№ 2434
гр. Варна, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110107787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „Д.Е.Т.“ ООД , ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: *************, представлявано заедно и
поотделно от управителите Д.В.Н. и Е.К.Х., срещу „В.К.В.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано
от управителя В.Б.Р., отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 3232,44 лв., представляваща
главница по фактура № ********** от 10.06.2022 г. за стойността на
потребени ВиК услуги в периода от 11.05.2022 г. до 08.06.2022 г. в обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, кв. А., обект „морски плаж“, за който е
открита партида с платец № 71071.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за
концесия той се явява ползвател на процесния обект на потребление с
абонатен № 71071, съответно и ползвател на ВиК услуги. Излага, че при
извършена справка е установил, че по партидата му е издадена фактура №
********** от 10.06.2022 г. на стойност 3232,44 лв. за периода от 11.05.2022
г. до 08.06.2022 г. Поддържа, че не дължи тази сума, тъй като не е потребил
реално начислените количества вода. Отделно изтъква, че в периода
м.10.2021 г. – м.май 2022 г. е имало множество аварии, както и че служители
на ответното дружество са демонтирали водомера, отчитащ потреблението в
обекта, и са монтирани нов на различно място от това на стария.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
1
предявения иск. Не оспорва, че ищецът е потребител на ВиК услуги за
процесния обект на потребление, за който е открита партида с платец №
71071, прехвърлена на негово име въз основа на подадено заявление от
05.07.2021 г. Поддържа, че ищецът дължи процесната сума на основание чл.
33, ал. 2 от ОУ, която клауза предвижда задължение на потребителя за
заплащане на ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Изтъква също, че ищецът не е подал възражение по чл. 40, ал.
2 от Наредба № 4/2004 г. срещу определеното за заплащане изразходено
количество вода, но въпреки това е преустановил плащанията към ВиК
оператора от м.ноември 2021 г. Твърди, че водомерът, отчитащ
потреблението в обекта, е с фабричен № 82583, модул ********* и пломба
3115509, като същият е монтиран през 2018 г. Излага, че ищецът е бил
запознат с показанията на измервателния уред към 05.07.2021 г., когато е
подал заявление за прехвърляне на партидата на негово име, като с подписа си
представителят на дружеството е изразил съгласие с тях. По повод мястото на
монтажа на водомера се позовава на разпоредбата на чл. 11 от Наредба №
4/2004 г. на МРРБ, предвиждаща възможност за монтиране на водомерната
шахта и водомерния възел извън границите на имота, като част от общите
мрежи на водоснабдителната система. Поддържа, че фактурираните
количества вода са реално консумирани и измерени по реда на чл. 23, ал. 4 от
ОУ – чрез дистанционно отчитане.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Ж. А., поддържа исковата молба. Допълва, че начислените
му с процесната фактура количества вода са резултат от авария, а не са реално
потребени. Твърди, че в края на м.март 2022 г. е уведомил ответното
дружество за необичайно големите количества вода, начислени по партидата
му след м. октомври 2021 г., като е посочил и къде е аварията, но ответникът
е отговорил, че проблемът е негов. Затова и твърди, че той е наел фирма,
която е установила, че течът се намира между старото място, където е бил
водомерът, и новото място, където е преместен той, и е засечен разход от 10
куб.м вода за 15 сек. В хода на устните състезания моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски, съобразно представен списък по чл.
80 ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. С. С., поддържа
отговора. Оспорва обстоятелството, че е имало авария на водопровода, който
захранва процесните обекти на потребление, като твърди, че аварията е била
на друг водопровод. Поддържа, че главният водомер е подменен с
метрологично годно измервателно средство и е преместен на друго място,
което да отговаря на нормативните изисквания. В хода на устните състезания
моли за отхвърляне на иск и също претендира разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК. Прави и възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че
ищецът „Д.Е.Т.“ ООД е потребител на ВиК услуги за обект на потребление,
2
находящ се в гр. Варна, кв. А., обект „морски плаж“, за който е открита
партида с платец № 71071, както и че ответникът „В.К.В.“ ООД е издал
процесната фактура № ********** от 10.06.2022 г. на стойност 3232,44 лв. и
същата не е заплатена. Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщените
писмени доказателствени средства – заявление за прехвърляне на партида №
**********/05.07.2021 г. (л. 34-35), справка за промишлен абонат (л. 33) и
сметка към фактура № **********/10.06.2022 г. (л. 7).
