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на протокол
за извършена проверка сер. АА № 0058011 от 07.02.2022 година.
В хода на проверката било установено, че за извършената продажба на златен пръстен и заплатена сума от
500.00 лева не е издадена фискална
касова бележка.
Съгласно
чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3 ал.1.
За
нарушения на посочените разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на
глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или
имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението,
съответства на посочената в издадения
АУАН № F643792/23.02.2022
г., с който е констатирано нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че във всички
случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и
фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе
обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице,
което означава, че заповедта, в качеството ѝ на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. По
аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане
на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В
тежест на административният орган е да установи всички фактически основания,
породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в
заповедта срок.
Настоящият
съдебен състав преценява, че нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ
е установено по безспорен начин.
Съгласно
приложения протокол за извършена проверка, за извършена покупка на златен
пръстен от 14 каратово злато на 07.02.2022 г.
и заплатена сума от 500.00 лв., като за сумата не е издадена фискална
касова бележка. По преписката е
представено възражение от С.А.– продавач – консултант, в същото е посочено, че
са били готови да издадат касов бон, но органите по приходите са напуснали
обекта бързо. Съдът приема, че правилно административният орган е възприел
възражението за неоснователно. В самия протокол за извършена проверка изрично е
посочено, че не е издадена нито фискална касова бележка, нито касова бележка от
кочан. Протоколът е съставен в 13.15 ч., като проверката е приключила в 15.30
ч., т.е. проверката е продължила повече от час и половина и касов бон не е
издаден. Следва да се вземе предвид и факта, че проверката е започнала е 13:15
часа, а покупката е извършена в 13:28 часа, т.е. служителите в търговския обект
са имали около 15 мин. преди органите по приходите да се легитимират, през
които е било възможно да издадат касов бон, но това не е сторено. От приложения
по делото дневен отчет се установява, че действително на 07.02.2022 г. липсва
издаден фискален касов бон за сумата от 500 лева.
Съгласно чл. 50
ал.1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за
извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и
обстоятелства. В този смисъл съставения протокол за извършена проверка удостоверява не само действията на
контролните органи, но и установените в хода на проверката факти и обстоятелства
по смисъла на чл. 50 ал.1 от ДОПК. Съставените при проверката протоколи
установяват с доказателствената сила на официален документ по смисъла на
чл. 179 ал.1 от ГПК установените от приходните органи факти и
обстоятелства, а именно, че за извършена продажба на златен пръстен от 14
карата злато с детелина от седеф – 3,79 гр. на 07.02.2022 г. дружеството не е
издало фискален бон. При така надлежно установените факти правилно
административният орган е приел, че е нарушен редът и начинът за документиране
на извършените продажби.
Както сочи
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените
санкции, а от друга страна, органът по приходите действа при обвързана
компетентност, т.е. при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е длъжен
да наложи ПАМ. В този смисъл е и трайната практика на ВАС. В тази връзка
съдът, счита за неоснователни възраженията, направени с жалбата, че
наказателното постановление не е изготвено и към момента на връчването на
настоящата заповед и по този начин ги лишат от възможността да заплатят
имуществената санкция и ПАМ да бъде прекратена. Липсата на наказателно
постановление не означава, че не следва да се налага ПАМ, тъй като се касае за
различни производства без наличие на преюдициалност по отношение на едно от тях
спрямо другото. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от
органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от
него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяване
действието на наложената мярка зависи от
проявена от страната активност и изпълнение на наложената административна
санкция, но посочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за законосъобразността
на заповедта за налагане на принудителната административна мярка.
Без значение е и
стойността на контролната покупка, която в процесния случай е 500.00 лв.,
поради което неоснователно се възразява от жалбоподателя, че органа не е взел предвид
този факт. Законодателят не обвързва налагането или не на ПАМ с определена
стойност, след като е установено извършеното нарушение, което в случая е
безспорно установено и неопровергано.
При издаването на
Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административния орган действа при
условията на обвързана компетентност, констатирано е, че при заплащане на
покупката не е издаден фискален касов бон. При констатирано такова нарушение
законодателят е предвидил да се налага ПАМ, без възможност за преценка от административния
орган дали да постанови такава. От приетите по делото доказателства се
установява местонахождението на обекта,
констатираната разлика в касовата наличност, установено е наличието на
публични задължения към 08.02.2022 г., в общ размер на 301,73 лева.
Неподкрепено с
доказателства е твърдението, че запечатването на обекта за 14 дни ще застраши
дейността на дружеството, че съставлява несъразмерен акт, който
административният орган не е следвало да издава.
Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане
на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавните
интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на
данъците върху действително реализираните обороти. На административният орган
налагащ ПАМ е предоставена преценката за какъв срок да запечата конкретния
търговски обект, който не може да е по-дълъг от месец. С процесната Заповед
срокът на ПАМ е определен на 14 дни, а максимално предвидения в закона срок е
до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно
предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното
нарушение. Изложените в заповедта съображения досежно срока на запечатването
отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за
налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Срокът на ПАМ е определен в размер
съобразен с обществените интереси и достатъчен, за да приведе поведението
търговеца към спазване на установения правов ред. В случая крайната цел на
процесния акт е да въздейства по максимално ефективен начин върху обществените
отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, а непосредствената му цел е да предизвика
по-добра организация в обекта, целяща регистриране на всяка извършена продажба
на функциониращо в него фискално устройство, да предотврати извършването на
продажби, които не се регистрират и не се отчитат по законоустановения за това
ред и начин. Доводите на жалбоподателя, че паричната сума е била оставена в
обекта, а касиерката е излязла, поради което не е издаден фискален бон, не са
подкрепени с доказателства по делото.
Ирелевантно за законосъобразността
на ПАМ е обстоятелството, че за нарушението към
момента не е издадено наказателно постановление. Както сочи разпоредбата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от
друга страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е.
при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ.
Наложената ПАМ
съответства и на целите на чл.22 от ЗАНН. В хипотезата на чл.186, ал.1, т.1,
буква „а“ от ЗДДС юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите
да наложи ПАМ – запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за
издаване на документ за продажба. Към реда за издаване на документ са относими
задълженията по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране
и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /освен
при изключенията по разпоредбата/ за издаване на фискалния бон при извършването
на плащането.
Съдът намира, че при
налагане на принудителната административна мярка е спазен принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Целта на мярката е да се преустанови и предотврати
извършването на административни нарушения, и в случая правилно
административният орган е приел, че запечатване на търговския обект за срок от
14 дни би постигнало тези цели.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания по чл.146 от АПК за
отмяна на обжалваната Заповед, поради което оспорването й с жалбата следва да
се отхвърли като неоснователно.
При този изход на
правния спор на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК,
в полза на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите
от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100,00
/сто/ лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Мега
голд груп“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***,
представлявано от управителя Н.В.В., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-ФК/08.02.2022 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – магазин за „ASSOS“, находящ се в гр. Варна, ***,
стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на „Мега голд груп“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от
управителя Н.В.В. да заплати в полза на
Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: