№ 174
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600174 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1 вр. чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Р. А. К., чрез защитника му адв. Д., с
което се иска възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
551/2024 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 4 въззивен състав,
приключило с решение № 474/19.07.2024 г., с което е потвърдена присъда от
19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. на Софийски районен съд.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при постановяване на решението по посоченото дело,
запълващи основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и
свеждащи се до нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина
по чл. 13 от НПК и принципа за вземане на решение по вътрешно убеждение
по чл. 14 от НПК, както и нарушаване на правото на защита на подсъдимия
поради несъбиране на допустими и относими доказателства.
Изложени са подробни съображения относно достоверността и
кредитирането на поставените в основата на присъдата и решението, с което
тя е потвърдена, показания на свидетелката Ж. Н. и частния обвинител Х. Е.,
живеещи във фактическо съжителство. Посочва се, че в доказателствения
анализ въззивният съд в нарушение на процесуалните правила първоначално е
ценил депозираните по делото свидетелски показания като непротиворечиви
помежду си, а впоследствие е приел, че показанията на свидетелите Е. М.-Я.,
1
Д. П., В. П. и М.-Л. Б. са недостоверни, в резултат на което формираното
вътрешно убеждение при постановяване на решението е било опорочено
поради превратно тълкуване на показанията и изопачаване на обстоятелства,
установени с тях. Като пример в подкрепа на тези твърдения се сочи
констатацията на съда относно заричането на осъдения К., че ще да слезе в
двора при Е., тъй като от разпитите на свидетелите Я., П., П. и Б. следвало
обратното, а именно че Е. е бил този, който се е заканил с обиди на съседа си
К.. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е установил съществени
противоречия между показанията на двете групи свидетели, като неправилно е
дискредитирал тези на Я., П., П. и Б., а е оценил като достоверни показанията
на свидетелката Н. заради това, че били подкрепени от съдържанието на
разговора й на тел. 112, което защитата намира за неубедително предвид
обвързаността й с пострадалия и това, че позвъняването е предхождало
нанасянето на процесната телесна повреда. Изтъква се още, че и двете съдебни
инстанции са тълкували показанията на втората група свидетели като защитна
версия поради близките им отношения с подсъдимия и заинтересоваността им
от изхода на делото, което било неправилно предвид обстоятелството, че
подсъдимият К. не е основавал линията си на защита на твърдения, че
пострадалия Е. е получил процесната телесна повреда вследствие на
подхлъзване и падане върху купчина лед. Отново поради същите аргументи се
излагат съмнения в достоверността на показанията на свидетелите Е. и Н.,
като се сочи, че съдът е възприел като достоверни показанията на Н., тъй като
се подкрепяли от приетите по делото експертни заключения, но в тях не се
съдържало подробно описание на самото нанасяне на телесната повреда.
Твърди се и непълнота на доказателствения анализ поради това, че в него не
било посочено с кои доказателствени средства е бил установен конкретният
факт.
Навежда се оплакване, че от мотивите на въззивния съд не ставали ясни
аргументите му за дискредитиране на показанията на свидетеля В. П. като
противоречиви, непоследователни и алогични относно мястото и начина на
падане на пострадалия Е..
Излагат се и твърдения за несъответствие между свидетелските
показания и останалия доказателствен материал по делото. Посочва се, че не е
била извършена цялостна преценка на доказателствената съвкупност в
нарушение на чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК и чл.13 от НПК, като в основата на
присъдата и решението са били поставени показанията на Е. и Н., а
останалите доказателства и доказателствени средства, опровергаващи
обвинението, са били по същество неправилно игнорирани, което е довело до
това, че обективната истина по делото е останала неразкрита. В частност,
посочено е, че не били ясни причините за игнориране изцяло на приетата при
предходното разглеждане на делото от въззивния съд съдебно-техническа
експертиза, установяваща видимостта на свидетелите Н., Я., П. и Б. към
мястото на реализиране на процесната телесна повреда, предвид че със
същата се потвърждавали показанията на свидетелите Я., П. и Б.. Навеждат се
2
доводи за противоречие между показанията на Е. и Н., сочещи за нанесен един
удар в областта на главата, и заключението по съдебно-медицинската
експертиза за нанесени два удара – в областта на главата и на предмишницата.
Изложено е възражение, че съдът не е изяснил причината за втората травма,
настъпила непосредствено след първата, което навеждало на извод за
невиновността на осъдения по така повдигнатото му обвинение. Неправилно
въззивният съд приел, че показанията на пострадалия относно
инкриминирания удар се подкрепяли от експертизата и отрекъл
несъответствие между тях относно другия удар, акцентирайки върху това, че
по време на разпита му вещото лице говорело за две отделни травматични
увреждания в различни анатомични зони, а не за най-малко два удара в
областта на лицето.
В искането за възобновяване са изложени и твърдения за нарушаване на
правото на защита на подсъдимия чрез несъбиране на допустими и относими
доказателства, а именно справка от „Гранична полиция“, МВР относно
напускането и влизането на територията на страната на Е. и Н., която можела
да опровергае достоверността на показанията на последните за
невъзможността им да отидат на почивка поради претърпените болки от
пострадалия, и служебно запитване към служба „Комуникационни и
информационни системи“ относно докладваното от полицейските служители
при пристигане на адреса. Навежда се, че чрез несъбирането на посочените
доказателства въззивният съд е нарушил чл.13 и чл.14 от НПК.
Иска се възобновяване на производството по ВНОХД № 551/2024 г. по
описа на Софийски градски съд, отмяна на постановеното по него решение №
474/19.07.2024 г., с което е потвърдена присъда от 19.10.2020 г. по НОХД №
1672/2018 г. на Софийски районен съд и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание представителят на А. П. – София изразява
становище, че изложените в искането твърдения не отговарят на събраните по
делото доказателства. Счита, че както първата, така и въззивната съдебни
инстанции са постановили законосъобразни и правилни съдебни актове по
същество, основаващи се на валидно събрани доказателства в хода на
проведеното съдебно следствие пред всяка от тях. Посочва, че в мотивите си
подробно са изложили съображенията за кредитиране на една част от
свидетелските показания и основанията за дискредитиране като недостоверни
показанията на свидетелите, близки до подсъдимия, както и че въззивният съд
е акцентирал върху заключението по съдебно-медицинската експертиза, от
която категорично е било установено, че инкриминираното травматично
увреждане е било причинено именно в резултат на удар, а не при падане на
терен, като в своя доказателствен анализ още веднъж е обсъдил
противоречията в събраните гласни доказателства и обосновал изводите си за
кредитиране на онези от тях, подкрепени от експертното заключение. В тази
връзка изразява мнение, че въззивната съдебна инстанция е обсъдила всички
относими обстоятелства и законосъобразно е потвърдила присъдата на
3
първоинстанционния съд. Пледира искането за възобновяване да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Защитникът на осъдения Р. К. поддържа изцяло депозираното искане за
възобновяване по изложените в него съображения. Обръща внимание на това,
че оплакванията му касаят не обосноваността на атакувания съдебен акт, а
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
постановяването му поради превратно тълкуване на доказателства по делото,
с което са били нарушени принципите за разкриване на обективната истина и
правото на подсъдимия да разбере въз основа на какви доказателства е осъден.
Излага твърдения за достоверността на показанията на свидетелите, близки до
подсъдимия, тъй като същите били подкрепени от заключението по съдебно-
техническата експертиза, назначена и приета при първото разглеждане на
делото от въззивния съд.
Осъденият Р. К. поддържа искането за възобновяване. В последната си
дума заявява, че не е докосвал пострадалия. В подкрепа на версията си, сочи
показанията на свидетеля-очевидец В. П. и изразява мнение за неправилно
кредитиране на показанията на пострадалия Е. и свидетелката Н..
Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото,
обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване, и становището на
държавното обвинение, изразено в съдебно заседание, и извърши проверка за
наличие на основанията за възобновяване на делото, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е
подадено от легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения
шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. То е насочено срещу акт от кръга
на визираните в чл. 419 от НПК, който не подлежи на касационно обжалване.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за
това са следните:
С присъда от 19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 147 състав, Р. А. К. е признат за виновен в това, че
на 02.05.2017 г. около 22.00 ч. на паркинг, находящ се в гр.София,
ул.“Гургулят“ № 8, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долна лява
челюст е причинил на Х. С. Е. средна телесна повреда, изразяваща се в травма
на долната челюст, реализирала медикобиологичната характеристика
„Счупване на челюст“, довело до трайно затруднение в дъвченето и
говоренето за период по-голям от 30 дни, като на основание чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер на шест месеца.
Съдът е приел наличие на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК, поради
което е отложил изпълнението на отмереното наказание „лишаване от
свобода“ за изпитателен срок от три години.
Със същия съдебен акт Р. К. е осъден да заплати направените съдебни и
деловодни разноски в наказателното производство на обща стойност 283,48
лв., както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
4
На осн чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на Р. К. са възложени направените
разноски от частния обвинител в размер на 1000 лв., представляващи
изплатено адвокатско възнаграждение на повереник.
Присъдата на районния съд е преминала въззивна проверка, инициирана
по жалби на осъдения и на частния обвинител. С решение № 142/01.03.2023 г.
на Софийски градски съд, НО, 8 въззивен състав по ВНОХД № 4953/2021 г.
обжалваната присъда е потвърдена като правилна. Решението, като
неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в
сила в деня на постановяването му.
По така приключилото производство е направено искане за
възобновяване от осъдения Р. К.. По него е постановено решение №
11/16.01.2024 г., с което по реда за възобновяване на наказателни дела е било
отменено влязлото в законна сила решение № 142/01.03.2023 г. на СГС и
делото е било върнато на същия съд за ново разглеждане.
При постъпване на делото на въззивната инстанция е образувано
ВНОХД № 551/2024 г. по описа на СГС. След провеждане на съдебно
следствие, въззивната инстанция е постановила решение № 474/19.07.2024 г.,
с което присъдата на районния съд отново е потвърдена като правилна.
Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 346 от
НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му.
По така приключилото наказателно производство е подадено
настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, предвидени в чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК като основание за възобновяване на наказателното производство.
Апелативен съд - София не констатира наведените в искането
нарушения.
При повторното разглеждане на делото, въззивната съдебна инстанция в
рамките на правомощията си по чл. 314 от НПК е проверила в цялост
правилността на присъдата. Констатираните съществени процесуални
нарушения, отнасящи се до приобщаването на свидетелски показания, са били
надлежно отстранени и ползването им при постановяване на решението е
законосъобразно. Изразените съмнения относно нарушаване на принципа за
неизменност на съдебния състав също са били опровергани чрез назначаване
на съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се установило по
безспорен начин, че независимо от начина на изписване на името, един и същ
съдебен заседател е участвал в съдебния състав на СРС, разгледал делото и
постановил обжалваната присъда.
Както въззивният, така и първоинстанционният съд са изследвали
обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. За да бъдат
установени фактическите положения, съгласно чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107,
ал. 2 и ал. 3 от НПК е била извършена проверка, анализ и оценка на всяко от
доказателствата и доказателствените средства както поотделно, така и в
тяхната взаимовръзка. В изпълнение на законовите изисквания и правилата на
5
формалната логика са били обсъдени противоречията между показанията на
свидетелите, като в доказателствения анализ са посочени конкретните
съображения, поради които съдебната инстанция е кредитирала една част от
тях, а друга - не. При извършения инстанционен контрол, въззивният съд се е
солидаризирал с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, за
което е изложил собствени мотиви. Действително, по делото могат да бъдат
отграничени две групи показания, които са диаметрални относно основния
въпрос, подлежащ на установяване, а именно: източника и механизма на
причиняване на телесното увреждане на пострадалия. От една страна,
смислово са обособени показанията на пострадалия Х. Е. и свидетелката Ж.
Н., намиращи се във фактическо съжителство. Двамата единодушно разказват
за нанасянето на удар с юмрук от подсъдимия Р. К.. Тъкмо техните показания
са поставени в основата на присъдата. С противоположно информационно
съдържание са показанията на свидетелите Е. М.-Я. (приятелка на
подсъдимия), Д. П. и В. П. (приятели на свид. Я.) и М.-Л. Б. (дъщеря на свид.
Я.). Те са концентрирани към версията, че пострадалият вследствие на
собствени телодвижения е паднал върху леда, което е станало причина за
нараняванията му. И двете съдебни инстанции подробно са изложили
съображенията си защо са приели, че инкриминирания удар е бил нанесен
именно от подсъдимия К., а не е настъпил в резултат от случайно падане на
пострадалия, като са се обосновали със заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза. Последната е категорична, че травматичното
увреждане, реализирало медикобиологичната характеристика „счупване на
челюст“ е последица от действието на твърди предмети с ограничена равна
контактуваща повърхност и отговаря да е получено при нанасяне на удар или
наслагващи се удари с части от човешкото тяло - свити в юмрук ръце. Вещото
лице, с оглед липсата на мекотъканни увреждания с вид на охлузвания или
рани по лицето, напълно е изключило вероятността травмата да е причинена
от падане върху заледена повърхност. Правилно въззивният съд е приел, че
заключението на съдебно-медицинска експертиза е сериозен ориентир за
достоверността на показанията на пострадалия Х. и свид. Н..