От сметката към фактурата се доказва още, че с начислена главница от
3232,44 лв. с вкл. ДДС са остойностени 1460 куб.м вода, отчетени от водомер
№ 82583. Тези количества са формирани като разлика между показанието на
водомера на 11.05.2022 г. (26836 куб.м) и това на 08.06.2022 г. (28296 куб.м).
В сметката е посочен краен срок за плащане на задължението до 10.07.2022 г.
и е отправено предупреждение, че след тази дата следва начисляване на лихва
за забава.
От приложения опис на отчети на абонат № 1006212 от таблет, модул,
самоотчет, обработен до 24.08.2022 г. (л. 30-32), се доказва, че в периода
12.02.2019 г. – 10.08.2022 г. потреблението в обекта е отчитано от водомер №
82583 с дистанционен отчет, фигуриращ в описа като изправен през целия
отчетен период, включващ и процесния от 11.05.2022 г. до 08.06.2022 г.
Потвърждават се от описа и измерените количества вода за стар и нов отчет,
отразени в справката към фактурата, които показания са отчетени от
дистанционния модул. Съгласно описа в периода от 12.02.2019 г. до м.08.2021
г. потреблението в обекта достига ок. 1000 куб.м. в летния сезон (м. юли -
септември), а в останалата част от годината е в порядъка на 100-500 куб.м
месечно. В периода от м.10.2021 г. до м.07.2022 г. потреблението е
значително завишено, като на 07.10.2021 г. са отчетени 983 куб.м; на
11.11.2021 г. – 1716 куб.м; на 08.12.2021 г. – 1312 куб.м; на 18.01.2022 г. –
1337 куб.м; на 09.03.2022 г. – 3153 куб.м; на 08.04.2022 г. – 1889 куб.м; на
11.05.2022 г. – 2072 куб.м и на 08.06.2022 г. – процесните 1460 куб.м.
Видно от приобщения опис на отчетни на същия абонат за периода
01.01.2021 г. – 20.03.2023 г. (л. 75), след 13.09.2022 г., когато е начислена
разлика от 2408 куб.м, потреблението в обекта е спаднало в рамките на 139 –
339 куб.м месечно за периода 09.11.2022 г. – 13.03.2023 г.
Съгласно приложения констативен протокол № 1/09.08.2022 г. (л. 79) на
09.08.2022 г. е извършен реален отчет на водомера, при който е констатирано
показания от 30313 куб.м. Отразено в протокола е още, че представител на
потребителя отказва подпис на документа.
От страна на ответника са ангажирани и следните документи: работна
карта № 127893/29.05.2022 г. (л. 81), според която на 29.05.2022 г. е извършен
ремонт на водопровод 15536 по подаден сигнал за силен теч до рибарско
селище в гр. Варна, жк. А., м. Карантината, както и протокол № 60 за авария
№ 123809 от 23.04.2022 г. (л. 82), според който на 23.04.2022 г. е имало авария
на същото място.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-техническа експертиза (л. 69 и сл.) се установява, че общият водомер
№ 17SC082583L е монтиран във водомерна шахта извън процесния парцел,
изградена от бетонови пръстени с диаметър 1 м и затруднен достъп, като
показанието на водомера към 08.03.2023 г. е 32841 куб.м и е наличен теч от
водомерния възел. В площадковата водомерна шахта е наличен
3
нефункциониращ водомер, който се е явявал контролен, като за период от 5
месеца между двата отчета е фиксирана разлика между показания на общия
водомер (992 куб.м.) и сбора на показанията на контролните водомери (406
куб.м). При изслушването на вещото лице инж. В. Г. по реда на чл. 200 ГПК
се установява, че е налице техническа възможност процесните количества
вода от 1460 куб.м да преминат през водомера, отчитащ потреблението в
обекта. Според експерта са налице данни за авария, намираща се на пътя, на
средата между стария и новия водомер, предвид наличния чакъл и синя лента,
обозначаваща строителни работи при авария.
За установяване на въпросната авария по делото са допуснати и гласни
доказателствени средства посредством разпита на водените от страните
свидетели (л. 96 и сл.).
От свидетелските показания на ангажирания от ищеца св. А.Х.,
пълномощник на „Д.Е.Т.“ ООД, осъществяващ управлението на плажа в А.,
се установява, че в периода м.10.2021 г. – м.05.2022 г. е имало авария на обект
„Морски плаж“. Свидетелят разказва, че научил за аварията в края на м.май
2022 г., когато ответното дружество претендирало 36000 лв. за неплатена
вода. Тогава той се усъмнил, че има някакъв проблем, тъй като в посочения
период не са функционирали заведенията на плажа заради пандемията, и
провел среща с представители на ВиК дружеството, които го уверили, че няма
проблем и отказали да му съдействат за отстраняване на аварията. Споделя,
че засякъл потребление от 10 л вода за 15 сек, при което наел фирма, с
помощта на която открил новия водомер на разстояние ок. 200 м, който бил
преместен, и констатирал авария, намираща се по средата между старата и
новата шахта. Аварията се изразявала в спукана тръба, която била
ремонтирана, а дупката – затворена с чакъл. Така проблемът бил отстранен
началото на м.юни 2022 г. и сметките за вода на дружеството се
нормализирали.
Разпитана по инициатива на ответника е св. В.О. – служител при
„В.К.В.“ ООД, сред чийто служебни задължения е и дейността по
отстраняване на авариите в р-н А.. Свидетелката споделя, че не й е известно
за авария на водопровода, захранващ плажната ивица на А.. По нейно
сведение водомерите за плажната ивица и за рибарското селище се намират в
новоизградена шахта на пътя, като ивицата и селището се захранват от два
различни водопровода и приложените по делото документи (работна карта №
127893/29.05.2022 г. и протокол № 60 за авария № 123809 от 23.04.2022 г.)
касаят авария на водопровода, захранващ рибарското селище. Свидетелката
твърди, че е присъствала на разговор, воден между неин колега и
представител на ищцовото дружество, който имал претенции относно
отчетено голямо количество вода. Заявява, че не си спомня кога са водени
разговорите и за какво точно е ставало въпрос, като същевременно изразява
възмущението си относно осведомеността на въпросния представител на
ищеца относно дълбочината, на която е заровен водопроводът, и конкретния
вид на тръбата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
4
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
В настоящия случай е безспорно, че ответникът „В.К.В.” ООД е издал
процесната фактура № ********** от 10.06.2022 г. на стойност 3232,44 лв. и
претендира плащане по нея от ищеца „Д.Е.Т.“ ООД, като неин получател.
Следователно за последния е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск, с който цели да установи несъществуването
на вземането по фактурата. Налице са и останалите положителни
процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което исковата
претенция е допустима.
При доказания правен интерес на ищеца и с оглед вида на търсената
съдебна защита, ответникът носи доказателствената тежест да установи, при
условията на главно и пълно доказване, основанието и размера на процесното
вземане, като установи следните обстоятелства: 1.) че ищецът е потребител на
ВиК услуги за процесния обект на потребление; 2.) реалното доставяне и
потребяване от страна на ищеца в посочения период на фактурираните ВиК
услуги; 3.) отчитането на фактурираното количество вода по предвидения ред
в приложимата Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.К.В.”
ООД, както и 4.) съответствието на сумата по издадената фактура с цената на
услугата, установена от КЕВР.
Безспорно е, а се потвърждава и от приобщените писмени
доказателствени средства, че от м.07.2021 г. ищецът „Д.Е.Т.“ ООД е
концесионер на морски плаж А. и потребител на ВиК услуги за същия обект,
за който е открита партида с платец № 71071, съобразно чл. 2, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор „В.К.В.“ ООД, одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014
на ДКЕВР(ОУ). Следователно между страните е възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги до посочения обект.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ, както и в тези на
Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ и чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4). Отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, освен в случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет (чл. 23, ал. 4 от
ОУ и чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4). В последната хипотеза при създадена
възможност от оператора се приемат и самоотчети (чл. 39, ал. 2 от Наредба №
4), като се извършва и физическа проверка и отчет поне един път годишно
(чл. 23, ал. 9 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или
пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
5
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, и по цени, определени от КЕВР по реда
на ЗРВКУ (чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от ОУ и чл. 40 от Наредба № 4). За
отчетената консумация ВиК операторът издава ежемесечни фактури, сумите
по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата
на фактуриране (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ).
