№ 43
гр. *** , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20202120203380 по описа за 2020
година
Производството е образувано по повод жалба от Ц. Т. Н. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. ***, к-с ***, бл. 12, вх. 8, ет. 7 със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ 26 – партер,
офис № 2 чрез адв. С.К. против наказателно постановление № 20-0769-001902/18.06.2020г.
на Началник Група към ОДМВР ***, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с наказателното постановление като се оспорва
извършването на нарушението, обстоятелствено било изложено пред наказващия орган
точно какво се е случило като не била спазена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗДвП, не била
извършена проверка за законосъобразност и обоснованост.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.К., който оспорва
фактическата обстановка, моли за отмяна на НП и претендира заплащане на разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище, с което се оспорва подадената жалба, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, следното:
На 21.05.2020г. на жалбоподателя е съставен АУАН от св. М.У. и в присъствието на
свидетеля, посочен като очевидец В.И. А. – П. за това, че на 21.05.2020г. около 19,38 часа в
гр. ***, ул. „***“ от кръстовище с ул. *** към кв. *** управлява лек автомобил фолксваген
голф с рег. № *** и срещу входа на завод *** извършва маневра преминаване от средна в
лява пътна лента като отнема предимството на движения се в лявата лента л.а. *** с рег. №
*** и допуска ПТП с него. От ПТП материални щети по двете МПС. Пътничка от ***то е
отведена от екип на ЦСМП в УМБАЛ, прегледана и освободена за домашно лечение.
1
Нарушен бил чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
АУАН е връчен на Ц.Н. на 21.05.2020г. като не са вписани възражения в АУАН, и не е
постъпило възражение в срока по чл. 44 ЗАНН – три дни от подписване на АУАН.
Възражение с постъпило на 27.05.2020г. като допълнително е извършена проверка съгласно
докладна записка л. 30, съгласно която ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а.
Фолксваген голф бе предприел маневра престрояване на по-ранен етап от движението си,
като с това би било по-ясно за останалите участници в движението да възприемат неговите
намерения. Ако водачът на автомобил *** се движел със съобразена скорост, която би
позволила да реагира с намаляване на скоростта или спиране пред всяко предвидимо и
непредвидимо препятствие каквото се явява л.а. Фоксваген голф, както и интензивността на
движение и предприемане на действия по заобикаляне на същия през свободната дясна част
на движение или по навременно реагиране с намаляване на скоростта и в случай на
необходимост да спре. В докладната е посочено, че водачът на лекия автомобил Фолксваген
голф с рег. № *** не е спазил разпоредбите на чл. 38, ал. 1 ЗДвП, а е започнал маневрата от
средната пътна лента. Предложено е съставеният АУАН да остане като се състави и АУАН
за нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗДвП. До Ц.Н. е изпратено уведомление за извършената
проверка л. 29, поради което неправилно се твърди, че не е съобразено подаденото
възражение.
АНО е възприел констатациите описани в АУАН и на 18.06.2020г. е издал обжалваното
наказателно постановление като за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал.
2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП е наложил на Ц.Н. административно наказание глоба
в размер на 200 лева.
Наказателното постановление (НП) е издадено от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, но съдът намира, че в случая не се установява безспорно
нарушението.
Актосъставителят не е бил очевидец на случилото се ПТП. От събраните доказателства
не може да се направи категоричен извод за механизма на ПТП и вината на жалбоподателя.
При преглед на записа от камерите на завод *** самият удар не се вижда, тъй като точно
където се сочи да е осъществен удара, пред камерата има паркиран камион. От разпитаните
свидетели се установи, че автомобилът на жалбоподателя се е движил в дясна лента, после
преминава в средна лента, а след това предприема маневра преминаване в лява лента за
извършване на обратен завой. Маневрата обратен завой съгласно св. Г. е разрешена, т.е.
налице е възможно поведение на участник в движението да намали скоростта на движение
или да предприеме маневра престрояване за извършване на обратен завой. В това време
обаче в лявата лента зад автомобила на жалбоподателя се движи друг лек автомобил ***, на
който светват стоповете, но въпреки, че предприема маневра за намаляване на скорост и
спиране настъпва удар, който не се вижда на записа от камерите поради посочената
причина - спрелите камиони. Уставен е другият участник в ПТП – водачът на лек автомобил
*** св. В.А. – П.. Предвид обстоятелството, че двамата водачи се сочи, че имат вина за ПТП,
съдът намира, че неправилно в АУАН като очевидец е посочен другият участник в ПТП
В.А. – П.. Посочването на другия участник в ПТП като свидетел в случая съществено
нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като са налице две противоречиви
становища на участниците в движението.
Свидетелят очевидец, посочен в АУАН - другият участник в ПТП противопоставя
своята позиция за настъпване на ПТП като разпитана в съдебно заседание свидетелката
намира, че е спазвала всички предвидени ограничения и не се касае за управление на МПС с
несъобразена скорост. Въпреки това обаче АНО е съставил АУАН и на водачa на л.a. ***,
което се установи от разпитаната свидетелка. Налице са противоречиви твърдения на
2
участниците в ПТП относно това чия е вината за настъпване на ПТП. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В хода на съдебното следствие се установи, че действително жалбоподателят е
предприел маневра за преминаване от средна в крайна лява лента, но не може да се устави
дали е бил подаден от него светлинен сигнал поради спрелите пред камерата камиони.
Безспорно се установи от показанията на св. Г., че е била разрешена предприетата от водача
на „фолксваген голф“ маневра, както и че е разрешена маневрата обратен завой, поради
което водачът на лекия автомобил *** е трябвало да избере да се движи с такава скорост, че
да може да реагира на създалата се опасност като предвиди, че е възможно в съответствие с
пътната обстановка да се предприеме маневра обратен завой от друг участник в движението.
Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП, която е посочена като нарушена от жалбоподателя, при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
намира в дясната пътна лента. В случая по делото са налице данни, че именно автомобилът
на жалбоподателя е бил в дясната пътна лента за движение като от средната лента е
трябвало да премине в крайна лява лента за движение, като е целял да извърши маневра
обратен завой на разрешено за това място. Движещият се обаче водач в лява лента за
движение не е успял своевременно да реагира на опасността и настъпва ПТП.
АНО е следвало да прояви по-голяма инициативност за установяване на свидетели на
ПТП, както и за събиране на доказателства за установяване на механизма на ПТП. В АУАН
и НП липсват достатъчно данни в коя част на превозните средства е настъпил удара, за да
може да се съобрази и механизма на ПТП и евентуалното виновно поведение на
жалбоподателя, а се посочва, че има материални щети и по двете МПС.
Съгласно чл. 53, ал. 2 наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай
административнонаказващият орган не е установил по безспорен начин извършването на
нарушението, нито е установил безпротиворечиво вината на нарушителя и по тази причина
същият не е следвало да издава наказателното постановление.
По тези съображения съдът намира, че неправилно АНО е издал обжалваното
наказателно постановление и същото следва да се отмени.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира разноски за адвокатски
хонорар в размер на 300 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като съдът прецени, че същото следва да се определи в минималния размер
съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. В случая в този размер се
претендира и възнаграждението, което е платено съгласно договор за правна защита и
съдействие и следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ***кият
3
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-001902/18.06.2020г. на Началник
Група към ОДМВР ***, сектор „Пътна полиция”, с което на Ц. Т. Н. ЕГН ********** за
нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР *** да заплати на Ц. Т. Н. ЕГН ********** сумата в размер на 300
/триста/ лева възнаграждение за адвокатска защита по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-*** в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4