№ 934
гр. София , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503084 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца А. Г. В., подадена
срешу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-16 състав,
постановено на 02.04.2019 г. по гр. дело № 12 998/2013 г., с което исковете му за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, предявени на осн. чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД са отхвърлени изцяло.
Във въззивната жалба и допълнително представената писмена защита, изготвени
от процесуалния представител на жалбоподателя ищец, се излагат подробни
съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Подробно се цитират медицинските документи, представени по делото и заключенията
на приетите експертизи. Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в
тяхната съвкупност; че не се е произнесъл по всички искания на ищеца; че в
нарушение на процесуалните правила и необосновано е кредитирал заключението на
вещото лице д-р С., за когото са налице данни за необективност при изготвянето му, а
не се е съобразил с експертизата на д-р Д.;
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд
да уважи иска „както по основание, така и по размер“.
Въззиваемият ответник УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД – гр. София, оспорва
1
жалбата. В подадения срещу нея отговор процесуалният представител на този ответник
излага съображения, че оплакванията са неоснователни. Поддържа, че същите са
голословни и неподкрепени с доказателства. В отговора подробно се обсъждат
заключенията на вещите лица, приети в първоинстанционното производство. Изразява
се становище, че съдът е основал изводите си на приетото от експертите и обосновано е
приел, че не е налице противоправно поведение от страна на лекарите, провели
лечението на ищеца в тази болница. Относно възражението за обвързаност на вещото
лице доц. С. с болница „Св. Анна“ АД се излагат доводи, че същото е направено
несвоевременно и освен това е неоснователно.
Иска се потвърждаване на решението на градския съд и присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
Въззиваемият ответник УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ ЕАД – гр. Пловдив, чрез
своя процесуален представител оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор и
допълнително представена писмена защита се излагат доводи, че при поставяне на
диагнозата на ищеца в тази болница не са допуснати нарушения при извършване на
медицинските изследвания и не е налице причинна връзка между претърпените от
жалбоподателя болки и страдания и противоправно поведение от страна на служители
на на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
Иска се потвърждаване на решението.
Третите лица, помагачи на ответника УМБАЛ „Св. Анна“ АД – проф. Р. Л. У.,
Ю. Р. В. и В. Р. В. /наследници на първоначално конституирания помагач Р.Й. В.,
починал на 05.10.2016 г. /, ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и ЗД „БУЛ ИНС“
АД не са подали отговор на въззивната жалба и не са изразили становище по нейната
основателност.
Освен с жалбата на ищеца, въззивният съд е сезиран и с частна жалба, подадена
от процесуалния представител на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД, подадена срещу
определението на СГС, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което на 15.01.2020 г.
съдът е отказал да присъди като разноски адвокатско възнаграждение, заплатено от
този ответник.
В частната жалба се твърди, че адвокатското възнаграждение е преведено в
полза на адв.П.С. на 22.05.2014 г. по банков път и необосновано градският съд е
отказал да го присъди. Иска се отмяна на определението и присъждане на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
2
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор на частната жалба е подаден само от
ищеца. В него се изразява становище, че частната жалба е неоснователна, а освен това
съдът следва да съобрази и направеното възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, заплатени от ответните болници.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Ищецът А.В. е предявил срещу ответниците УМБАЛ „Св. Анна“ АД и УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, причинени в резултат от противоправно поведение на
служители на болниците. Обстоятелствата, на които ищецът основава твърдението за
причинено му непозволено увреждане, могат да бъдат обобщени както следва:
неправилна диагноза на заболяването му, поставена и в двете болници, както и
неправилно лечение, проведено в „УМБАЛ „Св. Анна“, в резултат от които челюстта
му била тежко увредена и е претърпял болки и страдания, както и му е причинена
трайна невъзможност да се храни и говори нормално.
Първоначално искът е предявен за сумата 30 000 лева – общо срещу двете
болници.
Впоследствие – в съдебно заседание на 06.10.2014 г., ищецът е увеличил
исковата си претенция на 70 000 лева, като е заявил, че претендира солидарното
осъждане на двамата ответници. Съдът е допуснал увеличението. В следващо съдебно
заседание /проведено на 28.09.2015 г./, ищецът отново е изменил иска си както следва:
претенциите са заявени разделно – за 55 000 лева срещу УМБАЛ „Св. Анна“ АД и за
15 000 лева срещу УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Съдът е допуснал и това изменение на
иска и последващи изменения не са допускани.
Поради това, въпреки че пред настоящата инстанция отново се претендира
солидарното осъждане на двете ответни болници, с определение от 22.04.2021 г.
въззивният съд е приел, че е недопустимо отново да се ангажира солидарна
отговорност на ответниците. С определението са дадени указания на ищеца, да уточни,
в какво точно се изразяват противоправните действия на лица от екипа на всяка една от
болниците.
С молба от 01.06.2021 г. пълномощникът на ищеца е уточнил следното:
Че в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД е извършено неправилно стадиране /определяне
3
на степента на тумора/ в извлечения биопсичен материал /парафинови блокчета/, в
резултат от което е извършена неправилна диагностика на заболяването му, което е
оказало влияние върху оперативните решения на другия ответник;
Че в УМБАЛ „Св. Анна“ АД са допуснати следните нарушения:
На първо място, че не е извършена корекция на диагнозата преди предприемане
на оперативната интервенция през месец декември 2009 г., въпреки установената със
скенер липса на туморно образувание в устната кухина на ищеца;
На второ място – че е извършена операция за отстраняване на карцином,
съответстваща по обем на резекционните дейности на отстранения от ищеца
биологичен материял на базата на стадирането, извършено в УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД – въпреки липсата на данни от скенера и въпреки становището на консултиращия
патоанатом за липса на карциномно образувание при хоспитализацията на ищеца при
този ответник. Освен това се твърди, че в тази болница ищецът е бил лишен от
възможността да се довери на второто лекарско мнение /на патоанатома/ и на данните
от скенера, не е бил информиран от лекарския екип какво ще бъде изрязано и
отстранено при операцията, както и какви последици за битието му ще бъдат
предпоставени от това;
На трето място – че изрязаната част от челюстната кост не е била укрепена с
костен цимент или по друг подходящ начин, с което да бъде компенсирано
оперативното изтъняване на челюстта, което се създало предпоставка за счупването й;
На четвърто място – че при втората операция, извършена при същия ответник на
04.02.2010 г., счупената кост е била фиксирана с тел, а не с метална планка, както е
редно и както е пожелал ищецът преди анестезията, като отново не е била запълнена
изрязаната при операцията костна структура. Освен това не е било изпълнено и
предписанието на производителя на поставения имплант – преди имплантирането да
бъде поставена подложка;
На пето място – че при третата операция, извършена на 03.06.2010 г. също не са
предприети действия за запълване на костния дефект на долната челюст;
На шесто място – че при престоя на ищеца в „Св. Анна“ ЕАД му е била
причинена вътреболнична инфекция – гнойна секретираща фистула от оперативната
рана и тъканите около нея, както и остеомиелит;
В първоинстанционното производство представителите на ответните болници са
оспорили твърдените нарушения и са представили доказателства в подкрепа на
становищата си.
4
Също в молбата от 01.06.2021 г. като нарушения и на двете ответни болници са
посочени липсата на информация относно диагнозата, разумните алтернативи,
очаквани резултати и прогнози за лечението, за рисковете и последиците за здравето,
поради което ищецът е бил лишен от възможността да формира адекватно мнение и
поведение.
Срещу последните нарушения, сочещи на непредоставена информация е
възразено от пълномощниците на ответниците, че същите се релевират за пръв път
пред въззивния съд, поради което са преклудирани;
Обобщено, тезата на ищеца е, че в болница „Св. Георги“ му е поставена
неправилна диагноза, сочеща на злокачествено заболяване на долната челюст. В
резултат от тази невярна диагноза в болница „Св. Анна“ му е била изрязана част от
костта на долната челюст, без това да е било необходимо. И освен това операциите в
болница „Св. Анна“ са били извършени некачествено, което е довело до усложнения,
болки и страдания. За тези неимуществени вреди се претендира обезщетение в
посочените по-горе размери.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че ищецът е претърпял през процесния период четири оперативни
интервенции – една в УМБАЛ „Св. Георги“ и три в УМБАЛ „Св. Анна“.
Видно от епикриза, издадена на 19.11.2009 г. от Клиника по лицево-
челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ – град Пловдив, през периода 17.11.-
19.11.2009 г. на ищеца А.В. е била извършена оперативна интервенция „ексцизио про
биопсия“. Хистологичният резултат от биопсията е означен като „ниско диференциран
плоскоклетъчен карцином“ /34392-395/27.11.2009 г./, а поставената диагноза е
„карцинома регио ретромоларис мандибуле ет букце синистра Т2 N1 Мх“.
Единствената препоръка, която е отбелязана в епикризата, е адресирана до
личния стоматолог на пациента – „да осъществи панорамна ренгенова снимка и да
насочи пациента за лечение“.
От епикриза /без дата/, издадена от Клиника по лицево-челюстна хирургия
на УМБАЛ „Св. Анна“ – град София, е видно, че А.В. е бил приет на 14.12.2009 г. и
е изписан на 28.12.2009 г. В епикризата е цитиран хистологичният резултат, получен
след биопсията, извършена в Пловдив. Операцията е извършена на 15.12.2009 г.
Отбелязан е и резултатът от извършеното хистологично изследване в „Св. Анна“ –
5
„тежкостепенни /ІІІ ст./ левкоплакични промени при наличие на дисплазия ІІІ ст. на
плоския епител, участък около биопсирания бластом“.
Описана е извършената оперативна интервенция – ексцизиране на Ту формация
ретромоларно и парафарингеално в ляво; резекция на долната челюст вляво дистално
на 32 зъб; екстрахиране на 36 зъб. Дадени са препоръки за спазване на хигиенно-
диетичен режим и е назначено медикаментозно лечение след изписването.
В епикриза /също без дата/, издадена от Клиника по лицево-челюстна
хирургия на УМБАЛ „Св. Анна“ – град София, е записано, че А.В. е бил приет
отново на 03.02.2010 г. и е изписан на 10.02.2010 г. Приемането се е наложило поради
настъпило след първата операция усложнение – подутина в областта на резекцията и
установена чрез рентген патологична фрактура в ъгъла на долната челюст.
Хистологичният резултат е описан като „Обилно представители на неспецифични
възпалителни, гигантски клетки тип „чуждо тяло“. Посочено е, че този резултат е
получен на базата на цитологично изследване, гефрир и траен гефрир.
Оперативната интервенция е описана като извършване на кожен разрез,
отпрепариране на тъканите и достигане до двата фрагмента, тяхното репориране,
направа на два отвора във всеки фрагмент и фиксирането им с телен костен шев. След
зашиване на раната са поставени стандартни надзъбни шини и е осъществена
интермаксиларна фиксация.
Отново са дадени препоръки за прием на медикаменти и спазване на хигиенно-
диетичен режим след изписване.
Третата епикриза, която също е издадена от Клиника по лицево-челюстна
хирургия на УМБАЛ „Св. Анна“ – град София, е за проведено лечение на А.В. за
времето от 02.06.2010 г. до 11.06.2010 г.
В анамнезата е записано, че пациентът постъпва с оплаквания от изтичане на пус
през кожна фистула в лява подчелюстна област. Констатирано е наличие на
интраорална фистула в областта на мястото на 37 зъб, от която изтича пус.
Отново са извършени хистологични изследвания.
Предприетото оперативно лечение е описано като ексцизиране на кожната
фистула, достигане на остеомиелитното огнище, резециране на краищата на
фрагментите и саниране на огнището. Отразено е, че фрагментите са били
остеосинтезирани с ангулирана титанова плака 2,4 мм, която е била фиксирана с 10
бикортикални винта.
6
Сезирана със жалба от А.В., Изпълнителна Агенция „Медицински одит“ е
извършила проверка в в УМБАЛ „Св. Анна“ . Съставен е констативен протокол за
извършена проверка № КП 27-275/14-12-2010 г. Заключението на проверяващите е,
че не са установени пропуски в диагностично-лечебното поведение при извършената
оперативна интервенция и последващо лечение, както и че пациентът е бил уведомен за
състоянието и за последващото поведение на лекарите, за което му е взето писмено
информирано съгласие.
В протокола се съдържа препоръка към лечебното заведение: „Да се изготви
форма за писмено информирано съгласие на пациента, от която да става ясно, че е
информиран подробно за всички етапи от лечебно-диагностичния план, предложените
му методи на изследване, манипулации, алтернативни диагностично-лечебни методи,
които да остават към архива на медицинската документация на отделението“.
Изводите на ИА „Медицински одит“ не са обвързващи за съда, а подлежат на
обсъждане заедно с останалите събрани в процеса доказателства.
Ищецът е представил и резултат от хистологично изследване, извършено на
18.10.2012 г. от „Специализирана болница за активно лечение на онкологични
заболявания – София област“ ЕООД. В това изследване е посочено, че макроскопски
са изследвани хистологични препарати № 34392-94 /парафинови блокчета/. Като
резултат от изследването е посочено, че е установена „Изразена сквамозно клетъчна
хипертрофия с базалноклетъчна дисплазия. Слюнчени жлези с лекостепенна атрофия“.
Пълномощникът на ответника „Св. Георги“ ЕАД е оспорил съдържанието на това
изследване с довода, че не е установено, в изследваните препарати да се съдържа
материал, иззет от ищеца при извършване на биопсията в болницата в гр. Пловдив.
За установяване на спорните по делото обстоятелства Софийският градски съд е
назначил няколко съдебно-медицински експертизи.
Вещото лице д-р Ж. Д. – завеждащ отделение по лицево-челюстна хирургия
в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, в заключението си приема, че е налице разминаване в
диагнозите, поставени в болница „Св. Георги“ – „Карцином на лигавицата на долната
челюст и в „СБАЛОЗ“ София – „Изразена сквамозно клетъчна хипертрофия с
базалноклетъчна дисплазия“, което означава, че съгласно последната диагноза няма
ракови клетки.
Според д-р Д., проведените оперативни интервенции в „Св. Анна“ са направени
7
на базата на поставената грешна диагноза в „Св. Георги“. В заключението е посочено,
че при постъпването на ищеца В. в „Св. Анна“ не са били направени необходимите
клинични и параклинични изследвания – КТ с контрастно усилване на образа,
рентгенография на долната челюст, не е взет материал за експресно хистологично
изследване по време на операцията за доказване на раковото заболяване, а е
пристъпено към радикална операция за злокачествено заболяване, каквато не е била
необходима.
По отношение на първата операция, извършена в „Св. Анна“ – континуитетно
изрязване на долната челюст, костният дефект не е възстановен с костозаместване и не
е стабилизиран с плака, което е довело до счупване на долната челюст в този участък.
При втората операция е приложен костен телен шев, който също не е издържал на
налягането при хранене, тъй като дефектът на костта е голям и телената стабилизация
се е оказала слаба и се е развило локално възпаление на костта – остеит. При третата
операция, изразяваща се в отстраняване на част от костта /резекция/ се е увеличил
дефектът на челюстта и е поставена титаниева плака. Тя също не е издържана по
правилата и плаката се е счупила.
При извършения личен преглед на ищеца е установено, че в момента плаката е
счупена и има патологична подвижност на долната челюст. Налага се ищецът отново
да бъде опериран за възстановяване на целостта на долната челюст.
В съдебно заседание на 28.09.2015 г. д-р Д. е обяснил, че заболяването
левкоплакия се лекува по друг начин, а не както са постъпили при първата операция.
Левкоплакията е локално заболяване, което се изрязва, облъчва се и изчезва. Първата
операция е започнала въз основа на диагнозата, поставена в Пловдив. При втората
операция диагнозата е коригирана, но не отговаря на обема на извършената първа
операция. Изводите си за поставена неправилна диагноза в болница „Св. Георги“ д-р Д.
основава на резултата от изследванията, извършени в централната онкологична
лаборатория върху блокчетата от хистологичните препарати.
В същото съдебно заседание д-р Д. е заявил, че има нормативно изискване,
преди пристъпване към операция да се направи обзор на скенер, за да се види дали има
лимфни възли, а по време на операцията е необходимо да се вземе „гефрир“ преди да
пристъпи към големия обем операция. За втората операция, извършена в „Св. Анна“ д-
р Д. е обяснил, че фрактурата се е получила спонтанно, защото там костта е изтънена и
не е била укрепена – би трябвало да се постави костно-заместващо вещество.
Заключението на д-р Д. е било оспорено от пълномощника на ответника
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, а пълномощникът на УМБАЛ „Св. Анна е настоял за
изготвяне на допълнително заключение по въпроси, на които вещото лице не е
8
отговорило. Съдът е приел експертизата и е дал възможност на експерта да изготви
допълнителна такава, в което да отговори на всички поставени от страните въпроси.
Тъй като д-р Д. не се е явил, за да поддържа допълнително изготвеното заключение,
съдът го е освободил от задачата.
Назначена е била нова съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена от
доц. д-р П. С. – специалист по лицево-челюстна хирургия и орална хирургия. В
заключението си /л.379-390/ доц. С. е посочил, че окончателната диагноза, поставена в
болница „Св. Георги“ – гр. Пловдив е „Карцинома регио ретромоларис мандибуле ет
букце синистри Т2 N1 Мх0“ и при постъпването му в болница „Св. Анна“ е представил
биопсия с хистологичен резултат, въз основа на който е поставена диагнозата в
Пловдив. Според експерта, диагнозата, поставена в УМБАЛ „Св. Георги“ е вярна.
Доц. С. е посочил, че проведената операция в УМБАЛ „Св. Анна“ за реексцизия
на туморното ложе цели постигане на хистологични, микроскопски чисти резекционни
граници. В заключението е обяснено, че при извършването на макробиопсия
операторът не се стреми да премахне тумора в здрави граници, а цели осигуряване на
достатъчно материал. От практиката е известно, че с микробиопсията може да се
премахне нерадикално туморът, а при реексцизията в ексцизираното туморно ложе
може да не се намери тумор – както е в конкретния случай. Резекционните граници са
микроскопски чисти в случаите, при които от резекционната линия в триизмерно
пространство до тумора или до периферията на туморното ложе има поне 5 мм. здрава
тъкан, в която не се откриват малигнени клетки, инвазивен или микроинвазивен
карцином.
Поради това вещото лице приема, че са верни и двете диагнози, поставени в
двете ответни болници.
На въпроса дали при първата операция на ищеца в болница „Св. Анна“ е
следвало да се извърши изследването „гефрир“ доц. С. е отговорил в заключението си,
че след като диагнозата „рак“ вече е била доказана след извършване на биопсията, не
се налага провеждане на гефрир с цел доказване или отхвърляне на диагнозата. Също
така е посочил, че в медицинските стандартни по „Обща и клинична патология“ и по
„Лицево-челюстна хирургия“ няма текст, който задължително да налага ревизиране на
патохистологичните диагнози. А в случая диагнозата е била поставена в
университетска болница в Пловдив, която е на най-високо ниво на компетентност.
В заключението е обяснено, какво означава частта от диагнозата, обозначена
като „Т2 N1 Мх“: Т2 означава, че туморът е с големина между 2 и 4 см.; N1 означава,
9
че при клиничен преглед лекарите са установили увеличен лимфен възел над
референтните граници на шията в посоченото лимфно ниво на шията, който е не по-
голям от 3 см. Обяснено е също, че в TNM системата съществуват различни стадии.
Клиничното TNM стадиране се определя от хирурга на базата на клиничен преглед
и/или образни изследвания. А така нареченият патологичен TNM стадий се определя от
патоанатома след оценка на резекционния материал и се нарича още следоперативен. В
случая патологичният стадий е N0, защото в изследваните лимфни възли не са открити
метастази.
Според доц. С., няма противоречие, нито нередност, че в клиничния стадий N-
категорията е записана като N1, а в патологичния стадий – като N0.
Заключението на вещото лице е прието в съдебно заседание на 19.09.2016 г. В
това заседание доц. С. е обяснил, че „гефрир“ означава спешно хистологично
изследване, което се извършва при определени показания и с определени цели по време
на операция, както и че биопсията е диагностична, а не лечебна процедура. При
макробиопсията, наречена още ексцезионна биопсия /каквато е била извършена в
Пловдив/, характерното е, че се премахва целият тумор с няколко милиметра здрава
тъкан. Но това не е онкологична операция. Онкологична операция е реексцизията,
която е извършена в „Св. Анна“ и при която е премахнато туморното ложе. Според
вещото лице, при реексцизия /или ререзекция/ никъде по света не се прави гефрир,
защото пациентът вече има диагноза, която е онкологична и е стадирана.
Относно самата операция в същото съдебно заседание доц. С. е заявил, че на
пациента не е извършвано костно заместване на изрязаната кост от челюстта, защото е
преценено, че не е необходимо. Челюстта е била шинирана, но впоследствие се е
счупила. Такава фрактура на долната челюст може да възникне спонтанно, може да се
счупи и от външни вмешателства. Доц. С. е цитирал историята на заболяването, в която
двама лекари са удостоверили с подписа си, че на пациента е бил предложен по-
съвременен метод за фиксиране на фрактурата – с титаниева пластина. Но тъй като
ищецът нямал финансова възможност /разходите за титаниевата пластина не се поемат
от здравната каса/, операцията е била извършена по един от стандартните протоколи –
конвенционален метод, наречен „костен шев“. За възникване на усложнението от
остеомиелит обяснението на експерта е, че това е травматичен остеомиелит, който е
бил причинен от бактериите в устната кухина след счупването на челюстта.
След приемане на горното заключение от съда, от пълномощника на ищеца са
представени на хартиен носител копия от публикации в интернет, от които е видно, че
д-р С. е работил в болница „Св. Анна“ под ръководството на третото лице помагач
проф. Р.У., че е публикувал научни материали под редакцията на проф. У.. Пред
настоящата инстанция е представена заповед № 25/11.02.2016 г., издадена от
10
изпълнителния директор на „Св. Анна“, от която е видно, че трудовото
правоотношение между д-р С. и тази болница е било прекратено на 12.02.2016 г. –
седем месеца преди приемане на заключението на доц. С. в съдебно заседание и по-
малко от два месеца преди депозирането му в съда.
Вещото лице не е обявило тези обстоятелства пред съда, както го задължава
нормата на чл.196, ал.3 от ГПК /препращаща към чл.22, ал.1 от ГПК/. Поради това
нарушение на процесуалните правила съдът приема, че заключението на доц. П. С. не
следва да бъде обсъждано като доказателство в настоящия процес.
Вещото лице доц. д-р В. С. – патологоанатом, началник на отделение по
Обща и клинична патология при УМБАЛ „Св. Екатерина“, е дала заключение
относно поставените хистологични диагнози на ищеца. В заключението си /л. 321-335/
е посочила, че поради лошите хистологични препарати, направени в УМБАЛ „Св.
Георги“ е направила нови хистологични срези. Сравнявайки резултатите, отчетени в
изследването в „Св. Георги“ и фиша от хистологичното изследване, направено на
17.12.2009 г. в болница „Св. Анна“ /след извършване на първата операция на
15.12.2009 г./, доц. С. е стигнала до извода, че се касае за микроинвазивен карцином,
който е бил достатъчно малък, за да бъде отстранен при първото биопсично изследване
/в УМБАЛ „Св. Георги/ и при втората биопсия /в УМБАЛ „Св. Анна“/ са останали само
периферни, диспластични промени в прилежащия на тумора епител. /л.332/.
В заключението е посочено, че в наличната документация от първата операция в
„Св. Анна“ не се намират данни за извършване на гефрирно изследване. Такива
изследвания /гефрир/ са направени при втората и третата операция в „Св. Анна“. Няма
също така данни, да е била направена предварителна верификация на диагнозата,
поставена в „Св. Георги“.
Към заключението на доц. С. е приложено копие от „Диагностика, лечение и
проследяване на болните със злокачествени новообразувания“ на Българската
асоциация по онкология /л.336-340/.
В съдебно заседание на 04.04.2016 г., когато е прието заключението й, доц. С. е
обяснила какво представлява биопсията и как се извършва изследването. Посочва, че е
изследвала три парафинови блокчета, съдържащи тъкан от възелче с диаметър 5 мм,
около което има и здрава тъкан. Навлизайки навътре към центъра на възелчето се е
стигнало до карциномните гнезда. Обяснила е също, че при рязането първо се стига до
левкоплакия, но „като се слезе надолу и се мине навътре се вижда, че има карцином“.
На разбираем език го е илюстрирала като белене на ябълка – първо тангенциално, без
11
да се стига до семките.
Карциномните гнезда, наличието на ракови перли и намирането на тези гнезда
под базалната мембрана водят до извода, че се касае за един микроинвазивен умерен,
високо до умерено диференциран кератинообразуващ плоскоклетъчен карцином.
Понеже заключението на доц. В. С. е било оспорено както от ищеца, така и от
представителя на първия ответник, градският съд е допуснал повторна медицинска
експертиза от вещо лице патоанатом.
В експертизата, изготвена от вещото лице д-р А. В. – специалист по обща и
клинична патология, е обяснено следното: Класификацията „ТNМ“ е система за
описание на големината и разпространението на злокачествената неоплазма
/включително рак/ в тялото на пациента. „Т“ описва размера на тумора и всяко
разпространение на рак в близката тъкан; „N” описва разпространението на тумора в
близките лимфни възли, а „М“ описва метастази.
В конкретния случая при хоспитализирането на А.В. в УМБАЛ „Св. Георги“ е
извършено клинично стадиране, което е предтерапевтично и неговата цел е да се
определи подходящ за конкретния пациент план за лечение. След радикалното
оперативно лечение се прави и патологично стадиране, като може да има разминаване
в стадиите. Патологичното стадиране следва да определи по-нататъшното
следоперативно поведение и необходимостта от последваща лъче- или химиотерапия
или ендокринна терапия.
В биопсията, взета в „Св. Анна“ е записано, че няма данни за карцином. Това
предполага, че цялата инвазивна карциномна компонента е в биопсията, извършена в
УМБАЛ „Св. Георги“. Вещото лице е обяснило и записванията в епикризата от месец
февруари 2010 г. като „Спонтанно счупване на ъгъла на мандибулата в ляво.
Остеомиелит на същото място.“
В съдебно заседание на 08.10.2018 г. д-р В. е обяснила и други медицински
термини. „Бластомни“ клетки означават още и туморни клетки; „Гефрир“ представлява
замразяване на тъкан, която се изпраща за диагностика по време на операция;
„Неинфилтрираща лезия“ по принцип означава, че лезията не инвазира в подлежащата
тъкан; Наличието на „тежкостепенна дисплазия“ е високорисков фактор за развитие на
инвазивен карцином. В същото заседание е обяснена и разликата между клинично и
патологично стадиране.
12
В мотивите си СГС е приел, че не приема заключението на експерта д-р Д. за
погрешно поставена диагноза в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, тъй като не е доказано, че
изследваните в „СБАЛОЗ“ ЕООД парафинови блокчета са тези, изготвени след
биопсията, извършена в болницата в Пловдив.
Поради констатираното противоречие в диагнозите, поставени на базата на
биопсичното изследване в УМБАЛ „Св. Георги“ и в СБАЛОЗ – София област, пред
настоящата инстанция е допуснато изготвяне на ДНК-експертиза, която да даде
заключение, дали материалът за хистологичните проби е иззет от ищеца.
В заключението на вещото лице Б.Ш., изготвил ДНК-експертиза, която не е
оспорена от страните, е посочено, че за целите на изследването е иззет биологичен
материал от устната кухина на А.В.. Изследвани са парафинови блокчета №№
34392/09, 3493/09 и 34394/09 с включена в тях тъкан, които са били предадени на
експерта от ищеца. Заключението на биолога Ш. е, че ДНК-профилът в парафиново
блокче № 34393/09 напълно съвпада с профила на А. Г. В..
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди градският съд
е допуснал до разпит свидетелките Д. К. и И. В. – дъщеря на А.В.. И двете са
разказали пред съда, че преди операциите ищецът бил жизнен, обществено активен
човек. Бил изпълнителен директор и народен представител. След като започнали
операциите, се хранел се само през сламка, не можел да дъвче, отслабнал с 20 кг.
Говорът му бил затруднен, фъфлел. Три пъти бил с шини – след три операции с
продължителност минимум по 3 месеца. Социалният му живот нямал нищо общо с
предишния.
Спазвал всички предписания на лекарите, тъй като бил изключително отговорен
човек. Според свидетелката В., по необясними причини след първата операция не му
била поставена шина, чак на втората му сложили планка, която се счупила. А третата
операция се наложила поради забравен дрен или счупена плака.
В съдебно заседание на 20.02.2017 г. самият ищец е заявил, че на изследването
му със скенер, което било направено в Хасково, изрично било записано, че няма раково
образувание. Но когато през месец декември 2009 г. занесъл изследванията в София,
му било обяснено, че трябва да се извърши операция, тъй като е възможно скенерът да
не е обхванал всичко. Бил предупреден, че ако операцията не бъде извършена веднага,
след Нова година ще е умрял. Заявил е също, че е настоявал пред д-р В. да му се
постави планка, тъй като е инженер и добре знае как се свързват две твърди части,
13
които се движат – не могат да се свържат с телен шев. Твърди, че е невярно /“пълни
фантазии“/, че е отказал поставяне на планка поради липса на пари, както и че лично д-
р В. му е казал за забравения дрен.
По делото няма данни, ищецът изрично да е отказал поставянето на планка.
Данни за такъв отказ се съдържат в обясненията на доц. С., който в съдебно заседание
на 19.09.2016 г. е заявил, че в история на заболяването е удостоверено с подписа на
двама лекари, че ищецът е нямал финансови възможности да заплати титанова
пластина. Освен че такава ИЗ не е представена по делото, удостоверяване с подписи на
лекари на такова решение на пациент няма никаква доказателствена стойност.
С оглед на обсъдените по-горе доказателства, въззивният съд намира следното:
За да са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на възложителя на работата за заплащане на обезщетение
за вреди, причинени от лицата, на които работа е била възложена, е необходимо да се
установи освен настъпването на вредите, също така и противоправно поведение –
действие или бездействие на извършващите възложената работа, както и причинна
връзка между това поведение и настъпилите вреди.
В случая вредите са установени – челюстта на ищеца е била увредена до такава
степен, че в продължителен период от време същият е търпял болки и страдания, бил е
в невъзможност да се храни и да говори нормално, да поддържа социални контакти –
извън нормалния възстановителен период, когато такива ограничения са наложителни
след една оперативна интервенция. Установено е също, че състоянието му продължава
да бъде увредено и по време на съдебното производство.
Противоправното поведение е един от съществените елементи на непозволеното
увреждане, обуславящо деликтната отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД,
съответно – гаранционно-обезпечителната отговорност на неговия работодател по
чл.49 от ЗЗД. Задължение на съда е, да прецени на базата на събраните доказателства,
дали от страна на лекарите в ответните болници е допуснато неправомерно поведение.
Нормативната основа, на която се извършва тази преценка, представляват утвърдените
принципи в здравеопазването и нормативно установените стандарти в медицината.
Съдът е длъжен да съобрази и експертните становища относно добрата медицинска
практика.
Както е известно, по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, при непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
14
Като съобразява, че исковете са предявени отделно срещу ответните болници,
съдът разглежда поотделно и елементите на непозволеното увреждане по отношение
на всяка от тях.
Относно отговорността на УМБАЛ „СВ. ГЕОРГИ“ АД – гр. Пловдив:
Съдът намира, че не е доказано противоправно поведение на длъжностни лица
от тази болница, изразяващо се в неправилно поставена диагноза. Както е посочила в
заключението си доц. В. С., при биопсията е било извършено изследване на тъкан,
съдържаща микроинвазивен карцином, който е бил достатъчно малък, за да бъде
отстранен още при първото биопсично изследване. Вещото лице е стигнало до тези
изводи, извършвайки нови хистологични срези върху предоставените й парафинови
блокчета.
С оглед на резултатите от приетата пред настоящата инстанция ДНК-експертиза,
съдът приема за доказано, че процесните парафинови блокчета с номера 34392/09,
3493/09 и 34394/09 съдържат тъкан, иззета от устната кухина на ищеца А.В..
Убедителен е изводът на доц. С., че именно след отстраняване на карцинома при
биопсията, извършена в Пловдив, е възможно при втората биопсия, извършена в
УМБАЛ „Св. Анна“, да са останали само периферни, диспластични промени в
прилежащия на тумора епител – т.е., да не са установени метастази на злокачественото
заболяване.
Обстоятелството, че при извършеното през 2012 г. изследване върху същите
парафинови блокчета в СБАЛОЗ – София област, в изследваната тъкан не е установен
карцином, само по себе си не може да опровергае този извод. При формирането му
съдът съобразява и разясненията на доц. С., дадени в съдебно заседание на 04.06.2016
г. че при „рязането“ първо се стига до левкоплакия, а „като се слезе надолу и се мине
навътре се вижда, че има карцином“.
Поради това не може да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че при
биопсичното изследване, извършено в болницата в гр. Пловдив, е извършено
неправилно стадиране, съответно – че му е поставена грешна диагноза.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че претенцията на ищеца,
предявена срещу този ответник е неоснователна. В частта, с която искът му срещу
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД е отхвърлен /макар и по други съображения/, решението на
СГС следва да бъде потвърдено.
15
Относно отговорността на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД: Същата следва да бъде
разгледана на базата на твърдените нарушения, конкретно уточнени в молбата на
ищеца от 01.06.2021 г.
1. Относно твърдението, че преди първата оперативна интервенция в тази болница
не е извършена корекция на диагнозата, поставена след извършената биопсия в
гр. Пловдив:
Видно от Медицински стандарт „Клинична патология“, утвърден с Наредба №
18 от 06.08.2002 г. на МЗ, в него е описан начинът на извършване на биопсично
изследване и съхраняване на изследвания материал – включително изготвяне и
съхранение на парафинови блокчета.
В раздел VІ, т.7 от този стандарт /л.219 от делото/ е описано интраоперативното
/гефрирно/ изследване, като е посочена неговата цел – бърза и по възможност точна
диагноза на болестния процес в хода на оперативната интервенция. В т.7.3. е записано,
че „Най-голямо приложение интраоперативната диагностика намира в туморната
патология, при граничните, злокачествените или съмнителните за такива
новобразувания, тъй като от хистологичната диагноза, която ще постави патологът, до
голяма степен зависи по-нататъшното поведение на клинициста /най-вече хирурга/“
В случая е безспорно, че при първата операция, извършена в „Св. Анна“,
гефрирно изследване не е извършено, а хирурзите са предприели операцията на базата
на биопсичното изследване, извършено в „Св. Георги“ ЕАД. Изследвания „Гефрир и
траен гефрир“ са направени едва при втората операция, извършена през месец
февруари 2010 г.
Според вещото лице д-р Ж. Д., по време на операцията е необходимо да се вземе
гефрир – преди да се пристъпи към големия обем операция. По изложените по-горе
съображения, съдът не обсъжда становището на доц. д-р П. С., че след като диагнозата
е била доказана чрез биопсия, провеждане на гефрир не се е налагало с цел доказване
или отхвърляне на диагнозата.
Поради това бездействие от страна на опериращия екип на „Св. Анна“ съдът
приема, че при извършване на първата операция не е била направена достатъчно точна
преценка доколко радикална следва да бъде оперативната интервенция.
2. Относно твърдението, че е извършена операция за отстраняване на карцином,
основана на стадирането, извършено в „Св. Георги“ – въпреки липса на данни от
скенер и въпреки становището на консултиращия патоанатом за липса на
16
карциномно образувание.
Видно от Медицински стандарт „Лицево-челюстна хирургия“, утвърден с
Наредба № 23/18.11.2002 г. на МЗ – т. 5.2.1., за предоперативния период са въведени
изисквания за клиничен преглед на хирургичния пациент, който има две цели: 1.
Клиничен диагностичен преглед /КПД/, изясняващ характера на заболяването, неговата
органна локализация и топика, влиянието или засягането от основното заболяване на
съседни органи и системи, необходимостта от оперативна намеса /показания за
операция/, нейният очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника,
прогноза за очаквания резултат; 2. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск
/КПООР/, уточняващ общото състояние на пациента, наличието на придружаващи
заболявания, шансовете да понесе необходимата анестезия и хирургична намеса, в
резултат на което се уточняват оперативният риск и факторите, които го повишават.
В т.5.2.3.1. е посочено, че КПООР е неотменен. Той може да бъде започнат от
общопрактикуващ лекар/стоматолог или друг специалист, „но представлява основно
задължение на хирурга и анестезиолога при уточнени показания за операция и взето
решение за извършване на планова или спешна хирургическа намеса“
Съдът намира, че тези изисквания на стандарта не са спазени, което се е
отразило и на по-нататъшното негативно развитие на състоянието на ищеца.
3. Относно твърдението, че неправилно изрязаната част от челюстната кост не е
била укрепена с костен цимент или по друг подходящ начин:
Съдът намира, че по отношение на това твърдяно нарушение следва да бъде
възприето заключението на д-р Ж. Д.. След като при операцията е извършено
изрязване на част от челюстната кост, изваден е зъб, очевидно е било необходимо да се
извърши адекватно укрепване на критичното място. Според вещото лице д-р Д.,
костният дефект е следвало да бъде възстановен с костозаместване и неизвършването
на такова заместване е довело до счупването на костта много скоро след първата
операция.
4. Относно твърдението, че при операцията, извършена на 04.02.2010 г. счупената
кост е била фиксирана с тел, а не по друг подходящ начин:
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че и тази оперативна
интервенция не е извършена качествено и е довела до последващи усложнения. Както
беше посочено по-горе, недоказани са твърденията на ответната болница, че самият
ищец не е пожелал да му бъде поставена по-скъпата укрепваща конструкция с
титаниева пластина. Няма доказателства и за другите твърдения на ответната страна, че
ищецът самоволно е отстранил в гр. *** поставената му конструкция.
17
5. Относно твърдението, че и при операцията през месец юни 2010 г. не са
предприети действия за запълване на костния дефект на долната челюст:
Очевидно такива действително не са били предприети, след като при
извършения личен преглед на ищеца В. е установено от д-р Д., че и след третата
операция, при която е била отстранена част от костта и дефектът на челюстта се е
увеличил, плаката се е счупила.
6. Относно твърдението, че при престоя в болница „Св. Анна“ на ищеца е била
причинена вътреболнична инфекция:
Съдът намира, че това твърдение не е доказано. Както са посочили вещите лица,
такава инфекция, довела до остеомиелит, може да се получи и в резултат от счупването
на челюстта и навлизането на бактериите, намиращи се в устната кухина – т.е., и извън
болницата. Следователно, причинна връзка между това усложнение и противоправно
поведение на лекари от „Св. Анна“ не се установява.
Не е доказано и твърдението на ищеца за забравен дрен при една от операциите,
извършени в тази болница. В тази насока са само показанията на цитираните
свидетелки, които нямат преки впечатления, а възпроизвеждат наученото от самия
ищец.
Относно отделното твърдение за липсата на достатъчно информация, на базата
на която ищецът е могъл да вземе решение за лечението си, съдът намира следното:
Същото не е преклудирано, както се твърди от ответната страна. В самата искова
молба такова нарушение е изрично формулирано – макар и общо за двете ответни
болници.
По делото са налични формуляри за „информирано съгласие“ на болница „Св.
Анна“ – с твърде оскъдно съдържание. В цитирания Медицински стандарт „Лицево-
челюстна хирургия“– т. 5.2.3.7 е записано, че „всички факти и заключения, установени
в резултат на КПД и КПООР, планът за настоящата операция и възможните варианти
за оперативно поведение, възможните рискове и усложнения, очакваният изход от
болестта и от операцията се съобщават и обясняват на болния на достъпен и разбираем
от него начин, което пациентът удостоверява в писмен вид с подписа си своето
„Информирано съгласие за предстояща операция“.
Прави впечатление, че в протокола от проверката на ИА „Медицински одит“
единствената препоръка към лечебното заведение е: „Да се изготви форма за писмено
информирано съгласие на пациента, от която да става ясно, че е информиран подробно
18
за всички етапи от лечебно-диагностичния план, предложените му методи на
изследване, манипулации, алтернативни диагностично-лечебни методи, които да
остават към архива на медицинската документация на отделението“. Тази препоръка
води до извода, че и проверяващите са установили, че на пациента действително не е
била предоставена необходимата по стандарт информация, която да може да обоснове
неговото информирано съгласие.
Следователно, нарушено е едно от основните права на пациента,
регламентирани в чл. 86 от ЗЗ – правото да бъде информиран за състоянието си, за
възможните усложнения, за методите на лечение, за правото на достъп до най-добрите
практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че от страна на
служители на ответната болница „Света Анна“ АД са допуснати нарушения на
цитираните медицински стандарти и добрата медицинска практика, което е в
противоречие с един от основните принципи на правото на достъпна медицинска
помощ, въведени с разпоредбата на чл. 81, ал.2 от ЗЗ, а именно “своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ“. В резултат от тези нарушения
ищецът А.В. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
ежедневни битови неудобства, в изолирането от нормалната му социална среда.
Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника УМБАЛ
„Света Анна“ АД на осн. чл.49 от ЗЗД.
При преценката за тежестта и обема на тези нематериални вреди съдът отчита и
обстоятелството, че при всяка една оперативна интервенция, колкото и безупречно да е
била извършена, пациентите неизбежно търпят болки и ограничения, които не
подлежат на обезщетяване. Освен това следва да се вземе предвид, че основната цел на
предприетите оперативни действия е била спасяването на живота на болния от
развитието на злокачествено заболяване.
Поради това на обезщетяване подлежат само тези вреди, които са в пряка
причинна връзка с установените неправомерни действия/бездействия от страна на
медицинския екип.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази продължителността на периода, през който А.В. ги е търпял, както и
обстоятелството, че той продължава да търпи ограничения и страдания в ежедневието
си. Съдът взе предвид също, че преди увреждането ищецът е бил активен човек,
заемащ отговорни длъжности, а поради увреждането възможността му да контактува
19
нормално с други хора вече е рязко ограничена. Социалната изолация също
представлява морална вреда.
Като съобрази горните обстоятелств, съдът приема, че справедливото
обезщетение е 40 000 лева. В този смисъл следва да бъде изменено
първоинстанционното решение. Лихва за забава върху горната сума следва да се
начислява от датата на исковата молба – 30.09.2013 г., както е поискано от ищеца.
По разноските за първоинстанционното производство:
С първоинстанционното решение съдът не е присъдил разноски на нито една от
страните. Такива са присъдени с определението, постановено по реда на чл.248 от
ГПК. Относно разноските, присъдени в полза на „Св. Георги“ ЕАД, определението не
е обжалвано. Последното е обжалвано само от пълномощника на „Св. Анна“ АД.