Прочитът на мотивите на въззивния съд опровергава релевираните
оплаквания за невярна оценка на свидетелските показания на свид. Н. за
отправените закани от страна на подсъдимия към пострадалия, предхождащи
нанасянето на инкриминирания удар, дадена в контекста на приобщения по
делото звукозапис на обаждането на свид. Н. на тел. 112, представляващ
веществено доказателствено средство. Напротив, разисквания звукозапис е в
унисон от изнесената от свид. Н. информация за случилото в с.з и въззивния
съд не може да бъде упрекнат, че при преценка обективността на свид. Н. се е
позовал и на телефонното обаждане към №112.
Лишени от основания са и оплакванията за дискредитиране на
показанията на свидетелите Я., Б., П. и П., определени като „защитна версия“
от съдебните инстанции, поради близките им отношения с подсъдимия и
заинтересоваността им от изхода по делото. В доказателствения анализ и
6
двете съдебни инстанции разгледали делото по същество са изложили
подробни съображения за приетите от тях фактически положения и
доказателствената им закрепеност. По делото е изпълнена съдебно-
медицинска експертиза, която с помощта на научни методи е достигнала до
своите заключения. Първостепенният и въззивният съд са проверили
убедителността и достоверността на свидетелските показания, освен от гледна
точка на вътрешната им логичност и противоречивост, и на плоскостта на
експертното заключение. Ето защо, възраженията за превратно тълкуване на
гласните доказателствени източници следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При първото въззивно производство е била назначена съдебно -
техническа експертиза. Тя също има принос към оценката на гласните
доказателствени източници, но не може да бъде ползвана в настоящото
производство, понеже не е приобщена от въззивния съд, постановил сега
оспореното решение по ВНОХД № 551/2024г.
В основата на присъдата и на решението, с което е потвърдена, са
поставени показанията на пострадалия Х. Е. и свидетелката Ж. Н., които се
подкрепят от заключението по съдебно-медицинската експертиза. Изводите и
на двете съдебни инстанции относно механизма на извършване на деянието и
обстоятелствата около настъпване на противоправния резултат почиват на
правилен доказателствен анализ, в който с необходимата прецизност са
анализирани поотделно показанията на двете групи свидетели, а именно Е. и
Н., от една страна, и Е. М.-Я., Д. П., В. П. и М.-Л. Б., от друга страна. Ясно са
откроени противоречията между тях и правилно за достоверни са приети тези
на Е. и Н. поради това, че са логични, последователни и се подкрепят от
заключението на медицинската експертиза. Непочиващо на правилата на
формалната логика е твърдението, че наличието на травматични увреждания в
две различни области разколебават твърдението относно авторството на
деянието. .
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни и
релевираните оплаквания във връзка с нарушаване правото на защита на
подсъдимия поради несъбиране на допустими и относими доказателства по
искане на защитата. Съгласно трайно установената съдебна практика за
решаващия съд не съществува безусловно задължение да допусне поисканите
от страните доказателства, тъй като негова е суверенната преценка дали
същите са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата
обстановка. Задължението на съда за удовлетворяване на доказателствените
искания от подсъдимия и неговия защитник не е безусловно, а се отнася само
за онези от тях, които са в състояние да осигурят необходима информация
относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Правилно и
двете съдебни инстанции, разгледали делото по същество, не са уважили
искането за изискване на справка от „Гранична полиция“ за напускане и
връщане в пределите на страната на пострадалия и свидетелката Н. доколкото
това доказателство е неотносимо към предмета и е ненужно. Такова се явява и
7
искането за запитване по служебен ред към служба „Комуникационни и
информационни системи“ за предоставяне на запис на докладването на
полицейските служители при пристигането им на инкриминирания адрес, тъй
като фактическата обстановка по делото е изяснена и не се е налагало
събирането на допълнителни доказателства за това. Следователно отказът на
съответната съдебна инстанция за събиране на доказателства по искане на
страните не може да се цени като съществено нарушение на процесуалните
правила.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения от категорията на
съществените при постановяване на решението си. Съдебният акт е изготвен в
съответствие с основополагащите принципи на наказателния процес при
гарантиране на правото на защита на подсъдимия, като с него е даден отговор
на наведените с въззивната жалба възражения. Всички значими за предмета на
делото обстоятелства са били изследвани в пълнота, което определя като
неоснователни оплакванията за неразкриване на обективната истина.
Мотивиран от изложеното, САС намира, че искането за възобновяване
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед гореизложеното, Апелативен съд - София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 551/2024 г. по описа на СГС, НО, 4 въззивен
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8