Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 11.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Десислава Минчева и в присъствието на прокурора …………, като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. № 240/2021г. по описа на Административен
съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.83, ал.6 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Административното
дело е образувано по жалба на Д.П.П. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Отказ №359р-12668 от 21.06.2021г. на ВПД Началник на РУ Троян към ОДМВР
Ловеч за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие
за самоотбрана.
Оспорващият
твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, постановен при отсъствие
на материалноправните предпоставки за това. Излага, че е представил достатъчно
доказателства за установяване на основанието за придобиване на разрешение – за
самоотбрана. Доводите си мотивира с длъжността, която заема в дружеството, с
месечните финансови отчети за оборотите му и с писмените си обяснения. Претендира
още липсата на значими мотиви за отказа, както и нарушение на чл.35 от АПК при
издаването му. Моли да се отмени решението на Началника на РУ Троян.
В
съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. В депозирано
писмено становище чрез упълномощен адвокат моли да се отмени оспорения отказ
като незаконосъобразен по изложените в жалбата съображения.
В съдебно
заседание ответникът по жалбата – Началника на РУ Троян към ОДМВР Ловеч, не се
явява и не се представлява. В представено писмено становище оспорва жалбата и
излага доводи по същество за законосъобразност на постановения отказ, тъй като
оспорващият не е доказал основателна причина за издаване на исканото
разрешение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по заявление на Д.П.П. вх.№ 359000-3409 от
02.04.2021г. до Началника на РУ Троян, с което е поискал да му бъде издадено
разрешение за придобиване на 1 брой късоцевно огнестрелно оръжие за
самоотбрана. Към заявлението са били приложени дружествен договор на „******”
ООД, два броя трудови договори, копия на дневни финансови отчети на търгонски
обекти на дружеството, удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с
оръжие, декларации по ЗОБВВПИ, диплома, справка за съдимост и медицинско
удостоверение. Необходмостта от издаването на разрешение за придобиване на
оръжие заявителят е мотивирал с това, че жилището му е част от хотел-ресторант
„Странноприемница”, стопанисвано от цитираното търговско дружество, и във
връзка с трудовите му задължения ежедневно му се налага да пренася и съхранява
обороти на търговските обекти, които граничат с гориста местност, а той се
чувства сериозно застрашен във връзка с усложнената криминогенна обстановка и
напрежението в различни икономически сектори в страната.
Във
връзка със заявлението е била изготвена докладна записка (л.23) до Началника на
РУ Троян с предложение да бъде извършено проучване за лицето с конкретни
дейности и обстоятелства, които да бъдат изследвани. По извършената проверка са
били изготвени справки, докладни записки и констативни протоколи. С писмо рег.№
359000-4524/10.05.2021г. заявителят е бил уведомен, че посочените от него
мотиви за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана са
недостатъчни за издаване на исканото разрешение, като му е бил предоставен 30-дневен
срок да заяви диопълнителни причини (мотиви) за необходимостта от издаване на
разрешение.
В
отговор на писмото, П. е депозирал пред АО молба с уточнения в изпълнение на
чл.41, ал.2 от ЗОБВВПИ. В същата е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана
(самоохрана) за защита живота, честта и телесната неприкосновеност на него и
членовете на семейството му, както и за защита на жилището и личното движимо и
недвижимо имущество. Към мотивите, повтарящи тези в заявлението е добавил, че в
с. Орешак често стават взломни кражби и това го мотивира да бъде подготвен
адекватно да защити личните си и имуществени права при нужда, а в
стопанисваните от съсобственото му дружество търговски обекти често имало
въоръжени клиенти, най-близкото РПУ се намира в гр. Троян на 10 километра, а
фирмата му поради усложнената обстановка не може да си позволи да наеме
охранителна фирма.
След
постъпване на уточненията, от ПИ е била изготвена докладна записка до Началника
на РУ Троян рег.№ 359р-12270/16.06.2021г. На 21.06.2021г. административният
орган е издал оспорения в настоящото производство отказ, като е мотивирал същия
с необходимостта от наличие на основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на исканото разрешение, и че П. не доказва по несъмнен
начин необходмостта към настоящия момент от придобиване на огнестрелно оръжие
за самоотбрана.
По
делото от оспорващия са представени като доказателства месечни финансови отчети
на двата търговски обекта (хотел и ресторант) за месеците юли и август 2021г.,
които са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ, издаден на
21.06.2021г.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок – Отказ рег.№ 359р-12668/21.06.2021г.
е връчен лично на П. на 29.06.2021г. съгласно докладна записка на л.59, а
жалбата е подадена в РУ Троян на 06.07.2021г. с вх.№ 359000-6634 (видно от
отбелязването върху нея). Оспореният акт съдържа волеизявление на издателя му, с
което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този
акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред компетентния административен съд,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Настоящият
състав намира, че оспореният отказ е издаден от компетентния за това орган
съобразно разпоредбата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ – от ВПД Началника на РУ Троян
към ОДМВР Ловеч, заемал тази длъжност към 21.06.2021г. съгласно удостоверение
на л.52 по делото. Актът е издаден в предвидената от закона форма и съдържание,
с излагане на фактически и правни основания. След анализ на посочените от
заявителя основания за придобиване на исканото разрешение е направен извод, че
същите не доказват по несъмнен начин необходимостта от издаването му, което макар
и лаконично изложено, е и фактическото основание за постановения отказ.
Не се
установяват съществени нарушения на административно-производствените правила при
издаване на административния акт, противно на твърденията на оспорващия. Сочената
от него за нарушена норма на чл.35 от АПК задължава органа да издаде индивидуалния
административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации. Въпросът за спазването на чл.35 от АПК е поставен от жалбоподателя
във връзка със задълженията на органа и на заявителя за събиране на
доказателства – за кои факти доказателствената тежест на кого принадлежи?
Органът,
с оглед на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, е длъжен при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде
възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в
производството по издаване на разрешителното и е проявление именно на
облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден.
Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той
трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на
изискванията, т.е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените
не отговарят на изискванията, или че за някой от посочените в чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ
факти не е представено доказателство или че представеното не съответства на
изисквания. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието
на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни
факти органът установява сам, т.е. за кои факти той събира служебно доказателства
по смисъла на чл.36, ал.1 от АПК. Съгласно чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ органът
служебно проверява обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.3, т.6 и т.7, както и дали
срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от
общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил
задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.
В
случая органът в съответствие с изискванията на специалния ЗОБВВПИ е извършил
дължимите проверки по заявлението, както и е указал на П. да представи
допълнителни мотиви за необходимостта от исканото разрешение поради непълнота
на сочените от него основания за придобиване на огнестрелно оръжие. Органът
преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоохрана на
основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на
преписката данни за личността и начина му на живот. Следователно той служебно
изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешението, но не и на
твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт. Доказателствената
тежест за установяване на необходимостта е на заявителя, а в случая той не е
доказал такава. Именно на основание горното и след обсъждане на сочените от
лицето причини, е постановен и обжалвания отказ. Видно от жалбата на лицето, то
е разбрало мотивите за издаване на акта и не се е съгласило с тях, за което са
изложени съответни съображения, поради което правото на защита на адресата на
акта е упражнено в пълен обем и изложените от него доводи не водят до
незаконосъобразност на отказа.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с материалноправните разпоредби
и целта на закона.
Основният
спорен въпрос по делото е за обосноваността на заявлението с оглед на
изискването на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. За да е налице изпълнение на
горното изискване, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от
визираните в т.10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за
нея, които да я правят основателна. С оглед разпоредбата на чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ, обосноваването на необходимостта от придобиване, съхранение и
носене на огнестрелно оръжие е абсолютна предпоставка за издаване на разрешение,
която важи при всички хипотези на искания за издаване на разрешения по реда на
глава четвърта от закона.
В
случая оспорващият е посочил като причина за исканото разрешително самоотбрана
– чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. С оглед на това първото изискване на закона е
спазено.
Но
освен посочването на една от визираните в чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ причини,
заявителят следва да докаже и основателността на причината, т.е. следва да
посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се
направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина,
която налага използването на оръжие, в случая за самоотбрана. Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт,
доказателствената тежест за който е на жалбоподателя.
Снабдяването
с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана)
е, както приема в практиката си ВАС, крайна мярка за опазване на обществено
значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим,
при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин
нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение
законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено
от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за
придобиване на огнестрелно оръжие.
В
административното и съдебно производство не са събрани доказателства за
необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на П..
В заявлението си той е посочил, че се чувства сериозно застрашен във връзка с
усложнената криминогенна обстановка и напрежението в различни икономически
сектори в страната, а в допълнително изисканите уточнения – че в с. Орешак
често стават взломни кражби и това го мотивира да бъде подготвен адекватно да
защити личните си и имуществени права при нужда, в стопанисваните от
съсобственото му дружество търговски обекти често имало въоръжени клиенти, а най-близкото
РПУ се намира в гр. Троян на 10 километра. Всички изброени причини са
хипотетични, не са посочени данни и доказателства за конкретни заплахи към
живота, здравето или имуществото на жалбоподателя, за извършени спрямо него или
семейството му посегателства и/или кражби. Посочените в заявлението обстоятелства
не са от естество да породят желаните правни последици. Изложените от жалбоподателя
доводи не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие.
Обратното тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на населението,
каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност
по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде
самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не
съставляват изложените от лицето аргументи.
При
липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на
лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението,
необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана, и правилно с
оспорения акт е постановен отказ. Изложените в акта мотиви се свеждат именно до
това, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява
необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие. По аргумент от чл.170, ал.2 от АПК жалбоподателят
е следвало да установи, че са били налице условията за издаване на
облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на заявената необходимост от
придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че
мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен.
Следва
да се посочи, че представените от жалбоподателя доказателства, освен че в една
част са съставени след издаване на оспорения отказ, поради което не могат да
бъдат основание за неговата незаконосъобразност с оглед на невъзможността да бъдат
отчетени от него дори и при прилагане на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ,
са и неотносими към исканата от закона гражданска цел по смисъла на чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ, тъй като установяват служебната дейност на П. и притежаваното от него
търговско дружество, която не се обхваща от гражданските цели по смисъла на
чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ.
Основните
възражения на жалбоподателя се свеждат до неотчитане на задълженията му като
съдружник във фирма, от които произтича висока степен на риск за сигурността му,
поради необходимост от съхраняване и пренасяне на значителни парични суми
(обороти на хотел и ресторант). Това тълкуване противоречи на разпоредбата на
чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ и въведеното разграничение на огнестрелните
оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед на предназначението,
субектите, които го използват и техническата му характеристика. В първата
хипотеза разрешението се издава поради наличие на опасност с източник битието
на заявителя, а във втората – за нуждите на изпълняваното от него занятие. След
като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за
самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност,
правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната
цели, се реализира на друго основание и по друг нормативноопределен ред. Физическите
лица могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл.6, ал.3
от ЗОБВВПИ. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни,
а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател –
юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност (още повече че П. е
представил и трудов договор, с който е назначен за охранител). Възможността за използване
на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се приравни на
основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие с цел самоотбрана,
тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона.
В
съответствие с изводите на съда е и константната практика на ВАС по аналогични
случаи – така Решение № 9188/16.08.2021г. по адм. д. № 3800/2021г., VII о.,
Решение № 8393/12.07.2021г. по адм. д. № 1406/2021г., VII о., Решение №
7430/18.06.2021г. по адм. д. № 4211/2021г., VII о., Решение № 5142/22.04.2021г.
по адм. д. № 2932/2021г., VII о., Решение № 10219/24.07.2020г. по адм. д. №
1944/2020г., VII о., Решение № 2760/25.02.2019г. по адм. д. № 15596/2018г., VII
о., Решение № 2443/20.02.2014г. по адм. д. № 12680/2013г., VII о. и други.
По
изложените мотиви съдът счита, че обжалваният отказ е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с
материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което
не са налице основания за отмяната му, а подадената срещу него жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора разноски на оспорващия не се дължат.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Ловешки
административен съд, втори административен състав,
Р
Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на Д.П.П. с ЕГН ********** и адрес ***, против Отказ № 359р-12668 от
21.06.2021г. на ВПД Началник на РУ Троян към ОДМВР Ловеч за издаване на
разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Решението
може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: