Решение по дело №197/2020 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260017
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20205340200197
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

№ 260017

 

град Първомай, 09.04.2021 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 197 по описа на Съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0325-000578 / 15.07.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Г.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 6 контролни точки.

В заседание по съществото на делото Г.Н.К. чрез процесуалния си представител адвокат М.И.Б. *** моли Наказателното постановление да бъде отменено по подробно изложени в Жалбата и в съдебното заседание съображения; претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказана безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна – Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; със Становище рег. № 325000-3865 / 05.08.2020 година моли да се остави Жалбата без уважение и да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата – да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

 

От фактическа страна:

 

На 29.06.2020 година П.С.В., И.Г.К. и Г.Н.К. – електроинженери при „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД - София, по изпълнение на служебните си задължения за поддръжка на подстанциите на територията на Пловдивска област са в град Първомай, област Пловдив, със служебен лек автомобил „Пежо Партнер“ с ДК № ***, управляван от жалбоподателя.

Около 12:44 часа инженерите се движат по улица „Орфей“ в посока квартал Дебър и решават да си купят нещо за ядене от предлагащ храна обект от другата страна на улицата. Г.К. преустановява движението на автомобила до спирка на обществения транспорт, обозначена със знак Д24 „Автобусна спирка“, колегите му слизат, а жалбоподателят на включени аварийни светлини маневрира, за да намести колата между паркирали от дясната му страна автомобили.

По същото време полицаи при РУ на МВР - Първомай младши автоконтрольор Р.И.А. (актосъставител) и колегата му Г.С.П. (полицай по охрана на обществения ред) са на смяна и в изпълнение на задълженията си по контрол на безопасността на движението и охрана на обществения ред преминават със служебен автомобил по същата улица.

Констатират спрялото срещу дом № 12А с все още включени двигател и аварийни светлини, с К. зад волана пежо на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД - София и младшият автоконтрольор съставя в присъствието на водача на автомобила и му връчва Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 270754 / 29.06.2020 година, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като логични, последователни и взаимнодопълващи се, и от приложената административнонаказателна преписка.

 

От правна страна:

С Наказателно постановление № 20-0325-000578 / 15.07.2020 година Г.Н.К. е санкциониран по чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата, визиращ забрана за паркиране на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

Разграничението дали дадено пътно превозно средство е в състояние на престой или е паркирано се прави по легалната дефиниция на чл. 93 от Закона за движението по пътищата – Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача (ал. 1), а Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение (ал. 2).

В случая не се спори, че лек автомобил „Пежо Партнер“ с ДК № *** е пътно превозно средство, автомобил по смисъла на § 6, т. 10 и т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, но от доказателствената съвкупност не се установява жалбоподателят да е извършил вмененото му в отговорност административно нарушение.

Дори да се счете, че Г.К. преустановява движението на управляваното от него пежо на улица „Орфей“ срещу № 12А в град Първомай в зоната на знак Д24 „Автобусна спирка“ – в разстоянието след него до края на пътна маркировка М14 или до последния указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака (какъвто е периметърът на зоната на знака по изискването на чл. 55, ал. 11 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата и каквито данни в разрез с императива на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН липсват при описание на обстоятелствата и в Акта, и в Наказателното постановление), не е налице паркиране а престой по смисъла на чл. 93, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, защото водачът на автомобила спира за ограничено време – необходимото да слязат спътниците му П.В. и И.К., а органите на реда се появяват непосредствено след това, когато пежото е с все още включен двигател, на аварийни светлини и Г.К. е зад волана.

Горното сочи на необоснованост на Наказателното постановление – основание за отмяната му.

Що се отнася до контролните точки – съгласно чл. 157 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано в условията на обвързана компетентност при стабилен акт на наказващия орган, като в случая отнемането с Наказателното постановление на 6 контролни точки е незаконосъобразно, тъй като това нарушение не фигурира сред изрично посочените в чл. 6, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Предвид изхода на спора по разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, чл. 143 от АПК и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е административнонаказващият орган Районно управление на МВР - Първомай, дължи разноски за оказана на Г.Н.К. безплатна адвокатска защита, като в съответствие с текста на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 / 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата е в размер на 300,00 лева и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е платима на адвокат М.И.Б. ***.

Мотивиран от посоченото и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя Наказателно постановление № 20-0325-000578 / 15.07.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Г.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 6 контролни точки.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на адвокат М.И.Б. *** сумата от 300 (триста) лева – разноски за безплатно процесуално представителство на Г.Н.К. ***.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:             (п)                 

СЗ