За производството пред СГС ищецът е документирал разноски в размер на 1 250
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за исковете срещу двамата ответници. С
оглед разделянето на исковите претенции и пропорционално на поддържания размер
съдът приема, че за защита срещу „Св. Анна“ АД адвокатското възнаграждение следва
да се приеме за заплатено от ищеца в размер на 982 лева. С оглед на уважената част от
иска, на ищеца следва да се присъдят 714 лева.
Ответникът УМБАЛ „Св. Анна“ е направил разноски в размер на 3 410 лева за
производството пред СГС, от които 3 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Градският съд е отказал да присъди адвокатско възнаграждение в полза на този
ответник /с определението си по чл.248 от ГПК/ с довода, че не са представени
доказателства за плащането му. Видно от книжата по делото /л.134/, в договора за
правна защита и съдействие е записано, че на адв. П. Г. са заплатени 3 000 лева за
производството пред СГС. Представено е и доказателство за превеждане на сумата по
банков ред.
Пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Г.. С оглед цената на иска, предявен
срещу този ответник – 55 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 180 лева. Съдът приема, че заплатеното
възнаграждение в размер на 3 000 лева не е прекомерно – с оглед продължителността
на делото, неговата фактическа и правна сложност и обема да осъществената
адвокатска защита. Следователно, разноските на този ответник следва да се признаят в
размер на 3 410 лева.
20
С оглед на отхвърлената част от иска – за 15 000 лева, ищецът следва да заплати
на УМБАЛ „Св. Анна“ разноски за производството пред СГС в размер на 930 лева.
С оглед на горното, определението на съда, постановено по реда на чл.248 от
ГПК, също следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отказал да присъди в
полза на този ответник адвокатско възнаграждение.
По разноските за производството пред Софийския апелативен съд:
За въззивната инстанция жалбоподателят В. претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева. Видно от представеното
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л.28/, в него е посочено, че А.В.
се задължава да заплати на адвокат АН. Ч. „адвокатско възнаграждение за
производството пред КЗД в размер на 1 200 лева, платими към момента на сключване
на този договор“. Съдът приема, че е налице фактическа грешка при посочване на
органа, за защита пред който е упълномощена адв. Ч. /КЗД вместо САС/. Въпреки тази
грешка съдът прие, че пълномощното е издадено за представителство пред САС. От
цитирания текст обаче не може да се направи извод, че адвокатското възнаграждение е
реално заплатено, поради което съдът не може да го признае за действително направен
разход.
Ответникът „Св. Георги“ е представил доказателства за заплатени 1 200 лева
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът УМБАЛ „Св. Анна“ е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
От пълномощника на ищеца е направено възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения и на двамата ответници. Съдът намира, че възражението
е неоснователно. По отношение на ответника „Св. Георги“ ЕАД, спрямо когото
обжалваният интерес е 15 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 980
лева. По отношение на ответника „Св. Анна“ АД минималното възнаграждение е 2 180
лева. Като преценява фактическата и правна сложност на въззивното производство,
извършените от страните процесуални действия пред настоящата инстанция, съдът
намира, че възнагражденията не следва да бъде намалявани.
Тъй като жалбата срещу първия ответник е изцяло неоснователна, на него
следва да се присъдят 1 200 лева. По отношение на втория ответник възнаграждението
следва да се присъди съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а именно – за 818
лева.
21
Тъй като ищецът е бил освободен от задължението за заплащане на държавна
такса и разноски, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК дължимите такива следва да бъдат
заплатени от ответника УМБАЛ „Света Анна“ АД. Държавната такса върху уважената
част от иска е в размер на 1 600 лева. За настоящата инстанция е заплатено от
бюджетните средства възнаграждение за изготвената ДНК-експертиза в размер на 756
лева. Този разход също следва да бъде разпределен в съотношение 55 000:15 000
между двамата ответници. Тъй като жалбата по отношение на „Св. Георги“ е
неоснователна, за припадащата се част на този ответник разходът остава в тежест на
бюджета. По отношение на „Св. Анна“ припадащата се част от този разход е 594 лева.
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът следва да заплати по сметка на САС
432 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-16
състав, постановено на 02.04.2019 по гр. дело № 12 998/2013 г. В ЧАСТТА, с която
искът на А. Г. В., предявен срещу УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД е бил отхвърлен за
сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Димитър Моллов“ № 1 да заплати на А. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.
„***“ № 33, вх.А, ет.2, ап.4 сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за непозволено увреждане и на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху обезщетението, начислявана от 30.09.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Димитър Моллов“ № 1 да заплати на А. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.
„***“ № 33, вх.А, ет.2, ап.4 разноски за производството пред СГС в размер на 714
/седемстотин и четиринадесет/ лева.
ОСЪЖДА А. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 33, вх.А, ет.2, ап.4
да заплати на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Димитър Моллов“ № 1 разноски за производството пред Софийския градски съд в
размер на 930 /деветстотин и тридесет/ лева.
22
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-16 състав, постановено на 02.04.2019 по гр. дело № 12 998/2013 г. в
останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ определението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-
16 състав, постановено по реда на чл.248 от ГПК на 15.01.2020 по гр. дело №
12 998/2013 г. В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на УМБАЛ
„СВЕТА АННА“ АД за присъждане на адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 33, вх.А, ет.2, ап.4
да заплати на УМБАЛ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ с ЕИК ********* и адрес гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66 разноски за производството пред Софийския апелативен съд в
размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
ОСЪЖДА А. Г. В. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 33, вх.А, ет.2, ап.4
да заплати на„СВЕТА АННА“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Димитър
Моллов“ № 1 разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на
818 /осемстотин и осемнадесет/ лева.
ОСЪЖДА УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Димитър Моллов“ № 1 да заплати по сметката на Софийския апелативен съд 1 600
/хиляда и шестстотин/ лева държавна такса и 432 /четиристотин тридесет и два/ лева
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на третите лица, помагачи на ответника
УМБАЛ „СВЕТА АННА“ ЕАД както следва:
Р. Л. У.;
Ю. Р. В. и В. Р. В. /наследници на първоначално конституирания помагач Р.Й.
В./;
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД;
ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
23
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24