№ 111
гр. Шумен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500295 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №124/18.05.2021г. по гр.д.№1807/2020г. по описа на ШРС, съдът е
осъдил Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. Джейм Баучер № 87, да плати на С. М. М., с
ЕГН ********** и адрес: село Д., Община Ш., ул. №, сумата 560 /петстотин и шестдесет/
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи синини по гърдите
от поставен предпазителен колана и безпокойство, вследствие на претърпяно ПТП на
30.03.2019 г., за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ЛК
2019-1038- 152, платима по банкова сметка: BG 28 RZBB 9155 1012 3473 43, банка:
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, на основание чл. 493, ал. 1, КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, като е
отхвърлил искът за сумата над 560 лева до пълно предявения размер от 2000 лева, като
неоснователен, осъдил е Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. Джейм Баучер № да плати
на малолетното дете Б. Р. Р. с ЕГН ********** и адрес с.Д. , Община Ш. , ул. № , чрез С. М.
М., с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител, сумата 1120 /хиляда
сто и двадесет/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи
охлузване и оток под дясното око, както и уплаха вследствие на претърпяно ПТП на
30.03.2019 г., за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ЛК
2019- 1038-152, платима по банкова сметка: BG 28 RZBB 9155 1012 3473 43, банка:
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, на основание чл. 493, ал. 1, КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, като е
1
отхвърлил искът за сумата над 1120 лева до пълно предявения размер от 3000 лева, като
неоснователен, присъдил е на страните и разноските им по делото съобразно изхода от
спора.
Решението е обжалвано от ищците С. М. М., действаща ,чрез пълномошника си
адв.Г.Х. и Б. Р. Р. действащ, чрез С. М. М. , майка и законен представител, представляван
от адв. Й.Б.-П. в частта му с която са отхвърлени исковете им за разликата над 560лв. до
претендираните 2 000лв. за ищеца С.М. и за разликата над 1120лв. до претендираните
3 000лв. за ищеца Б.Р. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено в тези му части и
вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявените от тях искове изцяло.
Въззиваемото дружество ЗД „Бул Инс“ АД гр. София , действащо, чрез
пълномощника си адв.М.Г. е депозирало отговор с който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваните му части .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищците са предявили срещу ответното дружество субективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането за заплащане на С.М. на сумата
от 2000лв. и на Б.Р. сумата от 3 000лв. , представляващи застрахователни обезщетения за
причинени неимуществени, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ищците , в
резултат от процесното ПТП на 30.03.2019 г., като предмет на настоящото въззивно
производство е отхвърлената част от исковете за разликата над 560лв. до претендираните
2 000лв. за ищеца С.М. и за разликата над 1120лв. до претендираните 3 000лв. за ищеца Б.Р..
Ищците във въззивната си жалба са недоворни от размера на присъдените им
обезщетения от ШРС и считат, че същите следва да им се присъдят изцяло в
претендираните от тях размери.
Не е спорно по делото, че ищците на 30.03.2019 г. в гр.Шумен са претърпели ПТП за
2
което е виновен Н.В.Б. , който управлявал автомобил „Фолксваген”, модел „Пасат”, с ДК №
Н * ВН и в нарушение на правилата за движение, при работеща светофарна уредба, в
нормален режим на зелен сигнал, навлязъл в кръстовището и предприел маневра завой
наляво, като не пропуснал движещият се направо автомобил, с ДК № Н * ВК, марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, управляван от ищцата С.М., който също навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на уредбата, при което го блъснал. За настъпилото ПТП му е
съставен АУАН серия АА, БЛ № * от 30.03.2019 г. Страните не спорят, а и от писмените
доказателства по делото се установява, че в резултат на ПТП - то по автомобила управляван
от С.М., са нанесени материални щети, както и че автомобилът на виновния водач има
сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданско отговорност” на
автомобилистите - полица № BG/02/1 19000912847, валидна от 28.03.2019 г. до 27.03.2020 г.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка П.В.М. пред ШРС майка на
ищцата С.М. и баба на ищеца Б. се установява , че двамата ищци участвали в ПТП на
30.09.2019г. В следствие от това ПТП Б. имал раничка над дясното око и оток под същото.
С. била с наранявания от колана – охлузване около врата, тежест и болки в гърдите.
Наложило се после детето Б. да ходи на психолог дълго време за да преживее травмата. И
двамата били със синини. Лекували се с компреси с риванол и гентамицин. При Б. синините
били лекувани 20 дни и повече. С. се оплаквала около две седмици. Детето Б. споделило с
баба си ,че се страхува да се вози в лек автомобил. Лечението при психолога продължило
около две месеца, един , два пъти седмично. Свидетелката Ж.Д., която била на местото след
слъсъка на двете коли , свидетелства ,че при процесното ПТП Б. получил охлузване и оток
под окото. С. се оплаквала от болки в гърдите от колана. Двамата имали оплаквания от
болки около месец. С. била доста уплашена и се страхувала за себе си и за детето. В момента
С. карала кола. От приложената по делото медицинска документация се установява , че Б. е
претърпял контузия на главата след ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то цели да репарира болките ,страданията и
другите нематериални последици , възникнали от деликта. Справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения. Ищцата С.М. не е вписана в протокола за ПТП като пострадало лице . Тя в
следствие от процесното ПТП е получила охлузване от поставеният колан в областта на
врата и синини от него и болка в областта на гърдите. Тези болки отшумели в рамките на
около 20 дни до месец като се лекувала с компреси. Преживяла е и стрес от претърпяното
ПТП, като се е възстановила ,тъй като е започнала да управлява отново автомобил. Тя е била
притеснена и за здравословното състояние на сина си Б.. Не се установи преживеният от
ищцата С.М. стрес от процесното ПТП да превишава обичайният такъв при ПТП от което
няма причинени сериозни неимуществени вреди. Детето Б. е получило от процесното ПТП
3
раничка над дясното око и оток под това око и е преживяло и стрес от ПТП-то ,като се е
наложило да посещава и психолог около два месеца, според твърденията на неговата баба.
Същото е било и уплашено и не искало да се вози в лек автомобил. Следователно
преживяното от процесното ПТП от двамата ищци е за сравнително кратък период от време
и към момента те са в добро здравословно състояние . Не се установи по делото твърдението
във въззивната жалба ,че С.М. имала безсъние и монократно съпреживяване на случилото
се. Не се установи соченото във въззивната жалба ,че детето Б. след процесното ПТП е
страдало от безсъние . Във въззивната жалба се сочи ,че детето Б. посещавало психолог три
месеца. Бабата на детето Б. свидетелства ,че то е посещавало психолог два месеца ,като
посоченият в договора период от три месеца не води до извода ,че този период е бил спазен
действително и детето е посещавало психолог именно три месеца.
Предвид гореизложеното и съобразно преживените от ищцата С.М. и от ищеца Б.Р.
болки и страдания и с оглед житейски оправданото ,съдът приема ,че претенцията за
неимуществени вреди на ищцата С.М. е основателна и доказана за сумата от 560лв., а
претенцията на ищеца Б.Р. е основателна и доказана за сумата от 1120лв. Съдът счита ,че
така определените размери на обезщетенията адекватно ще репарират причинените на
двамата ищци болки и спрадания от процесното ПТП.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Решението в осъдителната му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателите не им се следват разноски по делото ,
като ответното дружество не е направило разноски за настоящата съдебна инстанция и не е
представило списък на разноските.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №124/18.05.2021г. по гр.д.№1807/2020г. по описа на
ШРС в обжалваната му част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5