Съдът намира, че по делото не е доказано реалното доставяне и
потребяване на процесните количества вода (1460 куб.м.) в отчетния период
от 11.05.2022 г. до 08.06.2022 г. Представен в тази връзка е единствено опис
на отчети, едностранно съставен от ответното дружество, чието съдържание
не се потвърждава от други доказателствени източници. Последно отчетените
показания на измервателния уред, с които ищецът е изразил съгласие, са
посочени в заявлението за прехвърляне на партида № **********/05.07.2021
г., респ. съгласието касае потреблението до посочената дата - 05.07.2021 г., но
не и след това.
Реалното потребление се опровергава и от свидетелските показания на
св. А.Х., от които се установява наличието на авария на водопровода,
захранващ процесния обект, в периода м.10.2021 г. – м.05.2022 г., обхващаш и
разглеждания отчетен период. Отчитайки възможната заинтересованост на
свидетеля по реда и при условията на чл. 172 ГПК, съдът цени свидетелските
му показания като достоверни, доколкото същите са дадени от лице с
непосредствени лични впечатления, пресъздадени при разпита по
последователен и непротиворечив начин. Показанията му кореспондират и с
останалия доказателствен материал, вкл. справка за потреблението преди и
след периода на сочената авария, според която отчетените до и след аварията
количества вода са значително по-ниски от тези по време на аварията. Още
повече, че последната е била актуална в неактивен туристически сезон, когато
обичайно потреблението би следвало да е занижено. Обсъжданите гласни
доказателствени средства се подкрепят и от експертното заключение на
съдебно-техническата експертиза, кредитирано от съда като компетентно
изготвено, правилно и обосновано, от което се потвърждават данните за
налична авария, която е била отстранена, както и за нейното местоположение,
съвпадащо със сочено от св. Христов.
Съдът не кредитира, от друга страна, показанията на св. В.О., тъй като
същите са изолирани и съдържат противоречия, будещи съмнения относно
тяхната достоверност – свидетелката заявява, че не си спомня съдържанието
на водения в нейно присъствие разговор с представител на ищцовото
дружество, като същевременно разкрива част от съдържанието на същия този
разговор. Освен това фактът, че на съседен водопровод е имало авария, не
изключва аварията и на този, захранващ процесния обект.
Не е спорно, че ответникът е изградил за своя сметка новата
водомерната шахта и е монтирал водомерния възел извън границите на имота,
като отговорността му за предоставяне на услугата водоснабдяване е до
регулационната линия на имота на потребителя. Според чл. 11, ал. 3 от
Наредба № 4 в тези случаи водомерната шахта заедно с водопроводното
отклонение до имотната граница на имота на потребителите са част от общите
мрежи на водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и
стопанисват по реда на ЗУТ и ЗВ от операторите. Следователно в тежест на
ответника, като оператор на ВиК услуги, е било да отстрани аварията на
6
водопровода и да понесе загубите от тази авария. Вместо да стори това,
ответникът е начислил цялото отчетено от измервателния уред количество
вода в тежест на потребителя-ищец.
При това положение и при липса на данни каква част от това
количество е реално потребено и каква – следствие на аварията, предявеният
отрицателен установителен иск подлежи на уважаване в пълен размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Съобразно представения списък такива са
претендирани за държавна такса в размер на 129,29 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., доказателства за реалното заплащане на
което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от
13.03.2023 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Срещу размера на възнаграждението ответникът своевременно е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно,
предвид фактическата и правна сложност на делото и нормативно
установения минимален размер на възнаграждението, който според чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наребда № 1/2004 г. възлиза на 623,24 лв. Затова и адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до
посочения минимум. Така в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в общ размер на 752,53 лв. (129,29 лв. за държавна такса и 623,24
лв. за адвокатско възнаграждение).
Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът „Д.Е.Т.“ ООД , ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано заедно и поотделно от
управителите Д.В.Н. и Е.К.Х., не дължи на ответника „В.К.В.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано
от управителя В.Б.Р., сумата от 3232,44 лв. (три хиляди двеста тридесет и два
лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща главница по фактура
№ ********** от 10.06.2022 г. за стойността на потребени ВиК услуги в
периода от 11.05.2022 г. до 08.06.2022 г. в обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, кв. А., обект „морски плаж“, за който е открита партида с платец №
71071, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.К.В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от управителя В.Б.Р., да заплати на
„Д.Е.Т.“ ООД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*************, представлявано заедно и поотделно от управителите Д.В.Н. и
Е.К.Х., сумата от 752,53 лв. (седемстотин петдесет и два лева и петдесет и
три стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 5 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8