Решение по дело №692/2023 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

 

2. Образувано по Жалба на Д. В. Г., [ЕГН], от гр. Велинград, [улица], срещу Решение №1012-12-129#1 от 26.06.2023 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № О-12-999-00-********** от 091.05.2023 г. на длъжностното лице по изплащане на обезщетенията и помощите, с което е отказано парично обезщетение по болничен лист № Е20230666575 на Д. В. Г..

 

Основното заявено в жалбата възражение на жалбоподателя е, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е връчена на 05.05.2023 г. и следва да се счита, че същото е прекратено именно на тази дата, тоест след издаване на процесния болничен лист.Иска се административните актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна.

В писмената защита по същество на спора се заявява, че на основание чл. 9, ал. 3 от КСО, във връзка е ал. 5 на същия член, конкретно лице ще бъде осигурено за времето на незаконното уволнение за сметка на осигурителя, но само за фонд „Пенсии“. То остава неосигурено за временна неработоспособност. Поради което на съответното лице не следва да му бъде изплатено обезщетение за временна неработоспособност.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

 

II. За допустимостта :

 

4. В представеното по делото Известие за доставяне(л.(5), не е отбелязана конкретна дата на която оспорената заповед е била връчена на адресата. Според положените върху същото пощенски клейма, това е станало, не по-рано от 30.06.2023 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 13.07.2023г. Това ще рече, че тя е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите :

 

5. Релевантните по делото факти, които очертават предмета на текущия правен спор са следните :

Със Заповед № 18 от 21.04.2023 г.(л. 27), на основание чл. 328, ал. 1, т . 5, във връзка с чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда, считано от 21.04.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение на Д. В. Г. с „МБАЛ-Велинград“ ЕООД, ЕИК11205488, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. Съединение 49. Върху Заповедта са направени отбелязвания, че е връчена в хипотезата на отказ да бъде получена, удостоверен с подписа на двама свидетели на 21.04.2023 г. и лично на Г. на 05.05.2023 г., удостоверено със саморъчния му подпис.

 

6. На жалбоподателя Г. е бил издаден Болничен лист № Е20230666575 за временна неработоспособност поради придружаване и гледане на дете до 18 годишна възраст(Посочена е Причина: 26), за периода от 21.04.2023 г. до 04.05.2023 г.

 

7. На 05.05.2023 г., със справка с вх. №Р14-12-000-00-**********(л.17), в Териториално поделение на НОИ, Пазарджик е постъпило Удостоверение(приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО), с данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист №Е20230666575 за периода от 21.04.2023 г. до 04.05.2023 г. от осигурителя „МБАЛ-Велинград“ ЕООД, ЕИК11205488. В раздел I, т. 1 и т. 7 на удостоверението, осигурителят „МБАЛ-Велинград“ ЕООД, ЕИК11205488 е декларирал, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск, както и че считано от 21.04.2023 г., правоотношението/осигуряването на Г. е прекратено.

 

8. С Разпореждане на № О-12-999-00-********** от 09.05.2023г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ, Пазарджик е отказано изплащане на парично обезщетение за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст на Г.. Основанието да бъде постановен този резултат са вписаните в прежде посоченото Удостоверение от 05.05.2023 г. обстоятелства, че Г. не е осигурено лице към началото на временната нетрудоспособност. Разпореждането е било обжалвано по административен ред, като с Решение №1012-12-129#1 от 26.06.2023 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт същото е потвърдено. Освен описаните в разпореждането данни, горестоящия в йерархията на администрацията орган е посочил, че трудовото правоотношение на Г. е прекратено не на 05.05.2023 г., както поддържа жалбоподателя, а на 21.04.2023г.

 

9. С Решение № 349 от 24.10.2023 г., постановено по гр. дело 20235210100567 по описа на Районен съд Велинград е признато за незаконно уволнението на Д. Г. и е отменена Заповед № 18 от 21.04.2023 г. на управителя на „МБАЛ-Велинград“ ЕООД, ЕИК11205488. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение № 114 от 02.04.2024 г., постановено по гр. дело 20245200500090 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2024г.

 

IV. За правото :

 

10. Описаните в предходния раздел на решението факти, не са спорни между страните. Тяхното проявление налага да се съобразят следните правни норми :

Съобразно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Според §1, т. 3 от ДР на КСО, „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9, чл. 4а и чл. 4а1 се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съобразно чл. 9, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.

Според чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

Съобразно чл. 9, ал. 5 от КСО, осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд.

 

11. Право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО имат само осигурените лица. Според цитираната легална дефиниция, възведена в § 1, т. 3 от ДР на КСО, осигурено лице е това, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съответното физическо лице се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО.

При това положение, следва да се формира извода, че правилото на § 1, т. 3 от ДР на КСО, определя като „осигурени лица“ само тези, спрямо които, макар и да не извършват трудова дейност, са относими хипотезите чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 от КСО. Сиреч, след като изрично включва в тази дефиниция само на лицата по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО, че законодателят не счита лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО за осигурени лица. Тоест, работника или служителя, чието осигуряване е било прекратено поради уволнение, признато след това от съда за незаконно, не е осигурено лице по смисъла на чл. 41 от КСО и поради това няма право на обезщетение за временна нетрудоспособност. Това тълкуване се основа и на правилото установено в чл. 9, ал. 5 от КСО. Указанието е ясно и конкретно. Периода през който, съответното лице не е извършвало трудова дейност, поради незаконното му уволнение се зачита за осигурителен стаж, но в рамките на този същия период, то не е осигурено лице. По изложените съображения, за процесния период Г. не е имал качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове и съответно няма право на парично обезщетение поради временна неработоспособност( в този смисъл Решение № 6791 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 400/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров; Решение № 2552 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4968/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев и др.).

В случая е без значение кога заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на жалбоподателя. Този въпрос е относим към правия спор с предмет установяване на законосъобразността на неговото уволнение и затова е бил обсъден подробно в решенията на районния и окръжния съд. Относно, преценката за наличието или не правото на обезщетение поради временна неработоспособност обаче, той е без значение. Основен за разрешаването на текущия правен спор е въпроса, че трудовото правоотношение на Г. е било прекратено, считано от 21.04.2023 г.

 

V. За разноските

 

12. Констатираната неоснователност на жалбата, предполага на администрацията да се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсулска защита. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на Националния осигурителен институт, София се дължи сумата 100.00 лв.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д. В. Г., [ЕГН], от гр. Велинград, [улица], срещу Решение №1012-12-129#1 от 26.06.2023 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № О-12-999-00-********** от 091.05.2023 г. на длъжностното лице по изплащане на обезщетенията и помощите, с което е отказано парично обезщетение по болничен лист № Е20230666575 на Д. В. Г..

 

ОСЪЖДА Д. В. Г., [ЕГН], от гр. Велинград, [улица], да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, сумата от 100,00(сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.